Р Е Ш Е Н И Е
№ 134 / 5.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......280.......по
описа за............2019..................година
Ищцата Н.М. е
предявила срещу Р.М. иск за
развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника М. като
съдът да не се произнася относно това
кой от съпрузите има вина за това
дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им, като същата ищца е предявила и обективно съединените с горепосочения иск за развод и съответните небрачни искове :
1. искове по чл. 59 ал.2 от СК – с които моли съда да предостави за упражняване родителските права спрямо малолетните им деца С. М. и С. М. родени през време на брака им , на нея
като респективно същите да живеят при нея
, като съдът да определи съответен режим
на лични отношения на тези малолетни деца с ответника М. – техен
баща, който режим на лични отношения ищцата
не е посочила в исковата си молба , 2. искове чл. 59 ал.5
във връзка с чл. 143 ал.2 от СК с които моли да бъде съда да осъди ответника М. да
заплаща на малолетно си дете С. М. ежемесечна
издръжка в размер на по 190 лв. за
бъдеще време и на малолетното дете С. М.
ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на сумата от 160 лв. ,
начиная от датата на предявяването
на същите искове в КРС до възникване на законни причини за тяхното изменяне или прекратяване,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, като същата ищца заявява , че няма претенции по иск
по чл. 56 ал.1 от СК – за предоставяне на правото за ползване на семейното жилище находящо се в гр. Куклен , обл. Пловдив като моли същото да бъде предоставено за ползване на ответника тъй като същото е собственост на неговите родители .
Съдът е приел, че така предявеният от ищецът респ. ищцата бракоразводен
иск се явява допустим за разглеждане и също такива се явяват и обективно съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – за
това кой след развода да упражнява родителските права спрямо малолетните деца С.
М. и С. М. , за
режима на личните отношения на тези деца
с другия родител и за издръжката на същите деца –
исковете по чл. 59 ал.5 от СК във връзка
с чл. 143 ал.2 от СК, както и искът по чл. 56 ал.1 от СК – на кого да бъде
предоставено за ползване семейното
жилище на страните по делото след
развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК
е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на
ответника М. , като му е указал да даде писмен отговор по нея ,
задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването
от негова страна на указаните му права ,
като същият в горепосочения срок не е подал писмен отговор по повод предявените
срещу него искове , брачен такъв и свързаните с него небрачни искове като по
този начин не е изразил становище по
същите.
В
съдебно заседание ищцата , редовно призована се явява лично като същата чрез процесуалният си представител поддържа
така предявените от нея искове.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован също се
явява лично, но не иска да вземе никакво
становище по предявените срещу него
искове.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от гр. Куклен , обл. Пловдив
, че страните по делото – ищцата Н.З.М. и ответника
Р.М.М. са действително съпрузи, като са сключили граждански
брак на 31.05.2008 г. в гр.
Куклен , обл. Пловдив с акт
за граждански брак № 10 от 31.05.2008 година , който брак е първи поред и за двамата.
Видно пък от приложените и приети като доказателства по настоящото дело
удостоверение за раждане на детето С. Р.М. *** въз основа на акт за раждане № 0798 от 03.08.2009 година
и удостоверение за раждане на детето
С. Р.М. *** , Общински център Родопи , обл. Пловдив въз основа на акт за раждане № 0038 от 31.08.2015 г. съставен от с.
Браниполе Община Родопи обл. Пловдив е
че страните по делото са родители на родените през време на гражданския им брак малолетно
дете С. Р.М. – родено на *** година
и на малолетното им дете С. Р.М. – родено но *** г. .
Първоначално след
сключването на брака им съвместният им живот протичал добре тъй като отношенията между
съпрузите били добри и се основавали на взаимно разбиране и уважение, като
страните по делото заживели в семейно
жилище , находящо се в гр. Куклен , обл. Пловдив собственост
на родителите на съпруга заедно с децата си . Впоследствие настъпило неразбирателство
между тях , всеки започнал да има свой собствен личен
живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в
характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и
физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство
, като според мнението на настоящия съд същите се разделили , считано от месец
юни 2018 година , като ответницата е напуснала семейното
жилище заедно с малолетните им деца на страните по делото – С. и С. и
заживяла с тях в дома на родителите си находящ се в село Искра , Община
Карнобат , а ответника останал да живее в семейното им
жилище и оттогава е настъпила и съответната
фактическата раздяла между страните по делото и те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и
физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло
от нужното й съдържание и същата се
явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението
на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото
установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел оттогава не са направили и
никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно
семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази
причина ищцата е подала и настоящия им
иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията
за него обективирани в исковата молба на ищцата , така и от дадената му за това възможност на ответника да
ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Хафизе Сеид – майка на
ищцата , чиито показания в тази им част като неоспорени от никакви други
доказателства по делото , съдът намира същите
за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между
страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1
от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се
произнася относно вината за
разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.
В
тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от
настоящия съд , че същият следва да се произнесе и по реда на чл. 59 ал.2 от СК
относно това на кого от родителите ще предостави за упражняване родителските
права и при кого ще живеят малолетните деца на
страните по делото , при положение , че само ищцата по делото прави искания
родителските права спрямо същите деца да
се предоставят за упражняване на нея. По
делото са приложени социален доклад на Директора на Д СП Карнобат и социален
доклад на Дирекция СП – Родопи по реда
на чл. 21 във връзка с чл. 15 ал.6 от ЗЗДетето в който са подробно описани и
обективирани достоверно данните относно положението на горепосочените малолетни деца в които се посочва , че същите малолетни деца живеят заедно
с майка си в дома респ. жилището на нейните родители находящо се в село Искра , Община Карнобат , като жилището в което живеят представлява постройка респ. къща на два етажа като първия етаж се състои от една стая ,
кухня и магазин , а втория етаж се състои от четири стаи – хол, всекидневна ,
детска стая , трапезария и кухня и
сервизно помещение , като детето и майка му ползват втория етаж , като същото жилище е водоснабдено и
електрифицирано и в него се поддържат
добри хигиенно- битови условия .
В същия този доклад респ. доклади се посочва , че майката полага постоянни грижи за децата като
осигурява здравните , образователните
и други техни нужди , като ги подпомага активно в тяхното обучение и социализацията им , като затова
и към настоящия момент съществува емоционална привързаност между тези деца и
ищцата – тяхната майка и такива на децата с баба им по майчина линия Хафизе Сеид , като такива са изградени между децата и
техния баща – ответникът по делото и отчасти
и с родствениците на баща им. По този начин съдът намира, че са посочени условията в които сега живеят и се възпитават децата на
страните по делото и че нуждите им са задоволени в един оптимален размер съгласно
възможностите на майка им и баща им . При
предоставянето на родителските права за упражняване на някой от съпрузите съдът следва да се съобрази и съобразно
възрастта на децата , както и съобразно условията на живот на същите
и
създадената им среда на живот , като едва на следващо място съдът следва да
установи дали някой от съпрузите е направил искане в тази насока. Ищцата по
настоящото дело – майката на детето е
поискала съдът да постанови упражняването на родителските права спрямо родените
през
време на брака й с ответника горепосочени малолетни деца да бъдат предоставени на нея , като същата е
изразила ясно желание същите да живеят при нея , както е и в настоящия момент тъй
като тя живее с децата в дома на нейните родители в село Искра ,
Община Карнобат , което е фактическо
състояние, на които искания ответникът не е изразил становище дали същото искане се явява основателно . По този начин съобразявайки се с възрастта на децата , това , че малолетното дете С. е на 10
години , а малолетното дете С. е на 3 години към настоящия момент и че тези деца са от женски пол ,че
спрямо същите деца грижи полагат само ищцата и нейната майка-
баба на децата и само тя им дава
издръжка , а такава се дава отчасти от ответника , факта , че предимно между ищцата и децата има
ясно изразена силна емоционална привързаност , въпреки , че такава емоционална привързаност има между същите деца и
ответника,факта , че обективно само ищцата може да упражнява родителските права
спрямо малолетните деца , както
и изразеното искане от ищцата по делото в тази насока на нея да й бъдат
предоставени за упражняване
горепосочените права , то съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца на страните по делото С. и С. следва
да бъдат предоставени за упражняване на майката – ищцата Н.М. .
В
случая съдът намира, че местоживеенето на малолетните деца следва да се определи при съответния родител
на когото са предоставени за упражняване родителските права спрямо съответните деца ,
каквото е и сега фактически състоянието към момента .
По
делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават извод относно
необходимост от определяне на
специфични мерки относно упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .
Във връзка
с подлежащия за определяне режим на лични отношения на съответния родител с децата
ищцата не е направила
особени искания , като по този начин ги е предоставила за определяне от съда . Ответника
не е направил искане за определяне на по- широк кръг на режима на лични отношения с тези деца . В
приложените към делото социални доклади не са отбелязани специфични
обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този
въпрос. Затова по отношение на режима на
лични отношения , съдът приема, че следва да се определи от самия него – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния ден съответно
с преспиване , като бащата лично взема и
връща децата от дома на майката им.
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал.5 във връзка с ал.1 от СК , при настоящия развод съдът следва да определи и размера на издръжката по
чл. 143 ал.2 от СК на малолетните деца на страните по делото съобразно техните нужди, възможностите на родителите им да им дават такава , както и минималния й
размер по чл. 142 ал.2 от СК тъй като в
момента ежемесечната издръжка на едно дете не може да бъде под сумата от 140
лв., която сума определя минималната издръжка
. Съобразно исканията на ищцата ,
съобразявайки се с горните неща , както и това , че издръжката не бива да
поставя дължащия издръжка в невъзможност да задоволява своите нужди и също, че
нуждите на детето от издръжка трябва да се
ограничават до обикновените условия на
живот и обикновените потребности , а не с оглед на стандарта , който е поддържало или иска да поддържа .
По този начин съдът намира, че ответникът
– бащата на децата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за бъдеще време в размер на 190 лв. за малолетното
дете С. и ежемесечна издръжка в размер на по 160 лв. С. и двете издръжки , начиная
от датата на завеждането на исковата
молба в съда – 01.03.2019 година до настъпването на законни причини за тяхното изменяне или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска . Съдът намира,
че следва да се произнесе и по въпроса на кого да се предостави за ползване
семейното жилище на съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи и децата
им по време на брака им , като е
ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищцата е направила
искане още в исковата си молба , че няма претенции на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище
на страните по делото , но за да уважи това искане съдът следва да определи
дали родителят на когото е предоставено да упражнява родителските правя спрямо децата
на страните по делото има нужда да
ползва същото. Ответникът също не е направил такова искане съдът на него да
предостави правото да ползва семейното жилище, тъй като е собственост на
неговите родители . Тъй като на съпругата
съдът е предоставил да упражнява
родителските права спрямо децата на
страните по делото които не са навършили
пълнолетие – даже са малолетни , а така
също и е налице факта , че няма представени доказателства относно естеството на семейното жилище и дали същото
може да се ползва едновременно и поотделно от двамата съпрузи , съдът намира,
че същото не може да се ползва по
горепосочения начин от съпрузите и тъй като съпругата не иска неговото ползване
респективно ползването на семейното жилище и също и факта, че последната живее
с малолетните си деца в жилището на
нейните родители находящо се в село Искра , Община Карнобат в което са
създадени добри условия за отглеждането на същите малолетни деца , то съдът намира, че съпругът има жилищна
нужда и че на него следва да бъде предоставено правото да ползва
семейното жилище .
Съдът намира с оглед
на присъдените издръжки, че на основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъдените
горепосочени издръжки .
Съдът намира,
че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските оставят в
тежест на всеки , така както са
направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските
на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те
са направени.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 31.05.2008 година с акт
за граждански брак № 10 от 31.05.2008 година на Община Куклен , обл. Пловдив
между Н.З.М. с
ЕГН ********** *** същата със съдебен адрес за призоваване и съобщения - адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на
кантора в гр. Карнобат, ул. Сашо
Кофарджиев № 2 и Р.М.М. с
ЕГН ********** *** поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда
на чл. 49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете С. Р.М. , родено
на *** година с ЕГН ********** и по
отношение на малолетното дете С. Р.М.
родено на *** година на майката Н.З.М.
с ЕГН ********** *** , при която същите деца ще живеят.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Р.М.М. с ЕГН ********** ***
следния режим на лични отношения с децата
С. Р.М.
, родено на *** година с ЕГН **********
и С. Р.М. родено на *** година , а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния
ден съответно с преспиване , като бащата
лично ще взема и връща децата С. Р.М. и С. Р.М. от дома на майката , както и
един месец през лятната ваканция на децата
,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Р.М.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното дете С. Р.М. , родено на *** година с ЕГН ********** по 190 лв. ежемесечна
издръжка за в бъдеще време и на
малолетното дете С. Р.М. родено на ***
година по 160 лв. ежемесечна издръжка за бъдеще време и
двете издръжки , начиная от датата на завеждането на исковата молба –01.03.2019
година до настъпването на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване , ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , които издръжки да се
получават от Н.З.М. с ЕГН ********** ***
същата със съдебен адрес за призоваване и съобщения - адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на
кантора в гр. Карнобат, ул. Сашо
Кофарджиев № 2 в качеството й на майка и законен
представител на същите деца.
Предоставя правото на ползване на
семейното жилище находящо се в гр. Куклен ,обл. Пловдив на адм. адрес ул.Бяла черква № 26 на
съпругът Р.М.М. .
ОСЪЖДА Р.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати
на Държавата държавна такса в размер на 524 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет
лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми
следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Н.З.М. с ЕГН ********** *** същата със
съдебен адрес за призоваване и съобщения
- адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора в гр. Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев да заплати на Държавата държавна такса в
размер на 20 лв., както и такава в размер на 5 лв. /пет лева/ за издаване на
изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд Карнобат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в частта му на присъдените издръжки на децата С. Р.М. , родено на *** година с ЕГН ********** и С. Р.М. родено на *** година .
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: