Р Е Ш Е Н И Е
№ 1648 25.11.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър
Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1369 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 19б, ал.6 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Община Камено, ЕИК 00005700, със седалище и адрес: гр.Камено, ул.„Освобождение“ № 101,
против Заповед № РД-09-123 от 22.06.2020 год. на Областния управител на област
Бургас, с която на основание чл.19б, ал.5, т.1 и т.3 от ЗВ е отказано
приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир с наименование „Сарп
дере 2“, находящ се в местността „Сарп дере“ в поземлен имот в землището на с.Винарско
с площ от 11250 кв.м, актуван с Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 4
от 15.05.1997г. на Община Камено. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са изложени доводи за
неправилно тълкуване на приложимите материалноправни норми от страна на
ответника, като се твърдят и съществени нарушения на производствените правила,
доколкото издателят на заповедта не изяснил фактите от значение за случая в
нарушение на чл.35 от АПК. Сочи се, че не е съобразено наличието на влязло в
сила решение на Общински съвет Камено, което подлежало на изпълнение. В съдебно заседание, общината – жалбоподател,
чрез процесуалния си представител – адвокат Ж.Б. *** поддържа жалбата по
заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства и
претендира разноски.
Ответникът–
Областен управител на област Бургас, чрез пълномощника– ст.юрисконсулт В.Й.
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя пълната административна
преписка. Застъпва становище, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и
съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото
на спора и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована
страна – Изпълнителния директор на Държавно предприятие (ДП) „Управление и
стопанисване на язовири“, не взема становище по оспорването, не ангажира
доказателства, а в съдебно заседание не изпраща представител.
Заинтересована
страна – Министъра на икономиката, не взема становище по оспорването, не
ангажира доказателства, а в съдебно заседание не изпраща представител.
Административен съд-
гр.Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за
установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание,
съгласно чл.150 от АПК и е насочена срещу акт, който има характеристиката на
индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 от АПК, по съществото си
неблагоприятен за общината доколкото не е уважено нейното предложение. Оспорването
е направено в 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, който извод
следва от представените от оспорващата страна доказателства, след оставяне на
жалбата без движение. От приложеното по делото известие за доставяне се установява,
че Заповед № РД-09-123 от 22.06.2020г. на Областния управител на област Бургас
е съобщена на жалбоподателя на 23.06.2020г. /л.9 от делото/, т.е. 14-дневния
срок за оспорване изтича на 07.07.2020г. В изпълнение на дадените указания от
съда при извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, жалбоподателят
представи по делото екранна снимка от деловодната програма на Община Камено,
посредством която, държавни и общински администрации обменят помежду си писмени
данни, по силата на Закона за електронното управление. Видно от посочената
справка/ л.38 от делото/, сезиращата съда жалба е изпратена по електронен път в
Областна администрация Бургас на 07.07.2020г. в 14.31ч., поради което същата не
е просрочена. Както е известно, за съблюдаване срока за обжалване е от значение
момента на нейното подаване, а не на постъпването, още повече, че входирането
на същата в деловодството на ответника не зависи от волята на жалбоподателя.
При тези констатации, макар да е входирана в областната администрация на
следващия ден- 08.07.2020г., жалбата е подадена в законоустановения срок.
Предвид наличието
на посочените по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на жалбата
и при отсъствие на отрицателни такива, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
При разглеждане
на жалбата по същество, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото е установено, че в периода 2017 год. – 2018 год. служители от
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при
Държавна агенция метрологичен и технически надзор са извършвали проверки на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Сарп дере 2“, находящ се в
поземлен имот № ** по КВС на с.Винарско, с площ от 11252 кв.м, актуван с АПОС №
4 от 15.05.1997г. на Община Камено, който акт не е вписан в СВ-гр.Бургас.
Резултатите от извършваните проверки са били обективирани в констативни
протоколи. Видно от Констативен протокол № 06-01-45 от 23.05.2018г. /л.19-20 от
делото/ и Констативен протокол № 06-01-207 от 24.10.2017г /л.21-22 от делото/,
в хода на извършената през 2017г. проверка са констатирани следните
обстоятелства: „язовирът е завирен под
кота преливен ръб; короната на язовира е проходима, равна и уплътнена; водният
откос е без нарушения; въздушният откос е с наличие на храстовидна и дървесна
растителност в участъка на основния изпускател; няма достъп до основния
изпускател; преливникът е засипан със земна маса, отводящият канал е разоран“.
По време на проверката през 2018г. е констатирано, както следва: „Язовирът прелива през преливника; короната и откосите за почистени от
дървесната и храстовидна растителност; няма достъп до ОИ; извършени са
възстановителни дейности по преливника и отводящия канал“. Във връзка с
дадени задължителни предписания и извършени в тяхно изпълнение дейности, от
Констативен протокол № 06-01-45/23.05.2018г. се установява, че техническото
състояние на язовира е подобрено, с оглед описаното по-горе състояние на
неговите части.
С решение по т.25
от Протокол № 40 от 27.09.2018г. на Общински съвет Камено е дадено съгласие за
безвъзмездно прехвърляне на собствеността на 5 броя язовири, публична общинска
собственост на държавата, сред които е посочен и язовир, съставляващ ПИ № **,
ЕКАТТЕ 11096, в местността „Сарп дере“, землището на с.Винарско, с площ от 11,252
дка. С решението, Общинският съвет е упълномощил Кмета на община Камено да бъде
внесено в Министерството на икономиката мотивирано предложение за промяна
собствеността и предоставяне безвъзмездно на държавата на изброените язовири, в
т.ч. и процесния язовир, при несключване на концесионни договори.
В изпълнение на
така приетото решение, със Заявление рег.№ 08-00-237 от 03.10.2018г. по описа
на Министерство на икономиката /л.23 и
сл. от делото/, Кметът на Община Камено е направил мотивирано предложение
до Министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне на държавата на 5 броя
язовири, общинска собственост, като изрично се сочи, че не са отдадени на
концесия и под наем. В заявлението е посочено, че общината не разполага с
експертен капацитет/специалисти за поддържането им, наема външен изпълнител с
граждански договор, не разполага с финансов ресурс за осигуряване на
необходимите дейности по поддържането им.
С Протокол от 01.06.2020г.
на комисия назначена със Заповед № РД-10-165/ 08.10.2019г., доп. със Заповед №
РД-10-196/11.12.2019г. на Областен управител на област Бургас е направена
проверка на документите за язовир „Сарп дере 2“, разположен в имот с
идентификатор *** по КККР (№ ** по КВС) за землището на с.Винарско, с площ от 11,251
дка, дължина на язовирната стена 200м. с оператор на язовира Георги Георгиев. В
протокола е вписано, че в отговор на писмо на Областен управител на област
Бургас с изх. № 91-08-70/05.09.2019 год. са получени 9 броя технически досиета
и 21 броя извадки от инвентарната книга. С оглед на това е направена
предварителна проверка на документите за този язовир, при която е установено,
че границите на язовирната стена и водната площ не попадат изцяло в имотните
граници. След анализ на приложените към преписката документи, в т.ч. и тези
приложени към заявлението на Кмета на Община Камено и след станалите
разисквания, комисията е излязла със следното становище: „съоръжението не е язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена и
преливника не попадат в границите на предложения от общината имот“.
При така
направените констатации, със Заповед № РД-09-123/22.06.2020г., Областния
управител на област Бургас, на основание чл.19б от ЗВ, е отказал приемане на
дарението, предложено на община Камено, а именно процесният язовир „Сарп дере
2“. В мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот не
представлява язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена и част от
водното тяло не попадат в имота, актуван от общината. Сочи се, че описаните
части от язовира попадат в частни имоти, като са цитирани и техните
идентификатори и е описан начина на трайно ползване на имоти, които също
съставляват общинска собственост, а именно „дере“ и „за селскостопански,
горски, ведомствен път“. В този смисъл е направено позоваване на разпоредбата
на § 1, ал.1, т. 94 от ДР на ЗВ, в която е дадено легално определение на
понятието „язовир“, както и на
разпоредбата на чл.39, ал.4 от Наредбата за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която
водостопанската система „язовир“
следва да бъде представена в границите на един поземлен имот, в който да се
включат водния обект, язовирната стена и прилежащите й съоръжения.
В хода на
съдебното дирене и по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по
делото е постъпило писмо от ДАМТН, ведно със справка в табличен вид /л.91 и следващите от делото/, в което е
посочено, че след направена справка в информационната система за техническото
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, предоставена от ДАМТН, на
наличната информация, с която агенцията разполага по отношение на процесния
язовир „Сарп дере 2“ – Община Камено, поземлен имот № ** в землището на
с.Винарско, състоянието на наличните съоръжения на язовира е следното: „преливник – неизправен; основен изпускател –
неработещ“. По отношение на обстоятелството в кой имот попадат отделните
части на язовира, изрично в писмото се сочи, че този държавен орган не събира
данни, извън тези съдържащи се в представения от собственика документ, относно
фактите в кой имот попада даден язовир и съответно не може да направи такива
уточнения.
По искане на
процесуалния представител на ответника, в хода на съдебното производство е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда
кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставен
му въпрос, вещото лице е посочило, че още при създаването на КВС и после
пренесено в кадастралната карта е допусната явна фактическа грешка при
отразяване на контурите на язовира, т.е. на неговия воден обем, стената и
преливника. Вещото лице сочи, че язовирът е разположен върху няколко имота
(общо 8), по описан в заключението начин, като видно от изготвената в
заключението таблица, част от имотите са общинска собственост (частна и публична), а друга част от
имотите са частна собственост- земеделска територия, с начин на трайно ползване
„ниви“. В хода на съдебното следствие, при изслушването на вещото лице, същото заяви,
че е направила оглед на язовира, при което е установила, че част от язовира /част
от неговия воден обем/ попада в поземлен имот № ** по КВС, съответстващ на
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на с.Винарско. Вещото
лице е установило, че друга част от водния обем, язовирната стена и преливника,
които са основни съоръжения към язовира попадат извън посочения поземлен имот №
**, които съоръжения са разположени в няколко други имоти, описани подробно.
Предвид събраните
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
В сезиращата съда
жалба е развита тезата за допуснато съществено процесуално нарушение при
постановяване на оспорената заповед, изразяващо се в неспазване на едномесечния
срок по чл.19б от ЗВ /неправилно посочен
в жалбата като чл.19а/, в който областния управител следва да се произнесе
дали приема дарението или постановява отказ. Съдът намира, че макар заповедта да
е издадена след указания в чл. 19б, ал.1 от ЗВ едномесечен срок, не може да се
приеме наличието на процесуално нарушение от категорията на съществените,
защото този срок е инструктивен и формалното неспазване на този срок му не
нарушава правото на защита на оспорващата страна. Няма пречка и след изтичане
на този срок областният управител да издаде акт, с който да приеме или да
откаже дарението на предложения язовир.
В разпоредбата на
чл.19б, ал.1 от ЗВ е указано, че областният управител се произнася със заповед
за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на
решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета
на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката.
В съответствие с
цитираната норма, Заповед № РД-09-123 от 22.06.2020г. на Областен управител на
област Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по
чл.19б, ал. 1 от ЗВ.
Съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност
на издадената заповед на това самостоятелно основание. В унисон с процедурите,
предвидени в чл.19а и чл.19б от ЗВ е прието решение на общинския съвет за
даване на съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния
язовир на държавата, въз основа на което Кмета на Община Камено е внесъл до
министъра на икономиката (впоследствие препратено до Областния управител на
област Бургас) мотивирано предложение за промяна на собствеността. Заповедта е
издадена в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирана, с оглед
съдържащите се в нея фактически и правни основания, поради което удовлетворява
и стандартите на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Според указаното
в нормата на чл.19б, ал.5 от ЗВ, областният управител отказва да приеме
дарението на язовир и връща предложението и придружаващата го преписка на
съответната община, при наличието на една от следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден
обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за
язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.
Не е налице спор
по делото, че за язовира е съставен акт за публична общинска собственост и
същият не е отдаден на концесия. В процесният случай, областният управител е
отказал да приеме дарението, като е формирал извод, че предлагания воден обект
не представлява язовир, по смисъла на § 1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ, а е част от
такъв, доколкото язовирната стена и част от водното тяло не попадат в
предложения от Община Камено поземлен имот. В разпоредбата на § 1, ал.1, т.94
от ДР към ЗВ е дадено легално определение на понятието „язовир“, съгласно
което, язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени.
В настоящият случай,
събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното от страните и прието от
съда заключение на вещото лице, установяват, че фактически съществуващия на
място язовир е разположен в 8 поземлени имота, подробно описани в заключението
на вещото лице, част от които са частна собственост - земеделска територия, с
трайно предназначение „ниви“, а освен
това и „дере“- общинска частна
собственост и „за селскостопански горски,
ведомствен път“- публична общинска собственост. От заключението на вещото
лице се установява, че в имот № ** по КВС обхваща само част от водния обем,
докато останалата част от водния обем, язовирната стена, преливника попадат в
няколко съседни имота, т.е. посочените общо 8 имота, от които само 3 са
общинска собственост- с предназначение описаните по-горе път, дере и язовир.
С оглед на така
установеното и предвид обстоятелството, че в заявлението на Кмета на Община
Камено се предлага за безвъзмездно дарение само поземлен имот № ** по КВС на
с.Винарско, съвсем обосновано и законосъобразно в оспорената заповед е направен
крайния извод, че предложения за дарение обект не съставлява язовир, по смисъла
на даденото от законодателя легално определение, а се предлага само част от
него, освен това останалите имоти, в които попадат частите от язовира не са
актувани със съответни актове за общинска собственост. В този смисъл,
законосъборазно ответният административен орган е приел, че са налице
основанията по чл.19б, ал.5, т.1 и т.3 от ЗВ за постановяване на отказ по
направеното предложение и обжалваната заповед се явява издадена в съответствие
с материалноправните разпоредби на закона и неговите цели.
По изложените
съображения, жалбата на Община Камено против оспорената заповед на Областния
управител на област Бургас се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
По делото е
направено своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника и с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
на основание чл.143, ал.4 от АПК, в полза на тази страна следва да се присъдят
разноски в общ размер на 550.00 лева, от които 450.00 лева платено възнаграждение
на вещото лице и 100. лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
първи състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Камено, ЕИК *********, със седалище
и адрес: гр.Камено, ул.„Освобождение“ № 101, против Заповед № РД-09-123 от
22.06.2020 год. на Областния управител на област Бургас, с която на основание
чл.19б, ал.5, т.1 и т.3 от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от
община Камено на язовир „Сарп дере 2“, находящ се в местността „Сарп дере“,
поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с.Винарско, който
имот съответства на поземлен имот № ** по КВС за землището на с.Винарско,
актуван с Акт за публична общинска собственост № 4 от 15.05.1997г. на Община
Камено, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Областна администрация БУРГАС
разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: