Решение по дело №1014/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. С., [държава], действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А., против Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да им се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че направеният в него анализ на обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващата. Данните от справката на ДАБ относно провинцията, от която произхождала, били разгледани общо, а обстоятелството относно последното ѝ местоживеене, в което евентуално щяла да бъде върната, не било изследвано. Алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ не била разгледана при отчитане на наистина практически достъпна за кандидата териториално обособената вътрешна закрила. Липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на лицето в обособена област в [държава]. Не бил извършен анализ на риска от пътуване в обособена част на страната, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена област, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения жалбоподателката в качеството му на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване именно в дадена област. Ето защо се счита, че решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година и при несъобразяване с Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. Освен това информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в [държава], като той изложил противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], и направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, а не кредитирал факта, че причините молителката да напусне държавата си били свързани с твърдени от нея актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Твърди се, че в [държава] и в конкретното ѝ местоживеене, продължавало да бъде опасно за населението, поради което имала опасения за живота и сигурността си, т.е. предпоставките за предоставяне на международна закрила били налице. На следващо място било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като административният орган подходил формално при разглеждането на висшия интерес на малолетните ѝ деца и същият не бил взет предвид към момента на издаване на решението на Председателя на ДАБ. Твърди се и че след проведено на 08.10.2024 г. интервю в ДАБ, на 23.02.2025 г. настъпили нови събития, които били от изключителна важност - бащата на децата, който имал статут в Германия, се опитал да ги отвлече с цел да ги закара в [държава] принудително, без нейно знание и съгласие, но бил заловен на българо-гръцката граница. Освен това изпращал многократно заплахи, че повече няма да ги види. Ето защо евентуалното им завръщане в [държава], би изложило на риск децата, както и самата жалбоподателка. Счита се, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт С. С., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 07.08.2024 г. и от 12.08.2024 г. до ДАБ при МС М. А. С. е поискала закрила за себе си и за децата си от Република България.

На 13.08.2024 г. тя е регистрирана с Регистрационен лист рег. № УП-33831/13.08.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - арабин, родена на [дата]. в [държава], обл. Д. А., с постоянен адрес: същия, образование – п., професия – д., религия - м., с., семейно положение – [семейно положение] с деца М. К. А., Ф. К. А. и М. А. К..

На същата дата жалбоподателката е подала декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за нея и за обработване на пръстови отпечатъци, получила е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена ѝ е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанена в РПЦ – [населено място].

С писмо изх. № Х-16-1267/16.08.2024 г. Директорът на РПЦ – Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето ЗЗД), е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“-Харманли за регистрирането на малолетните чужденци със своята майка, като е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на децата, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на децата.

От Протокол с рег. № УП33831/08.10.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с М. А. С., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснала страната си и е подала молба за закрила в Република България. Споделила е, че роднини в държава-членка на ЕС – братя, сестри и бивш съпруг в Германия, и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснала [държава] нелегално на 24-25.06.2024 г. заедно с децата си, като преминали в Турция, където останали известно време, след което преминали в България, като влезли в страната нелегално в началото на м.08.2024 г. Не бил арестувана или осъждана в държавата по произход или друга държава, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не ѝ било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувала в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Напуснали [държава] заради войната и лошите условия на живот. Освен това се страхувала, че роднините на мъжа ѝ могат да вземат децата ѝ. Подала молба за международна закрила в България, защото искала такава.

Протоколът от проведеното интервю с М. А. С. е подписан от нея, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач и определения социален работник Д. С., като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по тях.

В писма на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицата, регистрирани в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като М. А. С., Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А., в случай че отговарят на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-78/03.02.2025 г., както и 4 бр. социални доклада от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли.

Със становище рег. № УП-33831/17.03.2025 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на М. А. С. и децата ѝ да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. С. и децата ѝ.

На 09.04.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 16.04.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли. № ДП/Д-Х-Х/142-003/09.05.2025 г.

От горецитирания социален доклад се установява, че на 23.02.2025 г. в 23:30 ч. Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А. са били задържани в землището на [населено място], в зоната на отговорност на ГПУ - Ново село, заедно с баща им А. А. А., който притежавал карта за пребиваване, издадена от Р. Германия, валидна до 20.10.2027 г. Децата са били обявени за Общодържавно издирване от 24.02.2025 г. на ГД "Гранична полиция" и са били обявени в ШИС. По информация на майката М. А. С., бащата живеел в Германия, но от една седмица бил в България и ежедневно посещавал децата в РПЦ - Харманли, като ги извеждал на разходка. На 23.02.2025 г. бащата отново пожелал да прекара време с децата си, но този път той не ги е върнал в уговорения час, поради което същата вечер в 23:00 ч. майката подава сигнал в полицията. Установено е и че към момента основните потребности на децата са адекватно задоволени от майката, като между тях се наблюдава емоционална привързаност. М. А. С. е споделила пред социалния работник, че не желае да се връщат в [държава], защото бащата на децата бил там и получавала заплахи от него, че ще ги отвлече.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 2746/27.03.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателката и децата ѝ не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – Сирия. Обективираните в решението му мотиви са конкретни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява и че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на М. А. С., като чужденец по подадена от нея молба за международна закрила. Същата е регистрирана в ДАБ при МС и е информирана писмено на разбираем за нея език за процедурата, която ще се следва, за нейните права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията ѝ или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазени са и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, както и на ЗЗДет, като при провеждане на интервюто ѝ е взел участие определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли социален работник, изготвени са и социални доклади за малолетните ѝ деца. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 2746/27.03.2025 г. От съдържанието му се установява, че административният орган е изследвал бежанската история на молителката, макар и непълно, както и ситуацията в държавата ѝ по произход.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо нея и децата да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателката е заявила, че спрямо нея не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната ѝ на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателката не е била заплашвана, върху нея не е било оказвано насилие, не е осъждана и не е била преследвана от официалните власти, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в [държава]. От друга страна бежанската ѝ история обосновава извод, че тя е напуснала [държава] със семейството си поради лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това член на нейното семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да ѝ се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на М. А. С. в лично качество и като законен представител на малолетните си деца Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на акта, следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ нова справка – приетата по делото с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., но съобразявайки ги наред с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т.ч. конкретно върху М. А. С. и нейните деца, по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателката и малолетните ѝ деца да са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка най-напред е уместно да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Хуманитарната реакция в [държава] също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила, а в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], Йордания и Турция), като от началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната. От справката от 03.02.2025 г. пък е, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход, като тази цифра включва повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания от 08.12., 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 1000 до 1500 души на ден. Следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателката и децата ѝ ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живял чужденецът, е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Освен това самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността там, а и твърденията ѝ за достигнато високо ниво на безразборно насилие са относими към по-ранен период. Ето защо съдът намира, че не се установява по делото въоръженият конфликт в [държава] да е на такова високо ниво, поради което да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Следва се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващата не са представени никакви насрещни доказателства в защита на нейната теза.

Както се посочи по-горе, оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, като от информацията от общодостъпни източни и от приетата справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни. Вярно е и е в редица медии се съобщава за военната намеса в [държава] от страна на Израел, но според категоричните, според някой медии, заявки на министър-председателя на страната, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ. От друга страна актуалните справки от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС сочат, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Според настоящия съдебен състав неправилно и необосновано обаче е прието, че в случая не били налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, предвиждащ, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Това е така, защото този извод е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут следва да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя. Тук е уместно да се припомни, че според трайно установената съдебна практика под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се имат предвид останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на с.з. На първо място следва се посочи, че в случая не са разгледани и обсъдени твърденията от бежанската история на жалбоподателката за заплахи от страна на бившия ѝ съпруг и роднините за отвличане на малолетните деца, които следва да бъдат кредидитирани с оглед констатациите в приетия по делото и неоспорен социален доклад № ДП/Д-Х-Х/142-003/09.05.2025 г. От тях се установява, че бащата на Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А. действително има сериозни намерения да ги отвлече с цел да ги върне в [държава] принудително, без знанието и съгласието на майката, според която иска и да омъжи насила малолетната им дъщеря. Преживяното от М. А. С. е дало трайно отражение върху нейното емоционално състояние, като тя се разстройва по време на разказа за него, в което съдът се убеди непосредствено при личното ѝ изслушване в съдебното заседание на 16.05.2025 г. В тази връзка липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщането на децата и тяхната майка в страната им на произход. От друга страна е безспорно, че М. А. С. в качеството на тяхна майка и законен представител е длъжна да осигури съобразно възможностите си правилното физическо, емоционално и социално развитие на малолетните си, да полага грижи за тяхната сигурност и безопасност. Следователно, ответникът формално и едностранчиво е подходил при обсъждане интереса на децата и не е извършил подобна преценка, съоразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана и обнародвана с ДВ бр. 55 от 1991 г.), държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В практиката на Върховния административен съд многократно е посочвано, че при съобразяване с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество, всички публични органи трябва да отдават първостепенно значение и да предприемат мерки, свързани с деца при спазване на принципа за „висшия интерес на детето“. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, „висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определянето му държавите-членки трябва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В националното законодателство този принцип е регламентиран в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД, като съгласно чл. 6а ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, която преценка на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на личното положение на М. А. С. и малолетните ѝ деца и обсъждане както възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и приложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетното лице. Мотивите в тази връзка са кратки, бланкетни и не са съобразени с установената бежанска история на кандидатката за закрила. В този смисъл са Решение № 3593 от 9.03.2020 г. по адм. д. № 10025/2019 г. на ВАС, III о., Решение № 3970 от 26.04.2022 г. по адм. д. № 374/2022 г. на ВАС, IV о. и др.

Ето защо следва да се приеме, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при неспазване както на общото правило на чл. 35 АПК, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото би могло да повлияе върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая, а това от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение в частта, с която се отказва предоставянето на хуманитарен статут на М. А. С. и малолетните ѝ деца Б. А. А. А., Я. А. А. А., Е. А. А. А. и У. А. А. А. е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Жалбата против Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която им се отказва предоставянето на статут на бежанец е неоснователна, респ. в тази част то се явява законосъобразно издаден административен акт, поради което направеното му оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която на М. А. С., [държава], с [ЛНЧ], и на малолетните ѝ деца Б. А. А. А. с [ЛНЧ], Я. А. А. А. с [ЛНЧ], Е. А. А. А. с [ЛНЧ] и У. А. А. А. с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], се отказва предоставянето на хуманитарен статут.

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата на М. А. С., [държава], с [ЛНЧ], действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Б. А. А. А. с [ЛНЧ], Я. А. А. А. с [ЛНЧ], Е. А. А. А. с [ЛНЧ] и У. А. А. А. с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. С., [държава], с [ЛНЧ], действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Б. А. А. А. с [ЛНЧ], Я. А. А. А. с [ЛНЧ], Е. А. А. А. с [ЛНЧ] и У. А. А. А. с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 2746/27.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която им се отказва предоставянето на статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.