ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Троян, 31.07.2015 год.
Троянски районен съд, втори състав, в
закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател: Светла И.
при секретаря ………., като разгледа докладваното от съдията И. гр. дело № 195
по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от М.П.В.
***, чрез адв.А.Т. от САК против М.И.П. с настоящ
адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация- чл.76 от ЗС и чл.109 от ЗС.
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения (твърдения на страните) 1.По исковата молба на
ищцата:
Ищцата твърди, че с ответницата са
етажни собственици на двуетажна жилищна сграда, жил.сграда,
находяща се в гр.Троян, обл.Ловеч, ул.”Ген.Карцов”№227, като всяка една от тях е собственик на един етаж- ищцата на втория, а ответницата на
първия етаж и на съответните идеални части от общите части, таван и мазе.
Твърди, че собствеността на имота си е
придобила при режим на СИО със съпруга си Петър Иванов Василевски
по силата на суперфиция, учредена от неговия
баща Иван Петров Василевски,
по силата на която с нот.акт №21 том1 нот.дело №43/1968г на ТРС Иван Петров Василевски
е учредил на Петър Иванов Василевски безвъзмездно право да построи втори етаж на
съществуващата едноетажна жил.сграда, като стане
собственик на втория етаж, с
принадлежащите към него ½ ид.ч. от общите части
на сградата, от таван и мазе, като е издадено строително разрешение
№51/25.09.1969г на Община Троян, в едно с одобрен архитектурен проект. Твърди,
че към настоящия момент е единствен собственик на описания имот, тъй като през 2014г. брака и с Петър Василевски е прекратен, като с Решение по гр.д.№181/2014г.
на ТРС със съпруга си са постигнали
споразумение, имота, описан по-горе да остане в изключителна нейна собственост.
Излага, че ответницата е собственик по
силата на дарение, извършено от баща и Иван Василевски
с нот.акт№79, том 2, нот.дело
№881/1975г. на първи етаж на жил.сграда, находяща се
в гр.Троян, обл.Ловеч, ул.”Ген.Карцов”№227.
Твърди, че къщата – първи и втори етаж е
с идентификатор 73198.509.116.1, като
съгласно архитектурен проект къщата е с общ за двата етажа вход, стълбището е
вътрешно и свързва мазето, първия,
втория етаж и таванското помещение. Излага, че в общото мазанско
помещение преди десет години е построен от етажните собственици санитарен възел- баня, за която няма
строителни книжа.
Излага, че преди около 3-4 години
ответницата своеволно е лишила нея и бившия и съпруг от достъп до общия вход, като
е сменила бравата и оттогава и до настоящия момент /20.03.2015г. – датата на
образуване на делото в ТРС/ отказва да и предостави ключ от вратата.
Твърди, че не може да ползва стълбището,
тъй като същото е преградено между първия и втория етаж с поставена от
ответницата дървена врата, като заявява, че тя в последствие и бившия и съпруг
незаконно изградили бетонна плоча, затваряща стълбището, което следва да бъде премахнато. Прави искане
ответницата да бъде осъдена да предаде
ключ от външната /обща/ врата на къщата,
да премахне за своя сметка дървена врата /преграда/ между двата етажа, да
осигури на ищцата достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа и да
предаде ключ от банята, намираща се в общото мазе.
По писмения отговор на
ответницата:
I. По иска да бъде осъдена М.И.П. да предаде ключ от външната / обща за къщата/ врата:
Считат иска за недопустим, а по същество – неоснователен.
Във връзка
с недопустимостта излага аргументи, че искът за предаване на ключ от жилищна
сграда по своята същност е иск за предаване на
владение на недвижим имот, който според правилата на чл.75 и чл.76 от ЗС, регламентиращи исковете за
защита на нарушено владение, могат да
се предявяват в шестмесечен срок, считано от датата на нарушаване на владението. В случая твърди, че първият етаж с
така оформения вход, от който има претенции да получи ключ ищцата, съществува в
този вид повече от 30 години и ищцата
никога не е притежавала ключ от първия
етаж. Твърди, че дограмата на жилищната сграда и входната врата е сменена преди
2-3 години.
По същество намира така
предявения иск за неоснователен, тъй като твърди, че ответницата е изключителен собственик на първият
етаж от жилищната сграда, който
е самостоятелен обект на собственост, и който е в режим на етажна собственост с
друг самостоятелен жилищен обект,
представляващ втори етаж от жилищната сграда. Излага, че тези два самостоятелни етажа нямат никаква функционална връзка по между си повече от 30 години, тъй като са със самостоятелни входове. Твърди, че разпределението е направено между М.П. от една страна и Петър Василевски
и съпругата му- сега ищца, за осъществяването на което приживе със
средства, труд и материали е съдействал бащата на страните- Иван Петров Василевски. Твърди, че в този
вид първият етаж се владее от М.П. повече от 30 години, поради което прави възражение за придобивна давност на целия първи етаж в този вид за периода от 1985г.
до настоящия момент. Отделно от това излага, че твърдението в исковата молба, че ищцата е лишена от достъп до общия вход на къщата не е вярно, тъй като входът, на
който е сменена дървената дограма с
алуминиева е вход единствено към първия етаж на къщата, който е изключителна нейна собственост. Твърди,
че стълбището между първия и втория етаж е разделено с преградна стена, над
която е изградена преди повече от 30
години бетонна плоча, която разделя стълбището към втория етаж на две равни
части и върху нея е изградена баня с тоалетна,
поради което, преди повече от 30 години е загубило функциите си на
стълбище.
II. По искането да се премахне за сметка на
ответницата дървена врата/ преграда между двата етажа,
която претенция, в тази част е уточнена с молба вх.№4013 от 23.06.2015г. на
ТРС:
Ответницата счита, че съществуването на
тази преграда, дава възможност за пълноценното упражняване на правото на собственост върху
два самостоятелни обекта и ако този иск бъде уважен, това ще е в противоречие с установения режим
на ползване на имота, т.е. петиторната защита по чл. 109
ЗС е неприложима.
III. По искането за
осигуряване на достъп за премахване на бетонната плоча между двата етажа
Изразява становище за недопустимост на така
предявената претенция, а по същество за неоснователност, тъй като извършеното
строителство, макар и да не е предвидено по проект не е основание за премахването му, тъй
като е в рамките на допустимите отклонения, същото е в режим на търпимост и
премахването му би влошило
ползването на собствеността и на двете страни. Отделно от това излага, че след изграждането на тази плоча достъпът и до
тавана, от който тя притежава 1/2
идеална част е осуетен вече 15 години.
IV. По отношение на
искането за предаване на ключ от банята, намираща се в "общото
мазе"
Изразява становище за недопустимост на така предявената претенция, а по
същество за неоснователност, тъй като собствениците на втория етаж през всичките тези 30 години са имали и имат самостоятелен вход към
техните две помещения от мазата, който е
откъм вътрешната страна на двора, а тя като собственица на първия етаж има също самостоятелен вход от първия етаж към двете
помещения от мазата, които ползва. Твърди, че тези входове са обособени приживе от нейния баща
и в продължение на 30 години се ползват по установения от него начин. Прави
възражение за придобивна давност на мазанските помещения, които
твърди, че са самостоятелно обособени като такива - функционално свързани само
с нейния етаж. Отделно от това излага, че съществуват 4 самостоятелни мазански помещения
към цялата жилищна сграда и те са реално разпредени по равно- по две са
всеки от собствениците съответно за първия
и за втория етаж със самостоятелни входове.
II. Правна
квалификация на исковете и обстоятелства, подлежащи на доказване. Обстоятелства, по които не се спори. Спорни по делото
обстоятелства. Разпределение на тежестта на доказване
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба
фактически обстоятелства, на които основават претенцията си и формулирания петитум, дава следната квалификация на исковете:
-за предаване ключ от външната
/обща/ врата на къщата и предаване ключ
от банята, намираща се в общото мазе - обективно съединени искове на владелец,
на когото е било отнето чрез насилие или по скрит начин владението на недвижима
вещ- чл.76 от ЗС.
С иска, предявен на основание чл. 76 от
Закона за собствеността, са защитени правата на владелеца, на когото е било
отнето чрез насилие или по скрит начин владението на недвижима вещ. За
уважаване на иска, е достатъчно да се докажат фактът на владението, респективно
държането и на нарушението. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че
ищецът има качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви
доказателствени средства. Трябва да се докаже, че ответникът е отнел вещта или
имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент. За тези
обстоятелства отново са допустими всякакви доказателствени средства. Владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от Закона за
собствеността може да се предяви в шестмесечен срок. Този срок започва да тече
от деня на нарушението, съответно отнемането на владението. По своя характер
срокът е преклузивен. С изтичането му отпада
притежанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му.
Отнемането е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие, с
което е отнета фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня
на извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен
срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на иска по чл. 76
от Закона за собствеността. В случая и двата
владелчески иска са предявени след изтичане на
преклузивния срок по посочената разпоредба, с оглед
твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, а именно:”…..аз не мога да
ползвам банята в общото мазе, ……като преди няколко години ответницата започна
да заключва това помещение……”, както и твърдението, че „…..преди около 3-4 години
ответницата своеволно ни лиши от достъп до общия вход на къщата…….”, а настоящия иск е предявен на 20.03.2015г.,
поради което производството по посесорните искове
следва да бъде прекратено поради процесуалната им недопустимост.
По отношение
на исковете за:
-премахване
на дървена врата /преграда/ между двата етажа- чл.109 от ЗС; -осигуряване
на ищцата на достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа- чл.109 от
ЗС; -предаване
ключа от банята, намираща се в общото мазе- чл.109 от ЗС.
Характерът и естеството на предявения иск по чл.109 от ЗС предполага
установяване по несъмнен начин, че ищцата е собственик
на процесния имот, че са извършени действия или е
поддържано състояние, което й пречи да упражнява правото си на собственост, кой
ги е извършвал, както и кой е владял имота за процесния
период.
В исковата молба, както и в допълнителната молба
такива конкретни неоснователни действия, извършвани от ответницата в имота
безспорно са описани от ищцата. Последните по своето съдържание и
характеристики са от категорията на тези, които могат и следва да се
характеризират като неоснователни действия с което се нарушава или най-малкото
се смущава и се пречи на упражняването в пълнота на правото на собственост на
ищцата.
Доказването им, а именно че такива неоснователни действия фактически са
извършвани или че се извършват от ответницата, е задължение на ищцата. При
разпределяне на доказателствената тежест, на тази страна следва да се укаже, че
следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
III. По доказателствените искания на страните:
1. На ищеца:
Допуска, поисканите от страната гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
2. На ответницата:
Ще следва да бъде
допусната съдебно-техническа експертиза като назначава за вещо лице по делото
инж.Павлин Мошев, при депозит в размер на 160.00 лева, вносим
от ответната страна в едноседмичен срок от съобщението, като вещото лице след като извърши
оглед на жилищната сграда, запознае се с доказателствата по делото и изслуша свидетелите, да даде отговор
на поставените от ответната страна въпроси:
1. Напълно
самостоятелни ли са във функционално отношение двата етажа на жилищната сграда и налице ли е етажна съсобственост или
обикновена съсобственост - имат ли двата етажа общи входове, стълбища и други?
2. Напълно
обособени ли са във функционално отношение две мази, принадлежащи към двата етажа - всяка от които със съответни
помещения ?
З.Има ли характер на
самостоятелен конструктивен носещ елемент изградената бетонна плоча между първия и
втория етаж, върху която собствениците на втория етаж са изградили баня?
4. Външното
стълбище към втория етаж променя ли конструкцията на сградата или е самостоятелен
елемент от нея? Ако я променя,то по какъв начин й влияе?
5. В режим на
търпимост ли е сградата с всички нейни елементи, включително с тези,които са в отклонение от одобрения архитектурен проект?
Ще следва
да се изиска приложи към настоящото дело и гр.дело № 974/2011 г. по описа на
Троянски районен съд.
Допуска гласни доказателства.
На
основание изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с ИМ, молба вх.№4012
от 23.06.2015г. на ТРС и отговора към ИМ писмени документи.
Прекратява като
недопустимо производството по обективно съединените искове за предаване ключ от
външната /обща/ врата на къщата и
предаване ключ от банята, намираща се в общото мазе, с правна квалификация -
чл.76 от ЗС.
ДОПУСКА поисканите от
страните гласни доказателства.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза
като НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото инж.Павлин Мошев,
при депозит в размер на 160.00 лева, вносим от ответната страна в едноседмичен срок от
съобщението, като вещото лице след като извърши оглед на жилищната сграда, запознае се с
доказателствата по делото и
изслуша свидетелите, да даде отговор на поставените от ответната страна
въпроси:
1. Напълно
самостоятелни ли са във функционално отношение двата етажа на жилищната сграда и налице ли е етажна съсобственост или
обикновена съсобственост - имат ли двата етажа общи входове, стълбища и други?
2. Напълно
обособени ли са във функционално отношение две мази, принадлежащи към двата етажа - всяка от които със съответни
помещения?
З.Има ли характер на
самостоятелен конструктивен носещ елемент изградената бетонна плоча между първия и
втория етаж, върху която собствениците на втория етаж са изградили баня?
4. Външното
стълбище към втория етаж променя ли конструкцията на сградата или е самостоятелен
елемент от нея? Ако я променя,то по какъв начин й влияе?
5. В режим на
търпимост ли е сградата с всички нейни елементи, включително с тези,които са в отклонение от одобрения архитектурен проект?
ЩЕ СЛЕДВА
да се изиска приложи към настоящото дело и гр.дело № 974/2011 г. по описа на
Троянски районен съд.
УКАЗВА
на страните, че следва да
изразят становището си по проекта за доклад,
а ищцата и по писмения отговор на ответницата, в срок до 10.09.2015г. Това те
трябва да направят с писмена молба с препис за другата страна. С тази молба
страните следва да направят и евентуалните си допълнителни
доказателствени искания. Ако някоя от
страните не изпълни указанието, съдът ще й наложи глоба от 100,00 лева на
основание чл. 89, т. 2 от ГПК за неизпълнение на разпореждане на съда.
Насрочва делото за 14.09.2015г. г. от 09.30 часа.
Да се призоват
страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищцата и препис от
писмения отговор на ответницата.
Определението, в което
производството по делото е прекратено като недопустимо подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд гр.Ловеч, в едноседмичен срок от съобщението до
страната, като в останалата част, определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: