РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. П.а
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. П.а Въззивно гражданско дело №
20252000500018 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1003/26.11.2024 год. по гр.д.№ 544/2024 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявения иск от И. Г. П., ЕГН
**********, против Г. М. Я. ЕГН **********, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 21 614 евро или 42 255 лева- главница,
представляваща даден паричен заем и сума в размер на 23 740 лева - лихва
за забава върху сумата от 42 255 лева за периода от 05.10.2019 г. до 05.03.2024
г., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане. ОСЪДЕНА е Г. М. Я. ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., о. Б. да заплати на И. Г. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.“С. П. Е.“ № **, чрез пълномощник
адв. Р. П., със съдебен адрес гр. Б., ул. ”В. Л.” №**, ***** сумата от 21 614
/двадесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет/ евро или 42 255
/четиридесет и две хиляди двеста петдесет и пет/ лева, с която ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 10.04.2024 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 23 740
/двадесет и три хиляди седемстотин и четиридесет/ лева лихва за забава
върху сумата от 42 255 /четиридесет и две хиляди двеста петдесет и пет/ лева
за периода от 05.10.2019 г. до 05.03.2024 г. Осъдена е Г. М. Я. ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., о. Б. да заплати на И. Г. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. “С. П. Е.“ №**, чрез пълномощник
1
адв. Р. П., със съдебен адрес гр. Б., ул. ”В. Л.” № **, ***** ер сумата от
4251,30 лева направени съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска. Осъден е И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ул. “С. П. Е.“ № **, чрез пълномощник адв. Р. П., със съдебен
адрес гр. Б., ул. ”В. Л.” № **, партер да заплати на Г. М. Я. ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Р., общ. Р. о. Б. направените по делото разноски в размер
на 1438,89 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Подадена е въззивна жалба от Г. М. Я. ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. А. Д., срещу решението в осъдителните му
части, с които ответницата е осъдена по предявения срещу нея евентуален иск
за главница, законна лихва и разноски. Твърди се, че в обжалваните части
решението е неправилно като необосновано. Неправилно съдът е приел, че
получената от ответницата сума от 27 000 евро е без основание. Твърди се, че
по делото са събрани доказателства, че получената от ответницата сума й е
предоставена като заем от лицето А. К., като преди превеждането на суми за
погасяване на заема по банковата сметка на И. П., ответницата е извършвала и
погасителни плащания – банкови преводи по сметка на А. К., както й
плащания „на ръка“ на лицето А. К., които не са отчетени от съда при
определяне на актуалния размер на задължението. Сочи се за очевидно, че А.
К. е ползвал сметката на И. П. за свои цели, като му е било предоставено
пълномощно с право изцяло да оперира с тази сметка. Сочи се, че именно А.
К. е наредил плащането на заемната сума на ответницата, като в документа за
банков превод е посочено, че сумата от 27 000 евро са заемни средства, а
преводното нареждане е подписано от А. К. Твърди се, че съдът не е
анализирал в достатъчна степен поведението на страните преди и след
сключване на договора за заем, как са изпълнявани задълженията по него,
както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца нарича А.
К.„моят клиент“, което навежда на мисълта, че И. П. е подставено лице на А.
К. с цел злоупотреба с права спрямо ответницата. Цитирана е съдебна
практика на ВКС, с която е прието, че посочването в платежния документ на
основание за плащането е извънсъдебно признание, че основанието
съществува. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части,
за цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца и за присъждане на
съдебните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Г. П.,
чрез процесуален представител адв. Р. П., в който са изложени твърдения за
нейната допустимост, но неоснователност. Твърди се, че по делото е
установено, че И. П. е наредил превод на сумата от 27 000 евро в полза на
ответницата, които тя не отрича че е получила и е ползвала за свои нужди.
Налице е обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата, поради което тя
дължи връщане на ищеца на невърнатата, излязлата от неговия патримониум
сума, а отношенията й с третото лице - А. К. следва да бъдат уредени в друго,
различно от настоящото производство. Отречено е твърдението във
въззивната жалба, че клиент на адв. П. е А. К., като се сочи, че негов клиент по
делото е именно ищеца И. П. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на разноските пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд, след
отхвърляне на главния иск се е произнесъл по предявен евентуален иск с
правно основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД и по претенция за
законна лихва.
В частите, с които е отхвърлен главния иск и са отхвърлени претенциите
за мораторни и законни лихви по този иск, както и за мораторни лихви по
евентуалния иск, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на произнасяне от въззивния съд е предявеният от И. Г. П., ЕГН
**********, против Г. М. Я. ЕГН **********, иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 21 614 евро или 42 255 лева , с която се
твърди, че ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
10.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид
обстоятелството, че с отхвърляне на главния иск с влязло в сила към момента
съдебно решение е отречено твърдяното от ищеца правно основание за
предоставяне на сумата от общо 27 000 евро, като дадени в заем от ищеца на
ответницата, както и при положение, че ищецът не сочи друго правно
основание за получаване на сумата от ответницата, а в хода на процеса в
отношенията между тях не се установи такова, евентуалният иск по който е
сезиран за произнасяне настоящият съд е за неоснователно обогатяване на
ответницата със сума получена без правно основание от ищеца.
Ответницата оспорва твърденията както за наличието между страните на
облигационна връзка, така и за неоснователното й обогатяване за сметка на
ищеца. Твърди, че сумата от 27 000 евро е получила по банковата си сметка,
след неформално сключен договор за заем между нея и лицето А. К. през 2019
год., като парите били преведени от това лице, а не от настоящия ищец.
Уговорката била сумата да бъде върната на А. К. до седем години, като през
това време ответницата можела да му връща каквито суми може да отдели.
Ответницата започнала да връща суми за погасяване на заема още през 2020
година, като първоначално превеждала сумите по банкова сметка на А. К.,
която той й предоставил. След като извършила няколко превода по тази сметка
и му дала в брой сумата от общо 2300 лв., А. казал на ответницата, че
останалите пари трябва да превежда по сметка на И. П., поради което
следващите преводи били извършвани по сметката на И. П. Изложени са
твърдения, че И. П. е подставено лице на А. К., твърди се, че реално
предоставените парични средства на ищцата са били на А. К., поради което е
направено искане за отхвърляне на предявения евентуален иск.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустим иск, поради
което е валидно и допустимо в обжалваната част.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
3
Видно от представеното по делото кредитно нареждане за кредитен
банков превод, на 05.10.2019 година посоченият като „клиент“ в платежното
нареждане А. К. е наредил превод от 27 000 евро от сметката на настоящия
ищец - И. Г. П., отразен като „наредител“, да постъпят по банкова сметка на
настоящата ответница Г. М. Я.. В нареждането като основание за плащане е
посочено „заемни средства“. Не се спори, че сумата от 27 000 евро с парична
равностойност в лева – 52 807,41 лв. при официален курс на лева спрямо
еврото 1 към 1,95583, е постъпила по банковата сметка на ответницата.
От свидетелските показания на свидетелката З. М. - колежка на
ответницата от петнадесет години, се установява, че тя и ответницата работят
заедно във фирма, чиито управител е лицето Х. Х. Свидетелката сочи, че
познава от 20 години и лице на име А. Знае, че А. преди време често е идвал
при нейния шеф Х., като му предлагал различни инвестиции, които според
свидетелката били рискови и тя предупредила шефа си за това. Когато идвал
при тях във фирмата, А. демонстрирал самочувствие на заможен човек.
Свидетелката знае, че докато бил женен, тъй като съпругата му била богата
жена, той разполагал със значителни средства, но в края на 2019 година
свидетелката разбрала от общата за фирмите на Х. и А. счетоводителка, че се
е развел с жена си, след което тя заминала за К., а сметките на А. били под
запор. Свидетелката знае, че през 2019 година Г. искала да си купи къща, но не
й достигали пари. Първо попитала за заем техния шеф – Х., но той нямал
възможност да й даде пари и я насочил към А. Свидетелката присъствала,
когато Х. се обадил на А., след което А. дошъл в офиса на среща. В
присъствието на Х. и свидетелката М., А. се съгласил да даде заем на Г. около
20 000 евро, казал „добре, ще помогна“, като от ответницата свидетелката
знае, че сумата която е поискала в заем от А., е била преведена по банкова й
сметка. Свидетелката сочи, че работят с Г. една до друга, двете обслужват
цялата администрация на фирмата на Х. и си споделят лични неща.
Свидетелката знае, че Г. започнала да връща по малко заема на Ал. По време
на пандемията Г. и А. решили да удължат срока за връщане. Г. казала на
свидетелката, че първо е връщала суми по сметка на А., но след като видяла,
че преводът е направен от сметката на друго лице, започнала да връща пари по
сметка на И. П.
Видно от представените от ответницата неоспорени от ищеца платежни
документи и разписки, след като е получила сумата от общо 27 000 евро с
парична равностойност в лева – 52 807,41 лв., тя е започнала да връща и
възстановява части от сумата, както следва:
-съгласно платежно нареждане от 28.10.2020 год. на *** - Б. е преведена
сумата от 5000 лв. по банкова сметка на А. Я. К., с основание „ заемни
средства“,
-съгласно разписки на Изи Пей от 21.09.2021 год., 05.11.2021 год. и
17.11.2021 год. са преведени сумите съответно 300 лв., 200 лв. и 315 лв. по
банкова сметка на А. Я. К. с основания „връщане на заем“ и „заемни
средства“,
- съгласно платежно нареждане от 28.10.2020 год. и платежно нареждане
от 11.10.2021 год. на *** - Б. са преведени съответно сумата от 2,565,42 евро
равна на 5017,53 лв. и сумата от 250 лв. по банкова сметка на А. Я. К. с
4
основание „заемни средства“.
Общо преведена от ответницата по банкова сметка на А. К. като заемни
средства получени от сметката на ищеца И. П. е сума в размер на 11 082,53
лв. или 5666,40 евро.
Последвали са четиринадесет частични плащания от ответницата по
сметка на И. Г. П., съгласно представени по делото четиринадесет платежни
нареждания от 2021, 2022 и 2023 год. – неоспорени от ищеца, с посочено
основание „връщане на паричен заем“ в размер на общо 11 530 лв. или
5895,20 евро.
От представената кореспонденция от Вайбър между ответницата и
соченото от нея лице - А. е видно, че на 15.07.2022 год. и на 19.05.2022 год., тя
е съобщила на А., че ще извърши два превода „по сметка на И.“.
Съдът зачита доказателствата за извършените погасителни плащания по
представените по делото платежни документи за банкови преводи и по Изи
Пей, на посочените в тях лица, като от тях се установява, че общо върнатата
от ответницата сума от получения превод от 27 000 евро, е в размер на
22 612,53 лв. или 11 561,60 евро.
Не е доказано по делото твърдението на ответницата, че като част от
предоставената и в заем от А. К. сума, му е върнала „на ръка“ сумата от общо
2300 лв., поради което съдът не отчита такова плащане.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелката З. М.,
които кореспондират й с представените шест платежни документа за
преведени суми от ответницата по банкова сметка на лицето А. К. с посочено
основание „заемни средства“, поради което намира за доказани твърденията
на ответницата, че сумата от 27 000 евро тя е получила като заемна сума по
правоотношение възникнало по договор за заем между нея и заемодателя А.
К. В този смисъл са отразяванията в представеното преводно нареждане за
превеждане на сумата от 27 000 евро с основание „заемни средства“, по
сметка на ответницата, по което като клиент на банката е посочено лицето А.
К., а нареждането носи неговия подпис.
Не се установи по делото между ищеца И. П. и ответницата да е имало
облигационно правоотношение по сключен договор, но се установи, че макар
и във връзка със сключен между ответницата и трето за делото лице - А. К.
договор на заем, сумата от общо 27 000 евро е излязла от патримониума на
лицето И. Г. П., който е титуляр на сметката, от която са били преведени тези
пари и това е било видно за ответницата още при превода на сумата, тъй като в
преводното нареждане И. Киров е посочен като наредител. По делото не се
твърди и не се установяват отношения между ищеца И. К. и ответницата Г. Я.,
сочещи правно основание за предоставяне на сумата от 27 000 евро, поради
което следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че спрямо него
тази сума е предоставена на ответницата без правно основание. Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне – т.е. още при получаване на сумата в
отношенията между страните по делото е липсвало основание за преминаване
на имуществени блага в размер на 27 000 евро от патримониума на ищеца в
патримониума на ответницата и спрямо ищеца ответницата неоснователно се
е обогатила с тази сума, считано от момента на получаването й, поради което
5
за нея възниква задължение за връщането й на ищеца. Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца е доказана по основание. Въпреки
твърденията си, ответницата не доказа, че ищецът И. Г. П. е подставено лице
на третото лице - заемодателя А. К. и, че фактически паричните средства по
сметката на ищеца от която е преведена сумата от 27 000 евро на ответницата,
са на третото лице А. К., поради което съдът не споделя възражението на
ответницата в този смисъл.
От друга страна, по делото е установена връзка между ищеца И. П. и
третото лице А. К., която и към момента не е прекъсната, предвид
обстоятелството, че ищецът по делото е представил като доказателство пред
окръжния съд извадка от чат по Вайбър между А. К. и ответницата Г. по повод
връщане на сумата. Също така, на 05.10.2019 год. А. К. се е разпоредил и явно
е имал възможност да се разпорежда с паричните средства от сметката на
ищеца И. П. вместо него, за свои цели. Възможността за такова разпореждане
сочи, че А. К. е бил легитимно упълномощен за разпореждане с паричните
средства от сметката от И. П., както намери за добре. Ето защо и при
положение, че А. К. първоначално е дал собствената си банкова сметка и е
казал на ответницата да връща сумите за погасяване на задължението по
договора за заем, по тази сметка, като е приел извършените шест частични
плащания, при липсата на доказателства за противното, съдът приема, че
учреденото от И. П. в полза на А. К. представителство за предоставяне на
други лица на парични средства от банковата му сметка, го легитимира пред
тези други лица /каквато е ответницата/, и за възможността А. К.да приема от
името на ищеца И. П. погасяващи плащания по задълженията за връщане на
предоставени чрез него от сметката на И. П. суми. В подкрепа на този извод е
и установеното по делото цялостно поведение на А. К. спрямо ответницата,
както и петгодишното /без един ден/ бездействие от страна на И. П. спрямо
ответницата по повод получената от нея сума от банковата му сметка. Ето
защо съдът намира, че ответницата е добросъвестен платец за сумите
първоначално преведени като частични плащания за връщане на
предоставената й от банковата сметка на ищеца сума от общо 27 000 евро,
извършени по сметка на А. К. с основание „заемни средства“, поради което
зачита освен последващите погасителни плащания извършени директно по
сметка на ищеца и първоначалните погасителни плащания извършени по
сметка на А. К.от общо 11 082,53 лв. или 5666,40 евро, като частични
плащания в изпълнение на задължението на ответницата спрямо ищеца
за връщане на сумата от общо 27 000 евро.
При задължение на ответницата спрямо ищеца за връщане на осн. чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД общо на сумата 27 000 евро и извършени преди
предявяване на иска погасителни плащания общо в размер на 5666,40 евро
плюс 5895,20 евро – т.е общо 11 561,60 евро с левова равностойност 22 612,53
лв. остатъчното задължение на ответницата спрямо ищеца е за връщане
на сумата от 30 194,88 лв. или 15 438,40 евро при официален курс за едно
евро на 1,95583 лева, поради което исковата претенция на ищеца е
основателна до тези размери. Върху дължимата от ответницата сума следва
да се присъди законна лихва, считано от предявяване на иска, до
окончателното й изплащане /пред въззивния съд не е въведен като предмет на
делото спор за момента, от който се дължи лихва/.
6
Предвид горното въззивната жалба е частично основателна, поради
което решението в обжалваната част, следва частично да се отмени като
неправилно – необосновано от събраните по делото доказателства относно
размера на извършените погасителни плащания, в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата над 15 438,40 евро до
размера от 21 614 евро или сумата над 30 194,88 лв. до размера от 42 255
лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане на сумата, като в тази част – за сочената
разлика, ведно със законната лихва върху нея, претенцията на ищеца
следва да бъде отхвърлена.
В останалата обжалвана част, с която ответницата е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 30 194,88 лв. или 15 438,40 евро, ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на
сумата, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото в полза на ищеца при общ размер на
направените разноски пред окръжния съд от 6639,80 лв., съобразно
основателната част от исковата претенция са дължими разноски в размер на
3022 лв., поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на ищеца са присъдени разноски пред първата инстанция
за размера над 3022 лв. до 4251,30 лв.
Съобразно неоснователната част от претенцията при направени от
ответницата разноски пред първата инстанция в размер на 4000 лв., в нейна
полза са дължими разноски в размер на 2179,77 лв., от които окръжният съд е
присъдил 1438,89 лв., поради което настоящият съд следва да й присъди
разликата от 740,88 лв.
Пред въззивния съд въззивницата е представила доказателства за
направени разноски само за заплатена държавна такса в размер на 845,10 лв.,
от които съобразно основателната част от жалбата за сумата от 12 060,12 лв.,
при обжалваем интерес от 42 255 лв., съответно следва да се присъди сумата
от 241,20 лв.
Пред въззивния съд възиваемият е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., като насрещната
страна е направила възражение за прекомерност, с искане за намаляване по
чл.78, ал.5 от ГПК до 1000 лв.. Съдът като взе предвид обжалваемия интерес,
правната и фактическа сложност на делото и реално извършените от адвоката
на ищеца действия по защитата му, както и Наредба № 1 за възнагражденията
на адвокатската работа, която съдът приема като ориентир, без да е обвързан
от нея, намира , че размерът от 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
от ищеца за защитата пред въззивния съд, не е прекомерен. Съобразно
неоснователната част от въззивната жалба в полза на въззиваемия следва да се
присъди съответна част от платеното адвокатско възнаграждение в размер на
2143,76 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 1003/26.11.2024 год. по гр.д. № 544/2024 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
- е осъдена Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р.,
обл. Б. да заплати на И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„С. П. Е.“ № **, сумата над 15 438,40 евро до размера от 21 614 евро или
сумата над 30 194,88 лв. до размера от 42 255 лева, с която ответницата се е
обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху разликата ,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2024 г. до
окончателното изплащане,
-е осъдена Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р.,
обл. Б. да заплати на И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„С. П. Е.“ № ** направени разноски пред първата инстанция за размера
над 3022 лв. /три хиляди и двадесет и два лева/ до размера от 4251,30 лв.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ул. „С. П. Е.“ № ** срещу Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Р., общ. Р., обл. Б., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, за осъждане на Г. М. Я. ЕГН ********** да заплати на И. Г. П.,
ЕГН **********, сумата над 15 438,40 евро /петнадесет хиляди
четиристотин тридесет и осем евро и четиридесет евроцента/ до размера от
21 614 евро /двадесет и една хиляди и шестстотин и четиринадасет евро/ или
сумата над 30 194,88 лв. /тридесет хиляди сто деветдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки/ до размера от 42 255 лева /четиридесет и две
хиляди двеста петдесет и пет лева/, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
разликата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2024 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВРЪЖДАВА решение № 1003/26.11.2024 год. по гр.д.№ 544/2024
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р.,
обл. Б. да заплати на И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„С. П. Е.“ № **, направени пред въззивния съд разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно неоснователната част от въззивната
жалба в размер на 2143,76 лв. /две хиляди сто четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. П.
Е.“ № **, да заплати на Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р.,
общ. Р., обл. Б. разликата в направените пред окръжния съд разноски в размер
на 740,88 лв. /седемстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
както и направени пред въззивния съд разноски за заплатена държавна такса
съобразно основателната част от въззивната жалба в размер на 241,20 лв.
/двеста четиридесет и един лева и двадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
8
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9