Решение по дело №55/2021 на Административен съд - Сливен

 Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС.

 Образувано е по искова молба, подадена от В.Н.Б. против Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" гр.София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законните лихви от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските по делото. В исковата молба и уточнението към нея с молба от 16.02.2021г. се твърди, че на 01.08.2018г. Б. е постъпил в з. в гр.Б. за и. на н. "л.от с." в добро физическо и психическо здраве, а от 01.03.2019г. бил преместен в З. о. в с. Д., където се р. от т., не бил л. адекватно и след усложнение бил изпратен за лечение в специализирана болница за лечение на л.от с.в гр.Л.. Ищецът твърди, че преди да го изпратят да се лекува в Л. ходел през ден при л.я в З. о., който му давал само парацетамол и аналгин. Твърди, че не се чувствал добре, от м.декември 2018г. имал суха и упорита к., о., чувствал н. у., б. о. в б. д., загубил а. и не можел да с.. Мъчела го липсата на в.в к. и в.. Ищецът твърди, че се е р. от т.в резултат на условията, в които е бил п. в з., поради съвместното въздействие на следните фактори: п., студени и влажни к., малко количество х. и лоша по качество, липса на проветрение на к., лоши х. у. в з. помещения и в столовата. В резултат на продължителното му з. и ненавременното л.  - едва три месеца след появата на симптомите бил насочен по спешност за рентгенова снимка и била констатирана т. в б. му д., като последвала о.и л. Поради забавянето в лечението му и тежката форма на з. му  била определена и *** трайна неработоспособност с Експертно решение  № 0310/17.02.2020 на ТЕЛК, като твърди и че към настоящия момент се з., чувства се о., с. и не е възстановил т. си.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с пълномощник – а.Д. Д. САК, който поддържа предявения иск и ангажира доказателства. Представя писмена защита по съществото на спора, в която са изложени доводи за това, че ответникът е нарушил разпоредбите на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС, който гласи, че при изпълнение на наказанието л.от с. се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на л. от с.. Твърди, че е налице причинна връзка, защото ищецът е влязъл в з. з. без обективни о. и там се е р. от т..

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът В.Б. е постъпил в з. в гр. Б. за и. на н. "л.от с." на 02.08.2018г., с предварителен арест от 01.08.2018г. /л.10/. Освободен е на 17.07.2020г.  поради и. на н.то./л.145/. Съгласно справка peг. № 1052/25.02.2021 год. / л.50/ на 26.02.2019г. ищецът е бил преместен в ЗО „Д.“, в с. п. № **, с размери 40 кв.м., където е с. с още 7 души. От 28.02.2019г. е бил преместен по негово желание в с. п. **, с размери 16 кв.м и е с. там с трима души. /л.50/.

Съгласно приобщената по делото медицинска справка /л.52 и сл. и л. л.146 и сл./ от 31.03.2021г. ищецът Б. е постъпил в з. в гр.Б. без субективни оплаквания. На 18.10.2018г. след проведен преглед му е поставена диагноза „Б. а.“ и е бил л. с антибиотик и антипиретици. На 20.05.2019г. отново е извършен преглед поради оплаквания от отпадналост и к. и температура без високи стойности. Впоследствие на 04.06.2019г. след проведен м.преглед от д.Г. му е била поставена отново диагноза „Б. а.“ и е проведено лечение с антибиотици, а на 10.06.2019г.  след направена рентгенография на б. д. му е поставена диагноза „п. и. и е насочен за хоспитализация. За лечение на това з. е постъпил на 10.06.2019г. в отделение по г. х. към МБАЛ “Б. мед“ ЕООД гр.Б. с диагноза „П. б. ф. в д.“ и след проведено оперативно лечение е изписан на 18.06.2019г. с хистологична диагноза „Т. п. с о. з. на к. н.“. /л.54/ След това е постъпил в отделение за б. лечение в Специализирана болница за активно лечение на л.от с.гр.Л., където е бил изпратен със заповед № 2885/21.06.2019г. на Главен директор на ГД „Изпълнение н наказанията“. /л.50/. Постъпил е на 26.06.2019 г. и е изписан на 25.09.2019 г. В представената епикриза от болничното заведение е отразена като диагноза при постъпване и окончателна диагноза – т. п. в д., минали заболявания – т. на д.р.; рискови фактори – в миналото прием на  ***, като болният е изписан с подобрение, небацилен и е насочен към МЦ при з. Б. за продължаване на лечението и наблюдението./л.57/. С ЕР № 0310 от заседание № 31 от 17.02.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ гр.Б. на ищеца е определена оценка на работоспособността – ** трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 20.01.2020г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 01.02.2021г./ л.23/.

По делото е приобщено удостоверение от 29.03.2021г., издадено от МБАЛ „д.И. С.“ АД гр.Сливен, от което се установява, че ищецът не е бил регистриран като пациент с т.във ф.с. към ОПФ на МБАЛ „д.И. С.“ АД. / л.132/

Съгласно приобщена по делото справка от 15.04.2021г. /л.163/, изготвена от м.ф.към з. Б., В.Б. *** на 02.08.2018г. без субективни оплаквания. В същата справка е посочено, че за периода 01.08.2018г. до 30.06.2019г. в ЗО „Д.“ са преб. от *** общо десет л. от с., като първият е регистриран на 14.08.2018г.; в момента на установяване на з. л. от с. и контактните им се изолират в самостоятелно помещение; Контактни на Б. са били трима л. от с.; за периода 01.03.2019г. до 10.06.2019г. екипи на ЦСМП са се отзовавали на сигнали на Б. за нужда от медицинска помощ два пъти: на 25.05.2019г. – била е поставена диагноза ***, Ф. а.и на 02.06.2019г. – била е поставена диагноза „Б. я. със с. к.. В справката е отразено, че Б. е диагностициран с ***  на 04.06.2019г., л. в МБАЛ“Б. мед“ ЕООД гр.Б., СБАЛЛС гр.Л. и дол. след изписването му в ЗО Д., като терапията е приключила през м.февруари 2020г.

По делото са приобщени седмични менюта на л. от с. в з. Б. за периода 04.03.2019г. до 10.03.2019г.-12.07.2020г. /212 и сл./

Първата експертиза и допълнението към нея от 14.06.2021г. са изготвени от вещото лице д.инж. П.П., специалист „В. б., П. и ф.“, който дава следното заключение: т.т. е заразно инфекциозно з., което се осъществява от една страна от изключително устойчив в околната среда бактерии – М. т.. Източник на *** инфекция са болните хора, като основен начин на заразяване е въздушно-капковият до 95 % от случаите. Рискови групи за з. са лица, настанени в местата за л.от с., лица злоупотребяващи с алкохол и наркотици; като сред болните с възпалителен т. п. преобладават мъже в млада възраст; *** п. излив може да се яви и без наличие на каквито и да е б. п. промени като следствие на предшестваща /3-6 месеца/ първична инфекция; при определена част от болните ексудативният *** плеврит може да има ясно изразен продромален период и подостро начало с интоксикационен синдром /слабост, потливост, субфебрилитет, тахикардия, влошен апетит, снижена работоспособност/ с различна продължителност от няколко седмици до 3-4 месеца; по-късно се появява гръдна болка, която е слаба. Всичко това може да се развива на фона на нормална Р. находка. Провеждането на неспецифична противовъзпалителна терапия може за кратко да подобри състоянието на болния, но скоро настъпва влошаване и се развива клинико-рентгенологичната картина на ексудативен плеврит. При ищеца се касае за предхождащо състояние на контакт с *** бактерии, вероятно в миналото преживяна инфекция дори и без клинична изява, нездравословен начин на живот, з. с а., т., н., з. с ***, които са съществени рискови фактори за възобновяване на предходно преболедуван специфичен процес. Вещото лице сочи, че настаняването на лица в места за и. на н., би могло да способстват за реактивиране на предходен прекаран специфичен процес; в случая не може да бъде коментирано пряко инфектиране от б.с активна форма на ***, тъй като от представените м.амбулаторни документи се установявало, че Б. не е бил в контакт с болни, установени с активна *** в периода на престой в ЗО – Д.; първоначалния преглед по повод оплакванията на Б. е осъществен на 20.05.2019г. Оплакванията му са отпадналост и к., термометрия - без високи стойности; на 21.05.2019г. - лицето отказва преглед при ОПЛ към Затвор – Б.; на 25.05.2019г. - посещение на екип от ЦСМП - гр. Средец - Диагноза ОВИ. Остър фарингит; на 02.06.2019г. - посещение на епик на ЦСМП - гр.Средец - Обективно състояние: Чисто везикуларно дишане Диагноза – О. б.; На 04.06.19г. проведен м.преглед от ОПЛ към Затвор-Б. и диагноза – О. б., като е предписан антибиотик и симптоматична терапия; на 10.06.19 г. след направена Рентгенова графия на б. д. и преглед Б. е бил диагностициран с п. излив; на 10.06.19г. е приет в отделение по Гръдна хирургия на МБАЛ „Б. мед“ гр.Б.; на 12.06.19 г.—извършена видео-асистирана торакоскопия след пълна анестезия; декортикация на десен б. д.; щ. б. от париетална п. и шварти; на 26.06.19г. - постъпване в З. гр.Л.-проведена интензивна фаза на лечение с ТСТ от 26.06.19 г.-до 26.08.19 г.-два месеца; в заключение вещото лице на база  анамнеза за остър ход на з., наложилата се хирургична манипулация за терапия и поставяне на окончателна диагноза,  продължителното лечение на болестта в специализирано заведение, както и на базата на медицинска документация - епикризи, периодични контролни изследвания, наблюдение от м.екип оторизиран за тази цел, след завършване на продължителната фаза на терапията с ТСТ и симптоматични средства, осъществена Рьо графия на която е отчетено пълна резорбция на Рьо морфологичните патологични промени, дава заключение, че ищецът Б. е окончателно изл. и практически оздравял от поставената като диагноза з.. При прегледа, осъществен  на 03.06.2021г. и от допълнителните изследвания - Функционално изследване на дишането и сатурация е констатирано, че липсват данни за дихателен дефицит  и ищецът е в добро общо състояние.

Втората експертиза е изготвена от вещото лице д-р. В.П., специалист „П.- и.“, който в заключението и в отговорите в съдебно заседание дава следното становище: От наличната медицинска документация се установява, че на ищеца В.Б. е била поставена диагноза Т. п. в дясно с п. /г.п./ без фистула; това з. се причинява от бактерия и развитието и протичането на з. зависи от конкретния пациент, чиято възприемчивост е много важен фактор за з.. Последната зависи от много фактори, най-важния от които е имунитетът на заболелия. В конкретния случай условията за и. на н.то са допринесли в известна степен за настъпване на з., но не може да се каже, че з. е настъпило в резултат на неблагоприятните условия на живот, тъй като причините за това са комплексни и те включват заразяване с Т. м. и к. и. отговор, който е в основата на развитие на з.. Причините за понижения съпротивителен имунитет включват както неблагоприятни условия на живот в непроветриви помещения с повишена влага и намалена слънчева светлина, каквито са местата за л.от с., така и злоупотребата с т., а. и н. в.; значение имат също генетични фактори, хроничен стрес, преумора, недохранване, хронични заболявания и др; Вещото лице изтъква, че причините за з. на ищеца са комплексни и  включват гореизброените фактори, а именно заразяване с т. м., ключовата роля на имунитета и създадените предпоставки за развитие на з., в резултат на неблагоприятни условия на живот в з. преохлаждане, недохранване, злоупотреба с наркотични вещества, тютюнопушене, хроничен стрес; периодът на възстановяване на ищеца е от 12 до 14 месеца; към 27.10.2021г.  след извършено изследване - скенер на гръден кош се установяват дискретни ф. изменения в дясно /п. сраствания/ и задебеление на дясната и.п. на б. д., като от проведения м.преглед и допълнителни изследвания - Функционално изследване на дишането и сатурация липсват данни за намален д. капацитет; описаните дискретни изменения от скенера не дават отражение на общата д. функция и не намалят неговия в. капацитет; Експертът сочи, че за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г.  в ЗО Д. са преб. от т.общо 10 лица, които са л. от с., като първият е регистриран на 14.08.2018 г., а контактни на ищеца са били трима л. от с., но те са били изолирани; не може да се каже, че има пряка връзка между предишните пребивавания на ищеца в з. и з. му, възникнало през последния период на пребиваването му, но вещото лице сочи, че винаги има вероятност заразяването да е настъпило няколко месеца или години преди изявата му и да е протичало като Л. т. и., състояние без изявена клинична симптоматика, което може да бъде диагностицирано само с  кожен т. тест/проба на М./, какъвто при постъпването на Б. в з. не е направен. Експертът е установил, че при постъпването си в з. в Б. Б. не е имал субективни оплаквания и няма данни да е бил б.в миналото от т.;  вещото лице сочи, че з. на ищеца най-вероятно датира от м. март 2019 год., когато са били и първите симптоми и тъй като Т. на п.та може да протече като хронично з., симптоматиката и усложненията са се разгръщали постепенно стечение на времето и е трудно да се фиксира точен период на възникване на з.; според вещото лице след първоначалното оплакване на ищеца през декември 2018 г. са предприети м.мерки и е назначено лечение, след което той се е почувствал по-добре, но впоследствие през м.март 2019 г. състоянието му се е влошило и е бил последователно консултиран с различни м.специалисти, като е възможно да е имало известно забавяне до уточняване на диагнозата и предприемането на адекватно лечение; от медицинската документация било видно, че не му е отказвана медицинска помощ, но диагностицирането на з. е отнело около 3 месеца / обикновено е месец след началото на оплакванията/ от първите сериозни симптоми през м.март 2019г. до м.06.2019г., което според вещото лице означава известно забавяне в диагностицирането, в резултат на което ищецът е развил тежко з., обусловено от различни комплексни причини. в съдебно заседание вещото лице изтъква, че средата и зависимостите на ищеца са оказали основно значение за повишената възприемчивост към з., поради срив в имунитета; възможно е другите лица в к.да не се разболеят от ***, защото организмът им се е справили с инфекцията; по отношение на храненето не е имало недостиг, но по принцип болните от *** страдат от безапетитие; ищецът е търсил медицинска помощ, но медицинското лице, което е прегледало ищеца е поставило диагноза „Б.“, а за да се докаже *** е необходимо допълнително изследване и опит, тъй като често т.та се бърка с хроничен бронхит; ищецът е бил адекватно л. в отделението по гръдна хирургия към специализираната болница в гр.Л., където е мястото за лечение на болните от т.л. от с.; основна роля за развитието на т.процес при ищеца е изиграла повишената възприемчивост, породена от намалени имунни сили.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на л.от с.от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на затворническата администрация при или по повод изпълнение на административна дейност във връзка с изпълнение на наказанията.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, причинени от битовите неудобства от условията в з., довели до з. на ищеца от т.по време на престоя там, страхове и притеснения за здравето му.

Така предявеният иск, съдът счита за допустим, основателен и за доказан, но не за целия претендиран размер от  20 000 лева, а в размер на 3 000 лева.

Основателни се оказаха твърденията на ищеца чрез неговия пълномощник за това, че ответникът е нарушил разпоредбите на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС, който гласи, че при изпълнение на наказанието л.от с. се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на л. от с..

Твърденията на ищеца са свързани с незаконосъобразни действия и бездействия на служители от З. о. “Д.“, поради което съдът следва да се произнесе налице са такива. Дейността, свързана с изпълнение на наказанието "л.от с." представлява административна дейност, свързана с упражняване на принуда от страна на Държавата, в лицето на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за л.от с.. В исковата молба се твърдят битови неудобства от условията в з. /пренаселена, студена и влажна к., лошо проветрение на к.,  наличието в з. на други б.от т./, които условия Б. твърди, че са довели до з. му от т.по време на престоя там. В исковата молба се навеждат доводи и за недобри м.грижи, довело до забавяне при откриването на з. и до развитие на тежка форма на т. п..

 От събраните множество доказателства по делото, съдът счита, че тези твърдения на ищеца се доказаха. От показания на свидетелите Б. и Г., които са п. с ищеца в една к. се установи се, че битовите условия в к.та, в които е и. н. си ищеца, не са били в добри норми. В помещението, в което се е разболял ищецът се установява наличие на влага и мухъл, отоплението е работело за час сутрин и вечер, поради което в к.е било студено, липсвал е достатъчно чист въздух и естествена светлина, доколкото пребиваващите в к.не са отваряли често прозореца, заради студа. Противно на твърдението на ищеца се установи единствено, че осигуряваната на Б. храна през периода, през който е изтърпявал наказанието е била здравословна и пълноценна. Безспорно по делото се установи, че при постъпването си в з. в Б. и при първоначалния преглед на Б. на 02.08.2018 г. наличие на з. т.не е установено.  з. е диагностицирано по време на изследванията, извършени през м. юни 2019г. т.е единадесет месеца след постъпване за и. на н. "л.от с." в пенитенциарно заведениие и конкретно три месеца след постъпването в ЗО Д., поради което следва да се направи извод, че з. е получено по време на престоя на ищеца в з.. Във връзка с твърденията на Б., че  условията в ЗО Д. са станали причина за з. съдът, въз основа на данните по делото приема следното: В периода от 01.08.2018г. до 30.06.2019г. в ЗО Д. са били диагностицирани с т.общо 10 л. от с., като първият е регистриран на 14.08.2018 г., а контактни на ищеца са били трима л. от с.. Според вещото лице – л. – п. по приетата по делото повторна съдебно-медицинска експертиза, з. от т.е резултат от въздействието на два фактора - изключително устойчива на околната среда бактерия – М.т., предавана по въздушно-капков път и от друга страна - приемащ организъм с възприемчивост към бактерията. В конкретния случай условията за и. на н.то са допринесли в известна степен за настъпване на з., но не може да се каже, че з. е настъпило в резултат на неблагоприятните условия на живот, тъй като причините за това са комплексни и те включват заразяване с Т. м. и к. имунен отговор, който е в основата на развитие на з.. Причините за понижения съпротивителен имунитет включват както неблагоприятни условия на живот в непроветриви помещения с повишена влага и намалена слънчева светлина, каквито са местата за л.от с., така и злоупотребата с т., а.и н.в.; значение имат също генетични фактори, хроничен стрес, преумора, недохранване, хронични заболявания и др; По делото от заключението на вещото лице се установява също, че причините за з. на ищеца са комплексни и  включват гореизброените фактори, а именно заразяване с туберкулозни микобактерии, ключовата роля на имунитета и създадените предпоставки за развитие на з., в резултат на специфичните и неблагоприятни условия на живот в з. - преохлаждане, недохранване, недостатъчна слънчева светлина, като от значение са и други фактори - злоупотреба с наркотични вещества, тютюнопушене, хроничен стрес. По делото  от представената медицинска документация и заключението на вещото лице категорично установено, че за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г.  в ЗО Д. са преб. от т.общо 10 лица, които са л. от с., като първият е регистриран още на 14.08.2018 г., а контактни на ищеца са били трима л. от с.. Вещото лице не може да даде категорично становище дали  има пряка връзка между предишните пребивавания на ищеца в з. и з. му, като изтъква, че при постъпването на Б. в з. не е направен  к. т. тест /п. на М./, доказващ наличие на скрито з.. Доколкото по делото е установено, че при постъпването си в з. в Б. Б. не е имал субективни оплаквания и няма данни да е бил б.в миналото от т., съдът възприема изцяло становището на д.П., че з. на ищеца най-вероятно датира от м. март 2019 год. / съвпада с постъпването в ЗО Д./, когато са били и първите симптоми и тъй като т.та на п.та може да протече като хронично з., като често се бърка с Х.б., симптоматиката и усложненията при Б. са се разгръщали постепенно с течение на времето. Вещото лице е категорично, че диагностицирането на з. при Б., отнело около 3 месеца, се е забавило, в резултат на което се е развило и достигнало до по-тежка форма. По делото е установено, че изследването, необходимо за установяване наличието на *** – рьо графия на б. д. е извършено едва на 10.06.2019г. – три месеца след началото на оплакванията.  

Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, довело до з. на ищеца от т., за доказана по основание. Установените по безспорен начин факти, неопровергани с насрещно доказване водят до извод, че з. на ищеца е получено по време на престоя в з.. Изводът се основава на характеристиките на з. и начина на разпространението му.Както се посочи, т.та е вид инфекциозно з. и се предава по въздушно-капков път, а носители на този вид инфекциозен агент преди з. на ищеца в з. е имало. В случая без значение е дали те са живели в същото с. п. с ищеца. След като на медицинските лица е известно, че агентът на з. представлява изключително устойчива в околната среда бактерия и че има носители на този агент в ЗО Д., грижите за ограничаване на разпространението й, са изцяло предоставени на компетентните лица и на администрацията на з.. Поради все пак специфичните микроклиматични и социални условия в местата за изтърпяване на наказанията л.от с. е следвало да се положи грижа и да се вземат мерки за ограничаване на болестта, като се извършват периодични флуорографски прегледи, които са част от скрининга /активно търсене на заболели/ за т.. По делото няма данни такива прегледи да са осъществени, няма данни и при постъпването в з. на л. от с. да се извършва т. изследване /п. за М./, каквото е изискването на чл.35 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване с..

Не може да се възприеме твърдението на ответника, че заразяването на ищеца датира от преди постъпването му з., предвид наличието на доказателства по делото в обратния смисъл. Действително е установено, че ищецът е страдал от зависимости – тютюнопушене и наркомания, водещи до отслабване на имунната му система, като това до голяма степен са фактори, предразполагащи з., но същите сами по себе си не предизвикват з..

Както се установява от разпоредбата на чл. 2, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, постигането на целите на наказанието се извършва и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Това са задължения, вменени на администрацията на з., и неизпълнението им следва да се приеме за бездействие противоречащо на законовата норма. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС забранява прилагане на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. нормата примерно изброява случаите , които се считат за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Следва да се приеме, че бездействието да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в з., в резултат на което осъден е заболял от т., не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които българският законодател дава в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. Практиката на Европейският съд по правата на човека обаче е в обратния смисъл - Решение на Съда по делото D. v. R. / жалба № 25153/04/, в което при сходни факти - з. на осъдения е установено по време на и. на н. л.от с., при лоши битови условия, ЕСПЧ е приел, че пребиваването при лоши условия, което само по себе си е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, макар и при липсата на умисъл на властите да влошат положението на з., след като б. / също т./ се е развила в з. вследствие от лошите условия на живот, то е налице нарушение на чл. 3 от ЕСПЧ

Ето защо, с оглед констатираното бездействие спрямо нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, настоящият съд намира, че същото противоречи и на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. По тази причина налице е незаконосъобразно бездействие, водещо до реализиране на отговорността на държавата за вреди. В случая бездействието е осъществено от дължностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между установените факти и действията на страните , настоящата инстанция намира, че като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи сумата от 3 000 лв. При определянето й съдът съобрази обстоятелството, че поведението и действията на самия ищец са допринесли за добра възприемчивост на инфекциозната бактерия, отчита се периодът от време, през което ищецът е търпял з. / от м.март 2019г. до м.февруари 2020г., когато е приключила терапията му/, както и факта, че адекватни мерки за лечението на ищеца са били предприети веднага след установяване на з. и той е изпратен за л.в Специализирана болница за активно лечение на л.от с.в Л.. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част за разликата до 20 000 лева, както и за периода от 14.02.2020г. до 17.07.2020г., за който е установено от назначените изследвания, че Б. вече не е болен, искът следва да се отхвърли. В този смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси - решения по адм. дело № 14727/2013г., адм. дело № 8879/2018 г. и по адм. дело № 12983/2015 г.

 Водим от горното и на основание чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд Сливен