РЕШЕНИЕ
№ 13101
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100141 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. Л. И. срещу „Обединена
българска бА.“ АД, с която e предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
поради погасяване по давност сумата от 8 100 лева, представляваща главница по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 129/2008 г. по описа на Оряховския районен съд, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 137/2008 г. по описа на ЧСИ Стиляна
Стефанова.
В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № 137/2008 г.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 129/2008 г. До момента
ищцата твърди, че е заплатила сума от 3 000 лв., която била удържана от трудовото й
възнаграждение. Същевременно продължавала да дължи сумата от 8 100 лева. Твърди, че
вземането е погасено по давност, тъй като повече от 5 години по изпълнителното дело не
били извършвани изпълнителни действия. Моли съда да признае за установено недължимост
на процесната сума. Претендира разноски.
С молба-уточнение от 21.02.2022г. ищцата е посочила, че предмет на иска е само и
единствено главница, която съгласно справката дадена устно на ищцата към 01.10.2021г.
била в размер на 8100 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 25.10.2022г. открито съдебно заседание по делото ответникът е
заявил, че признава предявения иск. Процесуалният представител на ищцата е направил
1
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявеният иск е частично недопустим. Както е указано с доклада по делото, в тежест
на ищеца по отрицателния установителен иск е да докаже правния си интерес от
предявяването му. При липса на правен интерес, производството по делото подлежи на
прекратяване /в този смисъл Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В
случая, съгласно молбата-уточнение от 21.02.2022г., ищцата претендира само и единствено
главницата по изпълнителното дело. Видно от приобщения препис от изп.д. №
20088590400137 по описа на ЧСИ Стилияна И. Стефанова, по силата на издадения срещу
ищцата изпълнителен лист от 22.02.2008г. по гр.д. № 129/2008г. по описа на Оряховския
районен съд, ищцата е осъдена да заплати на „Обединена Българска БА.“ АД главница в
размер на 3681,52 лева. От отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, както и от
запорното съобщение от 20.09.2016г. /съставляващо последното действие по изпълнение по
делото/ се установява, че вследствие на извършените частични плащания, неплатената и
подлежаща на погасяване по давност главница е останала в размер на 3665,73 лева. При това
положение съдът намира, че за ищцата не е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за разликата над 3665,73 лева до пълния предявен размер от
8100 лева, доколкото такава разлика не съществува и не подлежи на погасяване по давност.
В тази му част предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и производството
по него следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
В частта за сумата от 3665,73 лева – неплатена главница, искът е процесуално допустим,
тъй като правният интерес на ищцата от оспорването на тази сума се доказва по безспорен
начин от приетия препис от изпълнителното дело.
От своя страна ответникът признава, че процесното вземане, предмет на изпълнение, е
погасено по давност.
Налице са предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска. Ответното дружество е признало изцяло основателността на
исковата претенция, изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се
разпорежда с него. Наред с това в проведеното на 25.10.2022г. открито съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание
на иска.
С оглед гореизложеното, предявеният иск в допустимата му част се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Релевираното от
ответника искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в тежест на
ищеца е неоснователно. Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане
на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен
2
установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато
ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил
готовност да ги предприеме. В конкретния случай, видно от преписа от изпълнителното
дело, за периода от датата на молбата за образуване на изпълнителното дело /24.04.2008г./ до
датата на последното искане за предприемане на действие по изпълнение /17.09.2016г./
ответникът е поддържал висящността на изпълнителното производство чрез редовно
подаване на молби за предприемане на действия по изпълнение, с които е и прекъсвал
течението на давностния срок. По делото няма спор, че след последния запор от 20.09.2016г.
не са искани и предприемани други действия по изпълнение, но този въпрос е от значение за
основателността на иска, а не за преценката дали ответникът е станал повод за завеждане на
настоящото дело. Бездействието на кредитора в рамките на петгодишния давностен срок
съставлява основание за погасяване на вземането му, но въз основа на това бездействие не
може да се предполага воля на кредитора за изоставяне на изпълнението. След като
ответникът-кредитор е образувал и поддържал изпълнението по изпълнителното дело и не е
поискал неговото прекратяване, единствената възможна правна защита на длъжника при
изтекла погасителна давност за вземането, е чрез предявяване на отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК. Настъпилото прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение за отговорността за разноски, като в тази
насока следва да се посочи, че въпреки изтичането на двугодишния срок още през 2018г.,
съдебният изпълнител не е констатирал прекратяването на изпълнението и делото все още
се води висящо.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 324 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, или общо 924 лева. Съобразно допустимата част от иска, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 418,16 лева. На основание чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски съобразно прекратената част, но същият не е
сторил разноски и не е претендирал такива, поради което разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х
С“, бл. , вх. , ет., ап. , не дължи на „Обединена Българска БА.“ АД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № , поради погасяване по давност сумата от 3665,73
лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден по гр.д. 129/2008 г. по описа
на Оряховския районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
137/2008 г. по описа на ЧСИ Стиляна Стефанова.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 141/2022г. по
описа на СРС, 175-ти състав, В ЧАСТТА по предявения отрицателен установителен иск за
3
недължимост поради погасяване по давност на разликата над 3665,73 лева до пълния
предявен размер от 8100 лева – главница по изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „Обединена Българска БА.“ АД да заплати на С. Л. И. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 418,16 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4