№ 22622
с, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110163263 по описа за 2024 година
От името на „б“ ЕООД, ЕИК **, чрез адвокат Д. Д., против „м“ ЕООД,
ЕИК ** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пред. 2
ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
общо 5272,00 лв., представляваща необходимите разходи за отстраняване на
недостатъци по извършени изработка, доставка и монтаж на дограма по
договор за изработка, доставка и монтаж на дограма, сключен на 17.05.2022 г.
между „б“ ЕООД, в качеството на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „б“ ЕООД, ЕИК ** твърди, че на 17.05.2022 г. между него, в
качеството му на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на изпълнител е
сключен договор за изработка, доставка и монтаж на дограма. Поддържа, че в
изпълнение на задълженията си по договора е заплатил дължимите суми,
чиято ликвидност и изискуемост е възникнала на основание изработката,
доставката и монтажа на процесната дограма. Процесната дограма - златен
дъб * 70 и * 4 600, описана в технологични карти 1040 и 1041 била
изработена, доставена и монтирана на обект на ответника, находящ се в с,
район „с“, ул. „ш“ *. Доверителят ми е съгласен с така посоченото място на
изпълнение.
1
Дължимото, уговорено и прието между страните възнаграждение било
изцяло платено от ищцовото дружество, в качеството му на възложител по
процесния договор.
Излагат се твърдения, обаче, за лошо и некачествено, с недостатъци,
изпълнение на работата от страна на изпълнителя по договор за изработка,
доставка и монтаж на дограма, сключен на 17.05.2022 г. - „м“ ЕООД, В тази
връзка се сочи, че на 09.08.2023 г. от името на ищеца е предявена рекламация
пред изпълнителя „м“ ЕООД относно счупен стъклопакет, предмет на
договора, но същата не е удовлетворена. На 17.08.2023 г., по повод
рекламацията, между страните бил съставен протокол, но същите не постигат
съгласие за причините за дефекта/повредата. На 01.09.2023 г. ищецът изпратил
до изпълнителя нова покана за подмяна на повредения стъклопакет, но
въпреки това, включително и след изтичане на дадения допълнителен срок,
„м“ ЕООД не изпълнило задълженията си да отстрани повредата/подмени
процесния стъклопакет дори и в дадения му допълнителен срок. Поддържа се,
че на 29.09.2023 г. изпълнителят „м“ ЕООД уведомил възложителя „б“ ЕООД,
че повредата на стъклопакета не се покрива от гаранцията по договора и нито
ще подменя стъклопакета за негова сметка, нито ще заплаща претендиралите
разходи за подмяната му. Поддържа се, че ищцовото дружество е извършило
разходи за отстраняването недостатъците по процесния стъклопакет в общ
размер от 5272,00 лв..
Излагат се съображения, че монтираната на обекта на ищеца дограма по
процесния договор е с недостатъци, както следва: 1/ отсъствие на обработка
на срезните ръбове на стъклата - стъклата не са кантирани и имат множество
шупли и назъбвания на ръбовете, което води до пукнатини; 2/ липса на
достатъчно дистанция между стъклата и алуминиевата рамка; 3/ липса на
дистанциращи ПВЦ подложки под стъклопакета и рамката, при което
стъклото е в контакт с алуминиевата рамка, което води до повреждане на
стъклопакета.
Предвид гореизложеното, моли, да бъде постановено решение, с което
„м“ ЕООД да бъде осъдено да заплати в полза на „б“ ЕООД сумата от 5272,00
лв., представляваща необходимите разходи за отстраняване на недостатъци по
извършени изработка, доставка и монтаж на дограма по договор за изработка,
доставка и монтаж на дограма, сключен на 17.05.2022 г. между „б“ ЕООД, в
2
качеството на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на изпълнител, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „м“ ЕООД оспорва иска с твърдението, че извършената
работа е била приета без възражения. Поддържа, че всяка обработка на
стъклата води до оскъпяване на изделието. В тази връзка се сочи, че на ищеца
е предоставена оферта, в която няма включени допълнителни обработки по
стъклата. Съгласно сключения впоследствие договор, „м“ ЕООД, нямало поет
ангажимент за допълнителна обработка на стъклата.
Относно посочената липса на размера на дистанцията между стъклата и
алуминиевата рамка се поддържа, че изискването за вид и дебелина на
вложените стъклопакети е било необходимо да бъде предоставено
предварително от проектанта или друго лице на обекта. В тази връзка се сочи,
че направената оферта от „м“ ЕООД към възложителя по договор е била
изработена коректно и основана на размерите на позициите; начините на
отваряне; разположението на обекта. Дебелините на стъклата, конкретно за
стъклопакет с размери 1861x2228 мм, били избрани съобразно размерите на
стъклопакетите и разположението на обекта, съгласно таблица с размер на
стъклопакет и препоръчани дебелини на стъклата и дистанционерите.
След предоставена оферта с направеното от името на изпълнителя
предложение, „м“ ЕООД не било получило допълнителни изисквания от
проектант или друг представител на възложителя и с подписване на договора
от двете страни, счита, че направеното предложение/оферта за прието и
изпълнено, съгласно договореното.
Относно посочената липса на дистанциращи PVC подложки под
стъклопакета и рамката се твърди, че PVC подложки има и това твърдение не
е вярно. Без тяхното наличие стъклопакета лягал директно на профила и
следвало да се счупи веднага, а не 7 месеца след неговия монтаж.
Излагат се твърдения, че на 07.02.2023 г. между страните е подписан
приемо - предавателен протокол, към който са приложени цитираните в него
технологични карти № 1040 и 1041/07.10.2022 г. В тази връзка се поддържа, че
с приемането на извършената работа, възложителят се задължил да плати
съответстващото й възнаграждение. Неизпълнението на задължението за
заплащане на пълното уговорено възнаграждение по договор представлявало
3
противоправно поведение на ответника, които въпреки че е приел
извършената работа без забележки не заплатил дължимото възнаграждение, в
нарушение на правилото “Pacta sunt servanda” - неосъществяване на дължимия
резултат, неудовлетворяване на кредиторовото относнително право - в случая
правото на изпълнителя да получи окончателното възнаграждение по
договора от възложителя.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пред. 2
ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
общо 5272,00 лв., представляваща необходимите разходи за отстраняване на
недостатъци по извършени изработка, доставка и монтаж на дограма по
договор за изработка, доставка и монтаж на дограма, сключен на 17.05.2022 г.
между „б“ ЕООД, в качеството на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 265, ал. 1, пред. 2
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 265, ал. 1,
пред. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че между страните е сключено
твърдяното облигационно правоотношение, по което изпълнител е
ответникът; 2/ че се е проявил дефект след приемането на работата и монтажа
на процесния стъклопакeт; 3/ че дефектът е настъпил в рамките на
гаранционния срок, уговорен между страните по договор; 4/ че дефектът не се
дължи на неправилна експлоатация, т.е. да се докаже, че вещта е
експлоатирана в съответствие със специалните изисквания и предвид нейното
предназначение.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на задължението да отстрани
констатираните дефекти.
Съгласно чл. 265, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, когато при извършване на работата
изпълнителят се отклони от поръчката или ако изпълнената работа
4
има недостатъци, поръчващият може да поиска заплащане на разходите,
необходими за поправката.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 17.05.2022 г. между „б“ ЕООД, в
качеството му на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на изпълнител е
сключен договор за изработка, доставка и монтаж на дограма.
Обстоятелството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор
за изработка, с предмет извършване на СМР - подмяна на съществуваща
алуминиева дограма на обект „*“, находящ се в с, ул. „* I“ № 4, се установява
и от събраните по делото доказателства, в това число договор № */17.05.2022
г. за изработка, доставка и монтаж на дограма, сключен между „б“ ЕООД, в
качеството на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата
на който изпълнителят приел да извърши възложените му от възложителя
СМР - подмяна на съществуваща алуминиева дограма на обект „*“, находящ
се в с, ул. „* I“ № 4, а именно: да демонтира съществуващата на обекта AL
дограма и да я изнесе до депо за отпадъци; да изработи, достави и монтира
алуминиева система с прекъснат термичен мост - * COR 70 Industrial, обков
към същата и стъклопакет, съгласно спецификация, представляваща
Приложение № 1 към договора, неразделна негова част. Съгласно чл. 2 от
договора дограмата следва да отговаря на следните изисквания, обективирани
в Приложение № профилна система - * COR 70 Industrial, цвят на профилите -
бял, дръжки и аксесоари - в бял цвят; обков - систематичен, STAC;
остъкляване - вид на стъклото - стъклопакет 46 мм - 6 мм четирисезонно / 4
мм. безцв. / 4 мм нискоемисийно + аргон + ТД; обща квадратура - 40.03 M2 -
AL: * COR 70 Industrial.
В чл. 4 от договора е посочено, че офертата на изпълнителя -
Приложение № 1, е била изготвена на база предварителни/офертни размери.
Уговорено е, че след извършване на оглед на място от специалисти на
изпълнителя, ще бъде изготвена технологична карта, в която подробно ще
бъдат описани всички особености по демонтажа на съществуващата дограма,
монтажа на новата, включително работните размери за дограмата, както и
необходимостта от използване на повдигаща техника или скеле. След преглед
5
и одобрение от страна на възложителя, технологичната карта ще формира
Приложение № 2, представляващо неразделна част от настоящия договор.
Съгласно чл. 5 от договора, в случай че в резултат от изготвянето на
технологичната карта, възникне необходимост от изпълнение на
допълнителни нови доставки или дейности, извън специфицираните в
Приложение № 1, но пряко и непосредствено свързани с цялостното
завършване на обекта или се налага изпълнението им с оглед правилната
технология на изпълнение на дейностите, изпълнителят ще ги предложи на
възложителя и ще ги изпълни само след писмено потвърждение от
възложителя за вида и стойността им, като възложителят се задължава да ги
заплати съгласно предварително съгласуваните между страните цени. За
всички допълнителни или нововъзникнали ремонтни дейности страните по
договора подписват анекс за изпълнение, регламентиращ извършването,
заплащането и сроковете за изпълнението им. В чл. 11 е уговорено, че
гаранционният срок и гаранционната поддръжка за дограмата, предмет на
договора, е 5 /пет/ години, съгласно Общи гаранционни условия на фирмата",
като гаранционните срокове започват да текат от датата на приемане на
работата, респективно от датата на отстраняване на недостатъците,
констатирани с приемо-предавателен протокол. В чл. 22 е уговорено, че
изпълнението на предмета на дейност на договора се удостоверя с двустранен
приемо-предавателен протокол, подписан без забележки от страна на
възложителя, а съгласно чл. 23, ако при приемането или по време на
изпълнението на работите по договора, се установи, че съществуват
недостатъци по вина на изпълнителя, възложителят има право да иска
отстраняването им от и за сметка на изпълнителя в срок, посочен в
приемателния протокол.
По делото е представено и приобщено към доказателствения материал
Приложение № 1 към договора, в което са описани спецификациите на
предмета на договора, като е посочено, че за изработване на процесните
елементи ще се използва AL система с прекъснат термичен мост - * COR 70
Industrial, като подробно са посочени техническите характеристики на същата.
Посочено е още, че за системите * е заложен систематичен обков с Марката
„STAC”, предвидени са следните стъклопакети: дебелина 46 мм., изработени
от три стъкла: 46 мм 6 мм четирисезонно / 4 мм белне. /4 мм ниско емисии по
+ аргон + ТД.
6
Представени и приобщени към доказателствения материал по делото са
и два броя технологични карти № 1040/07.10.2022 г. и № 1041/07.10.2022 г., в
които са отразени окончателните параметри на възложените с договора СМР, а
именно: адрес за монтаж - с, ул. „ш“ *, система профили - * COR 70 Industrial
и * COR 4600, цвят на профила - ЕМ802ТХ /дървесна имитация „Златен дъб“/,
цвят на обкова - черен, остъкляване – стъклопакет 46мм. 6 мм. четирисезонно
/4 мм. безцв./ 4 мм. нискоемисийно + аргон + ТД и стъклопакет 50 мм. 6 мм.
четирисезонно /6 мм. безцв./ 6 мм. нискоемисийно + аргон + ТД, монтаж с
котви и самораздувна лента Iso Bloco One.
Не се спори между страните и се установява от представения по делото
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 07.02.2023 г., че
възложителят е приел без забележки изпълнението на възложената работа по
процесния договор - доставка и монтаж на дограма, система * COR 70
Industrial и * COR 4600.
От представените по делото писмени доказателства - фактури и три
броя преводни нареждания, съответно от 01.06.2022 г., 07.11.2022 г. и от
07.02.2023 г., се установява, че възложителят е заплатил на изпълнителя
сумата в размер на 35 941 лв., представляваща дължимото възнаграждение по
процесния договор за извършената работа.
По делото съдът приема за установени посочените от ищеца дефекти на
работата. Това обстоятелство се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвено. От заключението на вещото лице, което е извършило
експертизата след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на
място, се установява, че процесният стъклопаекет е бил демонтиран и се
съхранявал във вътрешния двор на сградата. Вещото лице констатира, че
имало пукнатина по диагонал на стъклопакета във външното стъкло, като
отделните стъкла били без кантиране. По периферията на двете външни
стъкла на различни места експертът е установил грапавини/назъбвания в
ръбовете, същите назъбвания е установил и в зоната на началото на
пукнатината. Посочва се още, че над зоната с пукнатината, стъклопакетът е
бил под натиск при монтажа. Вещото лице заключава, че назъбванията на
места по външните ръбове са били получени при изработката на стъклата, тъй
7
като режещата машина е била със захабен инструмент, което е довело до
малките дефекти. Пояснява, че всички тези назъбвания са предпоставка за
получаване на пукнатини, които е възможно да бъдат много малки при
монтиране и да не се установяват веднага след монтажа, но да се появяват по
време на експлоатацията. Посочва още, че увеличението на пукнатината
вероятно би могло да е в резултат от употребата, вятър и температурните
промени, които се отразяват на стъклопакета, предвид големината му от
2280/1860мм. Установява се още, че отбелязаните в заключението зони на
натиск подсказват, че в тази част между стъклопакета и профила на дограмата
не е имало ПВЦ подложка и стъклопакетът е бил под натиск, след като е бил
монтиран в рамката. От заключението на експерта се установява още, че
срезните ръбове на стъклата не са били кантирани и са с налични назъбвания
на места, като според вещото лице кантирането в този случай е било
желателно от гледна точка на по-лесен и безопасен монтаж и намаляване на
напрежението в срезните ръбове, което би попречило на появата на пукнатини
от вида на установените. Посочва още, че доколкото стъклопакетът е бил
демонтиран, не можело да се установи големината на задължителната фуга
между стъклопакета и рамката, която следвало да е 6 мм., пояснява, че
дистанцията между стъклопакета и алуминиевата рамка оказва влияние, като
при много плътно монтиран стъклопакет до алуминиевия профил и в контакт
с него, се получавало температурен шок и стъклото нямало да може да поеме
локалните деформации от температурните напрежения, което ще доведе до
спукване.
Ето защо съдът приема, че възложената работа е била изпълнена с
недостатъци, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че
констатираните на места назъбвания по външните ръбове са били получени
още при самата изработка на стъклата, поради обстоятелството, че режещата
машина е била със захабен инструмент, като се установи, че всички тези
назъбвания са предпоставка за получаване на пукнатини, които е възможно да
бъдат много малки при монтиране и да не се установяват веднага след
монтажа, но да се появяват по време на експлоатацията, както е и в настоящия
случай, доколкото пукнатината се е появила шест месеца след приемане на
извършената работа.Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че се касаело за допълнителна обработка на
стъклата, каквото страните не били уговорили в договора, поради което не
8
следвало да отговаря за констатирания недостатък. Сключената от ответника
сделка по занятие е търговска сделка. Като страна в процесната облигационна
връзка ответникът е участвал с целия свой професионален капацитет.
Очакванията към качеството на изпълнението на изработката на изделията и
монтажа на същите към търговеца са различни от тези, които са насочени към
любителя в тази област. Именно за това договорът е сключен с търговец, който
осъществява тази дейност по занятие. Обозначавайки се като производител на
PVC и AL прозорци и врати, ответникът е следвало да прояви очаквания от
него професионализъм при изпълнение на възложената му работа,
респективно да изпълни същата качествено, съобразно уговореното и
изработеното да е годно за употреба, съобразно уговореното между страните,
което в случая съдът намира да не е изпълнено от изпълнителя на работата,
доколкото при изработка на стъклата, режещата машина е била със захабен
инструмент, което е довело до констатираните на места назъбвания по
външните ръбове на стъклопакета. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно чл. 5 от процесния договор, страните по него са
уговорили, че в случай, че в резултат от изготвянето на технологичната карта,
възникне необходимост от изпълнение на допълнителни нови доставки или
дейности, извън специфицираните в Приложение № 1, но пряко и
непосредствено свързани с цялостното завършване на обекта или се налага
изпълнението им с оглед правилната технология на изпълнение на дейностите,
изпълнителят следва да ги предложи на възложителя. Същевременно от
заключението на вещото лице се установи, че срезните ръбове на стъклата не
са били кантирани и са с налични назъбвания на места, като според вещото
лице кантирането в този случай е било желателно от гледна точка на по-лесен
и безопасен монтаж и намаляване на напрежението в срезните ръбове, което
би попречило на появата на пукнатини от вида на установените. Тоест, по
силата на уговорките на чл. 5 от процесния договор, ответникът-изпълнител, в
качеството си на производител на PVC и AL прозорци и врати, и на
професионалист в областта, е следвало да предложи на възложителя-ищец,
извършването на кантиране на срезните ръбове на стъклата, за да се гарантира
по-лесен и безопасен монтаж и намаляване на напрежението в срезните
ръбове, което би попречило на появата на пукнатини от вида на установените.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състяав намира,
че констатираните недостатъци попадат в обхвата на договора и са резултат от
9
неточното в качествено отношение изпълнение на възложената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД поръчващият работата има
задължение да приеме същата.
Последиците от това приемане са свързани директно с възможностите
за възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя, а това означава, че
приемане е налице тогава, когато престираният резултат е годен да бъде
използван предвид обикновеното или предвиденото в договора
предназначение - арг. от чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 1 ЗЗД
В съдебната практика и в доктрината задължението на поръчващия да
приеме работата от изпълнителя се тълкува двояко, като съчетава в себе си два
елемента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия; 2)
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно
приемане има само когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
счита работата съобразена с договора. Щом приемането обхваща не само
просто разместване на фактическата власт, а още и едно изявление, свързано с
важни правни последици, ясно е, че то не е само една фактическо, но и едно
правно действие.
В настоящия случай страните са обективирали приемането на работата
от възложителя в нарочен документ, двустранно подписан от тях на
посочената дата. Правната последица от изпълнение на задължението за
приемане на работата и одобрението й, без да са налице недостатъци, е
прекратяване на облигационната връзка между страните. Това заключение е
приложимо, когато възнаграждението на изпълнителя е платено или авансово,
или към момента на приемане. Ако това не е така, от момента на приемането
на работата настъпва изискуемостта на вземането на основание чл. 266 ЗЗД и
за него започва да тече погасителна давност. Ако обаче бъдат открити
недостатъци, тогава облигационната връзка се пренася на плоскостта на
задължението за уведомяване на изпълнителя за наличието им.
Нормата на чл. 264, ал. 2, изречение второ ЗЗД задължава възложителя
да извести изпълнителя за всички констатирани от него недостатъци веднага
след откриването им. Липсата на изпълнение на това задължение преклудира
възможността да упражни своите потестативни права, съгласно нормата на чл.
265 ЗЗД, тъй като работата ще се счита приета и тази презумпция се счита от
10
съдебната практика за необорима.
Ето защо, за да се запазят правата на възложителя, същият следва да
уведоми изпълнителя за констатираните дефекти/недостатъци на престирания
му резултат и това възражение следва да достигне до другата страна в
материалноправната връзка. Уведомлението следва да се извърши веднага
след установяване на недостатъка.
Своевременното уведомление от страна на ищеца до ответника се
установява от представената по делото електронна кореспонденция между
страните. Видно от същата, на 09.08.2023 г. възложителят е уведомил
изпълнителя за констатирания на 08.08.2023 г. недостатък на извършената
работа, а именно спукване на фиксиран стъклопакет с размер 1917/2238 мм.,
като е поискана подмяната му в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, като на 17.08.2023 г. е бил извършен и съвместен оглед на
стъклопакета, резултатите от който са отразени в приложения по делото
протокол от същата дата. С оглед на изложеното съдът намира, че е налице
своевременно уведомяване на изпълнителя за констатирания дефект, поради
което възможността на възложителя да упражни правата по чл. 265 ЗЗД не е
преклудирана.
От представените по делото писмени доказателства – оферта от
13.09.2023 г., потвърждение на поръчка от 28.09.2023 г., приемо-предавателен
протокол от 28.11.2023 г., проформа фактура № **********/28.09.2023 г.,
фактура №**********/04.10.2023 г., фактура №**********/07.12.2023 г.,
платежно нареждане от 04.10.2023 г. и платежно нареждане от 07.12.2023 г.,
споразумение за прихващане от 08.12.2023 г., се установява, че за
отстраняване на констатираните недостатъци, ищецът е сторил разходи в
размер на 4 452 лв., като за целта е сключил договор за изработка с трето лице,
с предмет доставка и монтаж н стъклопакет 50 мм. – 6 мм. КН 166 II закален
/6 мм. бяло закалено/ 6 топ + аргон и размери 1860 мм., демонтаж на счупен
стъклопакет, подемна техника, демонтаж и монтаж на парапет.
С покана от 18.09.2023 г., връчена на ответника чрез ЧСИ на
26.09.2023г., последният е бил поканен в 5-дневен срок от получаване на
поканата да заплати на ищеца сумата в размер на 4 452 лв., представляваща
разходите за поправяне на недостатъците. С писмо от 29.09.2023 г. ответникът
отказва изплащането на претендираната сума, доколкото установената
11
повреда на стъклопакета не се покривала от гаранцията по договора, тъй като
се дължала на механична повреда.
С оглед на изложеното съдът приема, че доказаните,
необходими разходи за отстраняване на процесните недостатъци възлизат в
размер на 4 452 лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи. В
тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователна
претенцията в размер на 820 лв. – разходи, които ищецът е сторил за изготвяне
на техническа експертиза по отношение състоянието на стъклопакета. Това е
така, тъй като настоящият съдебен състав намира, че претендираните разходи
не са пряко свързани с поправката на констатирания недостатък, какъвто иск е
заявен в настоящото производство, а в случая се касае по скоро за вреди от
неизпълнение на договора, каквато обаче претенция не е заявена пред съда.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
искът с правно основание чл. 265, ал. 1, пред. 2 ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 4 452 лв. и следва да бъде уважен за този размер, ведно
със законна лихва, считано от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, като за разликата над него до пълния предявен размер от 5 272 лв.,
искът следва да се отхвърли.
По отношение на релевираното в молба с вх. № 385403/29.11.2024 г.
възражение на ответника за извършване на съдебно прихващане със сумата в
размер на 7 188,20 лв., представляваща дължимо окончателно възнаграждение
по договор № 6519/17.05.2022 г. за изработка, доставка и монтаж на дограма,
съдът намира същото за преклудирано. Съгласно постановките на т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, възражението за прихващане с ликвидно изискуемо вземане е
правопогасяващо възражение, което се основава на новонастъпил факт -
направеното изявление за прихващане. Възражението за прихващане с
ликвидно вземане по същността си е позоваване на правната промяна, каквото
е и възражението за опрощаване и възражението за плащане след подаване на
въззивната жалба. С това възражение не се променя спорният предмет, тъй
като предявеното с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно
решение или заповед за изпълнение, и съответно за доказване на
възражението не е необходимо събиране на доказателства. Формален аргумент
в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която независимо от
12
систематичното й място в Глава 32 /"Производство по търговски спорове"/
следва да намери приложение изобщо и в обшия исков процес. Когато обаче
насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е. негов
предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на
пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК – какъвто е настоящия случай с
релевираното от името на ответника в производството възражение за
прихващане, обективирано в молба с вх. № 385403/29.11.2024 г., доколкото
същото има за предмет прихващане с вземане, което е спорно и е предмет на
предявен за разглеждане пред СРС, ГО, 58 състав иск, по който няма
произнесено решение дори на първа инстанция/, при което ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на
общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде
направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно
/какъвто е настоящият случай/, е недопустимо.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски за
заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 210,88 лв. и
за заплатен депозит за вещо лице в размер на 500,00 лв..
Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение, като не са
представени доказателства за извършването на такива. Съгласно
разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само заплатените
от страната разноски подлежат на възмездяване. Ето защо и доколкото към
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, а
и към настоящия момент, от страна на ищеца не са представени доказателства
за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, то не следва да се
присъждат такива в полза на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата в размер на 600,31 лв., съразмерно на уважената част от иска.
13
От името на ответника се претендират разноски в размер на 700 лв. за
адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за
извършването им. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 108,88 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлена част от иска,
като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е заявено в размер под
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: в,
ул. „*“ *, да заплати в полза на „б“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: с, ул. „* б“ № 4, на основание чл. 265, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, сумата от
4 452 лв., представляваща необходимите разходи за отстраняване на
недостатъци по извършени изработка, доставка и монтаж на дограма по
договор за изработка, доставка и монтаж на дограма, сключен на 17.05.2022 г.
между „б“ ЕООД, в качеството на възложител и „м“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пред. 2 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 4 452 лв. до пълния предявен размер от 5272,00 лв..
ОСЪЖДА „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: в,
ул. „*“ *, да заплати в полза на „б“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: с, ул. „* б“ № 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600,31
лв., представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „б“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с,
ул. „* б“ № 4, да заплати в полза на „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: в, ул. „*“ *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 108,88
лв., представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
14
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15