Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 27.08.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На пети август,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
201 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 2019-0046382/29.05.2019г,издадено от Директор
на регионална дирекция за областите
Габрово,Велико Търново,Русе,Ловеч и Плевен със седалище град Русе към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите.
Излага се
от жалбодателя,че при съставяне на акта за установяване на административното
нарушение/АУАН/ и при постановяване на наказателното постановление неправилно е
приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални
нарушения.Изложени са възражения за липса на компетентност на
административно-наказващия орган,също и на лицата,съставили АУАН.Възразява
се,че АУАН не е връчен на жалбодатгеля,че липсват обективните признаци на
извършеното нарушение.Във връзка с последното възражение се твърди,че
тълкувайки нормата на чл.75, и чл.127,ал.2 от Закона за защита на
потребтелите/ЗЗП/,може да се направи извода,че не за всички търговци съществува
безусловното задължение за поддържане на регистър на рекламации.Задължение е
налице за търговци на стоки,докато за производители на стоки или търговци,които
предоставят услуги,задължението не е безусловно,а възниква от осъществяване на
допълнителна предпоставка на състава по чл.75 от ЗЗП.В условията на
евентуалност намира,че в случая наказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,във в-ка с чл.9,ал.2
от НК,във в-ка с чл.93,т.9 от НК,в-ка с чл.11 ЗАНН.
На
основание изложените възражения и чл.63,ал.1 от ЗАНН,моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Жалбодателят, редовно призован ,не се явява в съдебно
заседание.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда,изразява
становище,че жалбата е допустима и неоснователна.В допълнително писмено становище
№ Р-03-624/10.07.2019г доразвива съображенията си,като моли да бъде оставена
жалбата без уважение и се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН/в предвид данните
за връчване на атакуваното наказателно постановление и датата на пощенското
клеймо,с което жалбата е изпратена на наказващия орган/, в този смисъл се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган, видно от заповед № 290/22.04.2015 г. на
Председателя на комисията за защита на потребителите и въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 356
ЛС/22.04.2015г. на Председателя на комисията/стр.43 и 44 от делото/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в
чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на това основание. В тази връзка, не могат да бъдат споделени
наведените от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушения -
неспазване на нормите на чл.40-44 от ЗАНН.Както от приложения АУАН,така и от показанията на актосъставителя се
установява,че актът е съставен на 05.03.2019г в присъствие на представляващия
жалбодагеля/търговското дружество/,предявен е на същия,подписан е от него,както
и в акта са вписани негови възражения.
Не се споделят от съда и доводите за
несъставомерност,поради липса на обективни признаци от състава,на нарушението
по чл.127,ал2 от ЗЗП. От писмените доказателства и показанията на свидетелите К.И.,В.И.
и В.Ч. се установява,че на 20.12.0218г е била извършена проверка на стопанисван
от жалбодателя-търговец обект/„място за настаняване“/-къща за гости „Р“ ,във
връзка с писмо на Община-Тетевен за предоставяне на туристически услуги в
некатегоризиран обект,свидетелите С. и В.И. поискали представяне на регистър на
предявени от потребители рекламации,като такъв не им бил представен.
Жалбодателя бил поканен с писмо от 11.01.2019г да се яви в офис на КЗП в град Ловеч на дата 24.01.2019г,като носи посочени в писмото документи,между които и регистър на предявените рекламации.Липсват данни писмото да е получено от жалбодателя.На 05.03.2019г представляващия жалбодателя се явил в офиса на комисията в град Ловеч,като представил Регистър на рекламациите,започнат на същата дата 05.03.2019 година.В съставения АУАН представляващия жалбодателя написал възражение,че ведната след проверката/извършена на 20.12.2018г./закупил регистър и моли да не се издава санкция.От цитираните доказателства съдът приема за безспорно установено,че към датата на извършената проверка от контролните органи-20.12.2018г. търговецът не е имал регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.
При оценка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът съобрази следното.Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП, който задължава всеки търговец да
поддържа регистър на предявените
рекламации.Както се изложи по-горе в мотивите,в хода на проверката в
обекта на търговеца проверяващите
служители на КЗП са поискали регистъра за рекламации, но такъв не им е бил
представен. Този отрицателен факт е констатиран и в констативния протокол,
подписан от представителя на търговеца и следва да се счита за признат от
управителя, който във възражението си по акта е посочил, че регистър е закупен
след проверката и това е вярно.
Липсата на такъв регистър правилно е квалифицирана като нарушение
на чл. 127, ал. 2 ЗЗП и правилно това нарушение е санкционирано на основание
чл. 222 ЗЗП, уреждащ хипотезата за неизпълнение на задължението за водене на
регистър на предявените рекламации, която води до ангажиране на имуществената
отговорност на търговеца, който понася имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв. Наложената санкция в минимален размер съответства на обстоятелствата,
въз основа на които се оценява тежестта на нарушението.Обстоятелството, че
впоследствие при изискването на документи, е представен регистър на предявените
рекламации, не променя изводът, че към датата на проверката жалбодателят е
нарушил чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Цялостната уредба на процедурата по предявяване на
рекламации е в текста на чл. 127 ЗЗП. Търговецът или упълномощено от него лице
са длъжни да приемат рекламацията и да регистрират същата, като я опишат в
регистъра, а на потребителя следва да издадат нарочен документ за това, в който
да посочат датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида
на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Приемането на рекламации се
извършва през цялото работно време в търговския обект.
Тълкуването на горните правила показва, че в момента, в
който се предяви рекламацията, независимо то начина – устно, писмено, по
електронен път, търговецът или неговия представител дължат да я регистрират.
Като неоснователно следва да бъде определено и
възражението, че наказателното постановление е постановено при неправилно
прилагане на закона, като съобразена разпоредбата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЗП,
за производителите и лицата, предлагащи услуги, не съществува императивно
задължение да водят регистър на рекламациите. Във връзка с горното следва на
първо място да се отбележи разликата между производител на стоки и лице
предоставящо услуги по смисъла на чл.69 от ЗЗП и търговец по смисъла на чл.127
от ЗЗП. Съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, "Търговец" е всяко физическо
или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност
в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово
име и за негова сметка.Ето защо и доколкото търговецът е субектът, който
предоставя стоката или услугата на потребителя, то същият търговец винаги е
длъжен да поддържа регистър на рекламациите, съгласно изискването на чл.127,
ал.2 от ЗЗП. От своя страна разпоредбата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЗП се отнася
за производителите и лицата, предлагащи услуги, именно като такива, без същата
норма да отчита и възможното им качество още на търговци по смисъла на § 13,
т.2 от ДР на ЗЗП. В този смисъл ясно е, че един субект може да бъде
производител, лице предоставящо услуга или търговец, както и гореизброените
едновременно. Бидейки обаче търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП,
както е и в настоящия случай, то за него съществува задължението по чл.127,
ал.2 от ЗЗП, без значение и евентуалните му задължения в качеството на
производител или лице предоставящо услуга.
Приемане на противното, съгласно предложената от
жалбоподателя линия на разсъждение би наложило заключение, че за търговецът
съществува задължението по чл.127, ал.2 от ЗЗП,освен в случаите, когато същият
търговец е и производителя или лицето предоставящо услугата,което заключение
очевидно противоречи на всякаква законодателна логика и цялостния смисъл на
ЗЗП. Ето защо едно подобно становище не може да бъде подкрепено.
Неоснователно според решаващия състав е и възражения за
маловажност на нарушението.
Обществените отношения, свързани с правото на рекламация и
неговото осъществяване, са регламентирани в текстовете на ЗЗП от чл. 122 до чл. 129 вкл. Подробната уредба несъмнено сочи на една засилена
защита правата на потребителите. В този аспект, следва да се разглеждат и
задълженията на търговците. Същите по смисъла на чл. 127, ал. 2
от закона са длъжни да поддържат
регистър на предявените рекламации, а в ал. 4 на същия текст от закона са
уредени и алтернативните възможности да се предяви и съответно приеме
рекламацията, в това число в търговския обект, на адреса на управление или ако нещо
друго е определено в договора или документа за гаранция.Задължението за
поддържане на регистър на предявените рекламации по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е обвързано с
правото на потребителя да предяви своевременно рекламация.
Смисълът на разпоредбата на чл.127 от ЗЗП, както и целта на
целия закон, е именно да протежира правната сфера на потребителя и участието му
в търговския оборот.За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви
бързо и безпрепятствено рекламацията си пред лицето,с което пряко контактува
при сключването на конкретна сделка или предоставяне на услуга.Ето защо поради
вида на конкретното нарушение, осъществено чрез бездействие,съдът
приема,че същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на такива нарушения, поради което не би могло да се приеме,
че случаят е маловажен.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата
по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за
общия случай на нарушение разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици
не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
По изложените съображения атакуваното постановление следва
да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2019-0046382 от
29.05.2019г,издадено от Директор на Регионална Дирекция за областите
Габрово,Велико Търново,Русе,Ловеч и Плевен,със седалище Русе към ГД „Контрол на
пазара“ към Комисията за защита на потребителите,издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №0046382/05.03.2019г,с което за
нарушение на чл.127,ал.2 от Закона за защита на потребителите и на основание
чл.222 от Закона за защита на потребителите,на „ММ М.“-ЕООД,със седалище и
адрес на управление в град С,ул.“хххххет.6,ап.6,представлявано от М.Л.М.,е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :