№ 836
гр. Пазарджик , 08.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100266 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищците М. ЮМ. АЛ., Х. С. АЛ., ДЖ. ИС. АЛ., М. И. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ. -
уведомени от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, не се
явяват. За тях се явява адв. Я.Я. от АК-София - надлежно упълномощен от
преди.
За ответното дружество „К. Б. А.“ ЕООД, ЕИК: **** - уведомени от
предходното с. з. чрез процесуалния си представител, не се явява законов
представител. Същото се представлява от адв. АТ. УЗ. от АК-Пазарджик -
надлежно преупълномощен от преди.
За третото лице помагач „З. Е. Р.“ ЕООД, ЕИК: ***** - уведомени по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща законов или процесуален
представител. Постъпила е молба с вх. № 16067/07.09.2021 г. от юрк. Л.Д.-
Маркова, процесуален представител, с която сочат, че нямат възможност да
се явят в днешното с. з., молят да бъде прието писмото изпратено от „Д. З.“
АД. Не се противопоставят да бъде приета комплексната САТЕ и СМЕ.
Възразяват срещу направеното доказателствено искане направено от
ищцовата страна за приемане на представените от тях писмени документи,
респ. за допускане до разпит на д-р К..
За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Велинград - уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща законов
1
или процесуален представител.
Вещото лице В. ИЛ. М. - редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Б. ХР. П. - редовно призован, се явява лично.
АДВ. Я.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпило заключение по допусната и назначена
комплексна САТЕ и СМЕ с вх. № 11389/21.06.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Б.П. и в. л. В.М..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩИТЕ
ЛИЦА ПО ДОПУСНАТАТА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-
АВТОТЕХНИЧЕСКА И СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
В. ИЛ. М. – на 75 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. М.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
2
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. ХР. П. – на 64 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. П.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Я.: Нямам въпроси на този етап към вещите лица.
АДВ. У.: На стр. 4, първи абзац, последното изречение. Относно
скоростта пише 90-100 км/ч., може ли бъдем малко по-конкретни?
В. Л. М.: По-конкретен за скоростта не мога да бъда. Просто навикът да
се дават цифри в 99,90 км/ч е малко неточна. Освен това всички изчисления
се правят с известна точност. Параметрите, които се включват в изчисленията
се избират по преценка на вещото лице. Например коефициентът за
сцепление на гумите той обикновено в литература и навсякъде се дава през
стойност една десета, за асфалт нормално се взима 0,7, 70 %, т. е. това е
преценка като гледаме асфалта какво е състоянието му. И тук не е 70, а е 75
или 65 разлика и скача с 10 км/ч. и затова сме си позволили да го дадем в
граници някакви. Това дори и с така наречения „следствен експеримент“ не
може да се уточни по-точно. Да знаете, че ако някой ви казва след
километрите и някакви метри, значи той просто ви заблуждава. Не е вярно.
АДВ. У.: Ако анализираме цялата ситуация два автомобила, един ТИР,
предприема се изпреварване и преобръщане и т. н. по висока ли е била
скоростта от 90 км/ч? Защото на някои места използвате „вероятно“,
„вероятно“.
В. Л. М.: Ами, да, то дори и няма свидетели на практика, а останалото
няма как да се разбере със сигурност. При изпреварването на ТИР не е
задължително той да се движи с 90 км/ч, какъвто му е неговия таван, за да
тръгнем да го изпреварваме и да стигнем 100-110 км/ч. Просто нищо не е
ясно в тази история. Само е известно, че е имало изпреварване и че той с тази
скорост, която вече сме я определили и по последиците - спирачни следи,
3
деформации на автомобила и т. н. можем да съдим, че е била в този диапазон.
АДВ. У.: „Вероятно“ ли е била над 90 км/ч?
В. Л. М.: Ако трябва за съдебното заседание да кажа „вероятно“ или „не
вероятно“ не знам дали няма да ви подведа, защото вероятностите, посочили
сме граници 90-100 км/ч не повече.
АДВ. У.: На същата страница, на въпросът има ли нарушаване на
правилата за изпреварване?
АДВ. Я.: Възразявам на така зададения въпрос, тъй като той е
юридически, а не технически. Правилникът за движение по пътищата е
нормативен акт, който е от сферата на правото.
АДВ. У.: Аз коментирам този въпрос, защото е зададен.
В. Л. М.: Да, от техническа гледна точка няма нарушение на правилата
за изпреварване.
АДВ. У.: По този въпрос виждам, че сте цитирали думите на Х.А.,
където е описана обстановка, че водачът на МПС, починалия, когато е засечен
от друг автомобил, ще прочета предпоследното изречение „И.н започна да
свири с клаксона, защото той караше бързо“ и т. н. Тази обстановка е така,
както сте я описали въз основа на думите на Х.А.?
В. Л. М.: Отговорът ми е въз основа на тези данни, каквото е казала
свидетелката. Доколко обаче е вярно, не знам.
АДВ. У.: На въпрос 2 и 3 на страница 5. Посочено е, че при възникване
на опасност императивно шофьорите следва да предприемат снижение на
скоростта или дори да спрат.
В. Л. М.: Така гласи правилника.
АДВ. У.: Съпоставяйки тази ситуация може ли да се определи като
опасна
В. Л. М.: При всяко изпреварване, когато някой изкочи отпред създава
възможност, представлява опасност по-голяма или по-малка зависи колко е
4
близо. За да се принуди да сигнализира с клаксон, както твърди свидетелката,
вероятно е имал някакво основание. Приемам, че била опасна ситуацията,
защото така звучат обясненията на свидетелката.
АДВ. У.: При такава опасност шофьорът трябва ли да предприеме
снижаване на скоростта?
В. Л. М.: Зависи колко е далече опасността и колко е голяма. Ако е в
непосредствена близост той трябва просто да набие спирачки, независимо, че
може и да даде сигнал. Но, ако има известно разстояние и той може да
прецени, че с едно звуково предупреждение ще се съобрази този, който му се
е изпречил на пътя и се оттегли, и той да е останал с впечатление, че така
може да се размине с каквато и да било опасност. Но, това всичко са
предположения. Така е преценил, дал е сигнал, не му е реагирано на сигнала и
е предприел спиране. След което явно вече е било трудно това спиране и се
отклонява в ляво.
АДВ. У.: Както е описана ситуацията от г-жа Х.А. вие с какво
впечатление оставате за разстоянията между автомобилите?
В. Л. М.: Не мога да отговоря на такъв въпрос. Това е доста сложно.
Първо впечатления, пък как е описано. Тълкуване на едни описания е доста
сложна работа и не мога да отговоря.
АДВ. У.: Не може да отговорите на въпроса дали той е трябвало да
намали скоростта или е трябвало да спре?
В. Л. М.: Той е предприел спиране, за това има физически следи
намерени на местопроизшествието, аз съм бил там при огледа. Има описани
спирачни следи в протокола за оглед.
АДВ. У.: Значи няма предприемане на спиране или намаляване на
скоростта?
В. Л. М.: Исках да кажа динамични следи. И динамичните следи са
някакъв вид спиране. Самият правилник казва да се снижи скоростта или да
спре. Динамичните следи много пъти са плод на снижаване на скоростта, не
аварийно натискане с двата крака на педал. Трудно е при тези находки и
5
обстоятелства да ви отговоря по-детайлно, да не кажа невъзможно. Има
следи. Дали са съчетани с отклонение едновременно е трудно да се определи.
Имайте предвид, че пък новите автомобили са със ABS и там много трудно се
различава кога е ударена спирачка и кога не е.
АДВ. У.: Нямам други въпроси към вещото лице М..
АДВ. Я.: Този въпрос, който обсъждаме до преди малко. С думи прости,
значи водачът като е видял, че има близо пред него автомобил е натиснал
клаксона и в един момент се е отклонил в ляво, за да избегне сблъсъкът. Така
ли е станало?
В. Л. М.: Аз така приемам. Той не е видял, че пред него има, а че изкача,
т. е. има елемент на изненада.
АДВ. Я.: Може ли да се приеме че настъпването на това ПТП,
преобръщането на този автомобил произтича от това, че той не успял да
овладее автомобила си след предприемането на спасителната си маневра на
ляво?
В. Л. М.: В случая изобщо в правилника не се говори за спасителна
маневра, а че при възникване на опасност водачът трябва да намали скоростта
или да спре. В случая първо имаме явно създала се критична ситуация и той
като спасително действие е избрал да заобиколи автомобила, при което се е
отклонил в ляво. Това са неща, които при такива едни скорости от порядъка
на 90 км/ч са трудни за овладяване, когато са излезли извън пътя. Не винаги
шофьорът казва още един градус и завивам да се изправя обратно. Не успяват
да го направят при тази скорост. Реагирал е в някакъв смисъл стреснато,
панически, изненадан е бил, че не може да се справи със ситуацията и не мога
да съдя как е решил да продължи и защо не е успял да се изправи. Защото
теоретически можем да кажем, добре, излязъл е от лявата лентата за
движение, по която е тръгнал да изпреварва и защо не е карал по банкета да
си продължи и да спре, където успее. Трудно е да се прецени, всичко
останало е догадки.
АДВ. У.: Вие сте инженер и водач на МПС предполагам. В такава
ситуация вие как бихте реагирали?
6
АДВ. Я.: Възразявам на така зададения въпрос.
В. Л. М.: Инженер съм, водач съм на МПС. Правилният начин е написан
в Правилника.
АДВ. Я.: Въпросът ми е към д-р П.. При изготвяне на експертизата
разглеждали ли сте деформациите на автомобила?
В.Л. П.: Към момента на експертизата ние с инж. М. попаднахме на
делото и имаме впечатления, че побитостите и деформациите по лекия
автомобил не са толкова големи.
В. Л. М.: Той се е въртял. Откъснато е едното колело на лекия
автомобил.
АДВ. У.: При това откъсване на колелото на автомобила, нещо по-
конкретно за скоростта можем ли да разсъждаваме?
В. Л. М.: Цялата тази ситуация е отчетена в определянето на крайната
скорост 90-100 км/ч, в смисъл крайната преди настъпване на опасната
ситуация. Аз ви казах, че за да определим тази граница на скоростта от 90-100
км/ч са взети предвид динамичните следи, така и търкалянето на автомобила,
обръщане, преобръщане, както и по следите извън пътното платно. Всички
фактори, които имат отношение към скоростта на автомобила преди началото
на неговото отклонение са отчетени и те като сума са включени в този
диапазон 90-100 км/ч. Като при това не се заклевам, че са под 90 и не се
заклевам, че са и повече от 90.
АДВ. У.: Може ли да ми отговорите като незапознат човек технически,
скъсването на колелото за по-висока скорост ли говори или за по-ниска?
В. Л. М.: Само по себе си всяко увреждане на автомобила говори, че
при него се е разходвала част от скоростта, от кинетичната енергия. И аз само
ви казах, че в този резултат 90-100 км/ч са включени всички фактори –
динамичните следи, търкалянето на автомобила, обръщане, преобръщане,
деформации и т. н. Всичко е отчетено.
АДВ. У.: На стр. 4, първи абзац, където говорите при удар със скорост
от 95 км/ч. Какво да разбираме от това изречение за удар със скорост 95 км/ч
7
и деформация 70 см и скъсаното колело? Сега към 95 ли вървим при тия
деформации и скъсаното колело или към 85?
В. Л. М.: Това е сумарно. Всички видове деформации влизат. Това е
само една контролна проверка, която дава пример. За пример я приемат, че
когато автомобил се блъсне директно в една неподвижна ограда, много
сериозен огромен блок. Тогава при различните скорости предницата му се
събира, се деформира различно. Казва се, че при една скорост от 95 км/ч това
деформиране на предната част на автомобила се скъсява грубо с почти 70 см.
Това са опитните постановки и те в случая нямат връзка. Искам да кажа, че
нашето становище и моето в частност като техническо лице е, че автомобилът
се е движил със скорост между 90-100 км/ч в резултата на всички последици
от произшествието.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме повече въпроси към вещите лица. Да
се приеме експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещите лице Д. М. и Б.П.
комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
На вещото лице В. ИЛ. М. да се изплати възнаграждение в размер на
300 лв., съгласно представената справка-декларация по внесения депозит.
На вещото лице Б. ХР. П. да се изплати възнаграждение в размер на 300
лв., съгласно представената справка-декларация по внесения депозит.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 15405/25.08.2021 г.
депозирана от адв. Я.Я., процесуален представител на ищците, с която
представя и моли да се приложат към делото писмени документи в оригинал.
Както е направено искане за допускане до разпит на д-р Е. С. К..
8
АДВ. Я.: Поддържам това си искане.
АДВ. У.: Получих и съм запознат със същите. Възразявам по
приемането на документите. Считам, че същите, сроковете за представяне на
подобни документи са пропуснати. Не е имало пречка същите да бъдат
съставени в периода на иска и приложени съответно с ИМ или най-късно в
първото по делото с. з. От друга страна съдържанието на тези документи не
може да даде адекватен материал за обсъждане по делото. Ако ги прочетем
ще видим, че в съществената им част същите не отразяват компетенции на
самият лекар, а възпроизвеждат данни от родителя на децата. Стилистиката и
въобще цялото съдържание сочи на такъв извод. Затова считам, че не следва
да ги приемете. Ако ги приемете не следва да се ценят от вас като годно
доказателствено средство. Въз основа на тях вие не може да изградите един
процесуално издържан извод. По искането за допускане на свидетел, а именно
д-р К., поради това, че същата е извършила преглед, виждам в единия
документ. Процесуално не мога да кажа, че има някаква пречка лице, което
има поглед върху тези факти и обстоятелства да бъде разпитвано, но отново
ще кажа каква стойност ще имат тези показания при условие, че г-жа К. вече
е имала досег в частно качество, предполагам срещу заплащане, да направи
някакво изследване на тези деца и въз основа данни на родителя и въз основа
преглед на децата. Тя под някаква форма, нейната обективност е вече леко
засегната и не знам доколко тя би могла да даде адекватен отговор на
въпросите, които ни интересуват за процеса. И накрая ще кажа, че чрез
разпита на тази госпожа психолог, всъщност се цели едно може би елегантно
донякъде, заобикаляне становището на съда, заявено поне в две с. з., че по
тези въпроси не се налага извършването на експертиза и това становище се
цели да бъде заобиколено чрез разпит на лице-психолог в качеството му на
свидетел. Считам, че глобално цялата молба следва да бъде оставена без
уважаване.
АДВ. Я.: Моля да приемете така представените от мен документи, тъй
като те по същество са изготвени и отразяват находка от психологическа
гледна точка, която е след последното с. з. и в този смисъл не биха могли да
бъдат представени с ИМ. Нашите твърдения в хода на целия процес са, че
ищците търпят вреди и досега и след депозиране на ИМ те продължават да
търпят вреди и именно това доказваме със съдебно- психологическото
9
становище. То е изготвено от специалист компетентен в съответната област и
отразява наблюденията на съответния специалист, какъвто аз, а и
предполагам колегата от ответната страна не сме. Т. е., аз не бих си позволи
да правя преценка относно професионалните качества на специалиста, нито
да чета като специалист, какъвто не съм, неговото становище. Относно
искането за разпит на свидетеля аз считам, че той има място в настоящия
процес, тъй като при извършения личен преглед на ищците е извършена и
беседа. Тази специалистка д-р К. е събрала лични впечатления относно
състоянието на ищците и искането за нейният разпит е продиктувано точно
от това, за да може тя да сподели като психолог какви са нейните
впечатления пред съда. А от друга страна според нас, справедливо е да бъде
дадена възможност и на ответника да постави своите въпроси да към
специалистът, който е извършил това съдебно-психологично становище,
защото в противен случай би се получило така, че ние представяме едни
документи едностранно, без да бъде дадена възможност на другата страна в
процеса, без да задава въпроси към психолога. Ето, ние искаме да дадем
такава възможност. Нека да бъде разпитана д-р К.. Може би ответната страна
е права, ние не знаем. Може би тя със своите въпроси би била разколебала
становището на д-р К.. Относно намека за евентуално заплащане и
нарушаване по този начин обективността на специалиста, ако има такова
твърдение, то ние молим то да бъде извършено от предвидения от закона ред,
пред надлежния орган на властта, какъвто в случая се явява съда, ако има
твърдения в осъществяване на корупционни практики и финансова мотивация
на съответния специалист, има си предвиден законов ред и да бъде изпратена
на РП. Държим на разпита на този свидетел, за да изчерпим този въпрос, за да
дадем възможност и на съда да зададе въпроси. Считам, че е справедливо и
честно и да дадем възможност и на ответната страна да зададе въпросите си.
АДВ У.: Нямам такива твърдения относно заплащането. Имах предвид
за посещение при специалист, в качеството му на професионалист и исках да
кажа, че е напълно нормално да му се заплати това становище. Нямах
предвид, че тя е дала това становище само заради заплащането. Исках да
кажа, че когато едно лице извърши консултация, съответно медицинско лице,
съответно е нормално след това тя да дойде и да потвърди това. Така или
иначе това не е безпристрастно и след това съдът следва да преценява и тоя
10
фактор, когато го разпитва като свидетел.
Относно търпените вреди от ищците. Ние не оспорваме, то е ноторно
известно, че лица от този кръг търпят вреди. Съдът е имал нещо предвид като
е отказал два пъти експертиза.
АДВ. Я.: Това, което каза колегата е така по отношение на становището,
по което пише всяко едно вещо лице. Вещото лице го защитава, това важи със
същата сила и за експертите, които са изготвили експертизата, която приехме
днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 13947/27.07.2021 г. от „Д. З.“
АД, трето неучастващо по делото лице, с която уведомяват, че по повод
смъртта на лицето И.н А. в „Д. З.“ АД не е предявявана застрахователна
претенция за изплащане на застрахователна сума, както и че нямат данни да
са конституирани като страна във висящо производство по повод неговата
смърт.
По доказателствените искания направени с молба вх. №
15405/25.08.2021 г. на ищцовата страна, съдът намира, че представените
писмени документи следва да бъдат приобщени към материалите на делото,
като по тяхната относимост съдът ще се произнесе с крайният си съдебен акт.
По отношение на искането да бъде допуснат до разпит при режим на
довеждане д-р Е. К., която е изготвила становищата на лицата, настоящият
съдебен състав намира, че вече за тези факти, които искат да бъдат
установени чрез разпита на свидетелката са представени писмени документи,
поради което нейният разпит не е необходим.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА като доказателства по делото писмени документи
представени с молба вх. № 15405/25.08.2021 г. от ищцовата страна.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Я. за допускане до разпит в
11
качеството на свидетел д-р Е. К..
Страните /по отделно/: Да се приеме като доказателство по делото
молба с вх. № 13947/27.07.2021 г. от „Д. З.“ АД
СЪДЪТ с оглед изразеното становище на страните
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото молба с вх. №
13947/27.07.2021 г. от „Д. З.“ АД, трето неучастващо по делото лице.
АДВ. Я.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски по делото.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Я.: Уважаеми господин председател, считам, че по делото се
изясни както фактическата обстановка отнасяща се до възникналото ПТП,
така и вредите, които търпят ищците по това дело. По отношение на
механизма на настъпване на ПТП, за съжаление според нас това е абсолютно
12
случайно. Водачът е бил поставен в ситуация, в която е трябвало внезапно да
предприеме действия, с които да предотврати настъпване на удара с
изкочилия пред него автомобил и той ги е предприел. Наистина удар не е
настъпил. С излизането наляво от пътното платно той е избегнал удара с
автомобила, но тук е плод на чиста случайност, че е настъпил удар с
управлявания от И.н автомобил и препятствия, които се намират на банкета,
последвало е преобръщане на л.а. и смъртта на водача. По отношение на
неимуществените вреди, които търпят ищците, за децата се доказа болката и
страданията, които търпят и след датата на завеждане на ИМ и към днешната
дата, а за съжаление вероятно и в далечно бъдеще. За родителите на
загиналия И.н също се доказаха неимуществените вреди, които търпят. Те са
живели в една къща, в едно домакинство. Връзката между тях и техния син е
била изключително силна. Това е продиктувано може би от обичаите и
нравите на хората в този регион, религията, която изповядват. Между тях е
имало уважение, взаимопомощ и изключителна близост. Считаме, че
исковите претенции в никой случай не са завишени и по същество са
справедливи. По отношение на децата, за съжаление имаме много тежки
последици. Едно от тях заявява, че иска да отиде при баща си, а по отношение
на родителите те също са тежки, казах вече защо. В този смисъл моля да
уважите нашата искова претенция. В случая се касае за злополука, която е
настъпила във връзка с осъществяване трудова дейност от загиналия И.н А. и
според нас именно ответното дружество следва да обезщети вредите, които са
настъпили. Моля да ми бъдат присъдени сторените разноски и да ми бъде
присъден адвокатски хонорар, тъй като ги защитавам безплатно по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
АДВ. У.: Уважаеми господин председател, като човек ако обсъждам
казуса считам, че тези суми са твърде малки да обезщетят тези хора, които ги
претендират, особено децата. Но като адвокат имам много сериозни
възражения по исковете. На първо място твърденията на колегата, че е налице
доказана трудова злополука, поради която ще трябва да се плаща. Нарочно
ще употребявам на места по-прости изводи и ще моля да ми простите, ако съм
твърде груб. Имаме акт за трудова злополука, който е подписан от
работодателя. Работодателят е оспорил съдържанието на акта по отношение
на констатациите, включително, че злополуката е трудова. Прегледах
13
съдебната практика, съжалявам, че в момента не мога да я цитирам, на ВКС,
която не е в моя полза. ВКС казва, че след като работодателят не е оспорил
трудовата злополука, му е твърде трудно да оспорва, да не кажа невъзможно
констатациите за трудовата злополука. Обаче имаше едно изключение по
отношение на третото лице. Най-общо ВКС приемаше, че лица, които не са
участвали в административната процедура по оспорване могат да си правят
възраженията по този акт. Аз считам, че в случая сме точно в тази хипотеза,
имаме ангажирано такова трето лице и по мои спомени в отговора то твърди
или възразява, че г-н И.н А. е отивал на работа или най-общо е попаднал в
хипотезата на трудовата злополука. При наличието на токова възражение, пак
доколкото си спомням, тежестта беше на ищеца. Т. е. той трябваше при пълно
и главно доказване да докаже, че г-н А. е отивал на работа по обичайния за
това маршрут, на който е загинал и съответно следва да бъде ангажирана
отговорността на работодателя. В настоящия процес аз такова доказване не
видях. В подкрепа на това ми становище, че г-н А. не е отивал на работа е
фактът, че същият е бил употребил алкохол, което е безспорно установен
факт. Същевременно, съгласно правилата за труд той е знаел, че не може да
отива на работа след употреба на алкохол и аз не виждам защо трябва да
считаме, че той съзнателно отива да наруши трудовите си задължения, а не,
че просто е отивал да закара съпругата си на работа в това си състояние.
Повече няма да се задълбочавам по въпроса за характера на случката и
квалификацията й като трудова злополука. Уважаемият съд може би по
задълбочено от мен ще изследва този въпрос, който стои в основата на
делото. След това, евентуално, ако съдът приеме, че имаме доказана трудова
злополука. Как трябва да бъдат обезщетени лицата, които са засегнати от
последиците й? Законът употребява понятието „справедливост“. И съдът ще
трябва да прецени справедливо ли е ищците да получат обезщетение в
заявения от тях размер, такова, каквото се присъжда за лица, които са
загинали по напълно независещи от тях причини. И същото обезщетение да се
присъди при смърт на лице, което меко казано е направило всичко възможно
да се стигне до негативния резултат. Какво имам предвид. Почвам отзад
напред. Констатациите на експертизата. Последната констатация – „г-н А. е
бил през предпазен колан“. Вещото лице изрично и ясно, и без всякакво
съмнение заявява, че ако е бил с колан г-н А. не би починал и не би получил
въобще травматичните увреждания, които са довели до смърт. Колегата
14
няколко пъти употреби думата „случайно“. Бих се съгласил с това, ако
вещите лица не бяха установили, че металната част на колана е била
поставена в гнездото. Това се прави, за да се предотвратят сигналите на
автомобила. Т.е. непоставянето на колана на А. е трайна, а не случайна
практика. Имаме един фактор – липсата на колан. Отиваме на втори фактор -
алкохола. Последиците от конкретната концентрация и последиците от нея са
посочени ясно в експертизата /цитира/. Имаме ли обяснение защо г-н А. е
предприел конкретно изпреварване при конкретни обстоятелства, които не са
били адекватни въобще на обстановката. Ами аз търся такова обяснение и го
намирам в алкохола. Имаме и още един фактор. Аз ще бъда честен и към себе
си и към вас и този фактор ще го поставя под въпросителна. Това е скоростта.
Тази въпросителна е много виртуална, но за мен тя не съществува, защото
като анализирам експертното заключение в цялост аз виждам изпреварване
при разрешена скорост от 90 км/ч, извършена при превишаване на това
ограничаване. Колко точно това превишаване се установи, че не може да ни
се отговори, сега на съда предоставям възможност той да прецени самият
какви бяха отговорите и как бяха структурирани от вещото лице. Може би
някаква висша форма на прецизност. Като гледам как са нещата между 90-100
км/ч и последиците върху хората и автомобила, то 90 км/ч е надминато.
Виждам поне три фактора на съпричиняване. Акцентирам върху липсата на
колана, защото там процентите са много високи, но като ги съберем всичките
с просто око се вижда, че тази смърт е настъпила не в резултат на случайност,
а на едно безотговорно поведение на самия пострадал водач. В ОИМ степента
на съпричиняване е посочена някак си процентно и аз съм склонен да се
съглася с тези проценти, които трябва да се отразят на размера на
обезщетението. След като определим стойността на съпричиняване,
уважаемият съд ще трябва да направи много подробен анализ на
фактологията по отношение пак на справедливостта, но вече като вътрешно
разпределение на размера на обезщетението по отношение на ищците. За
децата. На мен лично ми е много тежка тази ситуация, тъй като съм човек и
баща. Но имаме едно дете с Акт за раждане, но имаме и друго дете на
сравнително висока възраст без Акт за раждане и без припознаване. От
свидетелските показания се вижда, че когато е поискана някаква форма на
признаване по отношение на това дете, пострадалия е отговарял със смях.
Сега аз не знам как да разсъждаваме какви са били вътрешните отношения в
15
това семейство, съответно последиците, които се търпят от смъртта при тези
вътрешни отношения. Важна част по отношение на цялото дело, както каза и
вещото лице за механизма на катастрофата се извличат от показанията и
обясненията на г-жа А., която е била в автомобила. Нейните показан са много
важни и по отношение на страданията на децата. Защо? Тя ги описва лично,
описва ги пред лекаря и съответно пред психолога. Съдът ще трябва да анализ
цялата ситуация именно въз основа на обясненията на г-жа А.. Хубаво и
какво ни каза г-жа А. при нейното изслушване? Тя започна, доколкото си
спомням „Аз всичко ще кажа, няма да лъжа“. Но явно повлияна от стрес
какво ни каза на стр. 15 от съдебния протокол. „Аз откопчах моя колан и
неговия, за да мога да го дръпна да полегне“. Тези показания и обяснения са в
съществено противоречие с заключението на вещите лица по отношение на
колана и ако този съществен факт, който беше повдигнат с ОИМ, т.е. бил е на
съзнанието на ищците преди делото, ни сочи, че обективността на тези
обяснения е силно засегната от субективност. Така ще го кажа. Какви са
причините за този субективизъм по отношение на обективни факти, аз няма
да мога да отговоря в момента, но съдията ще трябва да потърси отговор на
този въпрос и да обоснове решението си и при преценяване на тези
обстоятелства, а именно: Била ли е обективна г-жа А. при описание на всички
факти и обстоятелства, които са от значение по делото, както по отношение
на механизма на катастрофата, така и по отношение на семейните отношения,
отиването на г-н А. на работа, защото това е само и единствено нейно
твърдение, и по отношение на вида и характера на душевните негативи, които
търпят членовете на семейството в качеството им на ищци. Това е моето
становище, моля да го анализирате обективно, с прилагане на всички
относими към него норми и съответно актуалната практика на ВКС по
отношение на размера на вредите с оглед на процентите на съпричиняване.
Моля да отчетете всички тези фактори по въпроса за присъждане на
разноските направени от моя доверител, които са в минималния размер,
съобразен с размера на исковите претенции.
РЕПЛИКА АДВ. Я.: Господин съдия, че злополуката е трудова се
доказа по безспорен и категоричен начин, още повече, че има и документи в
тази връзка. Тя е призната като такава и от самия работодател. Всъщност
нашата ИМ е към работодателя, а за отношенията между работодателя и
16
третото лице ние няма как да знаем. Третото лице се появява в процеса едва
след депозиране на ИМ. Ние не знаем дали работодателят е застраховал
своята отговорност, а и това съотношение между работодателя и третото
лице, всъщност нас не ни касаят.
По отношение на съпричиняването, което твърди ответната страна не
можем да се съгласим, тъй като установеният в кръвта алкохол на водача е в
такива ниски количества, че освен, че не е наказуем от закона е абсолютно
възможно здрав човек да не го установи обективно. Това всъщност води и до
факта, че той наистина е отивал на работа, тъй като от разпита на самите
свидетели, които посочи самият ответник стана ясно, че в „Костал
Аутомотив“ са били допускани лица толкова пияни, че са падали от стола и
след това са били отстранени от работа. Става въпрос за една жена и го има в
показанията по делото.
По отношение на това бил ли е с предпазен колан или не загиналият
водач, факт е, че в ключалката на предпазния колан има заключващ
механизъм. Също е факт, че водачът е изваден от автомобила от други лица.
Не можем да презумираме неправомерно поведение от страна на който и да е
гражданин с предположението, че той не е изпълнил предвидено в закона
негово задължения. Напротив. Доказателствената тежест е обратна, трябва да
се докаже, че той не е изпълнил това свое задължение и чак тогава да търпи
негативи от това неизпълнение. По никакъв начин не се доказа неизпълнение
на задълженията на водача да бъде с предпазен колан, а дори напротив. От
СМЕ според нас могат да се направят ясни изводи в тази посока, тъй като на
този човек са му счупени множество ребра. Деформациите по автомобила са
били такива, че с предпазен колан също би получил жестоки удари пи
обръщането на автомобила със скорост от посочената в експертизата 90 км/ч
и според нас това би довело до неговата смърт, за съжаление.
По отношение на произхода на едното от децата, в случая обезщетяваме
пострадал за това какво той е загубил, за вредите, които той търпи в
емоционален и морален смисъл, а тия вреди са доказани. От показанията на
абсолютно всички свидетели, а и от адресната регистрация дори на детето
стана ясно, че то живее под един покрив със загиналия, то го възприема като
баща, имат изградени трайни взаимоотношения от неговото раждане с този
17
човек като баща. Двете деца са живели заедно и той никога не ги е делял и
няма никакво съмнение в семейството на загиналия, нито в съпругата му,
нито в разпитаните свидетели, че това дете е именно дете на загиналия А..
Никъде в закона не се поставя искане за документ, а за доказване на
изградени отношения. Не е такъв случаят такъв с трудовата злополука обаче.
Там се изисква да бъде представен документ, какъвто по делото има.
ДУПЛИКА АДВ У.: Относно родствените връзки. Отношенията между
бащата и детето без установен произход са само въз основа на свидетелски
показания. Всички свидетелски показания съдържат субективизъм и могат да
бъдат повлияни по някаква причина. Единственият обективен факт е
единствено с твърдението, че бащата не делял децата си. Как да не ги е делял
като е едното е припознато с установен произход, а другото не е с установен
произход от бащата. Т.е. явно нещо е имало в семейството, поради което този
баща не е искал да официализира връзката си с това дете. Това е обективен
факт. Защо, как и трябва ли да вярваме изцяло само на свидетелските
показания в този аспект, аз предоставям на съда и няма как да бъде друго.
По отношение на прословутия колана. Какво има да спорим там, като
неоспорената експертиза отговаря ясно и конкретно – нямаме предпазен
колан, въобще не се говори да е имало текстилна част в колата. Пише
„имитация на закопчалка“. По-ясно от това какво да приказваме. И накрая,
вещите лица, които колегата не оспори, какво казаха, „Ако починалият е бил с
поставен предпазен колан той не би получил такива увреждания, те биха били
много по-леки“. Т. е. тази смърт се дължи само и единствено от поведението
на починалия. Със съжаление го казвам. Който не е помислил какво ще се
случи по-нататък с хората, които го обичат. Оставям преценката и оценката
на съда и задължително да редуцира тия претенции, които ако ги уважат така,
както са заявени ще бъде нечестно към другите стотици и хиляди хора, които
са загинали, въпреки че са направили всичко, за да спасят живота си, но
някой друг ги е прецакал. В случая прецакването е направено само от този
човек. Лошото е, че той е прецакал не само себе си, а и още 5-6 човека около
него.
АДВ. АНЕВ: Не е прав колегата по отношение на произхода и добре, че
в залата не присъства Юри А., който е брат на починали и щеше да стане
18
неприятно. Оспорвам адвокатското възнаграждение на адв. У., тъй като
следва да бъде представен документ за плащане на тази сума съгласно Закона
за ограничението за плащането в брой. Считам, че плащането не е доказано.
СЪДЪТ приобщава предоставения списък от ответна страна и опис на
разноски от ищците
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ предоставя едноседмичен срок на третото лице помагач за
депозиране на писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.54 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19