Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 12.02.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 716 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № *****/26.06.2019
година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К. на Х.И.Ш., ЕГН **********
***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.
2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 139 ал. 2 т. 4 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В писмено становище, депозирано по делото, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна, макар
и по различни от изложените в нея съображения.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Т.Г.
и свидетеля Т.С. и приложените и приети писмени такива – Заповед № ***/14.05.2018г., Заповед № ***/ 29.01.2019г., Заповед № ***/21.03.2019г., АУАН № ***/ 12.06.2019г.,
справка за нарушител/водач, съдът намира за установено следното:
На 12.06.2019 г., служителите н.Р.н.М.К.Г. и С. изпълнявали
служебни задължения по контрол на безопасността на движението на ул. „Т.Р.“ в гр. К.. В 14.00 ч. на
посочената улица до № ** видели движещ се лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.
№ *****, който бил без включени светлини за движение през деня, нито къси. Бил
му подаден сигнал за спиране със стоп-палка, на което водачът, жалбоподателят Ш.,
се подчинил и спрял. При проверката било установено, че автомобилът не е
снабден с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № ***/ 12.06.2019г., в който нарушенията са квалифицирани
като такива по чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал.
2 т. 3 и т. 4. Като обстоятелства по извършването им е посочено, че на процесната дата в 14.00ч. в гр. К. на ул. „Т.Р. до № ** жалбоподателят
управлява товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № *****, собственост на М.П. ЕООД, гр. С. със следните нарушения: 1. Не използва задължителни
светлини денем или къси, 2. Не е оборудван с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
На 26.06.2019г. компетентният орган, Началникът на група
Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
139 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, като обстоятелствата по извършване на нарушенията са
описани по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, като констатира
пороци в съдържанието на АУАН и процедурата, които налагат отмяна.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да
бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, като следва да е налице единство между описаното като нарушение
текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
В случая
актът за установяване на
административно нарушение е съставен в
нарушение на разпоредбата на чл. 42 т.5
от ЗАНН, регламентираща
изискването за посочване в него на законните разпоредби, които са нарушени.
В АУАН е посочено от актосъставителя,
че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 70 ал. 3, чл.
139 ал. 2 т. 3 и т. 4.
За да е налице яснота относно нарушената разпоредба,
следва да е посочен и нормативния акт, към който принадлежи същата, което в
случая, видно от отразяването в АУАН, не е изпълнено от актосъставителя.
Нарушената законова разпоредба е задължителен реквизит
на съставения акт за установяване на нарушението и неяснотата относно него е
нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.5 от ЗАНН, което е
съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като води до
невъзможност да разбере запретено ли е законодателно
поведението му, прието за нарушение от контролните органи. С акта за
установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по
налагане на административно наказание и липсата на посочване в него на нарушената
правна норма, задължителен негов реквизит, го прави негоден да послужи като
основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на
административно наказание. Че в случая актът е незаконосъобразен не е било
отчетено от наказващия орган в нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Вероятно е
оправдал този съществен недостатък на АУАН с приложението на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН в наказателното постановление, в което е посочен относимия
нормативен акт – Законът за движение по пътищата. Съдът обаче счита, че
нарушението на чл. 42 т. 5 от ЗАНН не е нередовност по смисъла на посочената
разпоредба и не може да се санира чрез посочване в
наказателното постановление, доколкото се касае за задължителен реквизит, пряко
засягащ правото на защита в първата фаза на процеса и поради това и правещ го
не нередовен по смисъла на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, а изцяло незаконосъобразен.
Административно-наказателното производство е строго формално именно, за да се
гарантира правото на защита на наказаното лице не само при издаване на
наказателното постановление, а във всяка фаза на процеса. Още при започване на
производството със съставяне на акта следва да са ясни всички елементи на
деянието от субективна и обективна страна.
Поради посочените съображения, наказателното постановление
следва да бъде отменено, макар и по делото да се установи осъществяване на процесните нарушения.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****/26.06.2019
година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К., с което на Х.И.Ш., ЕГН ********** ***, на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.
2 т. 4 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.