Определение по дело №95/2021 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№  260152/22.03.2021 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     горепосочената дата                                                              година 2021

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 95 по описа  на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н/, ЕИК *********, представлявано от Д.С.Д. против определение № 260843/12.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 443/2019г., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството вх.№ 269387/10.11.2020г. за спиране на производството по несъстоятелност на осн.чл.632 ал.1 вр.ал.4 от ТЗ.  Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Признава, че действително има подадена предходна молба за спиране на ПН вх.№ 37877/19.12.2019г.,  по която съдът се е произнесъл с определение от 22.01.2020г., но тази молба е касаела обстоятелството, че към датата на нейното подаване нито един от кредиторите не е предплатил разноските и не е изпълнил в цялост определение от 20.11.2019г., с което ВОС е определил сумата от 79 140лв за покриване на необходимите разноски по реда на чл.629б от ТЗ. Кредиторът „Булгаргаз“ ЕАД частично е предплатил разноски в размер на 40 000лв. В определението си от 22.01.2020г. съдът е приел, че тази сума е достатъчна за покриване на разноските за първите пет месеца, което според него означава, че към края на месец септември 2020г. сумата е изчерпана. Молбата му е подадена през м.декември 2020г., след изтичане на 10-месечен период, като по делото липсват доказателства кредитор да е довнесъл разликата до 79   140лв, определени от съда по несъстоятелността.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната допустимост, но неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          За безспорно установено по делото съдът приема, че пълният размер на разноските за продължаване на ПН, определени от съда по несъстоятелността с акта от 20.11.2019г. в размер на 79 140лв не е внесен. В определението си от 22.01.2020г., с което са оставени без уважение молбата на длъжника вх.№ 37877/19.12.2019г. и искане вх.№ 2101/21.01.2020г. за спиране на ПН, съдът е приел, че внесените разноски в размер на 40 000лв са достатъчни за срок от 5 месеца, който срок обаче към момента на подаване на молбата от 10.11.2020г. е изтекъл. Липсват твърдения за довнасяне на допълнителни разноски.

          Освен това единият от мотивите на първоинстанционния съд  да откаже разглеждане на молбата се свежда до това, че вече е постановил произнасяне по идентична предходна молба с определение № 200/22.01.2020г., като я е оставил без и че това определение е предмет на обжалване, производството по което все още не е приключило. След справка в деловодството на съда по електронното досие на делото съдът установи, че определение № 200/22.01.2020г. е било предмет на обжалване по в.ч.т.д. № 181/2020г. на ВнАпС, производството по което дело е прекратено, поради оттегляне на жалбата. Към момента на настоящото произнасяне определението на апелативния съд е влязло в сила, след потвърждаването му от ВКС.

          Не се споделя и извода на окръжния съд, че при недостиг на средства за издръжка на ежемесечните обичайни разходи за ПН синдикът е този, който може да сезира съда с искане за приканване на кредиторите да обезпечат тяхното плащане чрез авансиране на определените от съда суми. Искане до съда по несъстоятелността за определяне на разноски за продължаване на ПН и приканване на кредиторите да ги предплатят могат да направят както длъжникът, така и синдикът и кредиторите. Съдът може да определи такива и по собствена инициатива.

          Предвид горното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на молбата на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н/ с вх. № 269387/10.11.2020г.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

          ОТМЕНЯ определение № 260843/12.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 443/2019г., с което е оставена без разглеждане молбата на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н/ с вх.№ 269387/10.11.2020г. за спиране на производството по несъстоятелност на осн.чл.632 ал.1 вр.ал.4 от ТЗ.

          Връща делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по същество на молбата.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: