Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производството по делото е образувано по подадена на 05.11.2014г. искова молба от С. П. Л., ЕГН * от гр.В.Т. против Н. К. Л., ЕГН * от гр.П., с която е поискано съдът да приеме за установено по отношение на ответника,че ищцата е индивидуален собственик на имот, придобит от нея на 14.07.2004г. по време на фактическата раздяла с ответника и находящ се в гр.В.Т.,У."И. В." №..,..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентиф..... по ККР на града, с площ от 92.02кв.м., който обект се намира в сграда № 1,разположена в ПИ с идентиф...., ......и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 10447.503.183, с предназначение жилище, на едно ниво, при граници и съседи: на същия етаж имот с идентификатор ...., над обекта имот с идентификатор ...., под обекта имот с идентификатор ....., ведно с прилежащото избено помещение № ...., с площ от .... кв.м., както и гараж № 5, представляващ самостоятелен обект в сградас идентификатор ..., с площ от 31.77 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ...., в сграда № 1, на едно ниво при граници: на същия етаж -..... ......, под обекта няма, над обекта ....., заедно с 2.52 % ид.ч от общите части на сградата, както и с 8.23% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж и 8.40/413 ид. частиот поземлен имот с идентификатор ...., целият с площ от 403 кв.м., при граници на поземления имот - ..., ..., ..., ... Твърди с ответника да са сключили граждански брак на 22.07.1984г. , но в началото на м.март 2004г. ищцата напуснала семейното жилище поради лошо отношение на съпруга и от тогава са във фактическа раздяла.Твърди брака им да е прекратен с развод с решение по гр.д.№ 561/2014г. по описа на Районен съд П..Твърди,че по време на фактическата си раздяла с ответника от м.март 2004г. - на 14.07.2004г. да е закупила описаното по-горе жилище в лично качество ,като цялата продажна цена да е платила с лични средства, дарени от леля й и свако й в размер на 29000лв. с договори за дарение от 01.07.2004г. и от 12.07.2004г., със заем от брат й от 5000лв. оформен като запис на заповед с дата 09.07.2004г.,който върнала при изплащането му,както и с доходи от търговската си дейност като "Л.-С. Л.".Твърди за периода 1997г.-2004г. да е реализирала печалба от тази си дейност в размер на 30124лв. Твърди ,че е изключителен собственик на процесния имот по см.на чл.23,ал.1 СК, който не е придобит в режим на СИО и ответникът няма никакъв принос за придобиване на имотите,тъй като имота е заплатен от нея с реализирана печалба от развивана от нея търговска дейност и дарени й и заети. Моли съда да постанови решение,с което да се приеме за установено,че е индивидуален собственик на процесните имоти , претендира разноски. Ответникът е оспорил иска с твърдение,че описаните имоти са придобити по възмезден начин по време на брака с общи средства при което е налице презумпцията на чл. 21,ал.3 СК и имотите са в режим на СИО.Твърди ,че брака им е продължил да съществува до 2014г., когато е постановено решението за прекратяването му,поради което и презумпцията по чл.21,ал.3 СК е валидна до прекратяването му.Твърди имота да е сключен с предварителен договор, закупен на груб строеж с необходимост от довършителни работи, средства за които е предоставял той.Оспорил е твърденията за получени дарения и заем от ищцата и от стопанската й дейност като , открито е производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване на данъчните декларации за 1997-2003г. подадени от ищцата като и на договорите за дарение и запис на заповед. Моли за отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна и недоказана, претендира разноски. Великотърновският окръжен съд като обсъди събраните по делото доказателства ,намира за установена следната фактическа обстановка: По делото е установено и не се спорят следните обстоятелства: от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...,т...,рег.№ ...,дело № 325/2004г. на нотариус Р. ,рег.№ ...,се установява,че по силата на сключен договор между продавачите Лъчезар и Даниела Захариеви и купувач С. П. Л.,страните по делото са придобили недвижим имот в гр.В.Т., У."И. В." .. и описан така : от жилищен блок с гаражи,построен в УПИ ... в стр.кв. ..., при граници на УПИ , апартамент № ...на V жилищен етаж с площ от 92.92кв.м., изба № .. и гараж № .. , с подробно посочени граници за сумата от 18986.30лв. изплатена напълно преди нотариалното удостоверяване на сделката. Данъчната оценка на имота е в размер на посочената цена на сделката. Не се спори,че брака между страните е прекратен с решение № 197/07.11.2014г. по гр.д.№ 561/2014г. на РС П.. Представен е договор за дарение от 01.07.2004г. между С. Х. Г. -дарител и С. П. Л.-дарена за сума от 10000лв. и втори договор от 12.07.2004г. с дарител Д. Д. Г. и дарена-С. П. Л. за сумата от 19000лв. От приети по делото заключения на съдебно-графическа експертиза -първа от вещото лице М. М. и втора при оспорване на първата, от вещото лице Х. Б. се установява безспорно,че подписа за дарител в договор за дарение от 01.07.2004г. най-вероятно е копиран от негов подпис, а подписа за дарител Д. Д. Г. в договора от 12.07.04г.- е положен от нея. От представени данъчни декларации по чл.41 ЗОДФЛ за годините 1997-2003г. на "Л.- С. Л." и за годините 2004-2006г. с декларатор Н. К. Л. се установява,че страните са развивали дейност- производство на декоративни храсти и цветя,но какъв е резултата от същата не е изследвано, съотв. не е установено по предвидения за това в ГПРК ред.От заключението на изслушаната съдебно-оценъчна експертиза,оспорена от ищцата, се установява,че справедливата пазарна стойност на процесните имоти към 14.07.04г., към 31.12.04г. , към 31.12.07г. и към.м.май 2015г. е съотв. за апартамента и избата -46700лв., 49000лв. , 62700лв. и 52000лв., а за гаража и съотв.ид.части от общите части на сградата и ид.части от УПИ към 14.04.04 г. и към. м.май 2015г. е 4000лв. и 6500лв. Съдът възприема заключенията на вещите лица изцяло като обосновани и категорични. От представено удостоверение за данъчна оценка от 04.11.2014г. на Община В.Т. се установява,че е дадена такава за процесния имот в размер на 97912.60лв.От разпита на свидетелите на ищцата Р. Ц. Х., Д. П. Д.-брат на ищцата и Д. Д. Г.-леля на ищцата, се установява,че страните са развивали обща търговска дейност, имали са доходи от същата, но какви и колко не е доказано от ищеца. Свидетелят Д. П. потвърди да е дал на сестра си сумата от 3000лв. ,но не помни датата с уточнение,че е било преди да купи апартамента, докато свидетелката Д. Д. потвърждава само за сумата от 2000лв. дадени на С., които дори искала да й ги върне,но последната отказала.Допълва,че помни да е давала само 11000лв. без да уточнява кога.По отношение на 19000лв. заявява,че не помни да е давала такава сума на С.,както и да е подписвала договор, после заявява,че не оспорва подписа върху договора за дарение но не знае кога го е подписала.Освен,че са неточни и противоречиви в показанията си последните двама свидетели, същите са заинтересовани от изхода на спора,при което съдът не кредитира техните показания досежно твърдението,че единствено и само ищцата е вложила средства в закупуването на процесния имот.Нещо повече, свидетелката Д. Д. потвърждава обстоятелството,че не е разполагала с такава сума в брой/19000лв./, а ако е давала пари те са били в полза на семейството, а не лично на ищцата. При така изложената фактическа обстановка съдът приема,че предявения иск ,разгледан въз основа на твърдяните обстоятелства и заявен петитум по чл.21,ал.4 вр.чл.23,ал.1 СК, е неоснователен и изцяло недоказан.Съображенията на съда за това са следните: По откритото производство по чл.193,ал.3 ГПК за оспорване на договор за дарение от 01.07.2004г. и втори от 12.07.2004г. съдът намира за доказано оспорването по отношение на първия,сключен между С. Х. Г. и С. П. Л. на 01.07.2004г. относно авторството на дарителя по същия.Като приема,че документа е неистински го изключва от доказателствения материал. За заварените от новия СК/2009г./ бракове се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор, както е в настоящия случай.И новия СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване на имот по време на брака в резултат на съвместен принос,който се предполага до доказване на противното- чл.21,ал.3 вр.ал.1 СК Разпоредбите на чл.23 и чл.21,ал.4 СК /2009г./ са в необходима връзка ,тъй като с иска по чл.23 СК се опровергава презумпцията за съвместен принос по чл.21,ал.3 СК – решение по гр.д.№ 430/2011г. на ІІ ГО на ВКС, по чл.290 ГПК.В това решение е посочено,че всяко възражение за трансформация по чл.21,ал.1 и 2 СК -1985г. /отм./ по същество не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради и което доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията ,установявайки пълно и пряко влагане на извънсемейните лични средства в придобиването на конкретното вещно право. Уредбата на трансформацията на лично имущество и начина на установяване не е променен и в СК от 2009г., като неяснотата в текста на чл.21,ал.4 СК е коригирана с изменението в ДВ бр.100/2010г. / в този см. определение № 782/30.05.2012г. по гр.д.№ 132/2012г. ІІІ ГО ВКС/. В процесния случай се касае до специална хипотеза на възникнала съсобственост в резултат на прекратена с развод СИО, в която съдът има задължение да установи действителните права на участниците в прекратената СИО и отговори дали събраните доказателства оборват законовата презумпция.В случая придобиването на имота е на името на единия съпруг по време на брака между страните , поради което и установяване на трансформация на лично имущество от страна на ищцата е изключено- произхода на изразходваните за плащането на цената на апартамента суми,получени като дарение е без значение за придобиване на имота. Обстоятелството,че ищцата твърди да е заплатила цената с изцяло лични средства при сключване на сделката единствено обосновава извод за приноса й в придобиване на имота в режим на СИО,но не установяват и частична трансформация на тези средства в същата. Освен това в процесния случай не е установено безспорно,че фактическата раздяла между съпрузите е от 2004г. и предшества закупуването на жилището.Установеното,че двамата съпрузи са развивали съвместен бизнес до развода си през 2014г.от който реализирали печалби за периода 2004-2007г. Недоказано обаче е твърдението на ищцата,че със сумата от 19000лв., получена като дарение от лелята на ищцата на 12.07.04г. е заплатена част от продажната цена, която към датата на продажбата обаче и съгл. заключението на вещото лице е 46700лв. По отношение на дадените от брата на ищцата сума от 5000лв. също не е установено безспорно,че същата е предназначена за закупуване на апартамента,още повече,че същият многократно заявява,че е помагал на сестра си в търговската й дейност. Не е оспорено и твърдението,че двамата съвместно са се грижили за децата си,макар свид.Д. П. да заявява в показанията си,че децата са останали да живеят при баща си.Нещо повече,след като не е доказано безспорно,че процесния имот е придобит по време на продължителна фактическа раздяла,изключваща всякаква физическа,духовна и икономическа връзка между съпрузите и вследствие на това е станало невъзможно единия от съпрузите -в случая ответника ,да има принос в придобитото от другия ,няма как да се приеме ,че това имущество е изключено от СИО. В този см. е и ТР № 35/1971г. на ОСГК на ВС.Както изрично е заявено от ищцата същата е напуснала семейното жилище в началото на м.март 2004г. и на 14.07.2004г. е придобила апартамента, съотв. с оглед краткия период на раздялата не може по категоричен начин да се изключи семейния характер на сумата по сделката. И с оглед задължението на ищеца при условията на пълно и главно доказване да обори презумпцията по чл.21,ал.1 СК,съдът приема,че от събраните и обсъдени по-горе доказателства законовата презумпция не е оборена ,поради което иска по чл.21,ал.4 СК следва да бъде отхвърлен като недоказан. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат направени от него разноски в производството в размер на 2000лв. в т.ч. за адвокатско възнаграждение и вещо лице. Водим от изложеното и на осн.чл.21,ал.4 вр.чл.23,ал.1 СК , В. окръжен съд Р Е Ш И : ПРИЗНАВА по реда на чл.194 ГПК, че договор за дарение от 01.07.2004г. сключен между С. Х. Г. от гр.П. в качеството му на дарител и С. П. Л. за дарена сума от 10000лв. е неистински- неавтентичен относно подпис на дарителя. ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. Л. ,ЕГН * от гр.В.Т.,У."И. В." 4,А.1..5, предявен срещу Н. К. Л., ЕГН * от гр.П., У."Ст.К." № .. да се признае за установено по отношение на ответника,че С. П. Л. е изключителен собственик на недвижим имот находящ се в гр.В.Т.,У."И. В." №4,А...., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентиф.... по ККР на града, с площ от 92.92кв.м.,състоящ се от входно антре,хол,дневна трапезария с кухненски бокс,две спални,баня и тоалетна с предверие,две тераси, който обект се намира в сграда № 1,разположена в ПИ с идентиф...., ... и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ..., с предназначение жилище, на едно ниво, при граници и съседи: на същия етаж имот с идентификатор ..., над обекта имот с идентификатор ..., под обекта имот с идентификатор ..., ведно с прилежащото избено помещение № 9, с площ от 10.97 кв.м., както и гараж № 5, представляващ самостоятелен обект в сградас идентификатор ..., с площ от 31.77 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ..., в сграда № 1, на едно ниво при граници: на същия етаж -.... ..., под обекта няма, над обекта ..., заедно с 2.52 % ид.ч от общите части на сградата, както и с 8.23% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж и 8.40/413 ид. частиот поземлен имот с идентификатор ..., целият с площ от 403 кв.м., при граници на поземления имот - ..., ..., ..., ....... като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА С. П. Л. ,ЕГН * от гр.В.Т.,У."И. В." 4,А.1..5, да заплати на Н. К. Л., ЕГН * от гр.П., У."Ст.К." № 27А, сумата от 2000/две хиляди/лв. направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение от 1800лв. и 200лв. за вещо лице. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред А. съд В.Т.. Окръжен съдия: |