Р
Е Ш Е Н И Е
№
236/17.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 861 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК. Образувано е по жалба на М.И.К.
*** против Заповед № 20-0310-000073/16.07.2020г. на началник РУ Панагюрище при
ОДМВР Пазарджик, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т.1 б.б. от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Жалбоподателят възразява срещу наложената му ПАМ. Оспорва се фактическа
обстановка, отразена в констатациите на административния орган, като се твърди,
че не му е ясно на коя дата му е вменено извършването на нарушението, посочено
в АУАН. Навежда общи доводи за незаконосъобразност на мярката. Сочи, че има
неяснота при посочване на издадения ТМИ и дали е взет предвид резултатът от
него. Иска се отмяна на заповедта. Моли
за присъждане на разноски по производството.
Ответникът - Началник на РУ Панагюрище при ОДМВР
Пазарджик, ангажира писмено становище по
жалбата. Оспорва същата, като представя аргументи в подкрепа на
законосъобразност на оспорената заповед. Изпраща административната преписка.
Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждения.
Съдът, като разгледа приложената административна
преписка, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок (административният акт е
връчен на 24.07.2020г., а жалбата е депозирана чрез административния орган и
отделно депозирана пред Административен съд Пазарджик на 31.07.2020г.) от
адресат на оспорваната ПАМ, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От съставения АУАН № 723/15.07.2020г. /АА240313/ се
установява, че на дата 15.07.2020год. около 21.59 часа, в село Елшица, по улица
Обект Елшица управлява ЛА ****, с рег. № *****, собственост на В. В., под
въздействието на алкохол. Водачът е изпробван по надлежен ред с Алкотест Дрегер
7410 ARMS-0025, проба 473, в
светлинната скала е отчетено 0, 98% алкохол в издишания от водача въздух.
Издаден е Талон за медицинско изследване № 0046209.
Въз основа на АУАН е издаден обжалваният
административен акт, с който на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т.
1, б. б. от ЗДвП на жалбоподателя, при
възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка, е
наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В текста на процесната заповед е посочен номер и дата
на съставения АУАН, но за дата на извършване на нарушението е посочена
16.07.2020г.
Към преписката са представени доказателства за
техническата годност на дрегера, упълномощителни заповеди, справка за
нарушител-водач и талон за медицинско изследване, който е връчен на М.К. на
15.07.2020г. в 22.20ч. Часът, който трябва да е спазен за явяване в ФСМП гр.
Панагюрище, е до 120 минути от
връчването.
Установява се, че с Решение № 260021/08.10.2020г. по
АНД № 184/2020г. на РС Панагюрище, влязло в сила на 02.11.2020г. е отменено
като незаконосъобразно НП № 20-0310-000658/21.07.2020г. на началник на РУ
Панагюрище, с което на М.И.К. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 години. Установено е, че в
АУАН е вписана дата за нарушението 15.07, докато в НП е посочена дата
16.07.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, във
връзка със Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1, б.б. от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Предпоставка, обвързваща
административния орган да издаде заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от
правоспособен водача на МПС административно нарушение, съответно на хипотезата
на правната норма, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. В случая необходимите
предпоставки за налагане на тази ПАМ са: собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
В конкретния казус, съдът констатира редовно съставен АУАН
№ 723/15.07.2020г. /АА240313/ - от длъжностно лице в кръга на правомощията му,
при подробно описана фактическа обстановка и посочена правна квалификация на
констатираното нарушение на ЗДвП. В АУАН е посочено, че
нарушението е извършено на 15.07.2020г. По отношение на датата на съставяне,
връчване и подписване на АУАН от нарушителя водач, съдът не установява
нарушения, които влияят на неговата редовност и обективираните в него
обстоятелства, въз основа на който е издадена процесната заповед.
Съдът
счита, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга
констатациите на административния орган в АУАН. Съдът намира за доказана
фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно
нарушение от 15.07.2020г. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на
правото на защита и неразбиране кога е извършил нарушението, тъй като в АУАН е
посочена дата 15.07.2020г., а в процесната заповед 16.07.2020г., са
неоснователни. Допусната е техническа грешка, която обаче не е от съществените,
за да доведе до незаконосъобразност на административния акт по налагане на ПАМ.
Вписаният като основание АУАН №
723/15.07.2020г. /АА240313/ е приложен към административната
преписка и установява настъпването на предпоставките, които са необходими за прилагане
на ПАМ по чл. 171, т.1, б „б“ от ЗДвП.
Отмененото
НП, издадено въз основа на АУАН, послужил и за основание на процесната заповед,
не води автоматично до отмяната й. Целта на приложената принудителна
административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание /по аргумент от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. Именно
затова тя се прилага под прекратително условие - "До решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца". Отмяната по съдебен ред
на наказателното постановление, издадено въз основа на съответния АУАН, респ.
наличието на допуснати съществени нарушения в процедурата при изготвяне на НП,
не обосновават механичен извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане
на ПАМ. В действителност, отмененото от РС Панагюрище наказателно постановление
е издадено въз основа на същия АУАН, който е доказателствено средство за
нарушението, за което с индивидуален административен акт (ИАА) е наложена ПАМ,
предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Съставянето
на АУАН е задължителен етап единствено в производството по реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца. Съставянето на АУАН не е етап от производството по
издаване на ИАА, с който се налага ПАМ. В това производство той е
доказателствено средство, наред с останалите допустими и относими такива.
В
заповедта се описва, че е издадена въз основа на съставен АУАН фабр.№АА240313/16.07.2020г.
Този АУАН № 723/15.07.2020г. /АА240313/ е приложен на л.60 от делото. Видно от
последния е, че е съставен на 15.07.2020г., тоест ден преди датата на издаване
на процесната заповед. Съдът приема, че този АУАН може да бъде годно фактическо
основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, въпреки че е в нея е
посочено, че нарушението е извършено на 16.07.2020г. За съда не съществува
възможност жалбоподателят да се обърка и да не може да организира защитата си
срещу административния акт, защото не му е ясно на коя дата е извършил
нарушението. Това е практически невъзможно, АУАН е вписан като фактическо
основание в заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като съгласно чл.172 ал.3 от ЗДвП, в случаите по чл.171 т.1, б. "Б" свидетелството за управление
на моторното превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение т.е. в случая има съставен акт за
нарушение срещу водача-нарушител, с който като доказателство е иззет СУМПС №
********* и КТ № 3869387. В издадената заповед за ПАМ освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, се съдържа и позоваване
на акта за нарушение, където е установено нарушението с дата 15.07.2020г. и час
21.59ч.. Именно с акта за нарушение се обвързва компетентния административен
орган да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява,
запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и
непосредствено, тъй като той не констатира извършеното нарушение. Той се
запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт
факти. Предвид горепосоченото с позоваването на акта за нарушение в оспорената
заповед не е допуснато съществено нарушение с посочването на дата 16.07.2020г.,
и съда не го счита за обосноваващо отмяна на заповедта.
В
конкретния случай, поради изложеното по-горе съдът приема, че началникът на РУ
Панагюрище се е позовавал на съставен АУАН № 723/15.07.2020г. /*****/ и с приложението му към административната
преписка и неговото съдържание съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, е достатъчно,
за да се приеме, че изискването за мотивиране на административните актове се
обезпечава и осигурява възможност на страните за защита.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК се явява
неоснователна и такива не му се дължат.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.К. *** против Заповед №
20-0310-000073/16.07.2020г. на началник РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б.б.
от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/