Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ....................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна
прокуратура - Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ и при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. д. № 609 от 2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛАВКА
МАРКЕТ“ АД (с предишна фирма „Табак маркет“ АД), с ЕИК ********, подадена чрез
изпълнителните директори Ц.Н.и В.Н., представляващи заедно дружеството, срещу Решение
№ 1 от 03.01.2020 г., постановено по АНД № 5071/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-009210 от 28.03.2018 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, като с
последното на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Според касатора, решението на ВРС е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се, че в
нарушение на материалния закон въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.
415в от Кодекса на труда КТ), като се сочи, че дружеството своевременно и
надлежно е отстранило допуснатия пропуск непосредствено след установяването му,
а и от нарушението не са настъпили вредни последици за служителката и не се
твърдят от наказващия орган, като служителката е престирала труд, за който е
получила съответното възнаграждение. На следващо място касаторът поддържа, че
неправилно ВРС приема, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) не са допуснати нарушения на чл. 40, ал. 1 и
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН не е съставен и връчен на лице,
снабдено с представителна власт да ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството. Изтъква се, че според
нормата на чл. 416, ал. 3 от КТ едва след изчерпване на посочените способи,
връчването се извършва чрез поставяне на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган, а в случая при наличие на публично оповестени
адреси за контакт е неразбираем различният подход на административнонаказващия
орган при уведомяването за издадените АУАН и НП. Настоява се, че при неспазване
на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН, в АУАН и в НП е
посочено само най-общо вида на твърдяното нарушение, като липсва цялостно
излагане на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на
доказателствата, които го потвърждават, поради което преди да се издаде НП е
следвало задълбочено да се провери обосноваността и законосъобразността на АУАН
и да се направи разследване, каквото не е направено и това представлява
съществен пропуск, представляващ самостоятелно основание за отмяна на НП.
Искането е да се отмени решението на ВРС, алтернативно – да се отмени
въззивното решение на основание чл. 28 от ЗАНН поради малозначителност на
нарушението.
С писмена молба касаторът заявява,
че поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът в касационното
производство Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, не ангажира писмен отговор по
жалбата. В съдебно заседание ответникът, представляван от ст. юрисконсулт Б. Н.
поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за
оставяне в сила на решението на ВРС, като претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне н сила на
решението на въззивния съд.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото
прокурор, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната
проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211,
ал.1 от АПК.
С оспореното пред ВРС наказателно
постановление на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Табак
маркет“ АД (понастоящем „ЛАВКА МАРКЕТ“ АД) с ЕИК ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 153,
ал. 3 от КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на работодател,
видно от представената отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец ноември
2017 и месец декември 2017 г., е допуснал лицето Р.С.Ж с ЕГН ********** на
длъжност „продавач-консултант“ да полага труд в обект Лавка V070, находящ се в
гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ , автобусна спирка ОУ „Елин Пелин“, стопанисвано
от „Табак маркет“ АД, в периода от 26.11.2017 г. до 02.12.2017 г., включително, т.е. 7
последователни дни без почивен ден, с което не е осигурена седмична почивка не
по-малко от 24 часа при промяна на смените при установено сумирано отчитане на работното
време съгласно Правилника за вътрешния трудов ред. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 02.12.2017 г., в който ден е следвало да се осигури
на лицето седмична почивка, както и са посочени доказателства: копие на отчетна
форма за явяване/неявяване на работа за м. ноември и м. декември 2017 г. и
копие на Правилника за вътрешния трудов ред. За нарушението е съставен АУАН №
03-009210 на 21.03.2018 година.
За да потвърди обжалваното пред
него НП, районният съд приема, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването
на нарушението се установява по безспорен начин по делото. Прието е, че АУАН е
изготвен от длъжностно лице, със съответната компетентност, както и че НП е издадено
от компетентен орган, в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като АУАН и
НП са съобразени с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – съдържат всички
реквизити, а НП е обосновано. Направен е извод, че правилно са отнесени фактите
към правото и правилно е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал.
1 от КТ за извършеното нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ. За неоснователно е
прието възражението на наказаното дружество за неправилно приложение на
материалния закон, във връзка с неприлагането на чл. 415в КТ, като е посочено,
че заплащането на положения труд от служителя не променя факта на извършеното
нарушение, което с оглед неговия характер не може да бъде отстранено.
Неприложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН, ВРС обосновава с обстоятелството,
че конкретният случай не е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи от този вид нарушения, а и с нарушението е ограничено правото
на почивка на служителя и възможността за пълноценното му възстановяване, което
е рисков фактор за здравето му и за безопасното полагане на труд. За
неоснователно е прието и възражението на наказаното дружество за несъобразяване
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. ВРС посочва, че в НП ясно и точно са описани
датата, мястото и лицето, спрямо което е било извършено нарушението, както и изчерпателно
е посочено в какво се изразява нарушението, при какви обстоятелства е било
извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Настоящият
състав на съда намира решението на ВРС за правилно.
Обжалваното решение на ВРС е
постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяната с Решение 2124 от
31.10.2019 г. по КАНД № 2124/2019 г. на АдмС-Варна на Решение № 1103 от
05.06.2019 г. по АНД № 1736/2019 г. на ВРС и връщане на делото, с указания до
въззивния съд за извършване на преценка за надлежното връчване на АУАН на
упълномощен представител на наказаното дружество, за което е необходимо
събирането на доказателства – посоченото в АУАН и в протокола за проверка
пълномощно, респ. за преценка дали представляващият дружеството е бил търсен,
призован и прочие за връчване на АУАН.
При повторното разглеждане на
делото ВРС приобщава към доказателствения материал визираното Пълномощно №
21059/12.09.2016 г. на нотариус А.Ч, с което А.Н.Н и В.Н.Н., действащи заедно в
качеството си на изпълнителни директори на „Табак маркет“ АД, упълномощават ВТВ
да представлява дружеството. Въззивният съд посочва, че процесното пълномощно е
за представителство на дружеството „на територията на Община Варна пред ТД на
НАП, като подписва и получава документи със срок на пълномощното до 30.12.2018
г.“ и приема, че АУАН е надлежно предявен и връчен на пълномощник на
дружеството – В.В.
В случая ВРС е изпълнил правилно императивното
си задължение за цялостна проверка на обжалваното НП по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост. Правилно е приложен материалният закон от ВРС,
отчитайки, че АУАН е връчен на упълномощено от дружеството-нарушител лице.
Приложеното към административнонаказателната преписка пълномощно от
изпълнителните директори на наказаното дружество, дадено на ВТВ установява
наличието на представителна власт на упълномощеното лице да представлява
дружеството пред държавни учреждения, като изрично е посочено, че във връзка с
оперативното функциониране Вълкова е упълномощена да представлява дружеството и
пред Инспекцията по труда, т.е. пред Д „ИТ“ Варна. Поради което правилно ВРС
приема, че АУАН е надлежно съставен, предявен и връчен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият
състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно, като постановено
при изяснена фактическа обстановка по делото и правилно отнасяне на фактите към
правото, респ. при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон (касационни основания съгласно чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК). Не е налице основание за отмяната му. На
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на въззивния съд.
Правилно
ВРС приема, че в административнонаказателното производство не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават
незаконосъобразност на НП в степен да бъде отменено. Предвид посоченото по-горе,
неоснователен се явява доводът на касатора за опорочено съставяне и връчване на
АУАН.
В
съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН ясно и недвусмислено
е описано извършеното нарушение – неосигурване на Р.С.Ж на седмична почивка не
по-малко от 24 часа за периода 26.11.2017 г. – 02.12.2017 г., като са посочени
и доказателствата, които го потвърждават – отчетните форма за явяване/неявяване
на работа за м. 11 и м.12.2017 г. и копие от Правилника за вътрешния трудов ред.
Не са налице основания да се приеме, че е следвало наказващият орган да извърши
допълнително разследване, поради което възражението на касатора в този аспект е
несъстоятелно.
При
правилно приложение на материалния закон ВРС стига до извод за безспорна
установеност по делото на извършването на процесното нарушение и за
законосъобразно определяне на наказанието като вид и размер.
Касационната
инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд за неприложимост на чл.
415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН, като не намира за необходимо да ги повтаря. В този
аспект, възражения на наказаното лице, обективирани в жалбата до ВРС, са идентични
с доводите в касационната жалба, като обосновано и правилно районният съд
приема същите за неоснователни.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на
спора, следва в полза на Дирекция „ИТ“ Варна да се присъди на основание чл. 63,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. По делото не
е представен писмен отговор по касационната жалба. Юрисконсулта,
представляващ ответника по делото, се яви в открито
съдебно заседание, но
съдът съобрази и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 03.01.2020 г. по АНД № 5071/2019 г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „ЛАВКА МАРКЕТ“ АД, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори Ц.Н.и В.Н. - заедно, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски
по КАНД № 609/2020 г. на АдмС-Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.