Решение по дело №1032/2015 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1075

гр. Пловдив, 27 май 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IІ състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ     

                                                     

при секретаря П.К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1032 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на“СЛЪНЦЕ 2004“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата адрес: с. *** представлявано от управителя Г.Х., против Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № ********* от 05.09.2014г., из­да­ден от В.Н. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и В.К. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – гр. Плов­див, ръководител на ревизията, пот­вър­де­н с Ре­­ше­ние № 1174 от 25.11.2014г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, с кой­то на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кре­дит в общ размер на 321 973,81лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 96 892,88лв.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, необоснован и неправи­лен. Неправилно е твърдението, че само фактът на непредставяне на първични счетоводни документи за закупени стоки и услуги е достатъчен, за да се направи извод, че закупените стоки и услуги не са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Това твърдение е в противоречие с факта, че икономическата дейност на „Слънце 2004“ ЕООД е продажба на горива в обект „газстанция“, находяща се в с. Войводиново, като всички продажби са отчетени чрез фискално устройство и декларирани в отчетни регистри по ЗДДС и ЗКПО. Допълнителен аргумент в тази насока е извършена ревизия от Агенция „Митници“ с обхват ЗАДС, при която е извършен фактически оглед на територията на търговския обект, представляващ данъчен склад. В резултат на това е констатиран видът на продаваните стоки и извършваната основна дейност с тях, както и наличието на нает персонал, който да извършва търговски и производствени манипулации.

На следващо място, позоваването на разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е достатъчно, за да обоснове отказа на правото на приспадане на данъчен кредит, без да са извършени насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, които да потвърдят реалността на извършените доставки. Най-малкото, ревизиращият екип е следвало да приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, като изиска представянето на заверени копия от процесните фактури, заверени с подпис и печат на издателя им. Претендира се отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директор на Дирекция “Об­жалване и данъчно - осигу­ри­телна практика” – гр. Пловдив счита съ­щата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тен­ди­ра при­­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският Административен Съд, в настоящия състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това преклузивен пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената негова част. Така постановеният от директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1400360/24.01.2014г. на компетентния за това орган по приходите, заемащ длъжността началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, е об­разувано ре­визионно производство, насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­­ни за­дъл­жения на ос­порващия за данък върху добавената стойност за данъч­ни пе­­риоди от 01.07.2009г. до 31.12.2013г., със срок за приключване до три ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъще­ст­­вено по реда на чл. 32 от ДОПК. В последствие, със ЗВР № 1402446/05.06.2014г., връчена на ревизираното лице на 19.06.2014г., е определен нов краен срок на ревизионното производство – до 06.08.2014г. Констатира се, че всички цитирани заповеди са редовно връчени на прове­ря­ваното лице, като и че ревизионното производство е приключило в рамките на за­ко­ноустановения в чл. 114 от ДОПК срок за това.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № 1402446/18.08.2014г. (л. 62 – 99).

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения Ревизионен доклад.

Въз основа на констатациите ревизионен доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден процесният РА № ********* от 05.09.2014г. (л. 52 – 60). В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил реше­нието си под № 1174/25.11.2014г., с което потвърдил ревизионния акт в оспо­ре­ната му част, предмет на настоящото дело, относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 321 973,81лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 96 892,88лв.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита и при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фо­­р­­­ма и при спазени административно - процесуални правила за това.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия относ­но пра­вилното прилагане включително на ЗДДС и ППЗДДС обхващаща данъчни периоди от 01.07.2009г. до 31.12.2013г. Основната икономическа дейност на дружеството е търговия с горива, която се осъществява в търговски обект „газстанция“ в с. Войводиново, общ. Марица. Лицето е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 16.04.2014г. по инициатива на орган по приходите, поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, като от данъчен период м.09.2011г. не е внасян декларираният в справките – декларации резултат за периода ДДС за внасяне.

При ревизията двукратно е изисквано от ревизираното лице представянето на всички първични счетоводни документи, свързани с дейността му за ревизирания период – фактури, приходни касови ордери, разходни касови ордери, банкови извлечения и др. В указания в исканията 14-дневен срок и до приключване на ревизионното производство не са представени изисканите първични счетоводни документи, с изключение на копия на фактури от следните доставчици: „Дианел“ – 6 бр.; „Гар Агент“ ООД – 3 бр.; „Империал 08“ ЕООД – 2бр.; „Балканстрой“ АД – 1 бр. и „Алексон – Ник“ ЕООД – 1 бр. Представени са вторични счетоводни документи, съгласно два броя описи – л. 127 и л. 128.

На основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е признат целия размер на декларирания данъчен кредит по данъчни периоди, в конкретни размери, посочени на л. 78 – 79 по делото. Доставките, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, са посочени в табличен вид на л. 66 – 78 по делото.

Горестоящият административен орган е намерил възраженията в жалбата, включително тези за предоставяне на част от фактурите за 2010г. и 2011г. на ревизиращи органи в Агенция „Митници“ за целите на извършвана от тях ревизия, документирана с ревизионен акт № 5а/37/10.10.2012г., за неоснователни. При административното обжалване е изготвено запитване в този смисъл, като видно от отговора на Агенция „Митници“ при извършената ревизия от митническите органи за установяване на задължения за заплащане на акциз от „Слънце 2004“ ЕООД не са изисквани първични счетоводни документи, включително фактури.

В хода на съдебното производство, предвид защитната теза на жалбоподателя за прилагане разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, по делото са изискани документи (основно заверени копия на фактури) от трети неучастващи по делото лица, по реда на чл. 192 от ГПК. Постъпили са документи от следните лица, в хронологичен ред: „Драгиев и ко“ ООД, „Атек машина“ ООД, „Мултиком“ ООД, „Денев – Д“ ООД, „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, „Ханза флекс България“ ООД, „Вато софт“ ООД, „Микро асу“ ООД, „Алпи 2010“ ООД, „Термо хит“ ООД, „Мастер стийл профайлс“ АД, „Бимко“ ЕООД, „ТМТ Елком“ ООД, „Балканика“ ЕООД, ЕТ „Вили тот – В.Т.“, „Кобра кем“ ООД, „Е-макс трейд“ ООД, „Селт“ ООД, Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, „Химснаб БГ“ АД, „ИТТ България“ ООД, „Кала енджи 2008“ ЕООД, „Слънчеви лъчи – Фамилия“ ООД, „Викинг Т“ ООД, „Олимпик“ АД, „Петрол комерс“ ЕООД, „Макстерм“ ООД, „Златна панега бетон“ ЕООД, „Евро 07“ АД, „Информационно обслужване“ АД, „Еко резолв“ ООД, „Изотсервиз – Стара Загора“ ЕООД, „Д анд В ауто“ ЕООД, „3С сот“ ЕАД, „Прима дизайн“ ООД, ЕТ „Фагона – Георги Пешаков“, „Транс мед консулт“ ООД, „Макома 2002“ ЕООД, „Калабси“ ООД и „Инса газ“ ООД. При преглед на предмета на стопанската операция на първичните счетоводни документи и съпоставката й с представените от част от доставчиците съпътстващи доставката документи (договори, приемо – предавателни протоколи и др. подобни) настоящият съдебен състав констатира, че се касае за доставки на стоки и услуги, пряко или косвено свързани с икономическата дейност на „Слънце 2004“ ЕООД – продажба на горива.

         По делото е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото. В отговор на поставените задачи, вещото лице е констатирало, че при ревизията жалбоподателят не е представил първични счетоводни документи за периода от 01.01.2010г. до 30.06.2010г., но такива са приети по делото, постъпили от доставчиците по реда на чл. 192 от ГПК. За определени ревизирани периоди фактурите от доставчиците са част от доказателствения материал по преписка № 117730-11372 от 2015г. по описа на отдел „Икономическа полиция“, съответно преписка № 6656 от 2013г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив (съгласно таблица на л. 3187 – 3194) и от трети неучастващи по делото лица от л. 3195 - 3243). Към фактурите са приложени съпътстващи документи, както и писмени обяснения относно доставката. При проверка в счетоводството на жалбоподателя е констатирано осчетоводяване и разплащане по фактури за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. (таблица на л. 3247 – 3307). Вещото лице е констатирало, че по делото не се намират фактури от трима доставчици, посочени в таблица на л. 3307.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­ни­­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фак­­ту­ри за частично незаконосъоб­ра­зен, по­ради след­ните съображения: 

Не е спорно по делото, че при реви­зи­я­­та жалбоподателят не е представил изисканите му първични счетоводни документи (фактури), по които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, поради което не е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не са представени и заверени екземпляри от фактурите от издателите им, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, както и не е уведомена ТД на НАП по регистрацията на дружеството. В тази връзка, съдът намира за правилни изводите на ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган за това, че непредставянето на първичен счетоводен документ е самостоятелно основание за отказ на претендираното право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. Наред с това, при непредставянето на изисканите първични счетоводни документи не може да се провери какво е основанието за стопанската операция, съответно свързана ли е покупката на стоки, съответно услуги с извършваната от дружеството основна икономическа дейност. Фактът, че закупените стоки са продадени на дребно на клиенти на жалбоподателя, продажбите по които са намерили отражение в ЕКАФП е само косвен довод по отношение реалността на доставките.

Независимо от това обаче, в хода на съдебното производство, дружеството – жалбоподател е направило съответните доказателствени искания до трети неучастващи по делото лица, които са представили изисканите им по реда на чл. 192 от ГПК документи. Ангажирано е и изготвяне на заключение по ССЕ, което е обобщило данните за представените от третите лица първични счетоводни документи, както и отразените във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя разплащания по доставките.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и даващо отговор на поставените задачи, като съобрази и обстоятелството, че към момента на изготвянето му не са представени част от фактурите с издател „Инса газ“ ООД, които са приети в съдебно заседание на 27.04.2016г. При съобразяване на този факт, съдът намира, че жалбоподателят не разполага с първични счетоводни документи от доставчиците „Актив сълушънс“ ООД, „Енсис“ ООД и „ДВМ София“ ООД. Данъчният кредит по фактурите от посочените доставчици възлиза на 436,36лв., за която сума обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Тук следва да бъде посочено, че вещото лице е констатирало осчетоводяване на всички фактури, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит, в счетоводството на жалбоподателя, както и осчетоводени разплащания по тях (таблица на л. 3247 – 3307). Този факт, обаче, е неотносим към правото на приспадане на данъчен кредит, който не е признат от ревизиращите органи по приходите на самостоятелното основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

При посочения изход на спора, на ответника по делото следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 01.04.2014г.) юрисконсултското възнаграждение възлиза на 300лв. (триста лева).

Жалбоподателят е претендирал присъждане на направените по делото разноски. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията и при административното обжалване на ревизионния акт дружеството е можело да инициира представяне на доказателства – екземпляри от фактурите, заверени от издателите, което не е направено. Прилагането на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППДДС е извършено едва в хода на съдебното обжалване, като не следва да бъде поощрявано противоправното поведение на лицето, касаещо доказване наличието на факти от значение за упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит едва след приключване на ревизията и на административното обжалване на ревизионния акт.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Съдът

 

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ИЗМЕНЯ  Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № ********* от 05.09.2014г., из­да­ден от В.Н. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и В.К. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – гр. Плов­див, ръководител на ревизията, пот­вър­де­н с Ре­­ше­ние № 1174 от 25.11.2014г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, с кой­то на “СЛЪНЦЕ 2004“ ЕООД, с посочен в жалбата адрес: с. *** представлявано от управителя Г.Х., е отказано право на приспадане на данъчен кре­дит, КАТО НАМАЛЯВА размера от 321 973,81лв. на 436,36лв. и на акцесорното задължение за лихви, съответно на намаления размер на главницата.

ОСЪЖДА “СЛЪНЦЕ 2004“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата адрес: с. *** представлявано от управителя Г.Х. да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.Плов­див при ЦУ на НАП сумата от 300 лв. (триста лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: