Номер 63202.10.2020 г.Град П.
Окръжен съд – Перник
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100451 по описа за 2020 година
Предявен е иск от К. Е. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане: 1/ на осн.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от причинените му
телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.08.2018 г., около
22,45 часа в гр. *** пред входа на бензиностанция „Лукойл Ладовица“, предизвикано от Х.
В. П. при управление на МПС марка “Пежо 308”, с рег. № ***, чиято "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, за което деяние с влязло в
сила решение № 363/31.05.2019 г. по анд дело № 462/2019 г. по описа на РС – П. Х. В. П. е
признат за виновен, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
увреждането – 27.08.2018 г., до окончателното плащане на претендираната сума. Ищецът
поддържа, че на 04.07.2019г. г. е депозирал пред застрахователя писмена претенция за
плащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по
реда на чл. 380 КЗ, по която съгласно писмо от 15.07.2019г. е определено и впоследствие
изплатено по сметка на ищеца обезщетение в размер на 7500 лв., което се поддържа да не
съответства на претърпените неимуществени вреди, за които се следва справедливо
обезщетение в размер на исковата претенция – обстоятелство, обуславящо според ищеца
интерес от исковата претенция. С исковата молба са представени документи с искане за
приемане като доказателства по делото; за допускане на медицинска експертиза с поставени
задачи; разпит на двама свидетели – при довеждане, за установяване обстоятелствата, при
които са му причинени телесните увреждания, както и претърпените от ищеца неим. вреди;
за изискване и прилагане на анд № 462/2019г. по описа на РС- П., както и искане по чл. 190
ГПК – ответникът да представи застрахователна полица № *********** от 18.04.2018г.,
както и всички документи, съставени и получени във връзка с образувана щета № 0411-230-
0002-2019 в следствие на ПТП от 27.08.2018г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който е направил и
възражение за местна неподсъдност на спора на Окръжен съд – Перник, основано на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е юридическо лице със седалище
1
и адрес на управление в гр. София. По същество по подробно изложени съображения
оспорва изцяло исковете по основание и размер. Счита, че не всички посочени травми за
ищеца са настъпили вследствие на процесното ПТП. Оспорва, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни увреждания – по вид и
степен, както и че същите са резултат на реализираното ПТП. Оспорва, че евентуално
получените увреждания от процесното ПТП са довели до продължителни болки и страдания,
като счита, че представените с исковата молба мед. документи са недостатъчни и не
обосновават ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, тъй като не
установяват обстоятелствата за възникнали всички описани в исковата молба като вид и
характер увреждания, както и тяхната продължителност и да е налице причинно-следствена
връзка на всички твърдени неим. вреди с механизма на ПТП. Ищецът твърди още, че се е
проявила и стресова реакция - страх от автомобили. Не са представени каквито и да било
доказателства, които да свидетелстват за увреждане на психическото здраве на пострадалия,
поради което счита горното за необосновано и неоснователно. Оспорва изключителната
вина на водача Х. В. П. за причиняване на вредоносния резултат, по арг. на разпоредбата на
чл. 300 от ГПК. Видно от представения с исковата молба Протокол за ПТП № 1603749 и
потвърдено от Решение № 363/31.05.2019г. по АНД № 00462/2019г. по описа на РС-П., вина
за настъпването на процесното събитие има не само водачът на л.а. „Пежо", но и водачът
л.а. „БМВ". Последният е управлявал с несъобразена скорост, поради което е установено, че
процесното ПТП е възникнало при условията на съвина. В изготвената в ДП ЗМ №
503/2018г. по описа на Второ РУ-П. автотехническа експертиза са изведени показанията на
свидетелката Д. С., която също е пътувала в л.а. „БМВ", в които последната е посочила
следното: „Излизахме от улицата, водеща към стадион „Металург" в кв. Изток, гр. П. и
продължихме по ул. Ю. Г. с посока към бензиностанция „Лукойл". От последното считам, че
по този начин л.а. „БМВ" е попаднал в т.нар. „мъртва зона" на л.а. „Пежо", като по този
начин е лишил Петров от възможността да възприеме своевременно л.а. „БМВ". Оспорва
твърдението, че Петров е завивал към изхода към бензиностанция „Лукойл" от лява пътна
лента. Твърди, че последният единствено е предприел престрояване в дясна лента с цел по-
късното завиване към въпросния изход. Предвид твърдението за съпричиняване, което е
доказано и в провелото се наказателно производство, прави искане за произнасяне по
въпроса за вината и на другия водач, както и какъв е процентът съпричиняване от негова
страна, с оглед предявяване на евентуални претенции към застрахователя на другия
автомобил.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че описаният в исковата молба
механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е
изяснена действителната фактическа обстановка, оспорвам механизма на ПТП, описан в
исковата молба. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина
на водача на застрахованото в ЗАД „О3К - Застраховане" АД МПС. Поддържа, че в
конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалият. Релевира
възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от К. Е., като твърди, че
2
пострадалият се е возил без предпазен колан. В изготвената в ДП ЗМ № 503/2018г. по описа
на Второ РУ-П. автотехническа експертиза е изведено, че „Вследствие на действието на
кинетичната енергия на ударите пътникът в л.а. „БМВ" К. Е. получава травмите си. Счита,
че кинетичната енергия не би довела до причиняването на травми, ако тялото на пътника бе
прикрепено към седалката. Именно това е и предназначението на предпазния колан, който в
случая не е бил поставен, поради което са възникнали и травматичните увреждания,
изведени в исковата молба. Поведението на Е. се намира в противоречие със задълженията,
вменени му по смисъла на ЗДвП и в частност чл. 137а, съгласно който „Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани." Поддържа, че поради липсата на поставен предпазен колан тялото на Е. се е
движило свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в
твърди повърхности и въз основа на това той е получил съответните наранявания. Приносът
на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на
основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно
установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия,
обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно,
в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този
случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина. Независимо от
оспорването на основанието на иска, ответникът счита размера на иска, предявен по чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на
процесното ПТП, търпи имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят
претендираните размери на застрахователно обезщетение от 50 000 лева. Първоначално в
кореспонденцията с ответинка ищецът е предоставил на последния възможността да
прецени какъв размер обезщетение да му бъде изплатено. Когато му е определено и
изплатено обезщетение на стойност 7 500 лева, Е. се оказва недоволен, което изцяло
противоречи на първоначалното му становище. От това личи нереалният размер на
предявената претенция и прекомерността й. Намира, че изплатената сума от 7500 лева
напълно репарира претърпените болки и страдания от ищеца. Счита, че ищецът не доказва
да е търпял неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение
от 50 000 лева. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за
прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да бъде намален,
съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика обективното
3
съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение
№ 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК). Обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият починал е допринесъл за тяхното
настъпване. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за
неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моля да имате предвид, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. С отговора са представени
документи, с искане за приемане като доказателства по делото; поискано е допускане на
допълнителни задачи към посочените от ищеца задачи на медицинската експертиза, както и
за допускане на автотехническа експертиза. На осн. чл. 219, ал. 1 ГПК е поискано
конституиране на трето лице помагач на страната на ответника – „ЗК Лев Инс“ АД, като
правният интерес е обоснован с оглед наличието на съпричиняване на другия водач, чийто
автомобил е застрахован при ЗК Лев Инс“ АД и евентуалната претенция към него при
установяване на това.
По възражението за местна неподсъдност на делото
Настоящият съдебен състав намира, че местно компетентен да се произнесе по иска
на К. Е. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е Окръжен съд - Перник. За приложима
следва да се приеме специалната и задължителна /чл. 119, ал. 3 ГПК/ местна подсъдност,
уредена в чл. 115, ал. 2 ГПК /изм., ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г./, с която
разпоредба, имаща незабавно действие, е предвидено, че исковете за обезщетение по
Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда,
в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване
на застрахователното събитие. В посочената разпоредба са отразени изрично и исковете по
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като по прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя на делинквента, спорът е свързан с настъпване на застрахователно
събитие, представляващо риск по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на водача на МПС, чиято "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
застрахована при ответника. Не следва да се приема за обуславящ източникът, пораждащ
тази отговорност - дали тя е по силата на договор, или по силата на закон. При определяне
на обхвата на местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК се има предвид, че по-слабата
страна /третото увредено лице, посочено наред с ищците по потребителски и трудови
спорове/ следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен
благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила – така Определение № 338 от
19.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1389/2018 г., II т. о., ТК. В случая исковата молба е
депозирана пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното
събитие се намира постоянният адрес на ищеца – гр. П., така и по местонастъпване на
4
застрахователното събитие – гр. П., поради което делото е местно подсъдно на Окръжен съд
– Перник по силата на уредената в чл. 115, ал. 2 ГПК специална местна подсъдност, която
дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Оттук следва, че възражението за местна
неподсъдност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Доказателствена тежест:
По исковете с пр. осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ настъпилото пътно-транспортното
произшествие и неговия механизъм, 2/ противоправното поведение на соченото като
делинквент лице при управляването на моторно превозно средство, 3/ твърдените
претърпени неимуществени вреди и техният действителен вид и размер, 4/ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото пътно-транспортно произшествие, 5/
наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на причинилия пътно-транспортното произшествие водач с ответното застрахователно
дружество към датата на произшествието.
По обусловеното искане за присъждане на законна лихва ищецът следва да установи
поставянето на ответника в забава и нейният начален момент, пораждащ задължението на
ответника за законната лихва за забава.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като
установи, обстоятелствата, които изключват или намаляват отговорността на делинквента-
водач на МПС по чл. 45 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат, включително и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, т.е. наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да са създали
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи са допустими и относими и следва да бъдат
приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се допуснат исканите от
страните медицинска и автотехническа експертизи с посочените от тях задачи, служебно да
се изиска за прилагане анд № 462/2019г. по описа на РС – П., както и да се уважи искането
на ищеца по чл. 190 ГПК. Следва да се даде възможност на ищеца за ангажиране на
исканите гласни доказателства за установяване на твърдените обстоятелства, тъй като също
касаят факти от предмета на доказване в производството.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е направено с писмена молба в срока по
чл. 131 ГПК и оттук е допустимо, като правният интерес от привличане на „ЗК Лев Инс“ АД
като подпомагаща страна на страната на ответника се обосновава с обвързващата сила на
5
мотивите в отношенията между ответника и подпомаганата страна – чл. 223, ал. 2 ГПК,
поради която причина и посоченото лице следва да бъде конституирано като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София за местна неподсъдност на делото на Окръжен съд - Перник.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК **********, гр.
***, като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, на
което трето лице помагач се връчи препис от молбата за конституиране, както и
препис от настоящото определение.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба
и с отговора на исковата молба, подробно описани в същите.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задача: вещото лице след
запознаване с мед. документация по делото, личен преглед на ищеца и след запознаване с
материалите от ДП ЗМ № 503/2018г. по описа на Второ РУ-П. и анд № 462/2019 по описа на
РС-П., да даде заключение по задачите поставени в исковата молба и в отговора на исковата
молба, при първоначален депозит от 300 лв., от които 100 лв. – вносими от ищеца и 200 лв. –
вносими от ответника в 3-дневен срок от връчване на определението по набирателната
сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице К. С. Ч. .
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза, със задача: вещото лице след
запознаване с материалите по делото, материалите от ДП ЗМ № 503/2018г. по описа на
Второ РУ-П. и анд № 462/2019 по описа на РС-П., да даде заключение по задачите
поставени в отговора на исковата молба, при първоначален депозит от 500 лв. – вносими от
ответника в 3-дневен срок от връчване на определението по набирателната сметка на ОС -
Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Н. В. .
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозит за експертизите, това може да е
основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на
решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначават
експертизите.
ДА СЕ ИЗИСКА АНД № 462/2019г. по описа на Районен съд - П..
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в 3-
дневен срок от връчване на определението или най-късно в първото съдебно заседание да
6
представи по делото застрахователна полица № *********** от 18.04.2018г., както и всички
документи, съставени и получени във връзка с образувана щета № 0411-230-0002-2019 в
следствие на ПТП от 27.08.2018г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за ангажиране на двама свидетели – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване обстоятелствата, при които са му
причинени телесните увреждания, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди,
като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от връчване
на определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на
свидетелите.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.11.2020 г. от 15,15
часа, за когато да се призоват страните /включително и третото лице-помагач/ , като на
страните им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора
на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която е оставено без уважение възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Вещите лица да се призоват и да им се съобщят поставените задачи, след представяне
на доказателства от страните за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7