Решение по дело №660/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба с вх. № 4211/ 24.11.2023 г. от М.Д.Р., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0283-000078/ 16.11.2023 г., издадена от ****, на длъжност Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Настоява, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая при издаването ѝ, включително не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба и урина за изследване, като резултатът от извършеното медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ. Добавя, че представените от него доказателства – резултати от извършени лабораторни изследвания на водача от ДКЦ „***“ ООД – Варна разколебават по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка от административния орган. Набляга, че наложените принудителни административни мерки не са наказание, но те съществено ограничават правото му да управлява и да ползва личния си автомобил за придвижване, поради което заповедите за налагане на ПАМ следва да се издават само при безспорни доказателства за употреба на алкохол или наркотични вещества. Счита, че липсата на своевременно извършено химико-токсикологично изследване от лечебното заведение означава единствено, че не са доказани предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при наличието на които се издава ЗППАМ. С оглед на това настоява, че следва да бъде отменена Заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли Заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът, Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. С изпращане на преписката по издаване на оспорения акт ответникът оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на Заповедта.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Същата е връчена на 20.11.2023 г. (л. 24 на гърба), а жалбата срещу нея е подадена на 24.11.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка:

С оспорената заповед, издадена на 20.11.2023 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, за това, че на 16.11.2023 г. около 15.00 часа, в гр. Шабла на ул. „Равно поле”, пред Зелен образователен център, в посока към центъра, управлява лек автомобил Форд Фюжън с регистрационен номер ****, собственост на ****, ЕГН **********, след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Посочено е (л. 21), че проверката, извършена в 15.09 часа с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с инв. № ARPJ-0008, е отчела положителен резултат за наличие на бензодиазепини (BZO).

За проверката контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 854734/ 16.11.2023 г. На водача е издаден Талон за изследване № 101331/ 16.11.23 г.

По делото не е спорно, че с издадения талон за изследване водачът е дал кръвна проба и урина за изследване с цел опровергаване резултата от техническото средство.

На 17.11.2023 г. жалбоподателят е посетил допълнително ДКЦ „***“ ООД – Варна, където е дал проби за изследване, чийто резултат е изцяло отрицателен. (л. 32).

Видно от писмо на Началника на ЛХТИ при ВМА-МБАЛ-Варна (л. 43), наличен към момента на приключване на делото, при приемане на пробите в ЛХТИ е проведен скринингов имунохимичен тест, чийто резултат е отрицателен за наркотични вещества.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР - Добрич правомощия.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. Тя обаче е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за случая, което води и до противоречието ѝ с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно по т.1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно текста на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

По този ред е приета цитираната по – горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е предвидена административнонаказателна или имуществена отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази дейност.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. Попълненият Талон за изследване е уреден като Приложение № 1 от Наредбата.

Според последното предложение от чл. 171 т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

С текста на чл. 6, ал. 4 от Наредбата е разписан редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване - при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Само при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема и оспори показанията на техническото средство или теста, както е в случая. В този смисъл, при незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в Заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено. Разписаните предпоставки сочат, че определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на техническото средство Дръг тест 5000“ с инв. № ARPJ-0008.

Резултатът от направения тест би бил от значение само в случаите на чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредбата, т.е. при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване. В случая, от доказателствата по делото, се установява, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се приемат за определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните органи.

Представени са писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с техническо средство „Дръг тест 5000“ със съответния инвентарен номер, като е дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен анализ, резултатът от който да противопостави на резултата от техническото средство.

Взетите от жалбоподателя проби са изпратени на определената с Наредбата Специализирана лаборатория за изследване. Изследване обаче на предоставените от жалбоподателя по реда на Наредбата биологични проби не е било извършено към датата на издаване на Заповедта за налагане на ПАМ, видно от отговорите на ВМА, МБАЛ - Варна.

По делото също не са представени служебно изисканите резултати от химико-токсикологичното изследване, които е задължена да извърши лабораторията на ВМА, МБАЛ-Варна. Съответното лечебно заведение не извърши своевременно или в разумен срок химико-токсикологичното изследване, представляващо единственото годно доказателство за установяване на описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка. В писмо с вх. № 433/ 05.02.2024 г. водещият разследването по образуваното за случая досъдебно производство 202/ 23 г. полицай сочи, че с Постановление от 16.11.2023 г. е назначил експертиза и пробите от кръв и урина са изпратени на лицензираната Лаборатория, като от Началника на същата е бил уверен по телефона, че пробите са пристигнали, но експертизата ще бъде изготвена съобразно техническата възможност за това, а практиката показвала, че този вид експертизи се изготвят за срок от 8 – 16 месеца.

Независимо от усилията на съда, резултат така и не беше представен по настоящото производство. Същевременно, видно от фиша за изследванията за наркотични вещества в ДКЦ „***“ ООД – Варна, резултатите са отрицателни за всички видове наркотични вещества. В допълнение според скрининговия имунохимичен тест при приемането на биологичните проби резултатът също е отрицателен за наркотични вещества.

При така събраните доказателства се налага изводът, че не са били налице предпоставките за издаване на Заповедта. Според настоящия състав изчакването занапред на изпълнението на задълженията на лечебното заведение би излязло извън разумния срок на произнасяне, като се имат предвид и добросъвестните действия на водача, който е предоставил два пъти материал за изследване, за да опровергае резултатите от теста. Освен това с чл. 23 от Наредбата са разписани единствените меродавни за оспорването резултати, а именно: изследването на пробите за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвна проба, включително за техни метаболити, доказващи употребата им, се извършва чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS). Такива в случая липсват, както при издаване на Заповедта, така и към момента на приключване на делото.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспорения акт, включително да докаже по предвидените в нормативните актове способи наличието на извършено административно нарушение, за предотвратяването и преустановяването на което е приложена принудителната административна мярка. С Разпореждане № 1457/ 27.11.2023 г. за насрочване открито заседание по делото съдът е дал изрични указания на ответника, че е негова доказателствената тежест в процеса за установяване предпоставките за издаване на оспорения акт. След като административнияят орган не е предприел никакви действия за изпълнение на дадените му указания, а фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, то тази Заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспорената Заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход от спора и своевременно стореното от жалбоподателя чрез процесуалния му представител искане за присъждане на разноски, съответно представените за тяхното извършване доказателства, то на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса от 10.00 лв. (десет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), заплатено в брой.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, III състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Р., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0283-000078/ 16.11.2023 г., издадена от ****, на длъжност Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на М.Д.Р., ЕГН **********,***, сумата от 1010.00 лв. (хиляда и десет лева), представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: