№ 257
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201842 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. Б. СТ. ЕГН********** против НП
№ 19-0769-006677/11.02.2020г. на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл. 182, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат се
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не се
представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал.2
ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 26.10.2019 г. в 14,11 часа, в гр.Бургас, до природозащитен парк Пода, техническо
1
средство – мобилна система за контрол над скоростта, засякла и заснела, движещ се със
скорост от 144 км/ч. лек автомобил *** с рег.№ ***. На това място от пътя имало въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/час. Въпросното нарушение било
записано на файл. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани
от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя. Тя попълнила
декларация по чл.188 ЗДвП, в която декларирла, че на въпросният ден и час автомобила и се
е управлявал от нея /това не се оспорва и в с.з./. При съставянето на АУАН св.Д.
констатирал, че деянието е повторно – с ЕФ 2968909 в сила от 7.10.2019г. и квалифицирал
деянието в условията на повторност. При тези факти АНО възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и издал обжалваното НП, с което на С. за нарушение на чл. 21, ал.2
от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.4, т.6 ЗДвП и е наложено наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение и Протокол за проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В случая е издаден АУАН, тъй като за това нарушение се
предвижда лишаване от правоуправление. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
2
край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, каквато е настоящата. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и актуалната практика на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-
Бургас.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички предвидени
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на процесуално основание. Посочено е, че същият е
издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по
3
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението. Ясно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-
26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена
е също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Правилно е определен и субекта на административното наказание. Нормата на чл.
188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния
представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. В
нарочна декларация жалбоподателката е посочила, че именно тя е управлявала автомобила.
Възраженията в пледоарията на защитника съдът приема за неоснователни, тъй като след
справка в деловодната програма на БРС се установи, че цитираните номера на дела не
съществуват.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно определено, тъй като деянието е извършено в условията на повторност – с ЕФ
296809 в сила от 7.10.2019г. С тези доводи НП следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0769-006677/11.02.2020г. на ОДМВР-гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.4, т.6 ЗДвП на Н. Б. СТ.
ЕГН********** е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4