РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр.Мадан, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100265 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б., чрез пълномощника адв. М. О. против
И.А.М. АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 338,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от
29.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 304,00 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 02.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. - датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 29.11.2021 година сключила
с ответното дружество Договор за паричен заем № **, по силата на който заемодателят
„И.А.М." АД й предоставил заем в размер на 1600,00 лева, който трябвало да върне за срок
от 10 месеца на 10 равни погасителни вноски, всяко от които в размер на 186,77 лева.
Съгласно чл. 7 от договора общата дължима сума от заемателя по договора бил в размер на
1867,70 лева, а ГПР на заема 41,56% . По време на изплащане на заема се оказало, че
погасителната й вноска не е в размер на 186,77 лева, както е записано в чл. 3 от договора, а
314,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължала допълнително сумата от 127,23
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Възнаграждението се
твърдяло да се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № ** от
29.11.2021г. с Ф.Б. ЕООД, ЕИК ***. Този договор всъщност бил част от договора за кредит,
но бил обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. До датата на подаване на
настоящия иск ищцата била направила плащанията за погасяване на задълженията си към
кредитора по договора в общ размер на 1938,00 лева. В исковата молба се твърди, че ищцата
сключила с ответното дружество и Договор за паричен заем № ***, по силата на който
заемодателят И.А.М. АД й предоставил заем в размер на 500,00 лева, който трябвало да
върна за срок от шест месеца на 6 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на
92,04 лева. Съгласно чл.7 от договора общата дължима сума от заемателя по договора била в
размер на 552,24 лева, а ГПР на заема е 40,45%. По време на изплащане на заема се оказало,
че погасителната й вноска не била в размер на 92,04 лева, както било записано в чл. 3 от
договора, а в размер от 134,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължала
допълнително сумата от 41,96 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
1
гаранция. Възнаграждението се твърдяло да се дължи въз основа на Договор за предоставяне
на гаранция № *** от 02.12.2021г. с Ф.Б. ЕООД с ЕИК **. Този договор всъщност бил 1 част
от договора за кредит, но бил обособен като отделен договор, за да се заобиколи
ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Така
общият размер на плащанията, които направила за погасяване на задълженията си към
кредитора по договора, бил 804,00 лева. В исковата молба се сочи, че сключените между
страните договори по своята правна характеристика и съдържание представлявали договори
за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Твърди се, че в договорите за кредит не е посочена общата сума,
дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. При сключване на договора за кредит не било ясно
какъв би бил размерът на възнаграждението за поръчителство в случай на настъпване на
предпоставките за дължимостта му. Вноските по договора за възлагане на поръчителство
били включени в общите дължими вноски от ищеца, като от отразеното в погасителния план
не става ясно какъв е общия размер на подлежащата на връщане сума. По изложените в
исковата молба съображения счита,че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране
на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди, че
посоченият в договорите годишен процент на разходите не отговаря на действително
прилагания между страните, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Възразява, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗПК,
поради нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора за
кредит ГПР не съответства на действителния ГПР, както и с оглед обстоятелството, че в
договора не е посочена общата дължима сума от потребителя по договора. Поради
недействителността на договорите за заем за ищцата възникнало задължение за връщане
само на чистата сума, която била получила по всеки от договорите, а не на лихви и други
разходи. Посочва, че разликата между заплатената сума по всеки договор до чистата сума на
заема била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане
от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И.А.М. АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Д. Н., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Договорите били сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички техни елементи били представени с еднакъв по вид формат и размер на
шрифта - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка страна. Налице били всички
изискуеми законоустановени реквизити и били изпълнени всички условия, обосноваващи
валидността на Договорите, и следователно те имали правнообвързваща сила спрямо
страните по тях. Неоснователно било твърдението, че не бил посочен начинът на
изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран същия. В настоящия случай
размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по процесиите Договори, изрично бил
посочен в чл. 2, т. 8 от същите и представлява стойност под установения максимум.
Изчисленията за ГПР били направени към момента на сключване на съответния договор за
кредит, като във всеки договор ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое
от задълженията по настоящия договор, с оглед което същият е законосъобразно формиран
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В така посоченото приложение били
посочени редът и начинът на изчисление на 2 годишния процент на разходите по едно
кредитно правоотношение, както и значимите компоненти на неговото формулиране. При
това положение следвало да се приеме, че в сключения договор за заем ясно и точно е
формулиран начинът на изчисление на годишния процент на разходите по кредитното
правоотношение. За заемателя била налице изрична и ясна информация относно начина на
формиране на крайната цена на годишните разходи по кредита. Ето защо изцяло
2
необосновани били твърденията заложени в депозираната искова молба, че в случая било
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Видно от съдържанието на
сключените договори за заем, същите имали всички необходими законоустановени
реквизити. В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че сключените
договори за поръчителство са действителни, в съответствие с добрите нрави, при спазване
на принципът на свободата на договаряне. Посочва, че съгласно чл. 4 от договорите за
паричен заем, заемодателят не бил поставил изискване към заемателя да обезпечи
вземанията по договорите единствено чрез сключване на договори с дружествопоръчител.
На заемателя му била предоставена възможност да избере един от три възможни начина за
обезпечаване на договорите. Взема становище, че при сключването на процесните договори
за заем е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г., по
силата на който заемодателят И.А.М. АД предоставило на ищцата С. З. Б. заем в размер на
1600 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на месечната
погасителна вноска 186,77 лева, срок на договора 10 месеца, брой вноски 10, краен падеж
26.09.2022 г., ГЛП 40%, обща дължима сума 1867,70 лева, ГПР 41,56%. Съгласно чл. 4 от
договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица
- Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; Поръчителите подписват договор за поръчителство, който изпращат на адреса на
управление на Заемодателя, посочен по-горе в настоящия договор. 2. банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от
Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. На 29.11.2021 г.
между Ф.Б. ЕООД и С. З. Б. е сключен договор за предоставяне на гаранция №**, по силата
на който Ф.Б. ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за
връщане на заемната сума в размер на 1 600.00 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер на 1272,30лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
127.23 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договора за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, като „И.А.М.“ АД е овластено да приема
вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по договора за гаранция.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между страните е сключен и Договор за паричен заем № *** от 02.12.2021 г., по силата на
който заемодателят И.А.М. АД предоставило на ищцата С. З. Б. заем в размер на 500 лева,
при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на месечната погасителна
вноска 92,04 лева, срок на договора 6 месеца, брой вноски 6, краен падеж 03.06.2022 г., ГЛП
35%, обща дължима сума 552,24 лева, ГПР 40,45%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят
се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово
възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
3
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителите подписват
договор за поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя, посочен
по-горе в настоящия договор. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по
чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки. На 02.12.2021 г. между Ф.Б. ЕООД и С. З. Б. е сключен договор за
предоставяне на гаранция № ***, по силата на който Ф.Б. се задължава да издаде гаранция
за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител -
потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума,
покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лева;
задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни
разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 251,76лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 41,96 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, като „И.А.М.“
АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора за гаранция.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно,
че С. З. Б. е заплатила по договор за паричен заем № **/29.11.2021г и Договор за
предоставяне на гаранция № **/29.11.2021 г сума в общ размер от 1887,90 лв. от която са
погасени следните задължения: по договор за паричен заем № **/29.11.2021 г- 1120,62 лв.
Главница - 904,37 лв. Възнаградителна лихва -216,25 лв. по Договор за предоставяне на
гаранция № **/29.11.2021 г- Гаранция -767,28 лв.
Съгласно заключението на ССЕ по договор за паричен заем № ***/02.12.2021г и
Договор за предоставяне на гаранция № ***/02.12.2021г общо заплатената сума от
заемополучателя възлиза на 804,00 лв. с която са погасени следните задължения по пера: По
договор за паричен заем № ***/02.12.2021 г -552,24 лв, Главница - 500,00 лв.,
Възнаградителна лихва -52,24 лв, по Договор за предоставяне на гаранция № ***/02.12.2021
г - гаранция -251,76лв.
Според ССЕ размерът на годишния процент на разходите по договор за паричен заем
№ **/29.11.2021 г и Договор за предоставяне на гаранция № **/29.11.2021 г. – би възлизал
на 413,32 %, при главница - 1600 лв., лихвен процент по кредита - 40 %, дължима сума за
главница и възнаградителна лихва- 1867,70 лв -срок на погасяване -10 месеца, вноски за
гаранция-сума 1272,30лв , а по договор за паричен заем № ***/02.12.2021г и Договор за
предоставяне на гаранция № ***/02.12.2021г на 465,29 %. при главница - 500 лв., лихвен
процент по кредита - 35 %, дължима сума за главница и възнаградителна лихва- 552,24 лв -
срок на погасяване -6 месеца, вноски за гаранция-сума 251,76лв,
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключените между ищецът и И.А.М. АД Договор за
паричен заем № *** от 02.12.2021 г и Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г. по
своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит,
поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
4
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на сключения
Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г., между И.А.М. АД и С. З. Б. и сключения на
29.11.2021 г. между Ф.Б. ЕООД и С. З. Б. Договор за предоставяне на гаранция №**, съдът
намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на гарант за обезпечаване
на задълженията на заемополучателя по договора за заем съставлява възнаграждение по
усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в
годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото в договора за заем е
предвидено обезпечаването му чрез едно от предвидените в чл. 4 обезпечения, сред които и
одобрено от заемодателя дружество- гарант, таксата за допълнителната услуга, която макар
и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с
договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито
оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. Изискванията, които
чл. 4 от договора въвежда за останалите две допустими обезпечения, които заемодателят
може да предостави- а именно банкова гаранция или две физически лица поръчители, са на
практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се
счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция
в размер на цялата общата сума за плащане по договора за заем или две физически лица-
поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 1600 лева. С поставянето
изначално на изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника на практика
единствено възможно обезпечение по договора за кредит остава сключването на договор за
гаранция. Доколкото по договора за гаранция обаче е предвидено заплащането на такса,
платима заедно с вноските по погасителния план по договора за кредит, таксата за гарант
съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включена в
ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразен действително
приложимият ГПР между страните, както и действителната обща сума, дължима от
потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т. ч. и
възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. При включването на
дължимото възнаграждение за гаранта в ГПР по договор за паричен заем № **/29.11.2021 г.,
то същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ГПК като ГПР би
възлизал на 413,32 %. С посочването в договора на различен ГПР от реално приложимия
5
между страните е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от
една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По аналогични съображения съдът намира за основателни възраженията за
недействителност на Договор за паричен заем № ** от 02.12.2021 на осн. чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК. При съпоставяне на клаузите на Договор за паричен заем № ** от
02.12.2021., сключен между И.А.М. АД и С. З. Б. и сключения на 02.12.2021 г. между Ф.Б.
ЕООД и С. З. Б. Договор за предоставяне на гаранция №431196 , които са идентични с тези
по Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г и Договор за предоставяне на гаранция №
** от 29.11.2021г г., съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране
на гарант за обезпечаване на задълженията на заемополучателя по договора за заем
съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което
същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. При
включването на дължимото възнаграждение за гаранта в ГПР по договор за паричен заем №
431196/02.12.2021 г., то същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от
ГПК като ГПР би възлизал на 465,29 %, поради което с посочването в договора на различен
ГПР от реално приложимия между страните е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1т. 10
ЗПК, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредитите, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1600
лева по Договор за паричен заем № **/29.11.2021 г. и 500 лева по Договор за паричен заем
№ ***/02.12.2021 г.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо
внесената сума от ищцата по Договор за паричен заем № **/29.11.2021 г. и Договор за
предоставяне на гаранция № **/29.11.2021 г. възлиза на 1887,90 лева, а по Договор за
паричен заем № ***/02.12.2021 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/02.12.2021
г. възлиза на 804 лева. Така разликата между подлежащата на връщане по процесните
договори за кредит сума на осн. чл. 23 от ЗПК и общо заплатената от заемополучателя сума
възлиза на 287,90 лева по Договор за паричен заем № **/29.11.2021 г. и 304 лева по Договор
за паричен заем № ***/02.12.2021 г., които суми се явяват недължимо платени от
заемополучателя и подлежат на връщане.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени както следва: за сумата от
287,90 лева по Договор за паричен заем № **/29.11.2021 г. и за сумата от 304 лева по
Договор за паричен заем № ***/02.12.2021 г. За разликата над 287,90 лева до пълния
предявен размер от 338 лева- недължимо платени суми по Договор за паричен заем №
**/29.11.2021 г предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски направените по
делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер на 100 лева – платена държавна
такса в размер на по 50 лева по всеки един от предявените искове, както и сумата от 300
лева – депозит за изготвяне на ССЕ. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 170 лева по съразмерност с уважената част от първия иск и 200 лева за втория иск
или общо сумата от 370 лева – направени разноски в производството.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищците се представляват безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на всеки един от двата предявени иска
същото следва да бъде определено на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие/ в размер на по 300 лева за всеки един
6
от предявените искове, доколкото същите касаят различни правоотношения. С оглед
частичното уважаване на първия иск се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 255
лева, а по втория иск – 300 лева или общо 555 лева, която сума следва да бъде присъдена
директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Въведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото е съобразено с предвидения в Наредба № 1/09.07.2004
минимум.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответника съобразно отхвърлената
част от първия предявен иск касаещ Договор за паричен заем № **/29.11.2021 г. Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт в настоящото производство, като съдът на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а извършените от
процесуалния представител действия се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба.
По съразмерност с отхвърлената част от първия иск в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 15 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.М. АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Люлин ***, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Рудозем, ул. Хан Аспарух № ... сумата от сумата от 287,90 лева (двеста осемдесет
и седем лева и деветдесет стотинки)- главница, представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от 29.08.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
287,90 лева до пълния предявен размер от 338 лева.
ОСЪЖДА И.А.М. АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин ***, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Рудозем, ул. Хан Аспарух № ... сумата от сумата от 304,00 лева (триста и четири
лева)- главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №
*** от 02.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.М. АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин ***, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Рудозем, ул. Хан Аспарух № ** сумата от 370 лева (триста и седемдесет лева) –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.А.М. АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин **, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати адв. М. М. О., АК Смолян,
служебен адрес: гр. Рудозем, бул. „България“ №.., Булстат **, сумата от 555 лева (петстотин
петдесет и пет лева) адвокатско възнаграждение определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Хан Аспарух № ... да
заплати на И.А.М. АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин **,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. сумата от 15 лева (петнадесет лева) деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7