М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 61/2016год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подсъдимите
Е.А.Е., ЕГН-**********,***, в това че
На 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на съвместен българо-румънски ГКПП
„Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе - престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
Р.А.Н., ЕГН-**********,***,
в това, че
На 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на съвместен българо-румънски ГКПП
„Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе - престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
С.А.Н.,*** в това, че
На 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на съвместен българо-румънски ГКПП
„Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе - престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
Ю. Р.А. /С.Р. А./ , ЕГН-**********,***,
в това, че
На 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на съвместен българо-румънски ГКПП
„Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе - престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи
предвидените за това наказания, при приложението на чл.55 от НК.
Подсъдимият Е.Е., редовно призован явява се лично и със защитника си
адв.Н.В.. Подсъдимите Ю. А. и Р.Н., редовно призовани чрез защитника си адв.С.М.,
не се явяват и не сочат уважителна причина за неявяването си. Подсъдимия С.Н.
нередовно призован не се явява. Обявен за общодържавно издирване в хода на
досъдебното производство, като към датата на последното съдебно заседание не е
издирен и местонахождението му не е установено. Поради това и при наличие
предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 и т.3 от НПК, Съдът разгледал делото в
тяхно отсъствие и в присъствието на защитника им адв.С.М..
Защитниците на подсъдимите молят Съда да признае подсъдимите за невинни
и ги оправдае по повдигнатите обвинения. Излагат аргументи за липсата на
елементи от обективната страна на състава на престъпленията, алтернативно и
поради наличието на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия Е.А.Е. е роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН:**********.
Подсъдимия Р.А.Н. е роден на ***г***, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, не работи,
ЕГН:**********.
Подсъдимия С.А.Н. е роден на ***г***, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН:**********
Подсъдимия Ю. Р.А. /С.Р. А./ е роден на ***г***,
български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН:**********.
Със Заповед Рег.№ 1557/12.06.2009г. на Директора на ОД
МВР гр.Шумен, на осн. чл.75, т.5/обявена за противоконституционна от КС/ от
Закона за българските документи за самоличност /изменено заглавие - ЗБЛД/, на
подс.С. А. /Ю. А./ била наложена забрана да напуска страната, а паспорт и
заместващи го документи да не се издават, до настъпване на законови основание
за изменение. Със Заповед Рег.№ 405/17.02.2009г. на Директора на ОД МВР
гр.Шумен, на осн. чл.75, т.3/изм./ от ЗБДС ЗБЛД/, на подс.С. А. била наложена
забрана да напуска страната, а паспорт и заместващи го документи да не се
издават, до отмяна на мярката за процесуална принуда по чл.68 от НПК. Двете
заповеди били връчени лично на подс.С. А. на 19.08.2008г.
Със Заповед № 995/17.04.2007г. на Директора на ОДП
гр.Шумен, на осн. чл.76, т.2/отм./ от ЗБДС ЗБЛД/ на подс.Р.Н. била наложена
забрана да напуска страната, а паспорт и заместващи го документи да не се
издават, до настъпване на реабилитация. Заповедта била връчена лично на подс.Н.
на 10.01.2008г. Със Заповед № 2259/12.08.2009г. на Директора на ОД на МВР Шумен
наложената със Заповед № 995/17.04.2007г. принудителна мярка по чл.76, т.2 от
ЗБДС била отменена, считано от 13.08.2009г.
Със Заповед № 1208/09.06.2008г. на Директора на ОДП
гр.Шумен, на осн. чл.76, т.2/отм./ от ЗБДС ЗБЛД/ на подс.С.Н. била наложена
забрана да напуска страната, а паспорт и заместващи го документи да не се
издават, до настъпване на реабилитация. Заповедта била връчена лично на подс.Н.
на 06.11.2008г.
Със Заповед № 1836/30.07.2007г. на Директора на ОДП
гр.Шумен, на осн. чл.76, т.2/отм./ от ЗБДС ЗБЛД/ на Кирил Стоянов К.И. била
наложена забрана да напуска страната, а паспорт и заместващи го документи да не
се издават, до настъпване на реабилитация. Заповедта била връчена лично на
подс.Н. на 19.05.2009г.
Подсъдимите Е.Е. и Р.Н. се познавали отпреди с подсъдимите
С. А. /Ю. А./ и С.Н., и К.И. били наясно, че тримата имат наложени забрани за
напускане на страната, но имат желание да отидат в държава от Западна Европа,
за да работят. Поради това, през септември, 2009г. Е. и Н. се свързали с А., Н.
и К.И. и им обяснили, че имат възможност да ги изведат през границата на
Р.България и ги откарат до ФРГермания срещу заплащане, на което последните
трима се съгласили. На 28.09.2009г. в барче в гр.Велики Преслав подсъдимите Е.Е.
и Р.Н. се срещнали със свид.А.А., който превозвал пътници от България за Западна
Европа и обратно, с притежаван от него микробус. А. бил планувал за същият ден
курс до Германия, но в последният момент пътниците му се отказали. Той споделил
това с подсъдимите Е. и Н. и те му предложили да откара тях петимата /Е., Н., А./А./,
Н. и К.И./ до Германия срещу сумата от 120 евро на човек. Апостолов се съгласил
и малко по-късно, след като всички се качили в микробуса, Апостолов се насочил
към гр.Русе за преминаване на границата между Р.България и Р.Румъния през ГКПП
„Дунав мост”. Около 15.00ч., управляваният от свид.Апостолов микробус, в който
пътували подсъдимите Е.Е., Р.Н., С. А. /Ю. А./ и С.Н., както и К.И. навлязъл на
мостовото съоръжение от българска страна. Апостолов заплатил таксата за
преминаване на моста и продължил движението си. След края на „Дунав мост”,
непосредствено преди преминаване на съвместен българо-румънски
ГКПП „Дунав мост” Русе-Гюргево, намиращ се на територията на Р.Румъния, Апостолов
спрял автомобила и от разговор с подсъдимите разбрал, че те нямат пари да му
заплатят курса, а освен това разбрал, че С. А. /Ю. А./, С.Н. и К. К.И.
имат наложени забрани за напускане на Р.България. Поради това им казал, че няма
да ги откара до Германия, продължил напред, преминал през съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост”, направил
обратен завой и се прибрал в Р.България. От мястото където се
намирали, за да избегнат граничния контрол и без да преминават през ГКПП-то,
четиримата подсъдими и К.И. се отправили по черен път за навлизане в
територията на Р.Румъния. След като се придвижвали в продължение на около час и
вече се намирали в близост до румънското село Ойнаку, подсъдимите и К.И., били
открити от румънски гранични служители, които им извършили проверка на
документите. След като от обясненията на лицата установили, че са влезли в
Р.Румъния, чрез незаконно преминаване на границата, подсъдимите и К.И. били
задържани и срещу тях било образувано наказателно производство от Прокуратурата
при Районен съд гр.Гюргево, за това, че влезли в страната /Р.Румъния/ чрез
незаконно преминаване на държавната граница на Румъния. На 29.09.2009г. подсъдимите
Е.Е., Р.Н., С. А. /Ю. А./ и С.Н., както и К.И. били предадени на граничните
власти на Р.България. На свид.И.И. – оперативен работник ГПУ-Русе било
възложено извършването на предварителна полицейска проверка по случая. Въз основа на
материалите от проверката било образувано досъдебното производство по
настоящото дело. С Постановление от 19.10.2009г. на прокурор от Прокуратурата при Районен съд гр.Гюргево,
след като било преценено, че деянието на подсъдимите Е.Е., Р.Н., С. А. /Ю. А./ и С.Н., и К.И. не е със степен на
обществена опасност на престъпление, на същите били наложени административни
санкции - глоба в размер на 500 леи за
всеки от тях.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по безспорен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите А.А., И.И. и Й.С., дадени в хода на
съдебното производство и частите им приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– Заповед Рег.№ 1557/12.06.2009г. на Директора на ОД МВР
гр.Шумен, Заповед Рег.№ 405/17.02.2009г. на Директора на ОД МВР гр.Шумен, Заповед
№ 995/17.04.2007г. на Директора на ОДП гр.Шумен, Заповед № 2259/12.08.2009г. на
Директора на ОД на МВР Шумен, Заповед № 1208/09.06.2008г. на Директора на ОДП
гр.Шумен, Заповед № 1836/30.07.2007г. на Директора на ОДП гр.Шумен, протокол за предаване и приемане на лица, справки
за пътувания на лица – български граждани, материалите от наказателно
производство № 3963/Р/2009г. на Прокуратурата
при Районен съд гр. Гюргево, справки
за съдимост, декларации за семейно и материално положение, автобиографии.
Така събраните и разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност доказателства налагат следните
правни изводи:
Несъмнено, довършено
"влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл.279 НК от обективна страна е налице,
когато деецът е преминал националната граница, като е преодолял наложения
контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна
защита на границите на Р.България.
Независимо от това че Р.България
е приета от 01.01.2007г. за член на Европейския съюз, тя запазва граничния
контрол на вътрешните си граници, каквато се явява и границата с Р.Румъния и
едва след приемането й в Шенгенското пространство ще стане възможно отпадането
на граничния контрол. Това произтича от разпоредбите на Регламент/ЕО/№ 562/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на
Общността за режима на движение на лица през границите. Съгласно разпоредбите
на този Регламент свободно движение на хора и товари има само по вътрешните
граници между страните, членки на Шенгенското пространство. Според действащото
законодателство в Р.България, по-конкретно разпоредбите на чл. 7, т.6 от ЗМВР/отм./, както и чл. 82-100 от ППЗМВР/отм./ /и двата нормативни акта в сила към момента на извършване на
престъпленията/, на ГД "Гранична полиция" било възложено задължение
да осъществява граничен контрол при преминаване на вътрешните граници, в т.ч. и
на границите между Р.България и Р.Румъния, при което неизбежно преминаването
следва да се извърши на определените за това места,, т.е. на съответните ГКПП.
Освен това, съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, действащата както към момента на престъпленията,
така и понастоящем, компетентните служби на ГКПП на вътрешните граници
изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в
съответствие с чл. 21 от Регламент № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. Тези
правомощия са изчерпателно лимитирани както в разпоредбите на чл. 52б и чл. 85 от отменения ЗМВР, така и в чл.102 и следващи от настоящият ЗМВР.
Съобразно чл.9, ал.3 от цитираната по-горе наредба, граничен контрол може да се
осъществява и съвместно с компетентните органи на съседна държава, когато това
е предвидено в ратифициран международен договор, по който Република България е
страна.
Под преминаване на границата на
територията на ГКПП следва да се разбира пресичането на линията за граничен
контрол. Проверките на регламентираните гранични контролно-пропускателни
пунктове се извършва именно с цел установяване и разкриване на лица, които
пресичат границата в разрез с установените правила. Без всякакво правно значение
е фактът, дали преминаващото лице има редовни документи или има наложена
забрана за напускане на Р.България. Решаващото в случая е това, че когато
определено лиза влязла или излиза от страната нелегално, заобикаляйки
гранично-контролния режим, се е поставя в ситуацията да не може да получи
разрешение за влизане в или излизане от страната. Под разрешението за
преминаване на границата по смисъла вложен в разпоредбата на чл.279, ал.1
от НК несъмнено следва да се разбират фактическите действия на
граничните служители, в конкретния случай служител на
ГКПП-ГПУ-Русе, по отношение на явяващия се
пред тях гражданин - да го пропуснат да премине границата или да го спрат и да
възпрепятстват пресичането й.
С оглед изложеното дотук Съдът
намира, че:
От обективна страна подсъдимият Е.А.Е. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на
съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл
през границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе.
Безспорно е установено, че на посочената дата, около 15.00ч.,
подсъдимият преминал през мостовото съоръжение „Дунав мост” с микробус
управляван от свид.А.А., като непосредствено преди преминаване на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост” Русе-Гюргево, подс.Е. и
останалите трима подсъдими и К.И. слезли от превозното средство. Веднага след
това Е., заедно с останалите четири лица се отправили по черен път встрани от
моста за навлизане в територията на Р.Румъния като по този начин заобиколил съвместения
българо-румънски ГКПП и избегнал извършването на проверка от компетентните
гранични органи - служител на ГКПП-ГПУ-Русе. По този начин, подсъдимият Е.Е. преминал
границата на Р.България без разрешението на
надлежните гранични органи.
Това инкриминирано поведение на подс.Е., възпрепятствало
специално натоварените с контролни функции служби да установят субекта излизащ
през националната граница и целите на осъщественото преминаване, като деецът е преодолял наложения контрол
установен от властта при преминаването на границата
От
субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият
Е.Е.. Същият съзнавал общественоопасния
характер на деянието и предвиждал неговите общественоопасни последици, като
искал настъпването на тези последици. От доказателствата по делото се
установява, че подсъдимият имал ясна представа, че излиза през границата на Р.България,
при това без разрешение на надлежните органи на властта. От показанията на
свид.Апостолов се установява, че той спрял управляваният от него бус
непосредствено преди пункта за гранична проверка на територията на гр.Гюргево,
с което обстоятелство бил наясно както подс.Е., така й останалите подсъдими. Няколко
дни по-късно, при разговор с Апостолов Е. потвърдил, че се съгласил с
останалите да продължи по път встрани от Дунав мост, без да преминават през
пункта за контрол, независимо, че нямал проблем да премине през гранична
проверка. Същите обстоятелства, а именно, че поели през черен път през гората
„за да се измъкнат от граничен контрол”, били споделени от подсъдимите и пред
свид.И.И., извършил предварителната полицейска проверка по случая и снел
обяснения от лицата.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1 от НК, поради което подсъдимият Е.Е.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Е.Е. за деянието
по чл.279, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието оказано за разкриване обективната още във фазата на
предварителната полицейска проверка и значителният период от време изминал от
извършване на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, представляващ
сам по себе си изключително смекчаващо обстоятелство, съобразно практиката на
ВС и ВКС
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е предходното осъждане на подс.Е., с което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което било отложено
за изпитателен срок от 4 години. Присъдата, с която било наложено това
наказание влязла в сила на 11.03.2009г., при което става ясно, че настоящото престъпление този подсъдим извършили в
условията на определеният му изпитателен срок.
С
оглед на установеното от Съда изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, следва да се приеме, че и най-лекото, предвидено в нормата на
чл.279, ал.1 от НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва
да намери приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
С
оглед на това и предвид характера и относителната тежест на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че по отношение на подс.Е.Е. целите
на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Становището
на защитника на подсъдимия Е., че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК не
се подкрепя от данните по делото. Предходното осъждане на подсъдимия, съчетано с обстоятелството, че настоящото престъпление този подсъдим извършили в
условията на определеният му изпитателния срок, както и предварителната подготовка
и организираност при осъществяване на процесното престъпление, сочат че не са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 НК.
От обективна страна подсъдимият Р.А.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на
съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл
през границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен
начин, че на посочената дата, около 15.00ч., подсъдимият преминал през
мостовото съоръжение „Дунав мост” с микробус управляван от свид.А.А., като непосредствено
преди достигане до съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост”
Русе-Гюргево, подс.Н. и останалите трима подсъдими и К.И. слезли от превозното
средство. Веднага след това Н., заедно с останалите четири лица се отправили по
черен път встрани от моста, за навлизане в територията на Р.Румъния като по
този начин заобиколил съвместения българо-румънски ГКПП и избегнал извършването
на проверка от компетентните гранични органи. По този начин, подсъдимият Р.Н. преминал
границата на Р.България без разрешението на
надлежните гранични органи.
Това инкриминирано поведение на подс.Н., възпрепятствало
натоварените с контролни функции служби да установят субекта излизащ през
националната граница и целите на осъщественото преминаване, като деецът е преодолял наложения контрол
установени от властта при преминаването на границата
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият Р.Н.. Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал
неговите общественоопасни последици, като искал настъпването на тези последици.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият имал ясна представа,
че излиза през границата на Р.България без разрешение на надлежните органи на
властта. От показанията на свид.Апостолов се установява, че той спрял управляваният
от него бус непосредствено преди пункта за гранична проверка на територията на
гр.Гюргево, с което обстоятелство били наясно както подс.Н., така й останалите
подсъдими. От показанията на свид.И.И. извършил предварителната полицейска проверка
по случая и снел обяснения от лицата се установява, че подс.Н. бил наясно с
обстоятелството, че подсъдимите С. А. и С.Н., и К.И. имат наложени забрани за
напускане на страната, което сочи, че подс.Н. съзнавал, че последните трима
могат да преминат границата само нелегално, при което тръгвайки с тях по
страничен черен път бил наясно, че заобикаля пункта за граничен контрол,
респективно, преминава границата на Р.България без разрешението на
компетентните органи. Тези обстоятелства, а именно, че подсъдимите поели през
черен път през гората „за да се измъкнат от граничен контрол”, били споделени и
от останалите подсъдими пред свид.И.И., както става ясно от показанията му,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1 от НК, поради което подсъдимият Р.Н.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Р.Н. за деянието
по чл.279, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието оказано за разкриване обективната още във фазата на
предварителната полицейска проверка, липсата на предходни осъждания, предвид
настъпилата реабилитация и значителният период от време, около седем години,
изминал от извършване на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за
него, представляващ, както бе посочено и по-горе, сам по себе си изключително
смекчаващо обстоятелство, съобразно практиката на ВС и ВКС
С
оглед на установеното от Съда изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, следва да се приеме, че и най-лекото, предвидено в нормата на
чл.279, ал.1 от НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва
да намери приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
С
оглед на това, Съдът намира, че по отношение на подс.Р.Н. целите на наказанието
ще се постигнат с определяне на наказание “Пробация”, чрез прилагане на следните
пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/
месеца при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/
година и 3 /три/ месеца.
И
по отношение на този подсъдими, Съдът намира, че не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Предходното осъждане на подсъдимия, независимо от настъпилата реаблитация, съчетано с установената по делото предварителната
подготовка и организираност при осъществяване на процесното престъпление, дават
основание на Съда за този извод.
От обективна страна подсъдимият С.А.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2009г., в гр.Русе, в района на
съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл
през границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен
начин, че на посочената дата, около 15.00ч., подсъдимият преминал през
мостовото съоръжение „Дунав мост” с микробус управляван от свид.А.А., като непосредствено
преди преминаване на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост”
Русе-Гюргево, подс.Н. и останалите трима подсъдими и К.И. слезли от превозното
средство. Веднага след това Н., заедно с останалите четири лица се отправил по
черен път встрани от моста за навлизане в територията на Р.Румъния като по този
начин заобиколил съвместения българо-румънски ГКПП и избегнал извършването на
проверка от компетентните гранични органи. По този начин, подсъдимият С.Н. преминал
границата на Р.България без разрешението на
надлежните гранични органи. Нещо повече, това той сторил след като със Заповед
№ 1208/09.06.2008г. на Директора на ОДП гр.Шумен, на осн. чл.76, т.2/отм./ от
ЗБДС /ЗБЛД/ му била наложена забрана да напуска страната, а паспорт и
заместващи го документи да му не се издават, до настъпване на реабилитация. Н.
бил наясно с това обстоятелство, тъй като заповедта му била връчена лично на 06.11.2008г.
Към момента на деянието, наложената забрана не била отменена, тъй като видно от
справката за съдимост на Н., към 28.09.2009г. реабилитация по осъждането му не
била настъпила.
С тези си действия подс.Н., възпрепятствал специално
натоварените с контролни функции служби да установят субекта излизащ през
националната граница и целите на осъщественото преминаване, като деецът преодолял наложения контрол установен
от властта при преминаването на границата.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият С.Н.. Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал
неговите общественоопасни последици, като искал настъпването на тези последици.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият имал ясна представа,
че излиза през границата на Р.България без разрешение на надлежните органи на
властта. От показанията на свид.Апостолов се установява, че той спрял
управляваният от него бус непосредствено преди пункта за гранична проверка на
територията на гр.Гюргево, с което обстоятелство бил наясно както подс.Н. така
й останалите подсъдими. От показанията на свид.И.И. извършил предварителната
полицейска проверка по случая и снел обяснения от лицата се установява, че
подс.Н. бил наясно с обстоятелството, че има наложена забрана за напускане на
страната и може да премине границата само нелегално, при което тръгвайки по
страничен черен път бил наясно, че заобикаля пункта за граничен контрол,
респективно, преминава границата на Р.България без разрешението на
компетентните органи. Тези обстоятелства, а именно, че подсъдимите поели през
черен път през гората „за да се измъкнат от граничен контрол”, били споделени и
от останалите подсъдими пред свид.И.И..
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1 от НК, поради което подсъдимият С.Н.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия С.Н. за деянието
по чл.279, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдействието оказано за разкриване обективната още във фазата на
предварителната полицейска проверка и значителният период от време изминал от
извършване на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, представляващ
сам по себе си изключително смекчаващо обстоятелство, съобразно практиката на
ВС и ВКС.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е предходното осъждане на подс.Н., с което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което било отложено
за изпитателен срок от 3 години. Определението, с което било одобрено
споразумение и с което било наложено това наказание влязло в сила на
04.03.2008г. Т.е.
настоящото престъпление този подсъдим извършили
в условията на определеният му изпитателен срок.
С
оглед на установеното от Съда изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, следва да се приеме, че и най-лекото, предвидено в нормата на
чл.279, ал.1 от НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва
да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
С
оглед на това, Съдът намира, че по отношение на подс.С.Н. целите на наказанието
ще се постигнат с определяне на наказание “Пробация”, чрез прилагане на следните
пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца.
И
по отношение на подс.Н., Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК, деянието да бъде оценено като
малозначително или, че неговата обществена опасност е явно незначителна.
Предходното осъждане на подсъдимия, съчетано
с постановената по отношение на него забрана за напускане на Р.България, както
и установената по делото предварителната подготовка и организираност при
осъществяване на процесното престъпление, дават основание на Съда за този извод.
От обективна страна подсъдимият Ю. Р.А. /С.Р. А./ е осъществил състава на престъплението по чл.279,
ал.1 от НК, тъй като на
28.09.2009г., в гр.Русе, в района на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав
мост” Русе-Гюргево, трасе изход, излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен
начин, че на посочената дата, около 15.00ч., подсъдимият преминал през
мостовото съоръжение „Дунав мост” с микробус управляван от свид.А.А., като непосредствено
преди преминаване на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост”
Русе-Гюргево, подс.А. и останалите трима подсъдими и К.И. слезли от превозното
средство, след което се отправил по черен път, встрани от моста за навлизане в
територията на Р.Румъния като по този начин А. заобиколил съвместения
българо-румънски ГКПП и избегнал извършването на проверка от компетентните
гранични органи.
Така подсъдимият Ю. А. преминал границата на Р.България без разрешението на надлежните гранични органи.
Подс.А. сторил това, след като със Заповед Рег.№
1557/12.06.2009г. на Директора на ОД МВР гр.Шумен, на осн. чл.75, т.5/обявена
за противоконституционна от КС/ от Закона за българските документи за
самоличност /изменено заглавие - ЗБЛД/, му била наложена забрана да напуска
страната, а паспорт и заместващи го документи да му не се издават, до
настъпване на законови основание за изменение и със Заповед Рег.№ 405/17.02.2009г.
на Директора на ОД МВР гр.Шумен, на осн. чл.75, т.3/изм./ от ЗБДС ЗБЛД/ му
била наложена забрана да напуска страната, а паспорт и заместващи го документи
да не се издават, до отмяна на мярката за процесуална принуда по чл.68 от НПК.
Ю. А. бил наясно с тези обстоятелства, тъй като и двете
заповеди му били връчени лично на 19.08.2008г. Към момента на деянието, наложените
забрани не били отменени по реда на чл.68 от НПК.
С тези си действия подс.А., възпрепятствал специално
натоварените с контролни функции служби да установят субекта излизащ през
националната граница и целите на осъщественото преминаване, като деецът преодолял наложения контрол установен
от властта при преминаването на границата.
От субективна
страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият Ю. А.. Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал
неговите общественоопасни последици, като искал настъпването на тези последици.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият имал ясна представа,
че излиза през границата на Р.България без разрешение на надлежните органи на
властта. От показанията на свид.Апостолов се установява, че той спрял
управляваният от него бус непосредствено преди пункта за гранична проверка на
територията на гр.Гюргево, с което обстоятелство бил наясно както подс.А. така
й останалите подсъдими. От показанията на свид.И.И. извършил предварителната
полицейска проверка по случая и снел обяснения от лицата се установява, че
подс.А. бил наясно с обстоятелството, че има наложена забрана за напускане на
страната и може да премине границата само нелегално, при което тръгвайки по
страничен черен път бил наясно, че заобикаля пункта за граничен контрол,
респективно, преминава границата на Р.България без разрешението на
компетентните органи. Както бе посочено и по-горе, тези обстоятелства, а
именно, че поели през черен път през гората „за да се измъкнат от граничен
контрол”, били споделени и от останалите подсъдими пред свид.И.И..
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1 от НК, поради което подсъдимият Ю. А. /С.
А./ следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му
бъде наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Ю. А. за
деянието по чл.279, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието оказано за разкриване обективната още във фазата на
предварителната полицейска проверка и значителният период от време изминал от
извършване на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, представляващ
сам по себе си изключително смекчаващо обстоятелство, съобразно практиката на
ВС и ВКС.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са множеството предходни осъждания на подс.А., за
повечето от които търпял ефективно наложени му наказания „Лишаване от свобода”.
С
оглед на установеното от Съда изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, следва да се приеме, че и най-лекото, предвидено в нормата на
чл.279, ал.1 от НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва
да намери приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
С
оглед на това, Съдът намира, че по отношение на подс.Ю. А. целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
И
по отношение на подс.А., Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК, деянието да бъде оценено като
малозначително или, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Множеството
предходни осъждания на подсъдимия, съчетано
с постановените по отношение на него забрани за напускане на Р.България, както
и установената по делото предварителната подготовка и организираност при
осъществяване на процесното престъпление, дават основание на Съда за този извод.
Определените наказания Съдът намира за справедливи и
съобразени с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза
на Висш Съдебен съвет София сумата от 78.75лв., всеки от тях за разноски на
съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: