Р
Е Ш Е
Н И Е
№
30.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1294/2019
г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Предявена е молба от Я.Н.Н., ЕГН **********,*** против
Н.А.Н., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че от брака си с
ответника имат родени две деца: М.Н.А., ЕГН ********** - на 22 години и А.Н.А.,
ЕГН ********** – на навършени 17 години, непълнолетна. Излага, че бракът им
протичал спокойно и добре, но постепенно отношенията между тях се променили,
което се дължало на разликата в отношението им към семейството, което довело до
обтягане на отношенията им. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, тъй като от много години съществувал формално и не изпълнявал своята
социална функция. Моли съда да постанови решение за неговото прекратяване, без
да издирва мотивите за прекратяване на брака. С молбата е представено постигнато
споразумение по чл. 51 от СК, подписано от двамата съпрузи. Със споразумението
е представен протокол от 05.09.2019 г. за предаване и приемане на вещи след
прекратяване на брака, подписан от съпрузите, за който в споразумението е
посочено, че е неразделна част от същото. Видно от самия протокол, обаче, в
него е отразено постигнато от страните съгласие за това, че движимото имущество
ще се подели след прекратяване на брака. В протокола са описани движимите вещи,
които съпругата Я.Н.Н. ще получи след прекратяване на брака, а не с неговото
прекратяване, а по отношение на всички останали движими вещи, които не са
конкретизирани, страните са уговорили, че остават в собственост на съпруга Н.А.Н..
Не е посочена и стойността на вещите. Ето защо не може да се приеме, че с този
протокол съпрузите са уредили имуществените отношения между тях по отношение на
придобитите по време на брака движими вещи, респективно че същият се явява
неразделна част от споразумението.
В изпълнение на дадените от съда
указания с уточняваща молба вх. № 5466/24.09.2019 г., изпратена на имейла на
съда, представена в оригинал и заведена под № 5534/26.09.2019 г., съпрузите,
чрез процесуалния си представител, уточняват местоживеенето на непълнолетното
дете А.Н.А., падежа на задължението за заплащане на издръжка от бащата Н.А.Н.
на ненавършилото пълнолетие дете А.Н.А., както и обстоятелствата, че нямат
регистрирани по време на брака търговски дружества, както и участия, дялове и
акции в търговски дружества, че не притежават общи парични влогове, придобити
по време на брака и че нямат сключен предбрачен и брачен договор.
С определение № 869/25.09.2019 г.
съдът е приел, че са налице основанията по чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
49, ал. 4 от СК, поради което производството е трансформирано в развод по
взаимно съгласие и е постановено същото да продължи по реда на чл. 50 от СК,
във вр. с чл. 330 от ГПК.
В съдебно заседание молителите се явяват
лично и изразяват желанието си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие
и одобряване на постигнатото помежду им споразумение. Потвърждават заявеното от
техния процесуален представител в молба с вх. № 5534/26.09.2019 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.
15, ал. 6 от Закона за закрила на детето за делото е уведомена ДСП – ****. С
писмо вх. № 5957/14.10.2019 г. А.Г., директорът на ДСП - ****, уведомява съда,
че не са в състояние да осигурят лично явяване на представител на Дирекцията в
съдебно заседание. Посочени са и причини, поради които не могат да изготвят
социален доклад, като: кратките срокове до съдебното заседание, постигнатото
между родителите споразумение и високата възраст на детето. Заявено е, че
Дирекцията е запозната с постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК, като е изразено становище, че начинът, по който родителите са урегулирали
отношенията си по повод отглеждането и възпитанието на детето А.Н.А. кореспондира с неговите
нужди и е изцяло съобразено със законните му интереси. Моли се съда да утвърди
споразумението.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, приема за
установено следното:
От
представените по делото удостоверение
за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански
брак № 235/31.03.1996 г. от Община ****, направените служебно справки в НБД
„Население“, удостоверение за раждане на
А.Н.А., издадено въз основа на акт за раждане № III - 228/30.04.2002 г. от Община ****,
се
установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на
31.03.1996 г. в гр. ****, за който е съставен акт за
граждански брак № 235/31.03.1996
г. от Община ****. Молителите имат родени от брака си две деца, едното от които
е непълнолетно - А.Н.А., родена на *** г., което се установява от представеното
удостоверение за раждане на А.Н.А., издадено въз основа на акт за раждане № III - 228/30.04.2002 г. от Община ****.
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави.
Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици
в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака,
както и отношенията с роденото от брака непълнолетно дете.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания
развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство
за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат
осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за
издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя Н.Н. в размер на 144.00лева на основание
чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. **** на 31.03.1996 г. между Я.Н.Н., ЕГН **********,*** и Н.А.Н., ЕГН **********,***, за който е съставен
акт за сключен граждански брак № 235/31.03.1996 г. от Община ****.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
Упражняването на родителските
права по отношение на детето А.Н.А., ЕГН **********, се предоставят на майката Я.Н.Н., ЕГН **********.
Определя се местоживеене на детето А.Н.А., ЕГН **********, при майката Я.Н.Н., ЕГН **********, на адрес: ***.
Определя се на бащата Н.А.Н., ЕГН **********,
режим на лични отношения с детето А.Н.А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 10:00часа в събота до 20:00часа в неделя, 30 /тридесет/ дни по време
на годишния отпуск на бащата и по взаимна уговорка между родителите и детето,
тъй като детето е над 17 години.
Бащата Н.А.Н., ЕГН **********, се задължава да
заплаща на детето А.Н.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00лева
/двеста лева/ на първо число на текущия месец, считано от датата на завеждане
на исковата молба, платими по банков път с паричен превод по сметката на А.Н.А.
в „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: ***”, BIC: ***, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Определя се семейното жилище, което е
собственост на съпруга Н.А.Н.,
ЕГН **********, придобито чрез договор за дарение от родителите му, да се
ползва от него.
Съпругата Я.Н.Н., ЕГН ********** се
задължава да напусне семейното жилище в срок до 1 /един/ месец след влизане в
сила на решението за развода.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към
друг.
След прекратяване на брака съпругата ще продължи
да носи брачното си фамилно име Н..
Съпрузите нямат сключен предбрачен и
брачен договор.
Съпрузите
не притежават недвижимо имущество, което да е придобито в режим на съпружеска
имуществена общност.
Съпрузите са постигнали съгласие за това, че
след прекратяване на брака движимото им имущество ще се подели съгласно подписан
между тях протокол от 05.09.2019 г. за предаване и приемане на движими вещи
след прекратяване на брака между тях, представен с настоящото споразумение, и
че нямат други взаимни претенции от имуществен характер.
Съпрузите не притежават общи парични влогове,
придобити по време на брака и нямат взаимни претенции към притежаваните от
всеки от тях банкови сметки.
Съпрузите нямат регистрирани по време
на брака търговски дружества, нямат дялове, акции в търговски дружества и не
участват в такива.
Разноските по делото се поемат от
страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 7.50лева /седем
лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на
основание чл. 6, т. 3 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Я.Н.Н., ЕГН **********, на
адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на
7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно
съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на РС - Провадия сума в размер на 144.00лева /сто и четиридесет
и четири лева/, представляваща държавна такса върху постигнатото
по делото споразумение относно издръжката, на основание чл. 7, т. 2 от
ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: