РЕШЕНИЕ
№……………. 9.06.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На първи юни през две
хиляди двадесет и една година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина
Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 495
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Агенция
за контрол на просрочени задължения ООД, гр. София срещу М.М.Б. *** за признаване за
установено, че ответникът има задължения към ищеца, произтичащи
от договор за паричен заем от 28.05.2018 г., в размер на сумата от 1 894,42 лв., представляваща главница,
ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на
вземането; сумата в размер на 156,42 лв., представляваща договорна лихва по
договора за периода от 14.06.2018 г. до 7.03.2019 г.; сумата в размер на 235,22
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 8.03.2019 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендират се и
съдебно - деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, направените
доводи и възражение прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че на 28.05.2018 г.
между ответникът в качеството му на кредитополучател и Изи Асет Мениджмънт АД в
качеството му на кредитодател е сключен договор за паричен заем за сумата от 3
250 лв., която следвало да се върне от кредитополучателя на 20 двуседмични
погасителни месечни вноски, в размер на 186,44 лв., ведно с договорна лихва в
размер на 156,42 лв. за периода от 14.06.2018 г. до 7.03.2019 г.- датата на
настъпването на падежа на договора, като общият размер на дължимата сума
възлизал на 3 728,80 лв.
Освен задължението за заплащане на
договорна лихва ответникът се задължил да заплати сумата в размер на 235,22
лв., представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница, която се
начислява за всеки ден забава, считано от 8.03.2019 г. –датата следваща деня на
последната погасителна вноска на паричен заем до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ответникът извършил плащане на 2 823 лв.
С Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017 г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Агенция за
контрол на просрочени задължения ООД и приложение №1.1 към него от 2.09.2019
г., вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Тъй като
ответникът не е изплатил задълженията си договора за паричен заем, то ищецът
подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано
частно гр. дело №256/2020 г. по описа на Районен съд-Балчик, приключило с
положителен за ищеца резултат. Длъжникът подал възражение, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с
определение от 26.08.2020 г. е указал на ищеца, че може да предяви иск относно
вземанията си.
Изложеното
мотивирало ищеца за предяви настоящите искове.
Ответникът навежда
доводи за недействителност на сключения между Изи Асет Мениджмънт АД и ответника
договор относно клаузата за договорната лихва и дължима неустойка поради
накърняване на добрите нрави, нарушение на закона и изискванията за
добросъвестност. Прави възражение относно неизпълнение
на законовите изисквания при сключване на договора за потребителски кредит, респ.
заобикаляне на императивните законови норми, т.к. не е посочена общата сума
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита,
изразени като ГПР.
Поради
недействителността на договора, ответникът намира, че дължи само главницата по
кредита, приспадната от внесената от него сума по договора.
Правната квалификация
на иска е по чл. 422 във вр. с чл. 124 от ГПК.
Исковете са допустими.
Подадени са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.
По отношение на тяхната
основателност:
На 28.05.2018 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“АД и М.М.Б. е сключен договор за паричен заем №3234066, по
силата на който дружеството предоставило на ответника заемна сума в размер на 3 250
лв. Според договора ответникът се е задължил да върне така посочената по – горе
сума, на 20 равни двуседмични вноски, всяка от по 186,44 лв., която включва
главница и договорна лихва (в
тоя смисъл и молба от 27.04.2021 г.),
при първа погасителна вноска на 14.06.2018 г. В тоя смисъл е представения
договор, ведно с погасителен план към него. Крайният срок на договора е 7.03.2019
г. Посочен е годишен процент на разходите в
размер на 40, 68.
Сумата, която
ответникът погасил, по данни от ищеца, е в размер на 2 823,12
лв.
Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.
С молба от 27.04.2021 г
. – л. 88 от делото, проц.представител на ответника уточни, че поради
неизпълнение на договорните задължения в чл. 4, ал. 1 от сключения договор,
ищецът начислил неустойка в размер на 2 279 лв., като по този начин се е
увеличила всяка погасителна вноска по заема с 113,95 лв.
На 30.01.2017 г. бил
подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
което вземанията, произтичащи от настоящия договор са прехвърлени на ищеца.
Процесният договор се
регулира от разпоредбите на ЗПК.
Съобразно съдебната
практика няма пречка страните да уговарят неустойка за неизпълнение на договорни
задължения над размера на законната лихва. По действащото българско право неустойката
е ограничена единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави.
Съдът като разгледа дължимата
неустойка, уредена в чл. 4, ал. 2 от договора между страните, намира същата за
необосновано прекомерна спрямо размера на заемната сума. В тоя смисъл тази
клауза е и неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Освен това уговорената
с договора неустойка при неосигуряване на обезпечение, непредставяне на две
лица-поръчители, непредоставяне на бележка за трудов доход, неосигуряване
нетния размер на осигурителния доход на лицето да е над 1 000 лв. и т.н.,
е в пряко противоречие с Директива 93/13/ЕИО. С изброените клаузи, на практика
се прехвърля на потребителя задължението на финансовата институция да извърши
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. На длъжника се вменява
задължение да предостави обезпечение след като кредита е отпуснат, което е в
противоречие с целта и духа на Директива 93/13/ЕИО, според която, при съмнение
в платежоспособността на длъжника, първо следва да се поиска обезпечение, а
след това да му се отпусне кредит. Така определена неустойката излиза и извън
присъщата й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции. (В тоя смисъл т. 4 от ТР №1/2010 г.
на ОСТК на ВКС)
При тези съображения,
съдът намира клаузата за този вид неустойка за противоречаща на закона и
добрите нрави, което я прави нищожна.
Съобразно чл. 76, ал. 2
от ЗЗД и ТР №3/2019 г. по т.д. №3/2017 г . на ОСГТК на ВКС, когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Освен това,
когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и
в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите .
По този начин при
дължима главница и договорна лихва в размер на 3 728,80 лв., а извършено
плащане в размер на 2 823,12 лв. остава дължима
главница – непогасена заемна сума в размер на 905,68 лв.
Дължимата мораторна
лихва върху тази сума за периода от 8.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.06.2020 г. възлиза на 115.47 лв.
До посочените размери
следва да се уважат исковете за главница – непогасена заемна сума и мораторна
лихва, като в останалата част следва да се отхвърлят. По тези правни
съображения съдът следва да отхвърли и иска за заплащане на размера на
договорна лихва като заплатен.
Възражението за
нищожност на клаузата за договорна лихва съдът намира за неоснователно.
Определената договорна лихва не надминава определения в решение №378/18.05.2006
г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според касационната инстанция „Противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“
Посочена е и общата
сума представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, изразени като ГПР.
В тоя смисъл наведените
възражения следва да се оставят без уважение.
Страните претендират
разноски, които им се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете. Ответникът не представя доказателства за извършени такива.
При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение съдът взема предвид
визираните такива в Наредбата за правна помощ като се ръководи от ниската
правна и фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено, че М.М.Б. *** има задължения към Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, гр. София, „Панайот Волов“ №29, ет. 3, произтичащи
от договор за паричен заем №3234066/28.05.2018
г., в размер на сумата от 905,68
лв. (деветстотин и
пет лева и шестдесет и осем ст.), представляваща главница(непогасена
заемна сума), ведно със
законна лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 1894,42 лв.
ПРИЗНАВА
за установено, че М.М.Б. *** има задължения към Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, гр. София, „Панайот Волов“ №29, ет. 3, произтичащи
от договор за паричен заем №3234066/28.05.2018
г., в размер на сумата от 115.47
лв. (сто и
петнадесет лева и четиридесет и седем ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 8.03.2019 г. до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 235,22 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, гр. София, „Панайот Волов“ №29, ет. 3 за признаване
за установено, че М.М.Б. *** има задължение към Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, произтичащи от договор за паричен
заем №3234066/28.05.2018 г.за сумата в размер на 156,42 лв.(сто петдесет и шест лева и
четиридесет и две ст.),
представляваща договорна лихва по договора за периода от 14.06.2018 г. до 7.03.2019
г.
ОСЪЖДА М.М.Б. да заплати на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД сумата в размер на 102, 76 лв. (сто и два лева и седемдесет и шест
ст.),
представляваща направените съдебно- деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА М.М.Б. да заплати на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД сумата в размер на 53,29 лв. (петдесет и три лева и двадесет и
девет ст.),
представляваща направените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:…………….