№ 14431
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110132282 по
описа за 2022 година
М. Р. З. е предявила против Г. Б. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване
на изградена врата, поставена между собствения недвижим имот с идентификатор
68134.1609.1814.1.23 и недвижимия имот, собственост на ответника, с идентификатор
68134.1609.1814.1.22, както и за осъждането на ответника да преустанови ползването на
недвижим имот с идентификатор 68134.1609.1814.1.23.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.1609.1814.1.23, представляващ Г. № 3, находящ се в гр. София, ж.к. М.Д. жилищна
сграда № 1, етаж 1. Излага, че с ответника са живели на семейни начала за периода 06.2016
г. - 11.2019 г., като по време на съвместното им съжителство през 2018 г. ответникът
закупил съседния на ищцовия имот - Г. № 2. След настъпилата фактическа раздяла между
страните ответникът съборил общата между двата Г.а стена като поставил врата, чрез която
самоинициативно си осигурил достъп до ищцовия Г., започнал да паркира мотоциклета си в
него, както и да съхранява лични вещи. Ищцата твърди, че е отправяла молби до ответника
да премахне поставената от него врата, както и да преустанови ползването без основание на
собствения Г. № 3, но към настоящ момент това не било сторено. С тези доводи отправя
искане към съда да осъди ответника да премахне процесната врата и да преустанови
ползването на Г. № 3.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава, че
е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1609.1814.1.22, представляващ Г. №
2. Излага, че процесната врата е изградена от него и ищцата по взаимно съгласие по време
на съвместното им съжителство, когато са били в добри отношения. Оспорва, че след
раздялата с ищцата е започнал да съхранява личните си вещи в собствения Г., като излага,
че в него са съхранявани единствено колелата на двете им деца при упражняване на
1
определения режим на лични отношения. Оспорва, че е паркирал мотоциклета си в Г.а на
ищцата като излага, че същият е с размери, които не позволяват преминаването му през
процесната врата. Оспорва, че ищцата го е предупредила да премахне вратата, като заявява,
че е разбрал за това от исковата молба, след което е премахнал вратата за своя сметка.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Видно от нотариален акт № 73 от 22.05.2017 г. М. Р. З. е придобила собствеността
върху Г. № 3 с идентификатор 68134.1609.1814.1.23.
Видно от нотариален акт № 94 от 30.07.2018 г. Г. Б. С. е придобил собствеността
върху Г. № 2 с идентификатор 68134.1609.1814.1.22.
По делото са събрани гласни доказателства. Свид. Л.Г.Л. знае, че ищцата през 2017 г.
си е закупила Г. в кв. „М.Д.. Свид. придружила ищцата при посещението на Г.а, който се
намирал на партер в жилищна кооперация. Видяла в Г.а черен мотор, кофи със строителни
материали и колелото на детето на страните, тротинетка и стари дограми за прозорци, които
вещи ищцата споделила, че принадлежат на ответника. Г.ът бил разхвърлян и не ставал за
отдаване под наем. В Г.а от дясната страна имало врата, която ответникът бил направил, за
да има достъп до Г.а на ищцата.
Разпитана е и свид. Н.Б.К., сестра на ответника, която излага, че в Г.а на ищцата са
съхранявани само и единствено колелетата на децата на страните. Вратата била зазидана в
момента, в който ответникът разбрал за предявения иск. Нямало никакви предварителни
разговори.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С иска по чл. 109 ЗС се иска осъждане на ответника да преустанови действията, с
които смущава правото на собственост на ищцата върху собствения недвижим имот и да
премахне изградена врата, поставена между двата имота.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право
защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито
действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е
без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр. Следователно основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е
свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на
ищеца, поради което относимо към спора е възражение на ответника, че липсва негово
противоправно действие или бездействие. Преценката, налице ли е конкретно
противоправно действие или бездействие от страна на ответника, което да накърнява
2
правата на ищеца, по общо правило се прави към момента на приключване на устните
състезания по делото, след като са събрани всички необходими и относими доказателства.
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Съдът счита, че поставянето
на врата, през която ответникът има достъп до имота на ищцата би могло да представлява
такова неоснователно въздействие, което създава пречки за нормалното и необезпокоявано
използване на имота. Същевременно за да се уважи иска с правно основание чл. 109 ЗС е
необходимо положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си
на собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, че към настоящия
момент не са налице елементите от фактическия състав на предявените иск по чл. 109 ЗС.
Съдът съобрази, че след получаване на исковата молба ответникът е преустановил
неоснователните действия, затрудняващи свободното упражняване на правото на
собственост върху имота на ищцата и е премахнал процесната изградена врата, поставена
между двата недвижими имота. Това обстоятелство се признава от ищцата в съдебно
заседание. Поради това към момента на устните състезания вече не съществува
положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на
собственост, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай съдът намира, че по същество е налице признание на иска, доколкото
още след получаване на препис на исковата молба ответникът е преустановил
неоснователните действия, дали повод за предявяване на настоящия иск и в отговора на
исковата молба е посочил, че е преустановил въздействието. Съдът намира и че е налице и
втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. От представените по делото доказателства не се установява към
ответника да са били отправяни покани да освободи Г.а на ищцата от свои вещи и
нереализирането на които да са провокирали предявяването на иск в настоящото
производство и които да са изисквали съдебна защита. Поради това съдът счита, че
разноските, направени от ищцата, следва да останат за нейна сметка, доколкото по същество
процесуалното поведение на ответника изпълва съдържанието на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК в негова тежест да не се възлагат сторените в производството разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. З., ЕГН **********, против Г. Б. С., ЕГН
3
**********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
изградена врата, поставена между собствения на ищцата недвижим имот с идентификатор
68134.1609.1814.1.23 и недвижимия имот, собственост на ответника, с идентификатор
68134.1609.1814.1.22, както и за осъждането на ответника да преустанови ползването на
недвижим имот с идентификатор 68134.1609.1814.1.23.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4