№ 10
гр. Провадия, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100650 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й. И. Й. – Д., ЕГН **********, с адрес ******************** предявява
срещу „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Г.С.Раковски” №147, ап.14, представлявано от Виктор Сергиев иск с правно
основание чл.124 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 2116.80лв., представляваща неустойка по Договор
за потребителски кредит №133169/18.06.2021г., поради нищожността й.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №133169/18.06.2021г., по силата на който ищцата трябва да върне сумата от
4715.36лв., при получена в размер на 2000лв., при лихва 598.56лв. и неустойка 2116.80лв.
Неустойката била с обезщетителен характер, в случай че в срок от три дни от сключване на
договора не представи обезпечение, чрез поръчителство на едно физическо лице. Счита, че
същата е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Същата е в размер на 110 % от отпуснатия кредит и противоречи на добрите нрави и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. Моли се за уважаване на предявения
иск по тези съображения и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който изразява
становище за основателност на иска. Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца. В евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя писмено
1
становище, с коeто поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Ответникът не се
представлява. Депозира молба, с която поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на
предявения иск
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява по категоричен начин възникването на облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № 133169 от
18.06.2021 г. В случая кредитното правоотношение попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, поради което императивните разпоредби на този закон следва да
бъдат служебно съобразени и приложени от съда.
В чл. 20, ал. 2 от договора се предвижда задължение за ищеца в срок от три работни
дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо
лице, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка (чл. 10, ал. 1 от
договора).
Уговореното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за заем, съгласно
която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави срок
обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или
учредяване на банкова гаранция. Такова договаряне обаче противоречи и заобикаля
изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за
ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това
плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест
от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността
от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. На последно място, уговарянето на такава
неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на
едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди.
С оглед нищожността на неустойката, поради заобикаляне на императивните
разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, следва правния
2
извод, че ищецът не дължи начислената от ответника сума от 2116.80 лева, съгласно
погасителния план.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да се
уважи.
По разноските:
Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В
договора за кредит се уговаря нищожно вземане за неустойка като съществува винаги
възможността за кредитора да претендира вземането си по съдебен ред, докато не се отрече
със сила на пресъдено нещо действителността на вземането за неустойка. С оглед на това,
следва да се приеме, че с поведението ответникът дава повод за завеждане на делото, а за
ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска.
Процесуалният представител на ищеца предоставя на договор за безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Предвид основателността на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца процесуален представител,
в размер 380.00 лева, на основание 38а, ал. 1, т. 2 от ЗА за оказаната безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице. Размерът на възнаграждението е в съответствие с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и разноските за държавна такса в
размер на 85.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. И. Й. – Д., ЕГН
**********, с адрес ******************** не дължи на ответника „МАКРОАДВАНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г.С.Раковски” №147,
ап.14 сумата от 2116.80 лева, представляваща неустойка по Договор за потребителски
кредит №133169/18.06.2021г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Г.С.Раковски” №147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., АК-
*********, с адрес на кантората: гр. *********, бул. **********, ет. 3, ап. Б адвокатско
възнаграждение в размер на 380.00 лева, на основание 38а, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Г.С.Раковски” №147, ап.14 да заплати на Й. И. Й. ЕГН:
********** разноски в размер на 85.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
3
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4