ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3844
гр. София, 15.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниВЕЛИСЛАВА К. ГАЙДАЖИЕВА
заседатели:ВЕНОНИ Д. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20251110206463 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е по искане с вх. № 268777 от 08.08.2025г., на
Национално бюро за правна помощ (НБПП) - гр.София за присъждането в
тежест на ПОДСЪДИМИЯ В. В. К., с ЕГН: **********, на основание
чл.189, ал.3 от НПК на заплатеното от Бюрото разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в ДП №
1874/2024г. по описа на 04 РУ-СДВР и по НЧД № 4527/2025г. по описа на СРС
(в производство по чл.64 от НПК) от служебен защитник в лицето на адвокат
Н. Н. в общ размер 300.00 лева на основание чл.17, т.1 вр. чл.10, ал.1 и чл.21
вр. чл.10, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и
с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
II.). ИСКАНЕТО ОТ НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА
ПОМОЩ (НБПП) - гр.София е подадено от компетентно длъжностно лице,
при обоснован правен интерес, по законовия ред на чл.306, ал.1, т.4 вр. чл.189,
ал.3 от НПК, пред родово, местно и функционално компетентен районен съд,
постановил влязъл в сила съдебен акт по въпросите на чл.301 от НПК, поради
което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ИСКАНЕТО Е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт):
С влязло в сила на 10.06.2025г. по НОХД № 6463/2025г. по описа на
СРС, НО, 9-ти състав споразумение на ПОДСЪДИМИЯ В. В. К., с ЕГН:
**********, е било наложено на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
1
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК вр. чл.18, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“
за срок от 7 (седем) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.
В досъдебното производство при първоначалното провеждане на
разследването и в производството пред СРС образувано по чл.64 от НПК
ПОДСЪДИМИЯT В. В. К. в качеството му на обвинено лице до момента на
упълномощаването на защитник е бил представляван временно от служебния
защитник адвокат Н. Н.
Служебният защитник адвокат Н. е бил назначен в това качество по
искане на ръководно-решаващия орган на ДП и след определянето му с
надлежно писмо от Софийска адвокатска колегия. След завършването на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, на служебния
защитник Н. е било заплатено от Бюрото за национална правна помощ
разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от служебен защитник в досъдебното производство в общ
размер 300.00 лева на основание чл.17, т.1 вр. чл.10, ал.1 и чл.21 вр. чл.10,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
IV.). С оглед установените фактически констатации, относими към
предмета на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, СЪДЪТ ИЗЛАГА
ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото )
СЛЕДНОТО:
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС НАМИРА, ЧЕ ползваната от
обвиняемия К. служебна адвокатска защита в хипотезите на чл.94, ал.1, т.6 и
т.9 от НПК във връзка с повдигнатото му от СРП обвинение по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК вр. чл.18, ал.1 от НК е безплатна,
независимо от изхода на наказателното производство във връзка с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Реализирана е била пред съда специална процедура по чл.64 от НПК
“habeas corpus”, при която участието на защитник - адвокат, е абсолютно
(безусловно) задължително на основание чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК. Съдът
отчита, че обвиненото лице е било „задържано под стража“ и служебния
защитник в ДП е участвал в защита на представляваните права и в съдебните
производства пред СРС и СГС по чл.64 от НПК. Т.е. налице е и хипотеза на
задължителна (абсолютна) защита от адвокат, без която наказателното
производство по чл.64 от НПК, или производството по реда на Глава XXIX от
НПК не може да бъде завършено своевременно и ефективно с влязъл в сила
съдебен акт. Производствата по чл.64 и чл.65 от НПК имат незабавен (спешен)
характер и без участието на защитник, същите не могат да бъдат завършени
своевременно от съда на основание чл.6 от КЗПЧОС.
Съдът приема, че в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правна помощ, според която в хипотезите на
чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК вр. с чл.64 от НПК представляваното лице не
дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ.
Според съда тези разноски за заплатената от Държавата правна помощ не
следва да се възстановяват и в случаите на хипотезите на задължителната
2
защита по реда на НПК.
Решаващата инстанция на СРС намира, че разпоредбата на чл.23, ал.2,
изр. 2 от Закона за правната помощ е специален закон спрямо разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да намери приложение, а не тази на
кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ
(обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г.) е с процесуални последици по
съдържание и има правно действие занапред (и доколкото искането на НБПП
противоречи на съдебната практика на ЕСПЧ за характера на служебната
защита като безплатна, независимо от изхода на делото), преднамирайки
обществените отношения, които са заварени в тази правна регулация и с оглед
проявилите се юридически факти, които са преуредени от диспозицията на
правната норма. Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на НБПП
за присъждане на разноските за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник противоречи и на принципите на европейското
наказателно право. В хипотезите на задължителната защита или на тази по
чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. с чл.64 от НПК Държавата не може да изисква
обвиняемите (подсъдимите) да се защитават лично.
Интересите на правосъдието изискват обвиняемият (подсъдимият) да има
защитник - с оглед фактите по случая; при търпене на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, когато има вероятност от ефективно налагане на
наказание; при вероятност от сериозно засягане на неговите лични права;
когато делото е с фактическа и/или правна сложност и т.н.
Достъпът до правосъдие за обвиняемия (подсъдимия) чрез осигуряването
на служебен защитник е с по-голяма тежест пред позитивните задължения на
Държавата да претендира финансовата обезвреда на заплатената от нея
безплатна за ползващото я лице адвокатска правна помощ. Затова е
предвидено задължителната защита на обвиняемите лица (подсъдимите) да се
реализира от служебен защитник.
Независимо кои са приложимите хипотези на задължителната адвокатска
защита, Държавата може да откаже да иска заплащането на правната помощ
от адвокат по реда на чл.189, ал.3 от НПК, когато обвиненото лице не
разполага с финансови средства към момента на предоставянето й.
Безплатната правна помощ чрез служебна защита е неотменима. Тя следва да
остане такава и след изхода на делото, тъй като обвиняемият (подсъдимият),
знаейки предварително, че ще бъде осъден да заплати и разноските за адвокат,
след признаването на вината си към престъплението и след определянето на
съответното наказание, същият би се въздържал да иска каквато и да е защита
или защита на най-важното си човешко благо - свободата, върху което
наказателното право може да наложи законови санкции (а тази преценка не
следва да бъде оставена в негова дискреция, особено, когато е възможно да
бъдат засегнати неговите човешки права по интензивен и репресивен начин);
или не би си упълномощил защитник за своя финансова сметка, поради което
същият ще поеме инициативата да се защитава сам, за да не заплаща при
признатата си вина или при реализираната му отговорност разноски (при
положение, че представителството му е задължително да бъде реализирано от
3
професионален защитник - адвокат). В тази насока е делото на ЕСПЧ
„Луедик, Белкацем и Коч срещу Герамния“. А защитата от служебен адвокат
в хипотезите на задължителната защита по НПК или на тази по чл.94, ал.1, т.6
и т.9 от НПК вр. с чл.64 от НПК е една от сигурните гаранции във всяка
правова и демократична Държава за гарантирането на бърз, своевременен и
ефективен достъп до правосъдие и достъп до разглеждането на делото от
обективен и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (в тази
насока е константната съдебна практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от
КЗПЧОС).
Правото на защитник не следва да бъде поставяно като обвързано под
финансови условия, когато в едно наказателно производство се реализира
служебна защита.
По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ с вх. №
268777 от 08.08.2025г. на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
(НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМИЯ В. В. К., с
ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатеното от
Бюрото разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в ДП № 1874/2024г. по описа на 04 РУ-СДВР и
по НЧД № 4527/2025г. по описа на СРС (в производство по чл.64 от НПК) от
служебен защитник в лицето на адвокат Н. Н. в общ размер 300.00 лева на
основание чл.17, т.1 вр. чл.10, ал.1 и чл.21 вр. чл.10, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от НБПП
пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от съобщението по реда
на глава XXII от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на НБПП.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4