№ 265
гр. Перник, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101448 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от В. Б. В. ЕГН
**********, с настоящ *********** срещу А. В. Б. ЕГН ********** с адрес *********
Ищецът твърди, че е притежавал 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от
1406 кв.метра, представляващо УПИ ХУ-353 в кв.31, по плана на село *****, както и
4/6 от идеални части от построената в същото дворно място жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 160 кв.метра, мазе с площ от 40 кв.метра и таван с площ
от 80 кв.метра, при граници: от две страни улици, УПИ ХV-354 и УПИ ХIV-352 по
плана на съшия квартал, като за урбанизираната част на населеното място селото няма
влязла в сила кадастрална карта.
Пояснява, че с нот.акт *** нот.дело № 998/1971 г. на нотариат при Районен съд
Перник общият на страните наследодател - С. В. Р. е признат за собственик на два
съседни имота - парцел 1-158 с площ от 900 кв.метра и парцел XIV - 158 с площ от 600
кв.метра по стария регулационен план на селото, който е в сила към този момент и до
1979 година, когато от тези два имота е образуван УПИ XIV – 353, кв.31 по новия
регулационен план, за който е издадена Скица № 22/ТР-63/12.01.2022 година на
Община Перник.
След смъртта на С.Р. и неговата съпруга, единствен наследник е Б.С.В. Твърди,
че през 1966 г, е сключила граждански брак с Б.В., който е починал и негови
наследници са тя, дъщеря Е. и син В.. Твърди, че жилищната сграда в имота е
построена по време на брака с Б.С.В, като е завършена през 1990 г. В тази връзка
излага разбирането си за настъпилото правоприемство по отношение на поземления
имот и сградата с оглед горепосоченото твърдение за идеалните част в собствеността
и правилата на ЗН.
Твърди, че с нотариален акт *** нот.дело № ***** година на нотариус В.Я е
прехвърлила на сина си В. Б. С. изцяло собствените си 1/3 ид. част от дворното място и
4/6 ид. части от сградата, срещу поето от В. Б. С. задължение да поеме издръжката и
гледането на майка си, като осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и
1
немощ и въобще всичко, което е необходимо (Договора). Допълва, че към датата на
прехвърляне на собствеността В. Б. С. е бил разведен. Сочи, че на ****** г. В. Б. С. е
починал и единствен негов наследник е ответника - А. В. Б..
Твърди, че приживе В. Б. С. не е изпълнявал задълженията си по Договора,
въпреки нуждите и отправяните покани, като престация не е била налице и след
смъртта му от неговия наследник – ответника.
Излага твърдения, че В. Б. С. е имал множество парични задължения към трети
лица, които не е изпълнявал.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да развали
договора, обективиран в НА *** нот.дело № ***** година на нотариус В.Я, с който В.
Б. В. е прехвърлила на В. Б. С. собствените си 1/3 идеална част от ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 1406 кв.метра, представляващо УПИ ХV-353 в кв.31, по плана на
село *****, както и 4/6 от идеални части от построената в същото дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, със застроена площ от 160 кв.метра, МАЗЕ с площ
от 40 кв.метра и таван с площ от 80 кв.метра, при граници: от две страни улици, УПИ
ХVI-354 и УПИ ХIV-352 по плана на съшия квартал, като за урбанизираната част на
населеното място селото няма влязла в сила кадастрална карта, поради виновно
неизпълнение на насрещната страна.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор, с който ответникът изразява становище за
допустимост на предявения иск, но неоснователност на същия. Прави уточнение, че
предмет на сделката, чието разваляне се цели с предявяване на настоящия иск е УПИ
ХV-353 в кв.31, а не УПИ ХIV. Признава сключването на такъв договор с описания в
исковата молба предмет и страни, като твърди, че до началото на 2020 г. ищецът е
живял в сградата заедно с В. Б. С.. Твърди, че ищцата не е имала нужда от гледане и
издръжка, а дори такава да е била налице, то тя е била осигурявана и от В. Б. С. не е
изисквано нещо повече от престираното. Твърди, че след като ищцата е напуснала
жилището не е отправяла покани към В. Б. С. и към него за изпълнение на
задълженията им по Договора. Твърди, че не е знаел ищцата да има нужда от гледане и
издръжка, като исковата молба е депозирана, докато той и леля му са преговаряли тя да
закупи собствените му идеални части от имота. Допълва, че след като е получил
препис от исковата молба е изпрати нотариална покана до ищцата, с която изразява
готовност да изпълнява задълженията си, като осигурява издръжка и гледане с
конкретно предложение, която към датата на депозиране на отговора не е връчена.
Изразява готовност да изпълнява задълженията си по Договора. Твърди, че на -******.
е изпрати до ищцата пощенски запис на стойност 100,00 лева, паричен еквивалент на
издръжката за периода от 13.05.2022 до 12.06.2022 г. Моли съда, в случай, че ищецът
не окаже необходимото съдействие, съдът да трансформира задължението в парично,
като се вземе предвид имущественото състояние на ищеца. Твърди, че В. Б. В.
получава пенсия, притежава недвижимо имущество – ниви, банкови влогове и е
едноличен собственика на ****** Моли съдът да призове страните лично в съдебно
заседание за да бъдат изслушани относно предложението за реално изпълнение.
Прави възражение за погасяване на задължението за издръжка и гледане по
давност.
Оспорва материалната доказателствена сила на представените по от ищеца
делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на
евентуалност да трансформира задължението за гледане в парично до отпадане на
пречките за престиране в натура.
2
Претендира разноски.
С допълнителна молба представя вече връчената нотариална покана, като
твърди, че на 12.06.2022 г. се е явил за да предложи на ищеца и осъществи грижи, но
на вратата се е явила леля му, която го е отпратила.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат така
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че В. Б. В. е била собственик на идеалните части, които с Нотариален
акт *** нот.дело № ***** година на нотариус В.Я е прехвърлила на В. Б. С. - 1/3 ид.
част от дворното място и 4/6 ид. части от сградата, срещу поето от В. Б. С. задължение
да поеме издръжката и гледането на майка си. Не се спори също, че В. Б. С. е починал
на ****** г., че негов единствен наследник е ответника - А. В. Б., а ищецът се е
преместил да живее ********** при дъщеря си през 2020 година.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят А. Г.
О. в показанията си твърди, че докато В. Б. С. и В. Б. В. са съжителствали в с. *****
той не е работил, и не той, а „баба В.“ се е грижила и издържала сина си. Тя се е
преместила в гр. София преди той да почине, тъй като е заболяла и се е наложило да
бъде оперирана.
Свидетелят Е. Б.В.. (дъщеря на ищеца и леля на ответника) е заявила, че през
лятото на 2020 г. майка е диагностицирана с онкологично заболяване и е било нужно
спешно лечение. В. Б. В. е била хоспитализирана в болница *****, като разноските за
лечението са поети от нея, а след изписването е заживяла при нея в гр. София за да
полага грижи за следоперативното възстановяване. Твърди, че В. Б. С. не е имал
възможност да се грижи за майка им, защото той не е работел и е нямал доходи.
Твърди, че по време на съжителстването им са се издържали от пенсията на майка ,
както и че тя е подпомагала финансово двамата. Твърди, че В. Б. С. не е посещавал
майка си в гр. София, имал множество дългове и приживе рядко е комуникирал със
сина си - ответника. Твърди също, че ответникът се е видял с ищцата на погребението
на В. Б. С. и пред нея е заявил, че не може да полага грижи да баба си, тъй като е
студент в друго населено място, а когато пребивава в гр. Перник живее с майка си.
Твърди, че за имота в с. ***** е имало неплатени режийни разноски, който са погасени
с нейни средства.
Свидетелят Й. И. Я. (кметски наместник в с. *****) е заявил, че няма преки
наблюдения от съжителството между В. Б. С. и В. Б. В., но не е чувал да има спорове
между тях. Знае, че В. Б. С. се е издържал като е ходил да коси срещу заплащане. Знае,
че ищцата е напуснала с. ***** поради необходимост от лечение, както и че В. Б. С. не
я е посещавал там. Имало писма адресирани до него от съдебни изпълнители, но той не
се е явил в кметството да ги получи.
Свидетелят К.Д.С. (майка на ответника и бивша съпруга на В. Б. С.) е заявила, че
никога не е чувала от свекърва да има претенции за издръжка от В., нито пък такива
от него спрямо нея. Твърди, че между нея и Е. Б.В.. са водени преговори за уреждане на
имуществените отношения по отношения на Имота, но до споразумение не с
достигнали. Сочи, че синът в момента работи в гр. Перник и учи в гр. Долна
Митрополия, като може да се прехвърли в задочна форма на обучение. Пояснява, че
със сина си живеят в гр. Перник, като жилището представлява стая, хол и кухня. Не е
поддържала връзка с В. след 2014 г., когато той се е преместил в с. *****. Водила е
3
дело за издръжка срещу него, но суми не са събрани. След преговорите за
наследствения имот ответникът направил опит да вземе баба си да я гледа като
възнамерявал да я заведе в с. *****. До този момент не е знаела, че състоянието на
къщата не позволява в нея да се живее – обстоятелство около което всички свидетели
се обединяват.
Свидетелят М. В. С. е бил с ответника, когато той е опитал да осъществи контакт
с ищцата през м. юни 2022 г. На адреса в гр. София е проведен разговор единствено с
Е. Б.В.., която с груб тон е отказала на ответника да се срещне с неговата баба, който е
заявил, че иска да полага грижи за нея.
По делото са събрани доказателства чрез обяснения на страна. В. Б. В. е заявила,
че ответникът е проявил желание да се грижи за нея едва след депозиране на исковата
молба. Не желае А. да я гледа, тъй като е свикнала с грижите на дъщеря си, а и би
изпитвала неудобство внукът да се грижи за нея с оглед необходимостта от
съдействие при къпане и преобличане. Не желае да получава средства от внука си,
защото разполага със средства от пенсията си, а и той има нужда от пари.
Единственото, което желае е спокойствие и ежедневни грижи, които според нея не
могат да бъдат осигурени от ответника. Заявява, че В. не се е грижил за нея.
Първоначално той е имал здравословни проблеми след претърпяно ПТП, а
впоследствие е изпаднал в депресия, поради което тя се е грижила за него. Синът е
изразил съжаление, че не може да я подпомогне финансово когато е имала
необходимост от операция, поради което е заминала при дъщеря си, която е поела
грижите за нея и е заплатила необходимите суми. Желае договорът да бъде развален и
отказва да сключи спогодба с ответника.
По делото е изслушана ССЕ като вещото лице е изчислило, че средно
статистическият разход за лице с възрастта на ищцата и след приспадане на
нетипичните за това лице пера от статистическите данни за трето тримесечие на 2022 г.
е в размер на 620,07 лева.
По делото като писмени доказателства са приети документи, удостоверяващи, че
ответникът е извършвал месечни парични преводи до ищцата в размер на 100,00 лева
всеки един от тях с начална дата 13.05.2022 г., които след като не са приети от ищцата
е отправена нотариална покана, вречена на 09.06.2022 г., с която ответникът е заявил
желанието си да изпълнява задълженията си по Договора.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Съдът е сезиран с исковата претенция, която намира своето правно основание в
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съгласно която развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред.
Предмет на спора в настоящото производство е договор с вещно – транслативен
ефект върху недвижим имот, а именно – договор за задължение за издръжка и гледане.
За да бъде уважена исковата претенция е необходимо прехвърлителят на вещно право
по алеаторното съглашение да докаже валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за издръжка и гледане, като обоснове интереса си от
разваляне с твърдение за липсата на точно изпълнение.
За да бъде отхвърлена исковата претенция, в тежест на приобретателя,
респективно неговият универсален правоприемник е да установи условията на пълно,
главно доказване, че е полагал/на дължимата грижа, давана/л е издръжка, съобразно
нуждите на прехвърлителя от момента на сключване на договора. Доказването може да
стане с всички доказателства, предвидени в ГПК.
4
Между страните е спорен основният въпрос – изпълнявал ли е длъжникът и в
какъв обем от датата на сключване на Договора – 11.11.2014 г. го датата на депозиране
на исковата молба, респективно приключване на съдебното дирене.
При обзор на приобщените доказателства, същите биха могли условно да бъдат
диференцирани в две групи с оглед детайлите по поддържаните от страните тези.
Доколкото във всяка от условно формираните групи се разкриват доказателства за
установени близки отношения между включените към нея лица и съответно страните
по спора, се налага внимателна и критична проВ. и анализ на тяхното съдържание. При
този подход следва да бъдат изложени и съображения кои от тях са използвани от този
съдебен състав при формиране на свободното му вътрешно убеждение по фактите,
респективно кои не са кредитирани с доверие.
В на чл. 172 ГПК законодателят е създал едно предположение относно
възможна заинтересованост на посочените в разпоредбата лица от изхода на делото.
Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля изключва заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. Същевременно, в обстоятелствената част на
настоящият акт бе обърнато внимание на изложените от свидетелите факти, които са
възприетите лично от тях, без да се коментират дадените от тях оценки и лични
заключения в резултата от възприетото.
Както бе посочено, при въведени твърдения за липса на изпълнение по договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ответникът
е страната, която носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
Настоящият състав намира, че недвусмислено по делото се установи, че ответникът и
неговия праводател не са полагали необходимите грижи и не са давали дължимата се
издръжка по отношение на ищцата. Тук посоченото съдът намира за доказано, тъй като
разпитаните в подкрепа на защитната теза на ответника свидетели излагат факти,
относими към предмета на спора едва след като е получен препис от исковата молба,
след който момент ответникът проявява активност и демонстрира желание за
изпълнение, доколкото същото е невъзможно с оглед обстоятелството, че ищцата вече
живее на друг адрес. Единствено свидетелят К.Д.С. е заявила, че никога не е чувала от
свекърва да има претенции за издръжка от В., но тя не е комуникира с тях. Между
нея и бившият съпруг са били налице неуредени имуществени спорове относно
издръжката на ответника (докато е бил непълнолетен) и самата тя заявява, че има
наблюдения едва след възникване на имуществения спор. Съдът кредитира тези
показния (независимо от вероятната заинтересованост и емоционалния им заряд), но
както вече бе посочено, те не допринасят за разкриване на правнорелевантни факти.
Свидетелите на ответника имат спорадични и откъслечни впечатления, инцидентно са
посещавали процесния имот и не познават взаимоотношенията между В. Б. В. и сина ѝ.
От друга страна, свидетелите на ищцата представят значими и относими в
подкрепа на изложената теза (макар и да не носят доказателствена тежест за
отрицателния факт), че от сключване на Договора до м. 05.2022 г. длъжникът не е
престирал. Настоящият състав кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те
разкриват в логическа хомогенност значими за процеса факти, като същевременно
притежават и онази детайлност, присъща на непосредственост на придобитите
впечатления. Същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се относно факта на
липсата на престиране на дължимото във вид, обем и качество, съобразно постигнатата
договореност. Свидетелят А. Г. О. в показанията си е твърдял, че „баба В.“ се е
грижила и издържала сина си, което тя лично е споделила с него. Той като жител на с.
***** и в непосредствена близост е имал възможност да наблюдава и възприеме
действителните фактически взаимоотношения межди ищцата и нейния син, поради
5
което неговите показания са изключително ценен източник на информация относно
действително осъществилите се факти. В тази насока са и показанията на свидетеля Е.
Б.В.., който макар и да е пряко заинтересован от изхода по спора, съдът кредитира
показанията доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото.
С съдебна практика, постановена от ВКС по сходни спорове винаги е застъпвано
и поддържано единно становище, че задължението по договор за издръжка и гледане е
неделимо по своя характер, поради което неизпълнението на задълженията за част от
обема на дължимата престация и не за целия период е основание за разваляне на
договор изцяло поради неизпълнение. Неизпълнението на този договор за известен
период от време не може да бъде дадено по-късно (така Решение № 1267 от 12.11.2008
г. по гр. д. № 5326/2007 г., V ГО на ВКС и Решение № 60248 от 11.11.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 491/2021 г., III г. о., ГК).
Също така се приема, че съдът следва във всеки един случай да изследва
неизпълнението за определен период от време дали е незначително и да откаже
разваляне на договора, като приложи чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Преценката за това кога
неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и
гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в
светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст,
здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически
условия и пр. В конкретният случай, дори да се приеме, че неизпълнението е било
незначително, до момента в който ищцата е заболяла и е имала нужда от лечение (теза,
която съдът не споделя), то след този момент същата определено е имала нужда от
грижи. Съгласно приетите по делото писмени доказателства тя е хоспитализирана на
10.08.2020 г. и е изписана на 13.08.2020 г., но е била налице и нужда от следоперативна
ендокринна терапия и диспансерно наблюдение съгласно решение на онкокомитет от
27.08.2020 г. Същата е хоспитализирана и на 04.02.2021 г. и изписана на 06.02.2021 г.,
като тези обективни данни сочат на единствения възможен извод, че ищцата е имала
нужда от грижи, каквито В. Б. С. не е полагал, както и не е заплатил лечението. Това
неизпълнение не е незначително (така и Решение № 441 от 27.05.2009 г. по гр. д. №
486/2008 г. на IV ГО на ВКС), в което се приема, че когато прехвърлителят е бил
възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и
издръжка, лишаването му от гледане представлява съществено неизпълнение.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. Същият е
поддържал, че ищцата разполага с финансови средства, а в писмената си защита
подчертава, че съдът не е уважил доказателственото искане за разкриване на банкова
тайна. На страната е разяснено, че наличието или не на финансови средства, с които
прехвърлителят разполага стоят извън предмета на договора за издръжка и гледане, тъй
като именно това е основанието ( издръжката и грижата) на алеаторния договор. В
Решение № 174 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г. о., ГК и в Решение
№ 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК се приема, че
издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за
издръжка. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Правото да се иска разваляне на Договора не е погасено по давност. В случая
приложима е обща пет годишна погасителна давност, която тече отделно за всяко едно
неизпълнение, следователно погасени по давност биха били основанията за разваляне
на Договора, възникнали преди 24.03.2017 г., а по делото се установи, че
неизпълнението е продължило и след тази дата.
Не е налице и твърдяната забава на кредитора до момента, в който ответникът е
6
декларирал намерението си да дава издръжка и гледане, но това е станало едва след
като вече е било налице съществено неизпълнение и основание да се развали Договора.
Забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД би била налице ако прехвърлителят
неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура. В този случай обаче се
погасява единствено задължението за грижа, не и това за издръжка, като длъжникът
тряБ.В.а да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация
(така Решение № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., ГК). В
конкретния случай се установи, че ответникът е започнал да дава издръжка едва след
връчване на препис от исковата молба през м. май 2022 г. , като до този момент не се
установи каквото и да е изпълнение от негова страна или от универсалният му
праводател.
Следва да се посочи и че моментът (лятото на 2020 г.), в който ищцата се е
преместила в гр. София не представлява действие, с което осуетява изпълнението на
длъжника по Договора, а обективна необходимост с цел провеждане на лечение.
Ищцата-прехвърлител по договора е гледана и издържана от дъщеря си, без действията
да са извършвани от името и за сметка на приобретателя по договора.
Без правно значение е дали ищцата е отправяла искане за гледане и издръжка. За
поставяне в забава на длъжника - приобретател по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане не е необходима нарочна покана за
изпълнение, вкл. и по отношение на настоящия ответник – наследник на
приобретателя, тъй като не сме в хипотезата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изр. второ.
С оглед на изложеното, при съобразяване на фактите по делото и приложимото
право съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи. При този
изход от спора съдът не дължи произнасяне по молбата за трансформация на
задължението за гледане в парично.
По разноските:
Ищецът претендира разноски като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва
да бъдат присъдени в доказания размер от 660,00 лева.
Процесуалният защитник на ответника е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Същото е своевременно направено, но по същество неоснователно.
Претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с предвидения в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум,
предвид цената на иска, фактическата и правна сложност, както и с оглед на
извършените процесуални действия в рамките производството.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД Договор за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт *** нот.дело № ***** година на нотариус В.Я, с
който В. Б. В. ЕГН **********, с настоящ *********** е прехвърлила на В. Б. С.
(универсален праводател на ответника А. В. Б. ЕГН ********** с адрес ********)
собствените си 1/3 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1406 кв.метра,
представляващо УПИ ХV-353 в кв.31, по плана на село *****, както и 4/6 от идеални
части от построената в същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, със
застроена площ от 160 кв.метра, МАЗЕ с площ от 40 кв.метра и таван с площ от 80
7
кв.метра, при граници: от две страни улици, УПИ ХVI-354 и УПИ ХIV-352 по плана на
съшия квартал, като за урбанизираната част на населеното място селото няма влязла в
сила кадастрална карта.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. Б. да заплати на В. Б. В. сума в
размер на 660,00 лева разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8