Р Е Ш Е Н И Е № 768
09.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, X граждански състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при участието на
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 884 по описа на съда за
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, от Т.Г.Т., ЕГН: ********** *** чрез адв. Д.П. ***, с който се претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1403 лв., съставляваща обезщетение за причинените му вреди на неговия автомобил, настъпили в резултат на попадането му в несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -19.02.2019 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че в 6.45 на 05.12.2018 г. е управлявал собствения си лек автомобил Пежо Партнер с ДКН№ СН3092АС по бул. „Бургаско шосе” след което бил завил по ул. „Янко Сакъзов” в северна посока като в района на ВМ Петролиум „Бензиностанция на Марешки” движейки се по пътното платно, което било покрито със слой вода автомобилът бил попаднал в несигнализирана дупка на пътя, в резултат на което на автомобила били нанесени видими щети-ударена предна броня на автомобила, изкривена предна лява джанта, счупена предна ходова част, разрязана от удара нова земна гума и др. поражения. Била извикана полиция и съставен протокол за ПТП и след това със съдействието на пътна помощ автомобилът бил откаран на сервиз. За извършения ремонт на автомобилът ищецът бил заплатил претендираната сума от 1403 лв. с ДДС. Общината не била изпълнила задължението си за поддръжка на общинските пътища и за сигнализиране на опасностите по пътната настилка.
От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1403 лв., съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди изразило се в заплащане на стойността на ремонтните дейности на автомобили за отстраняване на причинените вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил чрез адв. Делян Димов от АК-Сливен. Посочва, че предявения иск е допустим, но не е основателен. Автомобилът на ищеца не бил технически изправен, тъй като подлежал на последващ технически преглед до 04.12.2018 г., а такъв към момента на настъпване на ПТП не бил извършен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 95 % от страна на ищеца, тъй като същият управлявал технически неизправен автомобил и бил нарушил изискването на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и също така се бил движил с несъобразена скорост, която не му позволявала да спре и да избегне препятствието по пътя. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на настъпването на ПТП, относно причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети на автомобила. Единствената причина за настъпване на ПТП била, че ищецът не бил управлявал технически изправен автомобил. Оспорва претендираните разходи за ремонт на автомобила и счита същите за завишени и извършени за отстраняване на повреди, които не били произтичали от процесното ПТП . Претендира сторени по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 49, вр. с чл.
45 ЗЗД:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с 45 ЗЗД - настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в исковата молба начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида и размера на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, както и причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите имуществени вреди на автомобила и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да установи всички възражения в отговора, вкл. това за съпричиняване, а при установяването на фактическия състав на вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи противоправно поведение от страна на нейни длъжностни лица, каквото е налице. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Ответната община не е установила с пълно доказване, че презюмирания факт – вината на негови служители, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество и законоустановената презумпция за вина не е оборена.
Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично основателен
по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП №1678323 / 05.12.2018 г., на 05.12.2018 г. в 6.45 ищецът е управлявал собствения си лек автомобил Пежо Партнер с ДКН№ СН3092АС по бул. „Бургаско шосе” след което бил завил по ул. „Янко Сакъзов” в северна посока като в района на ВМ Петролиум „Бензиностанция на Марешки” движейки се по пътното платно, което било покрито със слой вода автомобилът бил попаднал в несигнализирана дупка на пътя, в резултат на което на автомобила били нанесени видими щети-ударена предна броня на автомобила, изкривена предна лява джанта, счупена предна ходова част, разрязана от удара нова земна гума и др. поражения. Била извикана полиция и съставен протокол за ПТП и след това със съдействието на пътна помощ автомобилът бил откаран на сервиз. За извършения ремонт на автомобилът ищецът бил заплатил претендираната сума от 1403 лв. с ДДС. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и не е оспорен. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. С оглед изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка, пълна с вода. Не се установява същата да е била обозначена по начин, позволяващ избягването й. Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. След подробна
обосновка, експертът е дал категорично становище, че наличието на
несигнализирана неравност на платното за движение, която е създала опасност е
технически неправилно и препятствието не е било обезопасено с нужната
хоризонтална и вертикална маркировка. Налице е причинно-следствена връзка между
нанесените щети по автомобила и механизмът на възникване на произшествието.
Вещото лице също така констатира, че стойността на щетата за възстановяването
на автомобила е в общ размер на 1315, 81 лв., като разпитано в съдебно
заседание уточнява, че това цената с ДДС на всички извършени ремонтни дейности
съгласно технически норми за норматива на труда съгласно Наредба № 24 за
нормата на труда, която не била прилагана правилно във всички сервизи, поради
което се било достигало до различия с реалния труд. Във представената по делото
фактура бил оценен труда но не съгласно нормата, която е използвало вещото
лице. Вещото лице приема, че установената неравност е била пълна с вода и
водачът на автомобила не е имал техническата възможност да я възприеме
своевременно и оцени напълно опасността, както и да предотврати ПТП със
спиране. Описаното увреждане на автомобила би могло да се получи и при
максимално разрешена скорост на движение на автомобила, като автомобилът бил
попаднал в дупка пълна с вода и дълбочина не по-малка от
Предвид изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило именно по твърдения механизъм. Единствената причина за увреждането е било попадането на МПС в необезопасено и необозначено препятствие на пътя - дупка на платното със значителни размери, пълна с вода. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за движение по пътищата. По делото се установява, че ищецът е заплатила сума за ремонт на автомобила от общо 1403 лева. Дори и да не беше платено, обезщетение пак би било дължимо, тъй като се касае за реални вреди, чието възстановяване подлежи на възмездяване, независимо дали вече са платени или предстои да бъдат, щом възлизат на претендирания размер. Видно обаче от дадените от вещото лице обяснения при разпита му в съдебно заседание стойността на щетата за възстановяването на автомобила е в общ размер на 1315, 81 лв., като уточнява, че това цената с ДДС на всички извършени ремонтни дейности съгласно технически норми за норматива на труда съгласно Наредба № 24 за нормата на труда, която не била прилагана правилно във всички сервизи, поради което се било достигало до различия с реалния труд. Във представената по делото фактура бил оценен труда но не съгласно нормата, която е използвало вещото лице, което означава, че стойността на ремонтните дейности на автомобила над приетите технически норми относно стойността на положения труд не следва да се счита, че се намира в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, тъй като съставлява печалбата на автосервиза от извършените ремонтни дейности за отстраняването на щетите по автомобила .
С оглед горното, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че са налице основания за възникване на претендираното от ищцата право.
Обемът му включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на Закона за пътищата. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело до неизпълнение на задължението по чл. 29 и чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената неравна пътна настилка с дупки по нея, представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, като създава опасност за движението. Не се доказа мястото да е било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/. Поради горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на автомобил не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Освен това, от съдебно-автотехническата експертиза се установи, че предвид движението в тъмната част на денонощието и намалената видимост, водачът на процесното МПС е управлявал с разрешената скорост. Не се констатира движение с несъобразена скорост, нито наличие на „неуместни” действия на водача, които да са довели до настъпване на ПТП. Съпричиняване липсва. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Подобно поведение на водача на МПС не се установява. Въведеното защитно възражение следваше да бъде доказано пълно и главно от навелата го страна /в този смисъл е и задължителната съдебна практика, пост. по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /, което не бе сторено от ответника, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Районният съд съобразявайки се с практиката на ОС-Сливен, счита че следва да се репарират претърпените имуществени вреди в пълен размер, а не да бъдат присъдени след приспадането на коефициента на овехтяването на повредените части /в този смисъл Решение № 169 от 01.11.2018 г. по в. гр.д. № 446 /2018 г. на ОС-Сливен/. С оглед на изложеното следва да се възстанови на ищеца стойността на ремонтните дейности за възстановяването на автомобила с нови части без да се отчете корекционния коефициент, която съгласно изготвената и неоспорена по делото съдебно-автотехническа експертиза се равнява на 1315,81 лв. Видно от представените по делото фактури тези разходи за възстановителните ремонтни дейности на повредените части на автомобила и замяната им с нови са били реално направени от ищеца.
Искът обаче се явява частично основателен за сумата от 1315, 81 лв., тъй като това е стойността на ремонтните дейности за отстраняването на щетите на автомобила причинени му от процесното ПТП, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и са определени съгласно нормативно установените технически норми за положения труд. По тези съображения искът следва да се отхвърли за разликата от 1315,81 лв. до пълния претендиран размер от 1403 лв.
Искът следва да бъде уважен, и следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-05.12.2018 г. до погасяването, в съответствие с разпоредбите на чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът обаче претендира в петитума на исковата молба лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-19.02.2019 г., а не от датата на деликта-05.12.2018 г., поради което законната лихва следва с оглед на диспозитивното начало да бъде присъдена от 19.02.2019 г.
По отношение на отговорността за разноските
С оглед частичното уважаване на предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 427,77 лв., съставляващи сторени по делото разноски. С оглед частичното отхвърляне на предявения иск ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 27,96 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” № 1, да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: ********** ***, сумата от 1315,81 лв., съставляваща обезщетение за причинените му вреди на неговия автомобил, настъпили в резултат на попадането му в несигнализирана дупка на пътното платно на 05.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.22.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата от 1315,81 лв. до пълния предявен размер от 1403 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” № 1, да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: ********** ***, сумата от 427,77 лева, съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН: ********** *** да заплати на Община Сливен
сумата от 27,96 лв., съставляваща
сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: