Решение по дело №1455/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 АПК вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на зам.- кмета на община Аксаково, подадена чрез ю.к. М., против Решение № 608/24.04.23г. по НАХД №3023/2022г. на ВРС, 32 състав, с което е отменено наказателно постановление № АНП-16-/1/28.06.2022г. на заместник - кмет на община Аксаково, с което на основание чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково, на Т.И.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 800лв. за нарушение на чл.17, ал.1 т.4 от наредбата. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, и в несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че кметът, в рамките на своята компетентност, е възложил проверки в м.“***“, землище гр.Игнатиево, при които е установено наличието на големи количества земни маси, строителни отпадъци и други отпадъци, които са изхвърлени, подравнени и уплътнени на площ над 80 дка, в която попада и имот с идентификатор *** по КК на гр.Игнатиево, собственост на Ж.Д.К., починал, чиито наследници са Т.К. и К.К.. На последните е изпратено писмо да представят документи във връзка със случая, т.е. издадени по съответния ред разрешителни за извършената в имота им дейност и след като такива не са представени, на К. е съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1 т.4 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково. Касаторът счита за неоснователни изводите на ВРС, че в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва констатация относно собствеността на имота, тъй като е безспорно установено, че Т.К. е собственик като наследник на Д.К.и изрично е отразено, че тя носи административнонаказателна отговорност в качеството си на съсобственик на имота, придобит в лично качество и по наследство. Счита, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, а изводите на съда за обратното са неоснователни. Твърди и че изводите на АНО са подкрепени от събраните доказателства, включително и от представените в съдебното производство, а липсата на посочване на вида отпадък не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото на жалбоподателката са връчени протоколите от извършените проверки. Твърди, че както в АУАН, така и в НП е посочена дата на констатиране на нарушението – 26.01.2022г., която е и датата на неговото извършване. Счита и че е конкретизирано и мястото на нарушението – в имот с идентификатор *** по КК на гр.Игнатиево. За неоснователни счита и изводите на ВРС, че липсва нормативно регламентирано задължение на собствениците на имоти да извършват проверки на притежаваните от тях парцели предвид задължението им по чл.3 от ЗОЗЗ, което кореспондира със забраната за депониране на строителни отпадъци и земни маси извън регламентираните места, въведени с НОРТОА. Счита, че е осъществен състава на вмененото с НП нарушение, като К. чрез бездействието си да предприеме каквито и да било действия за опазване на имота, е допуснала извозването и депонирането на земни маси и отпадъци в процесния имот. Освен това депонирането на земни маси и строителни отпадъци в имота е извършвано в продължителен период от време и е можела до го осуети, като дори след като й е връчен протоколът от проверката от 26.01.2022г. не е предприела каквито и да е действия. Твърди и че особено важно е обстоятелството, че жалбоподателката не оспорва наличието на нерегламентирано изхвърлени отпадъци в имота й, като е подала и иск против общината за получаване на обезщетение, твърдейки бездействие от страна на община Аксаково. Счита, че твърденията на К. в двете производство са коренно различни с оглед благоприятен резултат. Твърди, че безспорно е установено нарушението, а размерът на глобата е съобразен с тежестта и вида на нарушението. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че претендираното надвишава минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касационната жалба - Т.И.К., чрез процесуалния си представител адв.И., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Твърди, че не е автор на вмененото нарушение, а кметът на община Аксаково не е осъществил съответния контрол. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Т.И.К. против наказателно постановление № АНП-16-/1/28.06.2022г. на заместник - кмет на община Аксаково, с което на основание чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково, й е наложено административно наказание глоба в размер на 800лв. за нарушение на чл.17, ал.1 т.4 от наредбата.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателката е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местност „***“, в землището на гр. Игнатиево, като при извършена проверка на 14.12.2021 г. от служители на община Аксаково, съвместно със служители на МВР – Варна и РИОСВ- Варна, на района на местност „***“ в землището на гр. Игнатиево, било констатирано, че на голяма площ, между обект на „Форест“ООД и главен път Варна – Девня, са изхвърлени големи количества земни маси, строителни и битови отпадъци. Върху част от замърсените терени същите били подравнени спрямо нивото на останалите терени с височина над последните от няколко метра. Констатирано е наличието на багер и отсъствие на товарни автомобили. На терена не са установени собственици на имоти, като към момента на проверката не са установени номерата на имотите. За проверката свид. К.- „Началник отдел ООС“ при община Варна съставила констативен протокол. Последвали са проверки на същия терен от 11.01.2022 г., 18.01.2022 г., 26.01.2022 г., 09.02.2022 г., 04.03.2022 г., 17.03.2022 г., 30.03.2022 г., 01.04.2022 г., 11.04.2022 и 19.04.2022 г. с идентични констатации, за които са съставени констативни актове от съответен служител при община Аксаково, в които е посочено, че замърсената площ заема над 80 дка. На 03.02.2022 г., във връзка с отправено искане, до свид. К. е адресирана справка относно данните за собствениците на имоти включени в площта затрупана със земни маси и отпадъци, в т.ч. на жалбоподателката. С писмо рег. № 36500-9695/09.03.2022 г. от Началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна до община Аксаково е изискана информация за предприетите от общината действия по повод големите количества отпадъци, установени при съвместната проверка, извършена на 14.12.2021 г. На 28.04.2022 г. от ангажирана за целта фирма от общината, а именно „Геокаст – Д.Д.“ ЕООД, е осъществено трасиране на поземлен имот с идентификатор ***, придобит по наследство в съсобственост от възз. К. и нейния син. Междувременно на 30.03.2022 г. К. била поканена да се яви на 08.04.2022 г. в сградата на община Аксаково, за да представи документи, удостоверяващи цел на извършеното засипване на имота й със земни маси и отпадъци и разрешения, издадени в тази връзка, респ. да й бъде съставен АУАН за извършено административно нарушение. На 08.04.2022 г. й бил съставен АУАН № 132/08.04.2022 г. за извършено нарушение на чл. 17 ал.1 т.4 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково за това, че в имот с идентификатор *** е допуснато извозване и депониране на земни маси и отпадъци без документ, разрешаващ такъв вид дейност. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т.3 и 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва надлежно описание на извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в обжалваното НП, не е индивидуализирано в достатъчна степен извършеното нарушение с описание на признаците от обективна страна на същото, а именно – вида на констатираните отпадъци и земни маси, както и не съдържат ясно и недвусмислено посочване на времето и мястото на извършване на твърдяното нарушение, а посочването на датата на извършване на деянието е от съществено значение не само за гарантиране правата на нарушителя, а и с оглед извършване на преценка за спазване на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. ВРС е приел и че както в АУАН, така и в НП липсва надлежно описание и на изпълнителното деяние на административното нарушение, което е вменено на наказаното лице и което е обективирано като допускане да се извозват и депонират отпадъци и земни маси в процесния имот, а съгласно трайната съдебна практика при т.нар. „допустителство“, какъвто е и настоящия случай, извършителят нарушава конкретни правила за поведение, които е длъжен да изпълни и в причина връзка с това поведение настъпва общественоопасния резултат, като посочването единствено на настъпилия резултат, без описание на конкретното действие респ. бездействие, което лицето е реализирало противоправно, освен че ограничава правото на защита на наказаното лице, поставя в невъзможност съда да извърши качествена проверка относно обосноваността на НП. ВРС е приел и че в обстоятелствената част на двата акта липсва констатация и относно собствеността върху процесния имот. Прието е от въззивния съд и че разпоредбата на чл. 7 ал.1 т. 4 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково забранява извършването на определени действия, но не предвижда като противоправно поведение допустителството на подобна деятелност, а с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в изрично предвидените в закон или указ случаи, извън които е разпоредбата на чл.17, ал.1 т.4 от НОРОА, която не предвижда допустителството като форма на изпълнително деяние, вмененото нарушение е обективно несъставомерно и не подлежи на санкциониране. ВРС е приел и че липсва нормативно регламентирано задължение на собствениците на имоти да извършват периодично проверка на притежаваните от тях парцели с оглед констатиране на евентуални неправомерни действия със същите, а доколкото не е установено кога, респ. в какъв период, е извършено засипването на процесния парцел и съседните му такива до площта от около 80 дка, не може да се извърши преценка дали К. е проявила грижа на добър стопанин по отношение на процесния имот.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че АУАН и НП не са съобразени с нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В случая описанието на нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не отговаря на императивните изисквания, въведени с цитираните разпоредби.

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС, посочената за нарушена разпоредба на чл.17 ал.1 т.4 НОРТОА въвежда забрана за извозване и депониране на конкретен вид отпадъци и земни маси-строителни, съответно изкопни.

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС и че вмененото нарушение е несъставомерно.

Възраженията на касатора в жалбата са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

В случая К. е наказана за това, че в качеството си на съсобственик на 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Игнатиево е допуснала извозване и депониране на земни маси и отпадъци без надлежни документи извън регламентираните места.

Разпоредбата на чл.17 ал.1 т.4 от Наредбата за обществения ред на територията на община Аксаково не предвижда изпълнително деяние допуснала извозване и депониране. Както правилно и законосъобразно е приел и ВРС допустителството е наказуемо само в изрично предвидените в закон или указ случаи, съгласно чл.10 ЗАНН, а разпоредбата на чл.17, ал.1 т.4 от НОРОА не предвижда такова.

Наказателното постановление следва да съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и на релевантните обстоятелства за ангажирането отговорността за допуснато нарушение. Както правилно е приел ВРС, в НП не се съдържа описание на релевантните факти за вмененото нарушение, а допустителството, за каквото е ангажирана отговорността, не е предвидено в разпоредбата, приета за нарушена.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид направеното искане, както и възражение за прекомерност, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съобразно предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, и като е съобразен минималния размер, установен в наредбата.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 608/24.04.23г. по НАХД №3023/2022г. на ВРС, 32 състав.

ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на Т.И.К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: