РЕШЕНИЕ
№ 18729
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110113362 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от В. З. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. П. Г. и адв. М.
З., срещу П. А. П., ЕГН ********** и Р. Ц. П., ЕГН ********** – двамата с адрес: /адрес/, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик, на
основание осъществено непрекъснато недобросъвестно давностно владение за периода от
01.01.2000 г. до 14.03.2022 г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№68134.100****, находящ се в /адрес/, с площ 571 кв. м., вид на територия: Урбанизирана,
номер по предходен план: 729, квартал 95, при съседи: ПИ с идентификатор 68134.100*****,
ПИ с идентификатор 68134.100****, ПИ с идентификатор 68134.100****, ПИ с
идентификатор 68134.100*****, ПИ с идентификатор 68134.100**** и ПИ с идентификатор
68134.100****, съгласно КККР, а съгласно документ за собственост: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 729, находящ се в /адрес/, с площ по документ за собственост от 500 кв.м., а по скица -
490 кв. м., при граници: от две страни улици, поземлен имот № 730 и поземлен имот № 728.
Претендират се разноски.
Ищеца твърди, че процесният имот е съседен на притежаван от нея поземлен имот с
идентификатор 68134.100****, като между двата липсвала ограда и тя ги владеела общо.
Поддържа, че в периода 01.01.2000 г. до 14.03.2022 г. е осъществявала фактическа власт
върху процесния имот явно, добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано, като го е
ползвала, обработвала и поддържал,а без някой да създава пречки и да влиза във владение
на същия. Сочи, че двата имота били оградени с обща ограда, но никой никога не е опитвал
да преминава в спорния имот и да претендира права върху него. Счита, че в резултат на тези
действия е придобила собствеността на процесния имот, поради изтекла в нейна полза
придобивна давност. Твърди, че собствеността върху процесния имот била прехвърляна
многократно през годините, като последни приобретатели на същия според нотариален акт
№ 27, т. 6, рег. № 13583, дело № 861/07.08.2013 г. и сключен граждански брак са ответниците
1
по делото, с оглед на което счита, че има правен интерес да установи правото си на
собственост спрямо тях.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирал такъв, с който оспорват иска.
Твърдят, че ищцата не е владяла процесния имот явно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
необезпокоявано в изискуемия от закона срок, поради което не го е придобила по давност. В
тази връзка се посочва, че на 23.01.2008 г. ищцовата страна била подписала декларация-
съгласие за застрояване на нейния и на процесния имот и за изграждане на улица по южната
част на двата имота. Твърдят, че са осуетявали опитите на ищцата да завладее спорния имот,
като са сезирали СРП, кмета на СО – район „Триадица“ и Нотариалната камара. Поддържат,
че процесният имот е отделен от този на ищцата с ограда, поради което тя никога не го е
владяла. Излагат доводи, че не е изтекъл изискуемият давностен срок, тъй като ищцата е
обективирала намерение да завладее поземления имот през м.01.2021 г. с подаването на
молба-декларация за обстоятелствена проверка, на която ответниците се били
противопоставили с недвусмислени действия. Поради изложените аргументи молят искът да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Г., който поддържа предявеният
иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е
постъпила писмена защита, която е извън предоставения от съда срок по чл. 149, ал.3 ГПК.
Ответниците се представляват от адв. С., която поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли иска. Претендират разноски, за което представя списък. По делото е
постъпила писмена защита в срок.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е съдебно-
техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно КНА № 99/01.11.1988г. З.С.З., е признат за собственик на дворно място от
600 кв.м., с пл. №730 по КП на /адрес/, при съседи Л.Ц., /адрес/, Е.Д. и Й.М..
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 10047/21.09.2021 г., ищцата е
наследник на З.С.З., починал на 04.01.2003г.
Съгласно КНА № 54/ 23.03.2007 г. В.Л.Х., е признат за собственик по наследство на
8/9 ид.ч. от ПИ №729, находящ се в /адрес/, с площ от 500 кв.м., при граници- от две страни
улици, ПИ№730 и ПИ№726.
С Нотариален акт за замяна на имоти № 55 от 23.03.2007 г., В.Л.Х. е прехвърлил на
Б.Ц.Я. 8/9 ид.ч. от ПИ №729, срещу л.а. „Мерцедес Е230“, с рег. *****.
С Нотариален акт за продажба № 75/04.04.2007 г. Д.П.Х. продава на Б.Ц.Я. 1/9 ид.ч.
от ПИ №729, находящ се в /адрес/, кв. 95, с площ от 500 кв.м., при граници- от две страни
улици, ПИ№730 и ПИ№726.
С Нотариален акт № 27/07.08.2013 г. Б.Ц.Я. продава на С.Н.С. ПИ №729, находящ се в
/адрес/, кв. 95, с площ от 500 кв.м., при граници- от две страни улици, ПИ№730 и ПИ№726.
С Нотариален акт № 131/30.10.2013 г. С.Н.С. и Я.С.С. продават на П. А. П. ПИ №729,
находящ се в /адрес/, кв. 95, с площ от 500 кв.м., при граници- от две страни улици, ПИ№730
и ПИ№726.
На 26.01.2021г. ищцата е подала молба-декларация за признаване право на
сонственост по реда на чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, Във връзка с което СО, район Триадица е
изпратила уведомления по чл. 26 АПК на ответниците, които са депозирали вързажение на
27.05.2021г. Ангажирани доказателства за подадена жалба от ответниците до СРП и
образувана пр.пр. №27360/2021г. по описа на СРП.
По делото е приета комбинирана скица от ГИС-София на ПИ №68134.100**** с
ортофотоплан, изработен от аерозаснемане през м.10.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.Й.А. и
Т.Ф.Д.
Св. А. посочва, че процесния имот е заграден и се влизало в него през имота на
ищцата. Между имота на ищцата и процесния (на В.), не е имало ограда, сега също нямало.
2
Имало и стара пътека от 1962 г. до имота, която минавала между два други съседни имота-
този на свидетеля и друг, който той обработвал. Пътеката я имало от 1962 г. до 2008 г. В.
ползвал тази пътека, но след като починал, тя обрасла. За да стигне до имота си, В. минавал
по пътека, която пътека обикаляла имоти 574 и 584, преминавал между имоти 584 и 585.
Пътеката, по която той влизал се намирала точно на границата между имоти 584 и 585 и
свършвала в оградата. Там имало нещо като врата и само той влизал от там. Свидетеля
посочва, че преди около 2 седмици дошли двама мъже, които казали, че са купили имота.
Заел им ножици и инструменти, за да почистят пътеката. Те почистили пътеката до имота на
К.- друг имот, който е в страни от този на ищцата. Преди това било обрасло от 2008 г.до
2023 г. В този промеждутък никой не бил влизал, никой нямал възможност да влиза от там,
защото пътеката била обрасла. Мъжете, които дошли казали, че са купили имота, който е под
имота на свидетеля, като този имот според него не бил нито процесния, нито този на
ищцата. Имота, който те казали, че са купили, бил обрасъл целия и от страната, от която е
имота, който свидетеля поддържал, не бил ограден. Ограда имало от изток, от юг, от запад
била оградата на имота на ищцата. Между обраслия имот и този на ищцата имало ограда.
Този обрасъл имот бил собственост на друго лице- К.. В него нямало нищо. В имота на В.
имало бунгало/ барака.
Свидетеля посочва, че през всичките години само ищцата е поддържала имота.
Садила домати, чушки, краставици, имало и ябълкълково дърво, круша и дюля. Не бил
виждал друг да работи там. Имота до ищцата бил е обработен. Сега нямало нищо, но
миналата година имало домати, а лятото тази година тя пускала кокошките си там. За да се
влезне е в имота, трябвало да се мине през имота на ищца или през пътеката, но последната
била обрасла.
Свидетеля Д. посочва, че през 2007 г.-2008 г. Б.Я. купил имота с цел инвестиция.
Почти всяка година с П. и Б. ходили до имота, за да го почистват, защото се влизало от
страни, през една тясна пътечка. Този имот бил ограден от всички страни. Имало ограда
между този имот и имота с къщата. Самата ограда била телена, обрасла, мястото също било
обрасло. Последния път, като ходили имало съсед, който им дал инструменти. Това бил св. З.
А.. В началото, когато ходели, имота не бил толкова обрасъл, отивали за около 10-15-20 мин.
и почиствали само пътеката, за да може да се мине от другата страна. Последния път Б.
влязъл малко по-навътре и започнал да се кара с някаква жена и други хора. Това се случило
преди 15 дни. Това била ищцата. Улица до имота нямало, като единия вариант бил да се
мине през имота с къщата- така се били уговорили ищцата и Б., да се минава през нейния
имот, а другия път бил през къщата на З.. През тази пътека не можело да се стигне до имота,
защото всичко било обрасло. В имота нямало насадени зеленчуци, защото също бил много
обрасъл и не може да влезе вътре. В имота имало зелена барака от лявата страна, а от
дясната друга, както и паднала тоалетна. С Б. ходили за първи път там 2009 г.-2010 г. В този
период ходили на 2 г. един път. В началото се почиствало много лесно, но с годините имота
обрасъл. Свидетеля посочва, че от 2009 г. почиствали само пътеката, но не и имота, ходели
само да го наглеждат. Винаги ходел с Б.. Първия път било 2007 г.-2008 г., тогава В. го
нямало. Не познавал В.. Когато Б. купил имота, с ищцата се уговорили да строят. След това
прехвърлил имота на П..
Между двамата свидетели е допусната очна ставка, като и двамата посочват, че са се
виждали последния път, когато е почиствана пътеката. Св. Д. посочва, че и преди това е
виждал св. А. веднъж, миналата година. Св. Д. посочва, че обраслия имот е почистван
от лице, което К. е повикала, преди 7-8 г., а св. Д. посочва, че не са чистили имота, а само
пътеката. Св. Д. посочва, че между непочистения имот и имота на В. има ограда, между
двете къщи няма ограда, като двете постройки са къщата на ищцата и фургона/постройката
на В.. Св.Д. посочва, че между двете къщи има телена ограда, която е ниска и обрасла.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че към момента на извършване на огледа между имота на ищцата и процесния
няма ограда, имота е наскоро почистен. Двата имота имат обща ограда от запад, север и юг,
като поради натрупани отпадъци по източната граница, не може да се установи дали там има
или е имало ограда. Вещото лице дава заключение, че в архивния кадастрален план, между
имотите няма нанесени огради. Вещото лице посочва още, че в имота има две бараки- една
по северната граница с размери 6/3 м и една по южната граница с размери 4/4.5м. Има две
стари дървета- ябълка и круша. В югоизточния ъгъл е налична малка барака, вероятно
тоалетна. В имота на ищцата има едноетажна къща.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
3
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да бъде уважен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо по делото да се установи по
безспорен начин обстоятелството, че ищеца се легитимира като собственик на процесния
имот, на твърдяното придобивно основание, а именно придобивна давност, въз основа на
владение, осъществявано в периода от 01.01.2000 г. до предявяване на исковата молба -
14.03.2022 г., което предполага, че ищеца е упражнявал фактическа власт върху имота за
поне 10г. от процесния период и го е владеел като свой.
За да може да се придобие собственост на основание давностно владение, на каквото се
позовава ищеца, то трябва да има следните характеристики: да е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание
/т.нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за
придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт, тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато /В този см. Решение № 262/29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о.,
ГК/.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на
23.03.2007 г. В.Х. е прехвърлил на Б.Я. 8/9 ид.ч. от процесния недвижим имот,
представляващ ПИ №729, с идентификатор №68134.******* като с НА № 75/04.04.2007 г.
Б.Я. е придобил и останалата 1/9 ид.ч. По делото не е спорно, а и от представения НА №
27/07.08.2013 г., се установява, че Б.Я. е продал имота на С.С. на 07.08.2013 г., а два месеца
по-късно, на 30.10.2013 г. имота е закупен от ответниците.
От разпитания по делото свидетел З.А.. се установява по категоричен начин, че
процесния имот е бил ограден заедно с имота на ищцата, че се е ползвал само от нея, както и
че единствения достъп до имота след 2008г.-2009г. е бил през този на ищцата. Свидетеля
посочва, че достъпа до имота през старата пътека ползвал само В. и след като същия
починал, пътеката обрасла и достъпа станал невъзможен. В подкрепа на това е и
заключението на вещото лице, което при извършен оглед на място е констатирало, че в
последния участък, около 15 метра преди имота, пътека не е налична, пътя е непроходим,
като за да достигнат имота се е наложило изрязване на храсти и къпини. Съдът не кредитира
показанията на св. Д. относно факта, че през годините е идвал да почиства пътеката до
имота, доколкото този факт не се подкрепя от останалите доказателства по делото. От
показанията на св. А., се установява, че преди 2023г. никой не е влизал от тази страна в
имота, защото пътеката е била обрасла. Когато св. Д. дошъл преди 2 седмици, почистил
пътеката до друг имот- този „на К.“, който също бил обрасъл и който от събраните
доказателства се установява, че е съседен на процесния. В допълнение следва да бъде
посочено, че в отговора на исковата молба изобщо не са изложени твърдения, че имота е бил
почистван през годините, като очевидно тези показания са ангажирани вследствие
извършеното по време на делото посещение на имота от страна на ответниците, когато са
установили, че пътеката до имота е обрасла и недостъпна.
По делото не се установи и твърдението на ответниците, че между процесния имот и
имота на ищцата е имало ограда и тя не е имала достъп. От показанията на доведения от
ответниците свидетел, се установява, че Б. и ищцата са се били договорили Б. да минава през
нейния имот, за да достигне до своя. И двамата свидетели посочват, че достъп до имота, е
имало през този на ищцата. С оглед на това, съдът приема, че дори и да имало някаква
ограда, то ищцата със сигурност е имала достъп до имота, като го е владеела
необезпокоявано, поддържала го е и го е ползвала, съгласно показанията на св. А..
4
Ответниците не ангажираха никакви доказателства, нито Б., нито следващия
собственик, нито ответниците, в периода след смъртта на В. през 2010г., до датата на
предявяване на иска, да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот, да са го
посещавали или да са поискали да осъществят достъп, като минат през имота на ищцата. Не
са ангажирани дори доказателства за заплатени данъци на имота. Нелогично и в
противоречие с уговорката между ищцата и първия собственик (който се познава и със
следващите собственици и е присъствал на огледа с вещото лице), тя да предоставя достъп
до имота през нейния, са ангажираните от ответниците гласни доказателства, че последните
са идвали да почистват пътеката до имота, която също преминава през чужд имот- този на
св. А., а не са поискали или направили опит да влезнат в имота си през този на ищцата, след
като за това са имали договорка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че към датата на подаване на възражението,
във вр. с уведомление по 26 АПК - 27.05.2021 г., се установява, че в продължение на повече
от десет години, ищеца е владял имота необезпокоявано, непрекъснато, явно, несъмнено, с
намерение да го свои, налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС и ищеца следва да бъде
признат за собственик на процесния имот, на основание давностно владение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като ответниците бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски в
размер на 2800 лв., от които 800 лв. за депозит за вещо лице и 2000 лв. за заплатен
адвокатски хонорар. Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на
разноски на ответниците.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. П., ЕГН ********** и Р. Ц.
П., ЕГН ********** – двамата с адрес: /адрес/, че В. З. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
е собственик на основание осъществено давностно владение, на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68134.100****, находящ се в /адрес/, с
площ 571 кв. м., вид на територия: Урбанизирана, номер по предходен план: 729, квартал 95,
при съседи: ПИ с идентификатор 68134.100*****, ПИ с идентификатор 68134.100****, ПИ с
идентификатор 68134.100****, ПИ с идентификатор 68134.100*****, ПИ с идентификатор
68134.100**** и ПИ с идентификатор 68134.100****, съгласно КККР, а съгласно документ
за собственост: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 729, находящ се в /адрес/, с площ по документ за
собственост от 500 кв.м., а по скица - 490 кв. м., при граници: от две страни улици, поземлен
имот № 730 и поземлен имот № 726.
ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН ********** и Р. Ц. П., ЕГН ********** – двамата с адрес:
/адрес/, да заплатят на В. З. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 2800,00 лева
(две хиляди и осемстотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5