Присъда по дело №323/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 24
Дата: 2 април 2019 г. (в сила от 17 април 2019 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20195510200323
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

гр. Казанлък, 02.04.2019 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав, на втори април, две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ   

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                1.К.К.

                                                                                2.Л.П.

                                               

при участието на секретаря МАРИЙКА ИВАНОВА, в присъствието на прокурора И. ЧЕРВЕНКОВ, разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ НОХД № 323 по описа за 2019 година на Казанлъшкия РС

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.С.  -  роден на *** ***, български гражданин, живущ *** (понастоящем в Затвора гр.Стара Загора),  неженен, осъждан, безработен, с основно образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че периода 04.01.2019 г. - 11.01.2019 г. в гр.Казанлък, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление /на два пъти/, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /взломена врата/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. медна лозарска пръскачка на стойност 60,00 лв. /шестдесет лева/ от владението на В.Г.Г. и 1 бр. преносим компютър марка НР, модел ТРN - 1108 на стойност 290.00лв. /двеста и деветдесет лева/; 1 бр. нож с дървена дръжка, ведно с кожен калъф на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/ от владението на И.Ж.М., или всичко на обща стойност 380.00лв /триста и осемдесет лева/ без съгласието на собствениците В.Г.Г. и И.Ж.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.  чл.195 ал. 1, т. З и 7,  вр. с чл. 194 ал. 1,  вр. с чл. 28 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК го осъжда на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода, което наказание на осн. чл. 58а ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ режим.

         На осн. чл. 59 ал. 1 от НК съдът ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия И.С.С. е бил задържан под стража, считано  от 16.01.2019 г., а на основание на чл. 64 ал. 2 НПК ЗАЧИТА времето, през което подс. И.С.С. е бил задържан с Постановление на РП – Казанлък от 14.01.2019 г., както и времето през което е бил задържан със Заповед за задържане по ЗМВР от 14.01.2019 г.

          

         ОСЪЖДА подсъдимия И.С.С. със снета по горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер от 132,93  лв. за изготвяне на експертиза по сметка на ОД МВР – Ст. Загора.

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                   1.

 

 

                                                                                                   2.

                                              

 

 

 

Съдържание на мотивите

М     О     Т     И     В     И   към   Н О Х Д   № 323/19 г.

 

Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.

Срещу подс. И.С.С. е повдигнато обвинение по чл. 195 ал.1 т. 3 и 7 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК затова, че в периода от 04.01.2019 г. до 11.01.19 г. в гр. Казанлък в условията на продължавано престъпление  на два пъти чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 380 лв. от владението на собствениците им И.Ж.М. и В.Г.Г. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай.

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие, представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен като му определи наказание при условията на чл.58а от НК от една година лишаване от свобода.

В съдебното заседание подс. И.С.С. се признава за виновен като, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не събират доказателства за тези факти – чл. 371 т.2 НПК.

Защитника на подс. С. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен като му определи наказание около предвидения в закона минимален размер което да бъде намалено с една трета.

Съдът като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства  установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени,експертно заключение на съдебно-оценъчната експертиза и съобрази направените от подсъдимия самопризнания приема за установено следното;

На 04.01.19 г. подс. С. *** в жилището на св. В.Г.. разбил входната врата на избеното помещение,влязъл вътре откъдето отнел една медна лозарска пръскачка.

След това отишъл в гр. Казанлък в пункт за изкупуване на отпадъчни метали на ул. Никола Петков до ж.п. прелез където предал пръскачката като отпадъчен метал за което му била издадена покупко-изплащателна сметка № 5708/04.01.19г. на негово име .

По късно същия ден св. В.Г. установил извършената кражба и след няколко дни подал сигнал в РУ на МВР- Казанлък за извършената кражба.

Св. И.М. ползвал под наем  офис № 125   в хотел Казанлък в гр.  Казанлък.

На 11.01.19 г. около 02.30 ч. подс. С. се покачил по едно дърво след което се прехвърлил през парапета на терасата на офиса на св. М..Чрез натиск успял да отвори прозореца на офиса и влязъл вътре във него.

Оттам подс. отнел един преносим компютър марка НР модел TPN-1108 и един нож със дървена дръжка в кожен калъф.

След това излязъл по обратния  път и занесъл вещите  във дома си.

На 11.01.19 г. св. М. видял  прозореца на офиса си отворен  което било необичайно след което установил извършената кражба.

Св. М. уведомил органите на МВ което извършили оглед на местопроизшествието за което бил съставен протокол ведно със фотоалбум.

В резултат на извършените издирвателни мероприятия подс. С. бил установен като извършител  и на двете кражби.

С протокол за доброволно предаване от 14.01.2019 г. подс. С. предал на органите на МВР, отнетия нож и преносимия компютър които  срещу разписка от същата дата били върнати на собственика им св. М..

От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че стойността на отнетата медна лозарска пръскачка е за сумата  от 60лв., стойността на отнетия нож със кожен калъф е за сумата от 30лв. и стойността на отнетия преносим компютър марка НР е за сумата от 290 лв. а общата стойност на отнетите вещи е за сумата от  380 лв..

Описаната фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на св. В.Г., И.М. и И. Ч., от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие,протокол за доброволно предаване,разписка за върнати вещи и покупко-изплащателна сметка които подкрепят изцяло направените от подс.  И.С.  самопризнания.

Имайки предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна подс. И.С.С. е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

 

От обективна страна  като е отнел чуждите движими вещи /показанията на св. Г. и М./, без съгласието на собствениците им подс. С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба- отнемане.

По този начин подс. С. е прекъснал владението на св. Г. и М. върху движимите вещи и е установил трайна фактическа власт върху тях, като е имал възможност  да се разпорежда със тях както във своя полза така и в полза на трето лице.

При осъществяване на деянието на 04.01.19 г. подс. С. е разбил вратата на мазето на св. Г. и по този начин е разрушил прегради здраво направени за защита на имот като е получил лесен достъп до отнетите вещи.

Подс. С. е знаел и съзнавал,че без да разруши тези прегради  не би реализирал целта си,поради което деянието му следва да се квалифицира по чл.195 ал.1 т.3 от НК.

Престъпленията извършени в периода от  04.01.-11.01.19 г.  и включени в състава на продължаваната престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК ,са осъществени с две отделни деяния  всяко едно от които осъществява състава на чл.195 ал.1 т.3  и чл.194 ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време  и при една и съща обстановка на  жилището на св. Г. и офиса ползван от св. М. при което последващото деяние се явява продължение на предшестващото го.

Преди осъществяване на деянията включени в състава на продължаваното престъпление подс. С. е бил осъждан  като непълнолетен за същото такова престъпление  по НОХД № 127/17 г. и НОХД № 606/18 г. и двете по описа на РС-Казанлък  и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК / освободен от затвора на 23.11.18г. след изтърпяване на наказанията/, сегашната му престъпна дейност следва да се квалифицира като извършена в условията на повторност на основание чл.28 ал.1 от НК а деянието да се квалифицира и по чл.195 ал.1 т.7 от НК.

Независимо от наличието на двете осъждания престъпната дейност на подс. С. не следва да се счита за извършена при условията на опасен рецидив предвид разпоредбата на чл.29 ал.2 от НК.

Деянието с оглед неговата обществена опасност- извършено е престъпление от вида престъпления против собствеността, най-често извършваното престъпление в нашето общество, и  с оглед личната опасност на подс. С.- освободен от затвора на 23.11.19 г., обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни правят случая немаловажен, макар,че стойността на отнетите вещи е под размера на минималната работна заплата  за страната която е била 560 лв..

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. С. съдът прави ,че е действал умишлено.

Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от тях, искал е тяхното настъпване и се стремил към тях.

В този смисъл е и практиката на ВКС- Постановление 6-71г. на Пленума на ВС, ТР-3-71 ОСНК и др..

Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови текстове съдът счита,че подс.  И.С.С. следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО;

 

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- лошите му характеристични данни, обремененото му съдебно минало и не напълно възстановените врещи.

Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- ,направените самопризнания,критичното му отношение към извършеното, невисоката стойност на отнетите вещи  и  младата му възраст .

Следователно наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства най-вече с оглед младата му възраст  но над предвидения в закона минимален размер и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година и шест  месеца  лишаване от свобода.

На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива и намалява така определеното наказание с една трета на  една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Налице са основанията на чл. 59 ал.1 от НК поради  което съдът зачита времето през което подс. И.С. е бил задържат под стража считано от 16.01.19г.. На основание чл.64 ал.2 от НПК съдът зачита и времето през което подс. С. е бил задържан с постановление на РП-Казанлък от 14.01.2019 г. както и времето през което е бил  задържан със заповед за задържане по ЗМВР от 14.01.2019г..

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. И.С.С. следва да заплати и направените по делото разноски в размер от  132,93 лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора- възнаграждения на експерта от досъдебното производство.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ ;