Р Е Ш
Е Н И Е
№ 790
03.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета
Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 834 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Национален строителен контрол“ (ДНСК) - София,
против Решение №203 от 24.07.2020г., постановено по АНД №1258 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба
се релевират доводи за неправилност на съдебния акт. В тази връзка на първо
място се сочи, че районния съд приел, липсата на посочено място на извършване
на нарушението в процесния АУАН. В случая обаче в АУАН било посочено седалището
и адреса на управление на нарушителя, което било и мястото на извършване на
нарушението, тъй като характерът на самото деяние – изготвяне на оценка,
предполагал, че тази оценка е изготвена и подписна в седалището на дружеството.
Установяването на място на нарушението било преповторено и в наказателното
постановление, където мястото било точно посочено, като
административнонаказващият орган изрично бил посочил и как достигнал до извода,
че именно гр.Хасково било мястото на извършване на нарушението. Горното се
потвърждавало от събраните по преписката доказателствата и не се оспорвало от
страните. На следващо място се счита, че в решението си районният съд
неправилно посочил, че в НП била възприета фактическа обстановка, която не била
описана нито в констативния протокол, нито в АУАН. Твърди се, че както в АУАН,
така и в НП фактическата обстановка била описана ясно и подробно, посочено било
точно извършеното нарушение. Сочи се, че на „Р. - 06“ ЕООД била наложена
санкция за това, че при изготвяне на комплексен доклад за строеж
„Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция, обслужваща сгради и
паркинги – първи етап“, в качеството си на строителен надзор на строежа,
допуснало нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ. Нарушението се изразявало в нарушаване на Наредбата за специално ползване
на пътищата, допуснато при изготвяне на комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, тъй като за
строежа не било издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез
изграждане на търговски крайпътен обект по чл.8, ал.2 от наредбата. Приетото от
РС заключение по СТЕ се счита за неправилно. В тази насока се посочва, че 2-ри
и 4-ти въпрос от СТЕ не били относими към спора по делото. Сочи се, че
специалната наредба поставяла две условия, според които се определяло дали един
обект бил „крайпътен търговски обект“ или не и те били дали този обект обслужва
пътуващите и пътните превозни средства и дали бил разположен в обхвата на пътя.
Въпросът за това как бил решен достъпът до този обект не спадал към условията
за определяне на вида на обекта. Това било така защото, когато обектът попадал
в обхвата на пътя, той винаги подлежал на разрешителен режим. Счита се, че поставеният
в експертизата 3-ти въпрос бил правен, тъй като изисквал поставянето на правна
квалификация, въз основа на установени по делото факти, а именно дали строежът
представлявал „крайпътен обслужващ комплекс“ по смисъла на закона. Единственият
релевантен по делото въпрос в СТЕ е бил въпрос първи. При отговора на същия
обаче експертът се позовавал на документи, които не били представени по делото.
Представен била единствено графична част на инвестиционния проект, от която
било вино, че строителната ограничителна линия минавала през цитирания имот,
като предвидения с проекта строеж попадал между строителната ограничителна
линия и Републикански път I-8 при км.41 + 700, от което следвало, че
попадал в зоната за специално ползване на пътя. Счита се, че позоваването от страните в съдебното производство,
участниците в процеса или самия съд на писмени документи, които нито били
представени, нито приемани като доказателства по делото е недопустимо, противоречало
на съдопроизводствените правила и нарушавало правото на защита на страните. На
следващо място се счита, че съдът не обсъдил в съвкупност всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Не изложил също мотиви относно графична
част на инвестиционния проект, от която ставало ясно, че строежът попадал в
зоната за специално ползване на пътя, както и писмо
изх.№5300-10483/06.11.2018г. на АПИ, в което това обстоятелство било посочено.
От събраните по делото доказателства категорично се доказвало, че стоежът по
процесния инвестиционен проект попадал на строителната ограничителна линия на
път I-8 и за него било необходимо издаване на
разрешение за специално ползване на пътя по смисъла на чл.8, ал.2 от Наредбата
за специално ползване на пътищата.
По изложените
съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител. Иска се отмяна на решението.
Ответникът, „Р. – 06“
ЕООД, в представени чрез пълномощник писмени бележки, излага доводи за
неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно
решение. Смята, че изводите на РС са правилни и изтъква, че към дата на
изготвяне на Комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния
проект с основните изисквания към строежите, строежът не представлявал
„крайпътен обслужващ комплекс“. В
съдебно заседание се претендират разноски по делото, срещу което се прави
възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде отменено.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение
№203/24.07.2020г., постановено по АНД №1258/2019г., Районен съд - Хасково е отменил
Наказателно постановление № СФ17-ДНСК-85 от 02.10.2019г., издадено от Заместник-началник
на ДНСК – София, с което на „Р. - 06“ ЕООД, гр.Х., на основание чл.237, ал.1,
т.6, пр. първо, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) е било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за нарушение на чл.142,
ал.5, т.8, във вр. с изискванията на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ, във вр. с чл.8,
ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата.
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, които
водели до отмяната на атакуваното НП. Нито в АУАН нито в НП било описано
подробно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които било извършено, а в АУАН липсвало и посочване на мястото на извършване на
нарушението. В НП била описана фактическа обстановка и факти, които реално не
били констатирани от проверяващите при извършената от тях проверка с
Констативен протокол №506/13.05.2019г. Отбелязал, че установяването за пръв път
от наказващия орган на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които
било извършено нарушението било недопустимо, съгласно разпоредбите на ЗАНН. В
случая фазите по установяване и санкциониране на нарушението не били спазени и на практика фактите и обстоятелствата около извършване
на нарушението били установени от наказващия орган и той се явявал както
контролен орган, така и наказващ. Посочил, че действително в чл.53,
ал.4 от ЗАНН се допускало разследване на спорни обстоятелства, но в случая
такива не били посочени в АУАН и липсвали данни за извършването на проверка. Според съда, без да присъствал на проверката и без да
извършил такава за спорни обстоятелства, описани в АУАН, наказващият орган бил
възприел фактическа обстановка, която била няколко страници и нямала нищо общо
с тази в АУАН и протокола от проверката. Последното било съществени процесуално
нарушение и водило до отмяна на НП. По същество съдът приел, че настоящият
ответник не бил осъществил състава на нарушението което му било вменено. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза установил, че „Р. – 06“ ЕООД
имал качеството на консултант по
чл.166, ал.1 от ЗУТ и именно в това си качество дружеството извършило оценка за
съответствие със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект
за „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция, обслужваща сграда и
паркинги - първи етап“, със ЗП=195.89кв.м и РЗП=195.89кв.м, в УПИ VI-39,42,
кв.2, м. „Максим Горки“ по плана на гр. Божурище, в нарушение на чл.142, ал.5,
т.8 от ЗУТ. Посочил, че съгласно доказателствата в това число показанията на
свидетелите К., О., В. и Н., които кредитирал, от констативния протокол от
проверката №506/13.05.2019г., от останалите приети по делото доказателства и от
заключението на експертизата, се доказвало, че оценката, описана в НП се
отнасяла именно до първата част на проекта. В тази първа част не била
проектирана връзка на обекта с главен път І-8, а се било предвиждало той да се
обслужва с връзка към уличната мрежа на гр.Божурище. Това обстоятелство било
безспорно доказано. Съгласно заключението на експертизата по т.2 от задачата,
„съгласно изработения инвестиционен проект за строеж: „Бензиностанция с
автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги -
първи етап“ в УПИ VI-39,40, м.“Максим Горки по плана на гр.Божурище не бил
предвиден вход-изход към главен път 1-8. На този етап била предвидена лека
ажурна ограда по североизточната граница на имота. Към момента на изготвяне на
Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите, за строежа на първи етап, било невъзможно
проектираните с инвестиционния проект сгради и съоръжения да обслужват пътници
и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8. Именно и поради последното
този обект не представлявал „Крайпътен обслужващ комплекс“. На следващо място, съдът цитирал разпоредбата на чл.8,
ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, според която „разрешението
за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и
пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за
строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на
територията“, като приел, че за да било необходимо такова разрешително за
специално ползване на пътя следвало да се предвижда освен изграждане на
търговски крайпътен обект и изграждането на пътна връзки към него. В настоящият
случай такава пътна връзка с главен път 1-8 не се предвиждала в проекта, а
напротив от страната на пътя имало предвидена ограда. Тоест в случая не били налице
предпоставките на последния текст от наредбата, за да се иска
разрешението за специално ползване на пътя. Освен това от експертизата се
доказвало, че съгласно разработения инвестиционен проект за строеж достъпът към
обекта (вход- изход) бил предвиден единствено от югоизточния край на имота, от
улица-тупик, продължение на ул.***, част от уличната мрежа на гр.Божурище.
Настоящият състав на
касационната инстанция не споделя изложените от ревизираната съдебна инстанция
доводи за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
На първо място следва
да се посочи, че не се констатират допуснати от контролните органи и АНО
нарушение на процесуалните правила при съставяне, както на процесния АУАН, така
и на процесното НП. Липсват посочените от районния съд пропуски в АУАН за
посочване място на извършване на нарушението и липса на описание на същото. Посочването на
нарушителя – ЮЛ, с конкретно седалище и даденото от органа описанието на
нарушението в достатъчна степен определят възприетото от органа място на
извършване на нарушението, с оглед формалния му характер, а именно седалището
на дружеството.Това обстоятелство не е останало неразбираемо и за наказаното
ЮЛ. Ето защо не се възприемат аргументите на първоинстанционния съд относно
посочения пропуск в АУАН. В действителност в НП мястото на нарушението изрично
е упоменато, но същото имплицитно се съдържа и в АУАН, чрез описание на
нарушението и посочване на нарушителя.
На следващо място не
се споделят изложенените от първоинстанционния съд разсъждения относно
характера на описателната част на НП, определена като нововъведени факти и
обстоятелства, които не са били отразени в АУАН. Следва да се посочи, че в
действителност строго формалния характер на административно наказателното
производство изисква и държи сметка за наличието на конекситет между онези
факти и обстоятелства описани в АУАН и след това вменени в отговорност с НП,
които обаче имат характер на елементи от състава на конкретното нарушение. В
този смисъл, вмененото на процесното дружество нарушение е описано и очертано
от едни и същи факти и обстоятелства, посочени както в АУАН, така и в НП, а
именно изготвяне от „Р.- 06“ ЕООД на оценка на съответствието на
инвестиционния проект с основните изисквания към строежите на строеж:
„Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция / АГСС/, обслужваща
сграда и паркинги – първи етап“, със ЗП = 195.89 кв.м и РЗП 195.89 кв.м.,
находящ се в урегулиран поземлен имот / УПИ/ VI- 39, 42 кв.м. в м. „
Максим Горки“ по плана на гр. Божурище, без
да е извършена реална проверка за съответствие на проекта с изискванията по
чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и без наличие на влязло в сила разрешение за
специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект.
Останалите факти и обстоятелства отразени в НП и несъдържащи се в АУАН
доколкото не рефлектират върху състава на вменено нарушение, а само изясняват
цялостната обстановка при осъществения административен контрол, не се
възприемат като нововъведени факти и обстоятелства, водещи до промяна на вменените
вече такива с издадения АУАН. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
при издаване на процесното НП, АНО не е допуснал процесуално нарушение, като е
вменил в отговорност на наказаното лице други факти и обстоятелства, които не
са били установени с АУАН. Както в АУАН, така и в НП деянието е посочено като
нарушение по чл. 142, ал.5, т.8 от ЗУТ, вр. чл. 8, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата. Посочената в НП разпоредба на чл. 237, ал.1, т.
6, предл. първо от ЗУТ има характер на санкционна и посочването й за първи път
в НП не съставлява нарушение. Съгласно тази разпоредба началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена
санкция на юридическо лице или едноличен търговец, извършил оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142,
ал. 5 в размер от 30 000 до 150 000 лв.
На следващо място
първоинстанционния съд е заключил, че процесното дружеството не е осъществило
състав на вмененото нарушение, доколкото към датата на изготвяне на оценка на
съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите на
строеж: „Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция / АГСС/,
обслужваща сграда и паркинги – първи етап“, със ЗП = 195.89 кв.м и РЗП 195.89
кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот / УПИ/ VI- 39, 42 кв.м. в м. „
Максим Горки“ по плана на гр. Божурище, за обекта не е било задължително
наличието на издадено разрешение за специално ползване на пътя. Този извод е извел изцяло от приетата по
делото съдебно техническа експертиза, възприемайки, че процесния обект няма
характера на „крайпътен обслужващ комплекс“ .
Настоящата инстанция,
намира изготвената по делото СТЕ за отговаряща на неотносими за изясняване на
делото от фактичекса страна, въпроси, при ненадлежно събрани относими към спора
доказателства и в този смисъл, намира постановеното решение за издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Следва да се посочи,
че в правомощията на първата инстанция е да събере всички относими към спора
доказателства и да изясни делото от фактическа страна, като неизпълнението на
това задължение всякога води до отмяна на постановеното решение, доколкото
касационната инстанция е поставена пред невъзможност да реши спора по същество,
предвид законовото ограничение за извършване на нови самостоятелни фактически
установявания.
Настоящата инстанция
намира, че първоинстанционния съд е следвало да попълни делото служебно, при
лиса на направени от страните доказателствени искания в тази насока, с цялата
проектна документация представена на дружеството жалбоподател за оценка на
съответствието й с основните изисквания към строежите, включително и част пътна.
Следвало е също така посредством допуснатата по делото СТЕ да се изясни
относимия към спора въпрос, а именно дали в конкретния случай е налице поетапно
проектиране или е налице един единен инвестиционен проект със заложено в него
поетапно строителство? При наличие на единен инвестиционен проект със заложено
в него поетапно строителство, поетапно ли се извършва оценката за съответствие с
основните изисквания към строежите и кои са те по отношение на процесния строеж
съгласно чл. 142, ал.5, т.8 от ЗУТ? Следва ли оценката да обхваща проверка
наличието на влязло в сила Разрешение за специално ползване на пътя, чрез
изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него и в случай на
поетапно строителство и към кой момент? Процесния инвестиционен проект
предвижда ли изграждане на пътна връзки на процесния строеж с главен път I-8 и влиза ли строежа в
обхвата на главен път I-8? Характера на
процесния обект може ли да се промени в хода на поетапното строителство или
същият се определя според предназначението на обекта заложено в проекта към
крайния етап на строителството? Наличието
на издадено за обекта разрешение по чл. 8, ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата, условие ли е за одобряване на инвестиционния проект и
издаване на разрешение за строеж за процесния обект?
Едва при отговор на
всички тези въпроси от компетентността на специални знания, следва да се
направи анализ по същество за осъществяване състава на вмененото нарушение от
страна на дружеството жалбоподател. Преценката по същество следва да обхваща и
анализ на разпоредбите на §1, т. 8 и т. 9 от ЗП във връзка с посочената за
нарушена норма на чл. 8, ал. 2 от Наредба
за специално ползване на пътищата.
Предвид постановяване
на ревизирания съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, същият следва
да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия
съд за попълване с необходимите доказателства за изясняването му от фактическа
страна съобразно мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №203 от 24.07.2020г., постановено по АНД №1258 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019г, като вместо това
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.