Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 125 / 2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М. Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 716 по описа за 2012 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
П.К.Т. с ЕГН ********** *** е оспорил ревизионен акт № **********/12.07.2010г.,
издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с
решение № РД–10-375/06.12.2010г. на директора на Дирекция "Обжалване и
управление на изпълнението" – Бургас, при Централно управление на
Националната агенция за приходите. Жалбоподателят твърди, че оспореният
ревизионен акт е необоснован и незаконосъобразен и иска да бъде отменен.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, чрез законния си представител, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска да бъде отменен оспорения ревизионен акт.
Ответникът,
чрез
процесуалния
си
представител,
оспорва
жалбата
като
неоснователна
и иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата счита, че жалбата е основателна и предлага съдът да я уважи.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Производството
в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от
„Тимер груп” ООД е висящо за втори път пред Административен съд гр.Бургас, след
като с решение № 4113/22.03.2012г. постановено по адм.д.№ 7603/2011г. по описа
на ВАС частично е отменено решение № 411/31.03.2011г., постановено по адм.д.№
14/2011г. по описа на Административен съд гр.Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане, в тази му част, както и за произнасяне в частта за разноските.
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима.
От
приложените към административната преписка доказателства и съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма,
съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120
от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Съдът
намира оспореният ревизионен акт, в частта относно отказаното право на данъчен
кредит по фактури издадени от „Тример груп” ООД, за материално
незаконосъобразен по следните съображения:
За данъчни
периоди м.02.2006г., м.08.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г.,
м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г., на основание чл.64, ал.1, т.4, вр.
чл.94, ал.1 от ЗДДС(отм.) и на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС (обн., ДВ, бр.63/04.08.2006г.), не е признато
правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер
41 203,60 лв. по фактури, издадени от „Тример груп” ООД, както следва:
фактура № 46/07.02.2006г. с предмет на доставката „извършено СМР”; фактура №
135/29.08.2006г. с предмет на доставката „водка 512 бр.”; фактура №
172/24.10.2006г. с предмет на доставката услуга - „извършено СМР съгласно
протокол и Акт
Извършена
е насрещна проверка на доставчика „Тример груп” ООД, при която е изготвено и
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ), с което са изискани доказателства за извършване на доставките,
за счетоводната отчетност във връзка с доставките и за определяне на предходни
доставки по отношение на доставките, за които жалбоподателят е упражнил право
на приспадане на данъчен кредит. Според ревизиращият орган представени са част
от изисканите документи, описани в ревизионния доклад. Същият счита, че не е
предоставена останалата изискана информация, придружена с писмени
доказателства, удостоверяващи реално осъществени доставки на услуги СМР, а
именно – договори за СМР и анекси към
тях, договори за превъзлагане и отчитане на изпълнението; оригинал на приемо –
предавателен протокол на предадени от страна на възложителя материали, проекти
и др., информация за калкулиране на цената на услугата и нейните елементи –
материали, труд и др., включени в количествено-стойностни сметки за всеки един
от строителните обекти; оригинал на документи за извършено плащане на
доставчика (книга от ЕКАФП, банкови извлечения и др.); лицата, които са
извършили услугата – имена, ЕГН, образователен ценз, квалификация; използвани
активи за извършване на услугата – наети или собствени; данни за подизпълнител,
ако е имало такъв при извършването на услугата. Не са представени доказателства
и по отношение реалното предаване на стоката 512 бутилки водка и прехвърляне на
собствеността, а именно – дата и час на предаване на стоката в обекта/склада на
получателя; материално – отговорно лице на предаване; оригинал на
складов/експедиционен документ за продадената стока (стокова разписка и др.);
лица, извършили натоварването на стоката в транспортното средство – имена, ЕГН;
оригинал на документ за извършен транспорт на стоката – фактура, товарителница,
пътни листи, договори с физически лица, оригинал на разрешение/лиценз за
транспорт и/или складиране на стоката, регистрационен номер на транспортно средство,
с което е извършен превоза на стоката, както и доказателства за наличие на
технически и кадрови ресурс за извършването на такава дейност – търговия с
алкохолни продукти.
За
установяване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на производството
и в съответствие с правомощията на органа по приходите по чл.37, ал.3, чл.53 и
чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице също е връчено ИПДПОЗЛ, с което са
изискани всички документи във връзка с доставките по фактурите, издадени от
„Тример груп” ООД. В указания от органа по приходите срок, в хода на
ревизионното производство са представени част от изисканите документи за част
от доставките по фактури, издадени през м.02.2006г., м.10.2006г., м.12.2006г.,
м.09.2008г., м.12.2008г., а именно – копие на фактурите, сключени договори за
извършване на услуга между ЕТ „Тома-П.Т.” и „Тример груп” ООД, протоколи за
извършените работи и приемо- предавателни протоколи между ЕТ „Тома-П.Т.” и
инвеститорите. Констатирано е, че не са представени изисканите оригинали на
приемо – предавателен протокол на предадени от страна на възложителя материали,
проекти и др., на изпълнителя „Тример груп” ООД; информация за калкулиране на
цената на услугата и нейните елементи – материали, труд и др., включени в количествено-стойностни
сметки за всеки един от строителните обекти; оригинал на документи за извършено
плащане на доставчика (книга от ЕКАФП, банкови извлечения и др.); лицата, които
са извършили услугата – имена, ЕГН, образователен ценз, квалификация; дата,
място/обект, където е извършена услугата; използвани активи за извършване на
услугата – наети или собствени; данни за подизпълнител, ако е имало такъв при
извършването на услугата, съответно приемо – предавателен протокол за предаване
на завършената услуга от подизпълнител. Относно доставките по фактурите,
издадени през м..08.2006г., м.03.2009г. и м.04.2009г., не е представено нито
едно от изисканите доказателства.
От
органа по приходите е прието, че посоченият като изпълнител на СМР „Тример
груп” ООД не представя документи, удостоверяващи, че притежава материална,
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР, нито фактури от
предшестващи доставчици или фактури за закупуване на строителните и ел.
материали, необходими за извършване на СМР. Не представя заповеди за
командировка на работниците, нито данни за изплатени разходи за командировки.
Допълнително е констатирано от решаващия орган в административното производство
по обжалване на ревизионния акт, че съгласно състоянието на действащите трудови
договори с осигурителя „Тример груп” ООД, съответно към 31.12.2008г.,
31.03.2009г. и 30.04.2009г. в дружеството работят трима строителни работници и
един ръководител група, които не могат да извършат строителни и монтажни работи
на посочените стойности в дневниците за продажби на дружеството и представените
протоколи за видовете СМР.
Относно
доставката на стоката по фактура № 135/29.08.2006г. също е прието, че не са
представени документи, доказващи реалното предаване на стоката и прехвърляне на
собствеността.
Заключено
е, че „Тример груп” ООД не е доставчик на вписаните в процесните фактури
доставки на стоки и услуги, с оглед на което няма фактическо изпълнение на
доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на
чл.24 от ЗДДС (отм.) и чл.25 от ЗДДС, поради това, на основание чл.64, ал.1,
т.4, вр. чл.94, ал.1 от ЗДДС (отм.) и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от този
доставчик на жалбоподателя фактури.
І. Съдът
счита, че неправилно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит по
издадена от „Тимер груп” ООД данъчна фактура № 135/29.08.2006г.(л.534) с
предмет на доставката „водка 512 бр.”.
Съгласно
чл.6 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е
прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока,
извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на
основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Съгласно чл.24 от ЗДДС (отм.) данъчно
събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на
чл. 7 - 10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на
изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен
от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на
чл. 11.
Съгласно
чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане
на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по
ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от
следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или
осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е
начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато
данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е
начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е
представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения
в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за
извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за
определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на
доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.
В хода
на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на доставчика „Тимер
груп” ООД, като във връзка с процесната доставка, освен издадената фактура е
представена и данъчна фактура от 21.02.2006г. издадена от „Гала оптик” ООД
(л.535), за закупуване на 588 бутилки водка, както и данъчно кредитно известие
от 23.02.2006г. за 76 бутилки водка, дневник за продажбите за
м.08.2006г.(л.537), журнал-сметка № 4532-начислен ДДС продажби за м.08.2006г.
(л.538), журнал-сметка № 702-приходи от продажба на стоки към
31.12.2006г.(л.539), журнал-сметка № 401-доставчици към 31.12.2006г. (л.540) и
хронология-натури към 31.12.2006г. (л.541).
От
така представените доказателства се установява, че доставчика на жалбоподателя
действително е разполагал със стоката предмет на процесната доставка. „Тимер
груп” ООД е закупил процесната водка от „Гала оптик” ООД, за което е издадена
съответната фактура, покупката е надлежно осчетоводена в счетоводството на
дружеството, като видно от представения при новото разглеждане на делото
ревизионен акт издаден на дружество, на същото не е оспорено правото на данъчен
кредит по тази сделка. Ето защо, следва да се приеме, че дружеството-доставчик
„Тимер груп” ООД действително е разполагал с необходимата материална
обезпеченост за да извърши доставката.
Предмет
на процесната доставка са 518 бутилки водка - родово определени вещи,
собственост върху които се прехвърля с предаването им. При новото разглеждане
на делото са разпитани като свидетели Г.Р.Р. – бивш служител на ЕТ „Тома – П.Т.”
през периода 2006г.-2009г. и А.Й.М. – управител на „Тимер груп” ООД, през
процесния период. От свидетелските показания на свидетеля Р. се установява, че
същия е работил като управител и вечер на бара в ресторанта на търговеца, като
през лятото на 2006г. той лично с автомобил „Фолксваген” на фирмата е взел от
гр.Пловдив 50-60 кашона водка, дадена му е фактура от човек на име А., който го
е завел в склада, където се съхранява водката, тя е качена и след това е разтоварена,
като документи във връзка с транспорта не са попълвани. От свидетелските
показания на свидетеля М. се установява, че представляваното от него
дружеството е търгувало с водка, като е продавал и на жалбоподателя един бус
водка, водката е държана на склад в Коматево, за което има документи, които са
представени на данъчните. Тези свидетелски показания се кредитират от съда,
доколкото същите са в съответствие с представените в хода на ревизионното
производство доказателства, а именно свидетелство за регистрация на МПС (л.266)
притежавано от едноличния търговец, удостоверение № 16/27.04.2005г. (л.265), с
което на стопанисвания от едноличния търговец обект Механа „Тома” е разрешено
търговия с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, както и
ревизионните актове и доклади на доставчика, от които е видно, че той
действително притежава складова база.
Съобразно
изложеното следва да се приеме, че от събраните в хода на производство
доказателства се установи, че доставчика е разполагал със стоката предмет на
процесната доставка, тя е била налична при него към момента на документиране на
доставките, като нейното предаване е извършено в гр.Пловдив, в склад в Коматево
и правото на собственост върху нея е прехвърлено на купувача.
Същевременно
не е налице спор по делото и от заключението на вещото лице по допуснатата и
приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
заключение се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно, се
установява, че процесната фактура е издадена от доставчика „Тимер груп” ООД,
отговаря на изисквания на чл.7 от Закона за счетоводството, отразена е в
счетоводството на дружеството по дебит сметка 411 /Клиенти/ и кредит сметка
702/Приходи от продажба на стоки/ кредит сметка 453 2/Начислен данък за
продажбите/, СД ведно с отчетните регистри са подавани в срок, съответно
отразена е в счетоводството на жалбоподателя по дебит сметка 304 /Стоки/, дебит
сметка 453 1 /Начислен данък за покупките/ и кредит сметка 401 /Доставчици/.
Видно от
представените при новото разглеждане на делото ревизионен доклад №
1283/04.09.2007г., въз основа на който е издаден ревизионен акт №
1601283/25.09.2007г. на „Тимер груп” ООД, при извършената ревизия на
дружеството относно установяване задължения по ЗДДС за данъчен период
01.06.2006г.-31.03.2007г., корпоративен данък,
данък по чл.34-36 от ЗКПО и данък
по чл.36, 38,40 от ЗОДФЛ за данъчен период 01.01.2005г.-31.12.2006г., при
извършената проверка не са констатирани нарушения на ЗСч и СС, както и че
извършените счетоводни записвания са правилни и са спазени изисквания на ЗСч и
СС. В този смисъл са и констатациите по отношение на жалбоподателя, като в съставения
ревизионен доклад е прието, че той е организирал и водил текущо счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и СС и утвърден от ръководството
индивидуален сметкоплан, формата на счетоводството осигурява синхронизирано,
хронологично и систематично отчитане. С оглед тези констатации на органите по
приходите за редовно водено счетоводство както от жалбоподателя, така и от
неговия доставчик, те представляват доказателства за отразените в тях
данни.
В
допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че с общата система на ДДС
се цели да се гарантира принципите на неутралитет и пропорционалност на ДДС. В
случая от представените по делото доказателства, се установява, че процесните
сделките са извършени, като издадените фактури са в съответствие със законовите
изисквания, поради което са налице процесуалните и материалноправни условия за
възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и ревизионния акт в тази му част
следва да бъде отменен.
ІІ. На
жалбоподателя неправилно е отказано правото на данъчен кредит и по издадена от
„Тимер груп” ООД данъчна фактура № 46/07.02.2006г.(л.54) с предмет на
доставката „извършено СМР”. От органа по приходите не се оспорва, че процесните
СМР са извършени, като за да откаже правото на данъчен креди е приел, че не се
доказва доставчика да е разполагал с кадрови и технически потенциал за
извършване на доставката.
В
случая ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и разпоредбата на чл.124, ал. 2 от ДОПК не е приложима, поради което в
тежест на органите по приходите е да обосноват всички фактически констатации от
които произтичат определените допълнителни данъчни задължения за субектите.
От
жалбоподателя в хода на ревизионното производство са представените договор за
СМР от 03.01.2006г.(.29), протокол от 07.06.2006г. за извършени СМР (л.55),
двустранен-приемо-предавателен протокол № 8/07.012.2006г.(л.295), опис на стоки
от 07.02.2006г.(296), анализ относно доставка и монтаж на ГЗП и ГРЗП, КИП и А
на ГРП
Протокол
от 07.06.2006г.(л.55) е за извършване на следните видове СМР: 1.Направа и
монтаж на КИП, автоматика и ел. на ГРП – 2 бр., на общо стойност 2 480,00
лв.; 2.направа и монтаж на ГРЗП – 2 бр., на обща стойност 2 860,00 лв.
3.направа и монтаж на ГЗП – 2 бр., на обща стойност 2 180,00 лв. или
всичко 7 520,00 лв. и ДДС 1 504,00 лв. или общо 9 024,00 лв.,
които суми съответстват на отразените в данъчна фактура № 46/07.02.2006г.
С
договор за СМР от 03.01.2006г., сключен между ЕТ”Тома-П.Т.” и „Тимер груп” ООД
е възложено на дружеството да извърши СМР на обект: Направа КИП и автоматика и
ел. на ГРП, ГРЗП и ГЗП за обекти газопроводни отклонения в западна промишлена
зона гр.Сливен, на стойност 7 520,00 лв. без ДДС, които ще се изплатят след
съставяне на протокол за извършени СМР-Акт № 19, със срок на договора 60
календарни дни.
Двустранен-приемо-предавателен
протокол № 8/07.012.2006г.(л.295) е съставен за предаване на следните
материали: ГРЗП - 2 бр., ГЗП - 2 бр. и Ел.матер. и КИП и А - насипно и е
подписано от страните по договора от 03.01.2006г.
Опис
на стоки от 07.02.2006г.(296) е подписан от А.М., като представител на „Тимер груп” ООД за следните
стоки: ГРЗП - 2 бр. заготовки, ГЗП - 2 бр. заготовки и Ел.матер. и КИП и А –
насипно.
Анализ
относно доставка и монтаж на ГЗП и ГРЗП, КИП и А на ГРП е подписан от А.М.,
като представител на „Тимер груп” ООД и
касае стойността на вложените по договора материали и труд.
При
новото разглеждане на делото е разпитан като свидетел А.Й.М. – управител на
„Тимер груп” ООД, през процесния период, от чиито свидетелски показания се
установява, че през периода 2006-2009г. дружеството е имало търговски
взаимоотношения с ЕТ „Тома- П.Т.”, като са извършвани монтажни работи,
монтирани са ел.табла, ел.инсталации на училища, детски градини, магазин „Пежо”
и други, като СМР-та са извършвани лично то него, заедно с трима работници,
като са пътували от гр.Пловдив, с бус лично управляван от свидетеля, като
приспиването в Сливен е било в хотела на жалбоподателя, като са издавани
командировъчни заповеди на работниците. Дружеството притежава бус, багер, вишки,
кранове, които се съхраняват в собствено помещение, необходимите материали са
закупени от дружеството, за което има документи и материалите се съхраняват в
негова база.
В хода
на производството е допуснатата и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от заключение по която се установява, че процесната фактура е
издадена от доставчика „Тимер груп” ООД, отговаря на изисквания на чл.7 от
Закона за счетоводството, отразена е в счетоводството на дружеството по дебит
сметка 411 /Клиенти/ и кредит сметка 703/Приходи от продажба на услуги/ кредит
сметка 453 2/Начислен данък за продажбите/, СД ведно с отчетните регистри са
подавани в срок, съответно отразена е в счетоводството на жалбоподателя по
дебит сметка 602 /Разходи за външни услуги/, дебит сметка 453 1 /Начислен данък
за покупките/ и кредит сметка 401 /Доставчици/. Същевременно видно от
представените при новото разглеждане на делото ревизионен доклад №
1283/04.09.2007г., въз основа на които е издаден ревизионен акт № 1601283/25.09.2007г.
на „Тимер груп” ООД, при извършената ревизия на дружеството относно
установяване задължения по ЗДДС за данъчен период 01.06.2006г.-31.03.2007г.,
корпоративен данък, данък по чл.34-36 от ЗКПО и данък по чл.36, 38,40 от ЗОДФЛ за
данъчен период 01.01.2005г.-31.12.2006г., при извършената проверка не са
констатирани нарушения на ЗСч и СС, както и че извършените счетоводни
записвания са правилни и са спазени изисквания на ЗСч и СС. В този смисъл са и
констатациите по отношение на жалбоподателя, като видно от съставения
ревизионен доклад, той е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на ЗСч и СС и утвърден от ръководството
индивидуален сметкоплан, формата на счетоводството осигурява синхронизирано,
хронологично и систематично отчитане.
С
оглед представените в хода на ревизионно производство доказателства и
ангажираните такива в хода на съдебното производство, неправилно органа по
приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната фактура.
Съгласно
чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане
на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по
ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от
следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или
осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е
начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато
данъкът е начислен в сроковете по чл.64, ал.1, т.2; 3. доставчикът е начислил
данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил
доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания
му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на
доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на
предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката,
когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.
В
настоящия случай доставчика “Тимер груп” ООД, е открит на декларирания от него
адрес в хода на ревизионното производство, представил е изисканите от него
доказателства и не е налице спор, че по отношение на процесната фактура е
начислил ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.).
Не е
налице спор по делото, че доставчика има назначени на работа трима работници,
като не става ясно защо от органа по приходите е прието, че същите са
недостатъчни за извършване на процесните услуги. Видно от свидетелските
показания на управителя на дружеството-доставчик, услугите са извършвани лично
от него заедно с работниците, поради което необосновано органа по приходите е
приел, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на
доставката. Тези свидетелски показания се кредитират от съда, като те са в
съответствие със събраните в хода на производството доказателства. От
представените при новото разглеждане ревизионни актове и ревизионни доклади на
“Тимер груп” ООД се установява, че дружеството разполага със складова база и
офис, основната дейност на дружеството е монтажни работи и търговия със
строителни материали – кабели, ел.табла и др., от обект офис и складово
помещение в гр.Пловдив, дейността се осъществява от управителя и собственик А.Й.М.
и наети по трудов договор строителни работници, дружеството притежава собствени
транспортни средства за осъществяване на дейността си.
В
случая е налице надлежно сключен договор за СМР между ЕТ”Тома-П.Т.” и „Тимер
груп” ООД, в който е договорено извършването на услугите описани в процесната
фактура, съответно за извършените СМР от страните по договора е подписан акт
обр.19, като стойността на вложените материали и труд, се установява
посредством представения Анализ относно доставка и монтаж на ГЗП и ГРЗП, КИП и
А на ГРП подписан от А.М., като
представител на „Тимер груп” ООД. Фактурата е издадена в срока по чл.93,
ал.2 от ЗДДС (отм.) и съдържа реквизитите по чл.7 от ЗСч и чл.94, ал.3 от ЗДДС
(отм.), като ДДС е начислен в съответствие със законовите изисквания.
Същевременно с оглед констатации на органите по приходите за редовно водено
счетоводство както от жалбоподателя, така и от неговия доставчик, те
представляват доказателства за отразените в тях данни. Ето защо, неправилно и незаконосъобразно
органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната доставка.
ІІІ. Така
изложеното се отнася и до другите издадени от „Тример груп” ООД, данъчни
фактури през 2006г., а именно: фактура № 172/24.10.2006г. с предмет на
доставката услуга - „извършено СМР съгласно протокол и Акт
В хода
на производството към фактура № 172/24.10.2006г.(л.62) на стойност
3 500,00 лв. и ДДС 700,00 лв. е представен акт обр.19 от 24.10.2006г.
(л.63), договор за СМР от 04.09.2006г. (л.50) и договор за СМР от 03.01.2006г.
(л.34); към фактура № 220/30.12.2006г.(л.56) на стойност 2 896,36 лв. и
ДДС 579,27 лв. е представен акт обр.19 от 30.12.2006г. (л.57), договор за СМР
от 09.10.2006г. (л.25); към фактура № 235/31.12.2006г.(л.58) на стойност
4 997,42 лв. и ДДС 999,48 лв. е представен акт обр.19 от 30.12.2006г.
(л.59), договор за СМР от 17.07.2006г. (л.21) и договор за СМР от 20.11.2006г.
(л.23) и км фактура № 216/30.12.2006г.(л.60) на стойност 4 980,60 лв. и
ДДС 996,12 лв. е представен акт обр.19 от 30.12.2006г. (л.61).
С
оглед така представените доказателства се установява конкретния предмет на
всяка една от доставките, както и че за извършването на всяка една от услугите
е съставен изискващия се акт обр.19, който е подписан от възложителя и
изпълнителя. Услугите са извършвани лично от управителя на
дружеството-доставчик и наетите по трудов договор строителни работници, като
напълно необосновано органа по приходите е приел, че услугите не биха могли да
бъдат извършени от тези лица. Съответно издадените фактури съдържат реквизитите
установени в чл.7 от ЗСч и чл.94, ал.3 от ЗДДС (отм.), като ДДС е начислен в
съответствие със законовите изисквания. Счетоводство както от жалбоподателя,
така и от неговия доставчик са редовно водени и представляват доказателства за
отразените в тях данни, а именно за извършването на процесните доставки.
За
данъчни периоди м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г., на
основание на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС (обн., ДВ, бр.63/04.08.2006г.), не е
признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по
фактури, издадени от „Тример груп” ООД, както следва: фактура №
438/29.09.2008г.(л.64) с предмет на доставката „извършено СМР съгласно
договор и Акт обр.19” на стойност 20 934,60 лв. и ДДС 4 186,92 лв.;
фактура № 509/05.12.2008г. (л.71) на стойност 50 204,00 лв. и ДДС
10 040,80 лв. с предмет на доставката „извършено СМР съгласно договор и
Акт обр.19”; фактура № 595/23.03.2009г.(л.558) на стойност
30 128,60 лв. и ДДС 6 025,72 лв. с предмет на доставката „извършена
СМР съгласно договор” и фактура № 580/24.04.2009г. (л.560) на стойност
75 000,00 лв. и ДДС 15 000,00 лв. с предмет на доставката „извършено
СМР съгласно протокол обр.19”.
Съгласно
чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието
“неправомерно начислен данък” по смисъла на чл.70, ал.5, но по аргумент от
противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е
станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Законодателя е въвел
като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието
на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,
поради което начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или
услуга е “неправомерно” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за
непризнаване на право на данъчен кредит. В случая за да бъде признато право на
данъчен кредит по този ред е необходимо да се изследва реалността на доставките
по процесните фактури. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока
по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката, като съгласно чл.9 доставка на услуга е всяко
извършване на услуга.
По
делото не е налице спор, че процесните СМР са извършени, като от органа по
приходите се приема, че те не са извършени от доставчика, тъй като същия не
разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост.
Според
съда, неправилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по
процесните фактури.
От
жалбоподателя са представените договор за СМР от 18.09.2006г.(л.39), протокол
от 18.12.2008г. за извършени СМР (л.41), протокол от 23.12.2008г. за извършени
СМР (л.41), договор за СМР от 18.09.2006г.(л.44), протокол от 04.11.2008г. за
извършени СМР (л.46) протокол от 18.12.2008г. за извършени СМР (л.41) и
протокол от 05.12.2008г. за извършени СМР (л.65)
При
новото разглеждане на делото е разпитан като свидетел А.Й.М. – управител на
„Тимер груп” ООД, през процесния период, от чиито свидетелски показания се
установява, че през периода 2006-2009г. дружеството е имало търговски
взаимоотношения с ЕТ „Тома- П.Т.”, като са извършвани монтажни работи,
монтирани са ел.табла, ел.инсталации на училища, детски градини, магазин „Пежо”
и други, като СМР-та са извършвани лично то него, заедно с трима работници,
като са пътували от гр.Пловдив, с бус лично управляван от свидетеля, като приспиването
в Сливен е било в хотела на жалбоподателя, като са издавани командировъчни
заповеди на работниците. Дружеството притежава бус, багер, вишки, кранове,
които се съхраняват в собствено помещение, необходимите материали са закупени
от дружеството, за което има документи и материалите се съхраняват в негова
база.
В хода
на производството е допуснатата и приета като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, от заключение по която се установява, че
процесната фактура е издадена от доставчика „Тимер груп” ООД, отговаря на
изисквания на чл.7 от Закона за счетоводството, отразена е в счетоводството на
дружеството по дебит сметка 411 /Клиенти/ и кредит сметка 703/Приходи от
продажба на услуги/ кредит сметка 453 2/Начислен данък за продажбите/, СД ведно
с отчетните регистри са подавани в срок, съответно отразена е в счетоводството
на жалбоподателя по дебит сметка 602 /Разходи за външни услуги/, дебит сметка
453 1 /Начислен данък за покупките/ и кредит сметка 401 /Доставчици/. Същевременно видно от представените при новото
разглеждане на делото ревизионен доклад № 900896/31.07.2009г., въз основа на
които е издаден ревизионен акт № *********/16.09.2009г. на „Тимер груп” ООД,
при извършената ревизия на дружеството относно установяване задължения по ЗДДС
за данъчен период 01.03.2008г.-31.12.2008г., не са констатирани нарушения на
ЗСч и СС. В този смисъл са и констатациите по отношение на жалбоподателя, като
видно от съставения ревизионен доклад, той е организирал и водил текущо
счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и СС и утвърден от
ръководството индивидуален сметкоплан, формата на счетоводството осигурява
синхронизирано, хронологично и систематично отчитане.
Видно
от цитирания по-горе ревизионен доклад № 900896/31.07.2009г., дейността на
„Тимер груп” ООД е свързана основно с извършването на СМР, като за
осъществяване на същата дружеството разполага с ДМА с балансова стойност
1 964 233,76 лв., в това число земи, сгради, машини и съоръжения,
транспортни средства и компютърна техника. Посочено е,че към датата на издаване
на доклада дружеството е регистрирало 97 трудови договора, като длъжностите са
пряко свързани с основната дейност – ел.инженери, ел.монтьори, строителни
техници, шофьори, отчетници, заварчици, общи работници, шофьори на товарни
автомобили до 25т. и др. С оглед тези констатации направени в хода на
ревизионното производство на доставчика „Тимер груп” ООД, по отношение на
процесните доставки неправилно е прието, че доставчика не е разполагал с
материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките.
Налице
са надлежно сключени договор за СМР между ЕТ”Тома-П.Т.” и „Тимер груп” ООД, в
които е договорено извършването на услугите описани в процесната фактура,
съответно за извършените СМР от страните по договора е подписан акт обр.19 и
след като не е налице спор, че описаните СМР са действително извършени,
неправилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по
процесните фактури.
В
допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че с общата система на ДДС
се цели да се гарантира принципите на неутралитет и пропорционалност на ДДС и
съгласно чл.167 и следващите от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, правото на приспадане
е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде
ограничавано. По изключение за да бъде отказано правото на приспадане е
необходимо да бъде установено въз основа на обективни данни, че това право е
упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Съответно ревизиращият орган има
задължението да извърши проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да
установят нарушения и измами с ДДС и едва тогава да наложи санкции на
извършилото ги данъчнозадължено лице.
В
случая от представените по делото доказателства, се установява, че процесните
сделките са извършени, като издадените фактури са в съответствие както с
изискванията на чл.113 и чл.114 от ЗДДС, така и с тези на Директива
2006/112/ЕО, поради което са налице процесуалните и материалноправни условия за
възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. С
ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит поради липса
на реалност на доставките от „Тимер груп” ООД, без да има твърдения и констатации за извършена
данъчна измама, както и че жалбоподателя лично е извършил неправомерни
действия, съответно че е знаел или е трябвало да знае, че сделките са част от
данъчна измама, извършена от доставчика. Ето защо, след като в хода на
ревизионното и съдебното производство не са надлежно установени обективни
обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на
приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика, неправилно с
ревизионния акт му е отказано правото на данъчен кредит. В този смисъл е и
Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз, в
което решение е цитирана многобройната практика на Съда по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата на П.К.Т. по отношение на
отказаното му право на данъчен кредит по фактурите издадени от „Тимер груп” ООД
е основателна и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно
установените му задължение по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2006г., м.08.2006г.,
м.10.2006г., м.12.2006г., м.09.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г. и м.04.2009г.
При
този изход на делото, частично основателно се явява и искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебно-деловодни разноски. По делото са представени
доказателства за направи разноски в общ размер на 4 215 лв., от които 15 лв. за
платени държавни такси, 3 700 лв. за платени адвокатски възнаграждения и
50 лв. за платено възнаграждение на вещото лице. С оглед частичната
основателност на жалбата, следва да му се присъдят разноски в размер на 1 739,53
лв., съобразно размера на отменените с решението задължения в размер общо на
48 973,19 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд– град Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № **********/12.07.2010г., издаден от старши инспектор по
приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта, в която на П.К.Т. с ЕГН **********
*** са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди
01.02.2006г.-28.02.2006г., 01.08.2006г.-31.08.2006г.,
01.10.2006г.-31.10.2006г., 01.12.2006г.-31.12.2006г.,
01.09.2008г.-30.09.2008г., 01.12.2008г.-31.12.2008г., 01.03.2009г.-31.03.2009г.
и 01.04.2009г.-30.04.2009г.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” гр.Бургас при
ЦУ на НАП да заплати в полза на П.К.Т. с ЕГН ********** ***, разноски по делото
в размер на 1 739,53 лева (хиляда седемстотин тридесет и девет лева и
петдесет и три стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: