№ 113
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100512271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. Ц.Б., с пълномощно по изпълнителното дело, срещу
разпореждане от 3.10.2022 г. по изп.д. № 20148630401125 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника В. Г. Д. да бъде прекратено изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати
делото е незаконосъобразен. Не бил формулиран отказ и не се сочело пред
кой орган подлежи на обжалване отказът и в какъв срок. Липсвали мотиви.
Делото следвало да се прекрати и изпрати по подсъдност на район, различен
от този на Софийски градски съд. Покана за доброволно изпълнение не била
връчвана на длъжника. Длъжникът направил искане за прекратяване на
делото, поради перемпция – всички действия на частния съдебен изпълнител
след 7.08.2019 г. били незаконосъобразни. Не били уточнени и сторените
разноски. При завеждане на делото били представени два еднакви договора за
правна помощ, без дата на съставяне и с еднаква стойност. Делото не било
прономеровано, не било прошнуровано, което било предпоставка за груби
процесуални нарушения, съгласно Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния
1
архив на ЧСИ. При тези съображения се прави искане да бъдат отменени
действията на ЧСИ като изцяло незаконосъобразни и да бъде същата
задължена да спази закона като прекрати делото. Направено е и искане за
спиране на изпълнението по делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител сочи, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Описани са изпълнителните
действия, предприети по делото, които са довели до прекъсване на срока за
перемпция. Сочи се, че по делото не е имало двегодишен период, в който да
не са предприемани изпълнителни действия. Сочи се още, че при изчисляване
на сроковете следва да се вземат предвид и спрелите да текат срокове по
изпълнителни дела за срока на обявеното двумесечно извънредно положение
в страната и седем дни след него – чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „С. Г. Г.“ ЕАД не е подал писмено
възражение срещу жалбата.
Частната жалба е допустима като подадена от процесуално легитимирано
лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на частния
съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. По същество същата е
неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 27.02.2014 г. по молба на взискателя
„С.Г. Г.“ ООД. В молбата се съдържа искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по всички банкови сметки в посочени от взискателя
банки. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ правото
да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи и да определя начина на изпълнение.
Към молбата е представен изпълнителен лист от 31.05.2013 г., издаден по
ч.гр.д. № 258/2013 г. на Районен съд – Пирдоп, издаден въз основа на заповед
за изпълнение № 292 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 258/2013 г., за осъждане на
В. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „С.Г. Г.“ ООД сумата от 267,71 лв. –
главница, сумата от 80,57 лв. – представляваща мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер от 169,00 лв.
2
По делото е изготвена служебно от частния съдебен изпълнител справка от
Национална база данни „Население“, от която е видно, че длъжникът е с
постоянен и настоящ адрес гр. Пирдоп, ул. „*******.
На основание чл.427, ал.1, т.2 ГПК (редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.,
приложима в случая предвид датата на образуване на изпълнителното дело)
молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се
намира постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато
изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него.
Предложеното изпълнително действие от взискателя е запор върху банковите
сметки на длъжниците в "Банка ДСК" ЕАД, „Юробанк България“ АД
(установява се, че длъжникът има разкрита сметка в тази банка), „Централна
кооперативна банка“ АД (установява се, че длъжникът има разкрита сметка в
тази банка), „У.К.Б.“ АД и др. – т.е. следва да се приеме, че изпълнението е
насочено върху вземания на длъжника към посочените от взискателя банки,
които се явяват трети задължени лица, чиито седалища се намират в гр.
София. Горното обуславя наличието на местна компетентност на частния
съдебен изпълнител С.Х. към момента на завеждане на делото. Последващите
изменения на закона с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. не водят до отпадане на
местната компетентност на частния съдебен изпълнител.
На 19.03.2014 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжницата към посочените от взискателя банки, като в тази
връзка са изпратени запорни съобщения.
На длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №
31281/19.03.2014 г., като видно от известие за доставяне пратката, съдържаща
поканата за доброволно изпълнение, е получена от длъжницата на 4.04.2014 г.
на постоянния и настоящ адрес. За получаването се е разписал член на
домакинството – Л.И.Д.. Ето защо неоснователни са оплакванията на
длъжницата, че не е била връчена покана за доброволно изпълнение. Следва
да се отбележи също, че това обстоятелство, дори да се установи, какъвто не е
настоящият случай, макар да би съставлявало нарушение на процесуалните
правила, не е от естество да доведе до прекратяване на делото.
Че длъжницата е получила поканата за доброволно изпълнение е видно и от
депозираните от нея по изпълнителното дело молби от 8.04.2014 г. и от
15.04.2014 г. С последната длъжницата е направила признание на дълга и е
3
предложила да го погасява на вноски от по 20-30 лв. Направила е искане да
бъде вдигнат наложения върху банковата сметка в „У.К.Б.“ АД запор, тъй
като получавала помощите си по тази сметка. Искането е било
удовлетворено от частния съдебен изпълнител.
От приложените по делото протоколи се установява, че в периода 13.05.2014
г. – 16.01.2015 г. на взискателя многократно са били разпределяни суми,
постъпили по изпълнителното дело.
От молба от 3.04.2015 г. се установява, че взискателят е направил искане за
извършване на справки в Агенция по вписванията и налагане на възбрана на
имоти на длъжницата.
С молба от 20.01.2016 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата.
С молба от 31.08.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху сметки на длъжницата, както и върху трудовото възнаграждение или
пенсия. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, за
което до работодателя е изпратено запорно съобщение от 20.11.2017 г.
Видно от протокол от 14.02.2018 г. на взискателя е била разпределена сумата
от 28,56 лв., постъпила по изпълнителното дело.
С молба от 7.08.2019 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата, върху трудови възнаграждения, върху
притежавани от длъжницата моторни превозни средства.
Със запорно съобщение от 27.11.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата в полза на взискателя и на присъединения
взискател – ТД на НАП – София.
Със запорно съобщение от 29.01.2020 г. до „М.К.“ ООД е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата.
С уведомително писмо от 25.02.2020 г. работодателят „М.К.“ ООД е
уведомил частния съдебен изпълнител, че секвестируемата част от трудовото
възнаграждение на служителката е в размер от 0,00 лв., при трудово
възнаграждение в общ размер 507,97 лв.
С молба от 28.09.2021 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата.
Със запорно съобщение от 22.02.2022 г. до „М.К.“ ООД е наложен запор
4
върху трудовото възнаграждение на длъжницата.
С уведомително писмо от 18.03.2022 г. работодателят „М.К.“ ООД е
уведомил частния съдебен изпълнител, че секвестируемата част от трудовото
възнаграждение на служителката е в размер от 0,00 лв., тъй като чистата сума,
която получава служителката през 2022 г. е по-малка от минималната работна
заплата за страната.
Всяко от описаните изпълнителни действия – исканията на взискателя за
предприемане на действия по изпълнението, както и предприетите от частния
съдебен изпълнител такива, както и постъпването на суми по изпълнителното
дело, водят до прекъсване на двегодишния срок, след изтичането на който
делото се прекратява по силата на закона. Не се установява да съществува
основанието за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
взискателят да не е не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В тази връзка съдът взема предвид и спирането
на течението на сроковете по изпълнителните производства на основание чл.
3, т. 1 от ЗМДВИП.
Ето защо жалбата срещу отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати
делото се явява неоснователна.
Във връзка с оплакванията, имащи за предмет приетите по изпълнителното
дело разноски, следва да се отбележи, че компетентен да се произнесе по това
искане е частният съдебен изпълнител с нарочен акт – постановление. Този
акт подлежи на самостоятелно обжалване от длъжника. В случая липса
произнасяне на частния съдебен изпълнител по исканията на длъжника за
редуциране на разноските по делото, поради което е невъзможно
осъществяването на съдебен контрол в рамките на настоящето производство.
Доводите на длъжницата, че делото не е било прономерован и прошнуровано
нямат отношение към основанията за неговото прекратяване. Евентуални
нарушения на частния съдебен изпълнител в тази връзка, ако такива бъдат
установени, биха могли да бъдат санкционирани чрез ангажиране на
дисциплинарната му отговорност.
С оглед изхода на делото, липсват основания да бъде спряно изпълнението.
С оглед изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Д., ЕГН **********, за
спиране на изпълнението по изп.д. № 20148630401125 по описа на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № на В. Г. Д., ЕГН **********,
срещу разпореждане от 3.10.2022 г. (л. 219 от изп. дело) по изп.д. №
20148630401125 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с което е
оставено без уважение искането на длъжника В. Г. Д. да бъде прекратено
изпълнителното дело.
Решението е окончателно по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6