Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
231 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „А.Ф.“
АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: *******,
срещу отказ № 20200110142648-2/16.01.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства,
заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е постановен в нарушение на регистърните правила и целта на ЗТРРЮЛНЦ, в
резултат на което за дружеството не е била налице възможност да изпълни в срок
дадените указания, а по този начин не са изпълнени реално и дадените с решение
№ 61 от 09.01.2020 г. указания до Агенцията по вписванията. Заявява, че в
акционерната структура на „А.Ф.“ АД няма действителни собственици – физически
лица, притежаващи акционерно участие 25 на сто или повече от юридическо лице
или друго правно образувание, както и юридическо лице или друго правно
образувание, притежаващо 25 на сто или повече от акционерното участие в
юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и
също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или
правни образувания, които в крайна сметка под контрола на едно и също физическо
лице/лица. Отсъствието на този факт – наличието на действителен собственик
физическо лице по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП като акционер в дружеството
предпоставя, че същото няма задължение да го декларира за вписване по партидата
на дружеството в ТРРЮЛНЦ, тай като приложимият материален закон е установил
задължение за вписване само на определени съществуващи обстоятелства, а не на
отсъствието на такива. Счита, че в този смисъл е обективно невъзможно в
електронното заявление Б7 да се посочат действителни собственици – физически
лица. Поддържа, че в конкретния случай, с оглед конкретното
основание/изключение по ЗМИП, на което се позовава и чието вписване заявява, че
изискванията на закона са спазени с факта на деклариране от страна на
дружеството на обстоятелството, че няма лице, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите съгласно индикациите за пряко и косвено
притежание по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Предвид изложеното
иска да се отмени отказа и да се постанови решение, с което да се дадат
задължителни указания на Агенция по вписванията за вписване по партидата на
дружеството на обстоятелства, декларирани по чл. 64, ал. 4 ЗМИП.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „А.Ф.“ АД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че в случая не са заявени за вписване действителните собственици –
физически лица, поради което не могат да бъдат вписани данни в раздела. Не са
изпълнени дадените указания за посочване на физическо лице, което отговаря на
изискванията на ал. 5, § 2 от ДР на ЗМИП.
В чл. 59, ал. 1 ЗМИП е предвидено,
че идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на
клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез
събиране на конкретно изброени справки и документи. Съгласно ал. 4 на чл. 59 ЗМИП, за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се
събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или
аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е
утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно
действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или
еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по
ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на
Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е
предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при
условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен
собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите
действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
В разглеждания случай по
първоначалното заявление Б7 е постановено решение № 61 от 09.01.2019 г. по т.д.
№ 2215/2019 г. на СГС, VІ-20 състав, с което е отменен отказ №
20190531175158/15.10.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да
впише в търговския регистър данни по подадената от „А.Ф.“ АД декларация за
действителни собственици по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и указано на Агенция по
вписванията да даде указания на заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
съобразно изложените мотиви и да се произнесе след изтичане на три дни от
тяхното съобщаване – т.е. заявителят да посочи физическо лице, което отговаря
на изискванията на ал. 5, § 2 от ДР на ЗМИП.
Цитираното решение е обявено по
партидата на дружеството като обжалваният отказ е постановен след изтичане на предвидения
в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок. Позоваването на жалбоподателя, че решението не е
съобщено надлежно и е преди да изтече срока за обжалване не могат да бъдат
споделени, тъй като от една страна решението, а оттам и указанията са обявени
по партидата на дружеството, а от друга положителното решение на съда, с което
обжалваният отказ е отменен не подлежи на обжалване. От друга страна, дори да
се приеме, че указанията е следвало да се съобщят на електронен адрес, посочен
от „А.Ф.“ АД, към датата на обжалване дружеството е било наясно с тях и отново
не е намерило за нужно с жалбата да посочи лице – служител на висша ръководна
длъжност, а поддържа, че няма основание за посочване на физическо лице. Следователно
заявителят не е изпълнил указанията да посочи лице, което има качеството на
такова, изпълняващо длъжност на висш ръководен служител по смисъла на § 2, ал.
5 ЗМИП. Декларирането на отрицателни факти не подлежат на вписване. Ето защо
отказът се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „А.Ф.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: *******, срещу отказ
№ 20200110142648-2/16.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със
Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: