РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200344 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано , след като с
Решение №748/21.01.2025г. по КАНД №2557/2024г. състав на АдмС-Варна е отменил
Решение на ВРС постановено по АНД №2382/2024г. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС.
Първоначалното производство е образувано по жалба от „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, , представлявано от А.А.К., Х.П.Х.,
П.В., депозирана чрез процесуален представител- адв. А. Т., вписан в АК - гр. София
против Наказателно постановление № НП-19 от 17.04.2024г. издадено от Председателя
на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/, за нарушение на чл. 56, ал. 1 /отм./ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи.
С жалбата се молим за цялостна отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила и противоречие с материално - правни разпоредби на ЗЕВИ
1
и Наредба № 6 от 2014г. Според въззивника издаденото НП не отговаряло на
формалните изисквания на ЗАНН - на чл. 57, ал. 1, тъй като нарушението не е
индивидуализирано от обективна страна. От АУАН и НП не ставало ясно дали
посоченото Искане е съответстващо на нормативните изисквания, съответно годно ли
е било да породи задължение за „Електроразпределение Север“ АД за издаде исканото
становище в срока, посочен в НП. От НП не ставало ясно защо АНО приема, че е
осъществено нарушение на този закон , като била посочена редакция на ЗЕВИ, която
още не е била в сила към твърдяната дата на искането, съответно на нарушението -
ред. ДВ бр. 54 от 2023г. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП, като се
претендират и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на жалбоподателя поддържа
жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея
доводи. Претендира за присъждане на разноски.
Наказващият орган – Председателят на Комисията за енергийно и водно
регулиране, чрез своя процесуален представител ангажира становище за
неоснователност на жалбата като моли съдът да потвърди наказателното
постановление.Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка със Заповед № 3-Е-234/02.08.2023 г. на председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 44,
чл. 75, ал. 2, чл. 76, ял. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 77, ал. 2 и ал. 4, чл. 78, чл. 80 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността ни
Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и съгласно
график за извършване на планови проверки през 2023 г. по изпълнение на
лицензионните условия на енергийните дружества в сектор „Електроенергетика“,
длъжностни лица от Комисията, сред които и Е. К., на длъжност гл. експерт в
дирекция „Енергетика и топлоенергетика“ извършили проверка на
„Електроразпределение Север“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 за изпълнение на условията по
издадената му Лицензия № Л-138-07 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на
електрическа енергия“.
Обект на проверката били постъпили в КЕВР жалби, свързани с подадени искания
за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и
изпълнение на решения на КЕВР за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.
Във връзка с извършваната проверка от „Електроразпределение Север“ АД били
изискани информация и документи.
2
От страна на възз. дружество в КЕВР била предоставена информация относно
постъпилите за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в електроразпределителното
дружество 4 327 бр. искания за присъединяване на обекти за производство на
електрическа енергия от ВЕИ и съответно информация за жалби, свързани подадените
искания.
Работната група, определена от председателя на КЕВР се запознала с относимите
документи и изискала допълнителни разяснения от дружеството. За извършената
планова проверка бил съставен Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г.
В хода на проверката била проверена документация относно Искане за
присъединяване с вх. № 6199288 от 19.07.2022 г. във връзка с централа ФЕЦ, с
мощност 4999,5 kW, предвидена за изграждане в УПИ в гр.Долни чифлик, област
Варна. В досието на обекта било представено Искане вх.№ ********** от 19.07.2022 г.
за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа
към електроразпределителната мрежа неотговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, подадено
от „КГ – Енерджи 03“ ЕООД, във връзка с обект „ФЕЦ с мощност 4999,5 kW“ -
община Долни чифлик.
В хода на проверката било установено, че по така постъпилото искане от „КГ –
Енерджи 03“ ЕООД на 19.07.2022 г. „Електроразпределение Север“ АД не е издало
Становище в срок до 18.08.2022г. относно условията за присъединяване на обект за
производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ относно
условията за присъединяване на посочения по-горе обект за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителните
мрежа.
При горните факти, отчитайки резултатите от проверката, отразени в Констативен
протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. св.Е. К.- гл.експерт в Дирекция „Електроенергетика и
топлоенергетика“ преценил, че към датата на подаване на Искане ********** от
19.07.2022 г. редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници е регламентиран в глава V от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, отм.
ДВ, бр. 28 от 2024 г.). Посочената глава съдържа разпоредби, относими към
присъединяването на електрически централи от възобновяеми източници по чл. 23, чл.
24 и чл. 25 от Закона за възобновяеми източници (ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г.).
„КГ – Енерджи 03“ ЕООД е подало Искане ********** от 19.07.2022 г. , в което е
декларирало, че произвежданата електрическа енергия няма да се използва за
собствено потребление. Предвид това, било преценено, че искането касае електрическа
централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 24, ал.1, т.1 от
ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г. и в глава V от Наредба № 6, отм. Съгласно чл. 56, ал.
3
1 от Наредба № 6, отм. оператора на разпределителна електрическа мрежа извършва
проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване
на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от постъпване на
искането.
С оглед горното проверяващият орган счел, че въззивното дружество не е издало в
срок до 18.08.2022 г. на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс-Е становище, с което да определи условията за присъединяване на
фотоволтаична електрическа централа с мощност 4999,5 kW, предвидена за
изграждане в УПИ ХХV-1109, кв.37 гр.Долни чифлик, като с това е нарушило
разпоредба на подзаконов нормативен акт, а именно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, е
което на 19.08.2022г. е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от
13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по благоприятен закон от чл. 206,
ал. 1 от Закон за енергетиката.
АУАН бил съставен и връчен в присъствието на упълномощено от дружеството
лице, което го подписало без възражения.
АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз
основа на материалите по преписката / АУАН № Е-КРС-8 от 23.01.2024 г., Констативен
протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. и Искане ********** от 19.07.2022 г. ., издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 07.05.2024г.-видно от
входящия номер поставен на нея/ от надлежна страна, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на
КЕВР, с оглед нормата на чл. 69 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от ЗЕВИ . АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно чл. 69 ал.1 т.2 от ЗЕВИ и Заповед № З-Е-1218/28.10.2022
г. на председателя на КЕВР.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН в случая е неприложим. Срокът за
4
издаване на АУАН в конкретния случай е 6 месеца от установяване на нарушението, но
не по- късно от пет години от извършването му. Последното е изрично разписано в чл.
34, ал.2 от ЗАНН. Видно от материалите по преписката проверката е завършила с
конкретни констатации на 22.11.23г., в които е описано и нарушението за което е
съставено настоящото НП. АУАН е съставен на 23.01.24г. за нарушение извършено на
19.08.22г., а НП е издадено на 17.04.24г. поради което и не е налице каквато и да било
индиция за нарушаване на нормите на чл.34, ал.2 от ЗАНН
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на
АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то
не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво
точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Въззивното дружество е наказано с имуществена санкция на основание чл.60а, ал.1
от ЗЕВИ , в редакцията му съгласно ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. /влязла
в сила почти една година и два месеца след посочената дата на нарушението/ за
нарушение на чл. 56, ал.1 от Наредба №6 /отм./ , извършено на 19.08.2022г.
Съгласно чл. 56, ал.1 от Наредба №6 /отм./ мрежовият оператор извършва
проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване
на лицето, подало искане за присъединяване по чл. 50, в срок до 30 дни за оператора
на разпределителната мрежа и до 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата
на постъпване на искането.
Съгласно чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ , в цитираната в НП редакцията на оператор на
електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване
на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в
този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага
имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв.
Към датата на посоченото в АУАН и НП нарушение /19.08.22г./ е била приложима
редакцията на чл.60а от ЗЕВИ съгласно ДВ бр.21 от 12.03.2021 г., съобразно която: на
енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10,
се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. Горното идва да
5
покаже, че санкционната норма , действала по време на твърдяното нарушение по
чл.60а ЗЕВИ е била обвързана с нарушението на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10 от
ЗЕВИ. Разпоредбата на чл.31, ал.10 ЗЕВИ, която не е претърпяла промяна и
понастоящем касае въвеждането в експлоатация на обектите и тестването им преди
окончателното присъединяване и е неотносима за настоящия случай. От друга страна
чл.26, ал.3 от ЗЕВИ( в редакцията му в ДВ 12.03.2021 г. отм.) намира приложение
само за обектите по чл.24, т.1 от ЗЕВИ - с обща инсталирана мощност до 30 kW
включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни
конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху
недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Според последният текст за
обектите по чл. 24, ал.1, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище,
което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал.
5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Разпоредбата на 27, ал.5 от ЗЕВИ, в
редакцията и към момента на деянието, касае мястото на присъединяване и на
обектите по чл.24, ал.1, т.1 и сочи, че то съвпада с мястото, където е монтирано
средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия в случаите,
когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за
присъединяване на сградата като обект на потребител.
Според чл.23 от ЗЕВИ/ отм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./ лицата, които
желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа
централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до
оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в
посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. Заявления по ал. 1 се подават след
одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за
присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5.
Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на
постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко
заявление в срок 14 дни от постъпването му. След изчерпване на одобрените
електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща
подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за
присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката.
Според чл. 24, ал.1, т. 1 от ЗЕВИ / отм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./
разпоредбата на чл. 23 /отм./( общия ред) не се прилага за енергийни обекти: 1. за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана
мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху
покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната
6
мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. (изм. -
ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) с обща инсталирана мощност до 200 kW
включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни
конструкции на сгради за производствени и складови дейности, присъединени към
електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии; 3.
(изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 17 от 2015 г., в сила от
6.03.2015 г., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) с комбиниран цикъл и индиректно
използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани
територии, селскостопански обекти или производствени зони и които са с инсталирана
електрическа мощност до: а) 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло
животинският тор е не по-малко от 60 на сто, при спазване изискванията на чл. 18, ал.
7 и за които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от
Закона за енергетиката; б) 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от
собствено земеделско производство; 4. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от
10.04.2012 г.) с инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW включително, за
производство на енергия от водноелектрически централи. Изключение от общата
процедура, уредена в чл. 23 от ЗЕВИ се предвижда и в чл. 25 ал.1 от посочения
нормативен акт, според който разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни
обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато
при подаване на искане за присъединяване производителят на електрическа енергия от
възобновяеми източници декларира, че няма да ползва преференциите по чл. 31 и 32
от закона. В препращащата норма на чл. 26 от ЗЕВИ се сочи, че в случаите по чл. 18,
ал. 2, чл. 24 и 25 се подават искания за проучване на условията и начина на
присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по
реда на Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи. В самата Наредба в глава IV и в глава V са диференцирани различни процедури
относно присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към
електрическите мрежи.
Анализът на цитираните по-горе прави норми, сочи, че минимално необходимото
съдържание на АУАН и НП следва да инкорпорира обективиране на констатациите за
вида на обекта, дали за същия следва да се прилага изключението по чл. 81, ал. 1 от
Наредба № 6, предназначението на централата - за собствено ползване, за продажба
или за комбинация от двете, компоненти на обекта, за начина на свързване към
мрежата, ползват ли се преференциите по чл. 31 и 32 от ЗЕВИ. Посочените
обстоятелства имат съставомерен характер, доколкото определят относимата
административна процедура по случая съотв. относимата към казуса правна норма.
Липсата на описание относно посочените факти, съставлява съществено процесуално
нарушение, което освен че ограничава правото на защита на наказаното лице, лишава
7
от съда от възможност да осъществи цялостен контрол върху правораздавателната
дейност в първата фаза на административно-наказателното производство като
определи приложимия материален закон.
От друга стана актосъставителят в АУАН е приел, че искането на касае електрическа
централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 24, ал.1, т.1 от
ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г. и в глава V от Наредба № 6, отм. , което обстоятелство
било декларирано в искането на възз., а именно че произвежданата електрическа
енергия няма да се използва за собствено потребление.
Посочването в НП на обстоятелството, че в подадено от „КГ – Енерджи 03“ ЕООД
искане № **********/19.07.2022 г. се касае за проучване на условията и начина за
присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999, 5 kW към електроразпределителната мрежа
– не е достатъчно.Не става ясно дали за процесния ФЕЦ следва да се прилага
изключението по чл. 81, ал. 1 Наредба № 6, предназначението на централата - за
собствено ползване, за продажба или за комбинация от двете, компоненти на обекта, за
начина на свързване към мрежата, ползват ли се преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ.
Липсата на описание относно посочените обстоятелства, които са и съставомерни
ограничава правото на защита на наказаното лице, а и лишава съда от възможност да
определи приложимия материален закон.
В случая следва да се обърне внимание, че обществените отношения, свързани с
производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия
за охлаждане от възобновяеми източници; газ от възобновяеми източници; биогорива
и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се уреждат от Закона за енергията
от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). Съгласно чл. 1, ал.
2 от ЗЕВИ, за неуредените въпроси се прилага Законът за енергетиката.
Редът на присъединяване на производители към електроразпределителната мрежа е
определен в нормите на ЗЕВИ /цитирани по-горе/ и в разпоредбите на Наредба 6 за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
електропреносната и електроразпределителните мрежи - Част Трета, Глава Четвърта и
глава Пета. Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници е регламентиран в Глава пета от Наредба № 6,
като Раздел I се отнася до обектите по чл. 23, чл. 24, т. 2,3, 4 и чл. 25 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, а раздел II до обектите по чл. 24, т.
1 от ЗЕВИ.
Ако в НП и АУАН беше коректно посочен видът на обекта, то съдът щеше да може
да направи проверка дали процесната ФЕЦ, попада или не попада в обхвата на чл. 23,
чл. 24 и чл. 25 ЗЕВИ и в гл. V (отм.)
От друга страна, съдът намира, че неправилно е приложена и санкционната норма
на чл. 60а ал. 1 от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване на
8
нарушението е била в сила и е действала единствено санкционната разпоредба на чл.
206 ал. 1 от Закона за енергетиката, предвиждаща, че на енергийно предприятие, което
наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или
индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на
АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20
000 до 1 000 000 лв. Разпоредбата на чл. 60а ал. 1 от ЗЕВИ, в редакцията на същата
към момента на извършване на процесното деяние, е съдържала предписание за
налагане на санкция на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26,
ал. 3 или чл. 31, ал. 10. Нормата на чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ в редакцията й към процесния
период е предвиждала, че за обекти по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се
определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а
в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Едва с
изменения на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, в сила от 13.10.2023 г. е била предвидена
административно наказателна отговорност на оператор на електропреносна или
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши
разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в
наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.
Съгласно тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСС от I и
II колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид
обстоятелството, че в настоящия случай липсва описание на съставомерни
обстоятелства е невъзможно позоваването на цитираното тълкувателно решение.
Предвид горното, съдът намира, че неправилно административнонаказателната
отговорност на въззивника е ангажирана въз основа на разпоредбата чл. 60а, ал.1 от
ЗЕВИ предвид констатацията, че се касае за по-благоприятен закон, доколкото
посочената норма е неотносима към съставомерността и наказуемостта на деянието
към датата на извършването му. Единствен приложим закон по отношение на
нарушението се явява този, обхващащ съставомерността на нарушението по Наредбата
и предвиждащ санкционирането на това нарушение по смисъла на чл.206 ал.1 от ЗЕ.
С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда
наличието на приложимост на разпоредбите на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
9
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело принципно не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложените по делото
пълномощни, се установява, че жалбоподателят е възложил на Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и Партньори“ оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното
НП. Това дружество е преупълномощило друг процесуален представител- адвокат
Банков от ВАК, който се явява по делото. Видно от съдържанието на договора за
правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение за първото
10
разглеждане на делото е в размер на 1560 лева /1300лв.+ 260 лв. ДДС/, пред
Административен съд Варна по КАНД №2557/2024г. в размер на 1560 лева /1300лв.+
260 лв. ДДС/ и по настоящото производство също в размер на 1560 лева /1300лв.+ 260
лв. ДДС/. Възнагражденията са заплатени по банков път , за което са представени
фактури и платежни нареждаия т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
наказващия орган в писменото становище, депозирано в съдебно заседание. Въпреки
горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й
редакция към момента на съдебното заседание по делото на адв. хонорар по
настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата (в редакцията й на ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от при интерес от 10 000 до 25 000
лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 1 300 лв.. В случая е договорено възнаграждение в минималния размер,
установен в Наредбата, като е начислен и събран ДДС и не може да се определи като
прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на
бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Поради това
и Комисията за енергийно и водно регулиране, с адрес :гр.София , бул.“Княз
Дондуков“ №8-10, към чиято структура се числи издателят на настоящото НП следва
да заплати на възз. „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
сумата от общо 4 680,00 /четири хиляди шестстотин и осемдесет / лева ,
11
представляваща съдебни разноски по настоящото АНД, по АНД №2382/2024г. по
описа на ВРС и по КАНД №2557/2024г. по описа на Административен съд -Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-19 от 17.04.2024г. издадено от
Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258 е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/, за нарушение на чл. 56, ал. 1 /отм./ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес : гр.София ,
бул.“Княз Дондуков“ №8-10 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, сумата от общо 4 680,00 /четири хиляди шестстотин и
осемдесет / лева , представляваща съдебни разноски по АНД№344/2025г. по описа на
ВРС, по АНД №2382/2024г. по описа на ВРС и по КАНД №2557/2024г. по описа на
Административен съд -Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12