Определение по дело №1894/2018 на Окръжен съд - Варна

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     №……./……01.2020г.

     гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1894 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, за изменение на постановеното решение №1019/18.11.2019г. в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като се присъдят и разноските, направени по ч.т.д.№531/2019г. на ВАпС в размер на 2523 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещната страна „УП България 6“ ЕООД с ЕИК *********, в който се поддържат доводи за неоснователност на искането.

Съдът намира, че молбата за измение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие на представен своевременно списък за разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по обективираното в нея искане.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява частично основателна.

С решение №1019/18.11.2019г. по т.д.№1894/2018г. на ВОС са отхвърлени  предявените от „УП България 6“ ЕООД с ЕИК *********, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД, като в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 7512 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В с.з. ответникът е направил искане за присъждане и на разноските, направени във връзка с производството по ч.т.д.№531/2019г. на ВАпС, образувано по частна жалба срещу определение от 31.05.2019г. по т.д.№1894/2018г. на ВОС, с което е спряно производството по делото, като тези разноски са включени в приложения списък по чл.80 ГПК и са представени доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 31.05.2019г., фактура и преводно нареждане.

Съгласно установената съдебна практика /така Определение №472/21.10.15г. по ч.гр.д.№3437/15г. на ВКС/ определението за спиране на производството пред съответната инстанция е част от фазата по разглеждане на спора от същата инстанция, като тази фаза не приключва с произнасянето по реда на инстанционния контрол по частната жалба, с която се атакува правилността на спирането. След отпадане на пречката по движението и възобновяване на производството направените от страната разноски в производството по частната жалба следва да бъдат съобразени от съда, който ще се произнесе по спора и ще разпредели всички сторени разноски, в т.ч. и тези по обжалване на определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, по правилото на чл.78 ГПК в зависимост от изхода на спора между страните.

В настоящия случай както настоящото производство, така и това по ч.т.д.№531/2019г. на ВАпС са приключили в полза на ответника по делото, поради което и сторените в тях разноски от него следва да му бъдат присъдени. В тази връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.11 от Наредба 1/09.07.2004г. за съдебни поръчки, изготвяне на частни жалби, за обжалване действията на ЧСИ, нотариуса или АВ се събира държавна такса в размер на 200 лева, а когато жалбата се разглежда в открито съдебно заседание – 300 лева. В конкретния случай уговореното адвокатско възнаграждение надхвърля десетократно предвидения в наредбата минимален размер, което обуславя извод за неговата прекомерност. С оглед изложеното и предвид липсата на правна сложност на инициираното с жалбата производство, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до предвидения в наредбата минимален размер.

Ето защо в полза на ответника на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на 215 лева, от които 15 лева – държавна такса и 200 лева -  адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските се явява частично основателно и следва да бъде уважено до посочения размер, а за разликата до 2523 лева следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание  чл. 248, ал.3 от ГПК ,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №1019/18.11.2019г. по т.д. № 1894/2018г. на ВОС в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „УП България 6“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“2, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 215 лева /двеста и петнадесет лева/, представляваща направени по ч.т.д.№531/2019г. на ВАпС разноски, от които 15 лева - държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, като отхвърля искането с правно основание чл.248 от ГПК за разликата над 215 лева до 2523 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

                          

                                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: