Р Е Ш Е Н И Е
№ 250 11.07.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
трети юли 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №315 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.46 ал.5
от Закона за общинската собственост вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по
жалбата на Н.Т.А. против Заповед №1134/29.05.2023г постановена от Кмета на
община Казанлък, с която е прекратено наемното правоотношение между Община
Казанлък и Н.Т.А., възникнало от Договор
за наем на общинско жилище №104/01.06.2018г.
Заповедта е издадена на основание чл.46
ал.1 т.6 от Закона за общинската собственост – изтичане на срока за
настаняване. За съществуването му са посочени следните факти: Договор за наем
№119/18.04.20213г със срок на действие от пет години до 30.09.2017г, последван
от Договор за наем №194/01.06.2018г със срок до 31.05.2023г. По силата на чл.16
ал.4 от Наредба №12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни
нужди и продажба на общински жилища / Наредбата/ в ред. след изменение по
силата на Решение №878/26.01.2023г, настаняването на граждани и техните
семейства с установени жилищни нужди имат право на сключени договори до 10
години общо, независимо от броя и срока на настаняванията, с изключение на
доказана самотност на възрастни хора над 65 годишна възраст или хора
притежаващи ЕР на ТЕЛК/НЕЛК над 75%. След изтичане на 10 годишния срок
наемателят няма право в срок до изтичане на 5 години, считано от прекратяване
на наемното правоотношение да подава документи за картотекиране и настаняване в
общинско жилище.
Наемателят не отговаря на признаците,
водещи до изключението за продължителност на наемното правоотношение за срок
по-дълъг от 10 години, тъй като не е самотен човек на възраст над 65 години,
нито притежава ЕР на ТЕЛК/НЕЛК с определена оценка на нетрудоспособността над
75%.
Заповедта е връчена на 30.05.2023г
лично на адресата й, с конкретни
указания за правото да бъде оспорена в 14-дневен срок пред АС Стара Загора.
Жалбата е подадена от адресата на
неблагоприятния за него административен акт на 31.05.2023г, поради което е
допустима.
С жалбата се иска от съда да отмени
Заповед №1134/29.05.2023г издадена от Кмета на Община Казанлък, с която се
прекратява наемното правоотношение, възникнало от договор за наем
№104010.6.2018г, поради изтичане на уговорения с него пет годишен срок и се
забранява подновяването му за нов срок, поради липсата на изключителните
обстоятелства, посочени в чл.16 ал.4 от Наредба №12 за настаняване под наем на
граждани с доказани жилищни нужди и за продажба на общински жилища, като се
твърди, че жалбоподателя отговаря на условията да бъде наемател на общинско
жилище. Самотен баща на две непълнолетни, учащи деца, които издържа и отглежда
сам, съгласно Решение № 291/23.05.2012г на Казанлъшки районен съд по
гр.д.№680/2012г по описа на съда, с което е постановено децата Т.Н.А. и Н.Н.А.да
живеят при своя баща Н.Т.А., на който е предоставено упражняването на
родителските права спрямо тях. Майката С.С.Р. е осъдена да заплаща месечна
издръжка от по 72лв на всяко от непълнолетните деца, родени съответно през
2006г и 2008г. Представен е трудов
договор №45/31.01.2023г, по силата но който жалбоподателя е назначен на
длъжност машинен оператор производство на пластмасови изделия срещу трудово
възнаграждение от 780лв със срок на изпитване в полза на работодателя.
Представя и Епикриза от МБАЛ Тракия ЕООД за проведено болнично лечение и високо
специализирано изследване в периода 24.02.2023г -25.02.2023г по спешност по
повод известна ХИБС-триклонова коронарна болест и установено рецидивиращо
предсърдно мъждене с окончателна диагноза при изписване Нестабилна стенокардия.
Ответника Кмета на община Казанлък, в
писмено становище, чрез редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на липса на фактически
обстоятелства по чл.16 ал.4 от Наредба №12 на Общински съвет Казанлък като
счита, че те са условия за продължаване на наемното правоотношение, което е уредено
в подзаконовия нормативен акт в съответствие с чл.46 ал.4 от Закона за
общинската собственост, защото под
„може“ следва да се разбира една възможност, чието реализиране не е задължение
на административния орган.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество се явява основателна. По силата на чл.46 ал.4 от Закона за общинската
собственост, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може
да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под
наем в общинско жилище. Нормата предоставя права на онези лица, които отговарят
на условията за настаняване под наем в общинско жилище и подзаконовия
нормативен акт не може да й противоречи. Разпоредбата на чл.16 ал.4 от Наредба
№12 ограничава прилагане на правата по чл.46 ал.4 от Закона за общинската
собственост като ги признава само на две групи лица, според възрастта и
здравословното състояние. На първо място именно и точно чл.46 ал.4 от Закона за
общинската собственост не поставя максимален срок на договорите за наем на
общински жилища, поради специалните им предназначения, сред които на първо
място са жилищните нужди на граждани по аргумент от чл. 42 ал.1 т.1 от Закона.
Законът не допуска и забраната да се кандидатства за жилище в следващите пет
години, поради това, че през последните 10г гражданинът е бил настанен под наем
в общинско жилище на основание жилищните му нужди, които продължават да
съществуват. Разпоредбата на чл.16 ал.4 от Наредбата противоречи на чл.46 ал.4,
чл. 43 т.1, на чл. 45а и на целта на Закона за общинската собственост. Социална
е функцията на договора за наем на общинско жилище, защото с него се преследва
задоволяване нуждата от жилище на гражданите, които са в обективна невъзможност
да имат свое собствено жилище или да заплащат наемна цена, определена при
пазарни условия. Нуждата от жилище на две непълнолетни деца и нуждата от жилище
на лица в нетрудоспособна възраст, които са самотни, е със знак за равенство,
поради което Наредбата допуска и дискриминация между групите лица, формирани по
признак възраст и трудоспособност. Подзаконов акт, който противоречи на закона
не може да бъде приложен. Нормата на чл.46 ал.4 от Закона не е предмет на
подзаконова нормативна уредба. Законовата делегация е по отношение на условията
и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата
по чл.43 и чл.45 / резервни/, които да се определят с наредба на общинския
съвет. След като наемателят отговаря на условията за настаняване по чл. 4 вр. с
чл.5 ал.2 т.1 от Наредбата, то за него е налице възможността за продължаване на
наемното правоотношение и той може да кандидатства за сключване на договор за
наем, което право му се отнема с оспорената заповед. Жилищните нужди на
наемателя е следвало да бъдат преценени и след като се установи, че те
продължават да съществуват – отговаря на условията на Наредбата, които се
определят от подзаконовия нормативен акт, съгласно законовата делегация на
чл.45а от ЗОС, и правоимащият заяви желание да упражни правото си да живее под
наем в общинско жилище, тогава Кмета на общината дължи да го удовлетвори.
Нормата на чл.16 ал.4 от Наредбата не съдържа друго основание за прекратяване
на наемното правоотношение по смисъла на чл. 46 ал.1 т.9 от ЗОС, а преурежда
правото по чл.46 ал.4 от същия закон, за което няма нито законова делегация,
нито ограничението е в съответствие със законовата разпоредба. Точно обратното,
нормата на чл.16 ал.4 от Наредбата дерогира правото на лицата с жилищни нужди,
установено в чл.46 ал.4 от Закона за общинската собственост да заявят желание
за продължаване на наемните правоотношения след изтичане срока на договора,
което се удовлетворява под едно единствено условие – да продължава
съществуването на жилищните нужди, така както е определено от подзаконовия
нормативен акт. Тук е мястото да се
посочи съдържанието на правната норма на
чл.46 ал.4 от ЗОС, а именно под „може“ следва да се разбира изключва на
автоматизма. Наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока като
продължаването му е обусловено от условието наемателят да продължава да бъде
лице, за което е признато правото на настаняване в общинско жилище. Договорът
не се продължава по силата на закона, а след като наемателят заяви желание и се
установи, че за него продължава да съществува жилищна нужда, съгласно условията
на подзаконовия нормативен акт. Съществува ли тази нужда и заявено ли е желание
за продлъжаване на наемното правоотношение, то органът не може да откаже
удовлетворяване на правото на наем на общинско жилище на основание изтекъл до
момента период от време, който съвпада с отречено от закона ограничение,
свързано със срок.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 1134/29.05.2023г
на Кмета на община Казанлък по жалба на Н.Т.А..
ВРЪЩА преписката за ново разглеждане на Кмета
на община Казанлък при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на
чл.46 ал.4 от Закона за общинската собственост – установяване на условията за
настаняване под наем в общинско жилище, без прилагане на ограничението на чл.16
ал.4 от Наредба №12 на Общински съвет Казанлък.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните с връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: