Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Габрово, 18.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от пети август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
със секретар – Мариела Караджова,
като разгледа материалите по адм. дело № 34 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-307 от 17.02.2020 г.,
подадена от „***, подписана от адв. В.П. ***, против Заповед № РД-11-6 от
31.01.2020 г. на Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Габрово, с
искане за нейната отмяна като незаконосъобразна.
С процесната
Заповед Директорът на ОПУ - Габрово, на основание чл. 26, ал. 9, във вр. с чл.
57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, чл. 7, ал. 1 от Наредба за
специалното ползване на пътищата и т. 7 от Разрешение за специално ползване на
пътища чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него №
3 от 11.10.2012 г., издадено от Директор ОПУ – Габрово, отнема същото Разрешение
№ 3 от 11.10.2012 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътен обект „Автомивка и кафе- аперитив“ и пътна връзка към него
в обслужващата зона: Път II – 44, км. 5 + 030 – ляво, собственост на дружеството –
жалбоподател. Причината за отнемането на това Разрешение е, че е установено забавяне
на плащането на дължимите годишни такси по чл. 21, ал. 1 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г. и продължаващо извършване на разрешеното
специално ползване на пътя за периода от първото тримесечие на 2019 г. до
27.01.2020 г. Предвижда се след влизане в сила на процесната Заповед достъпът
до обекта да бъде прекъснат за сметка на нарушителя.
Мотивите по жалбата се изразяват
в това, че Наредба за специалното ползване на пътищата се прилага за
републикански пътища, какъвто е и път II-44, но за участъците от тези
пътища, които са част от улична мрежа в населените места и селищните
образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗУТ, Наредбата се прилага само по
отношение обхвата на платното за движение. Км 5+30 е част от уличната пътна
мрежа на гр. Севлиево, т. к. табела Д 11 – „начало на населено място“, е
поставена на повече от 300 м преди процесното заведение. По тази причина и
такса за по Наредбата следва да се дължи само за ползване обхвата на пътя, а такова
не е налице.
Жалбата е препратена в съда с
писмено Становище от ОПУ – Габрово, в което ответната страна посочва, че на
30.01.2019 г. е отправяла запитване до Община Севлиево относно местоположението
на пътни знаци Д 11 и Д 12 за начало и край на населено място, поставени на
пътищата от РПМ и Общината е отговори, че не е налице необходимост, нито
намерение да променя километричното положение на пътните знаци на своя
територия. Процесният път II-44 е с начало 1+075 – гр. Севлиево - край 4+987. С писмо от 24.09.2019 г.
Общината е поискала от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ изместване на
местоположението на пътни знаци Д11 и Д 12 на този път от км 4+987 на км 5+302,
тъй като била допусната техническа грешка и в посочения участък имало фирми,
които притежават търговски и промишлени обекти с административни адреси „ул. „***“. С писмо от
19.11.2019 г. АПИ е изразила отрицателно становище, като се е мотивирала, че
положението съответства на Общ устройствен план на Община Севлиево, според
който границата на града с пътя от РПМ е вече посочена и това е 4+987, а самите
пътни знаци следва да се поставят на местата, съответстващи на границите на
урбанизираните територии, определени с ОУП. До момента на издаването на
процесния ИАА Община Севлиево не е променяла процесната граница на населеното
място с нов ОУП.С писмо от 25.11.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР Агенцията е
сигнализирана, че на процесния път е установено преместването на знаци Д11 и Д12
в посока по нарастване на километража от гр. Севлиево към гр. Габрово, като те
били преместени и монтирани трайно около от км 4+978 към км 5+500, с което на
практика се изменя организацията на движение и част от поставените пътни знаци,
попадащи в участъка, губели своето предназначение. В резултат ОД на МВР –
Габрово е поискала от АПИ документ за съгласуване за това преместване на
знаците. С писмо от 5.12.2019 г. ОПУ – Габрово е уведомило Община Севлиево и
сектор ПП, че местоположението на тези знаци следва да се възстанови съгласно
одобрения и изпълнен през 2018 г. – 2019 г. проект за рехабилитация на пътя –
към км 4+978.
В тази връзка в жалбата се
твърдяло, че била дължима само такса за ползване на обхвата на платното за
движение по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗУТ, но възражението било
неоснователно, тъй като пътят е в обхвата на РПМ, съгласно Решение № 959 от
21.12.2018 г. на МС за утвърждаване на Списъка на РП. Специалното ползване на
пътищата се осъществява с разрешението на администрацията, управляваща пътя и
правните субекти заплащат такси за реализирането на това специално ползване,
чиито размер се определя от МС относно републиканските такива. Изграждането и
ползването на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях отговаря на
дефиницията „специално ползване на пътищата“, съгл. §.1, т. 8 от ЗП. По тази
причина неизпълнението на условия по издаденото Разрешение, в случая –
незаплащането на такси за ползване, води законосъобразно до неговото отнемане,
което се прави с процесния ИАА. Процесният крайпътен обект е извън чертите на
населеното място – гр. Севлиево, съгл. §.1, т.2 от ДР на Наредба № РД-02-20-5
от 2016 г. Жалбоподателят извършва специално ползване на пътя чрез експлоатация
на търговски крайпътен обект – „Автомивка и кафе-аперитив“, разположен в
обхвата и обслужващата зона на път II-44 при км 5+030-ляво и попада извън границите на
урбанизираната територия на гр. Севлиево.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.П.
от ГАК, която поддържа депозираната жалба. Страната намира, че урбанизираната
територията попада в обхвата на поставените пътни знаци Д11 и Д 12, където се
намира и процесният обект и ако тези знаци не са поставени където е било
необходимо, то не жалбоподателят следва да търпи негативите от това. При
отнемане на Разрешението, жалбоподателят няма по какъв начин да предотврати
достъпа до имота си.
Ответната страна се представлява
от юрисконсулт Н.Ц., която оспорва депозираната жалба. Страната намира, че по
делото е установено по несъмнен начин, че обектът се намира изцяло в обхвата на
РПМ и не попада в чертите на населеното място, извън урбанизирана територия,
тъй като това място се определя не от поставените пътни знаци, а от ОУП.С писмо
от 9.06.2020 г. на ответника Община Севлиево е уведомена, че следва да
възстанови местонахождението на пътните знаци за начало и край на града
съобразно този план.
Жалбата е редовна и допустима,
като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване по
реда на АПК индивидуален административен акт /ИАА/ и подлежи на разглеждане по
същество с оглед нейната основателност.
Съдът, на основание чл. 168, ал.
1от АПК, разгледа същата с оглед всички основания за отмяна или
недействителност на ИАА, регламентирани в чл. 146 от Кодекса.
Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:
От фактическа страна АСГ намира
за установено, че жалбоподателят – „*** притежава Разрешение за
специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски обекти и пътни
връзки към тях № 3 от 11.10.2012 г., издадено от директора на ОПУ – Габрово за
експлоатация на обект „Автомивка и кафе-аперитив“, намиращ се в обхвата и
обслужващата зона на път II-44 /обх.
път Севлиево – Велико Търново /- Севлиево– Габрово/, при км 5+030 – ляво, при
посочени в Разрешението условия, сред които е заплащането на такса по тарифа за
таксите, събирани от АПИ – чл. 22, ал. 1, т. 14 – за комплекс от два обекта без
бензиностанция и газстанция. Таксата за специално ползване е дължима от
9.10.2012 г. Според т. 7 от Разрешението, същото се отнема при неспазване на
условията, предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за
предходната година. В случая се твърди наличието на такова основание –
незаплащане на такси за тримесечията на предходната 2019 година. По делото не
са налице твърдения, нито са представени доказателства, че такива плащания за
2019 г. са налице от ползвателя на пътя, нито, че е налице изменение в
издаденото Разрешение за специално ползване
по отношение на относимите към спора негови т. 1 и т. 7. Приложена е и Справка
за крайните салда за крайпътни обекти и рекламни съобщения на името на жалбоподателя,
от която също е видно, че дължимата такса по тримесечия за ползването на пътя е
по 400.00 лв. за всяко или общо за 2019 г. – 1600.00 лв. и същата е неплатена и
дължима към 27.01.2020 г. /датата на издаването на документа/. Налице е едно
частично плащане за първо тримесечие, но на стойност 105.32 лв. – около
¼ от дължимата за този период сума. Справката не е оспорена.
С Писмо изх. № 53-00-28 от
8.01.2020 г. дружеството е поканено да заплати дължимите вноски. В това
напомнително писмо са посочени по тримесечия за 2019 г. и 2020 г. в табличен
вид подробно задълженията - главници и лихви, както и сроковете за погасяване.
В тази връзка съдът намира, че административният орган /АО/ е спазил
изискванията за предвидимост, законност, служебно начало, достъпност, последователност,
предвидимост, предоставяне на възможност за участие на заинтересованата страна
в процеса. Преди издаването на процесния ИАА страната е била уведомена, че АО
намира, че същата има задължения и той е посочил точното им основание, размер и
падеж, като е предоставил и възможност, при необходимост от това за търговеца,
за предоставяне на допълнителна информация, като е посочил телефони за връзка.
Няма спор по отношение
местонахождението на обекта на самия процесен път. То е посочено в самото
Разрешение и не се оспорва. Няма данни да е било изменяно в последствие така,
че да е влязло в чертите на населено място. В свое Писмо от 5.02.2019 г. Община Севлиево уведомява ОПУ – Габрово, че
не е налице необходимост и не възнамерява да променя километричното
местоположение на пътни знаци Д11 и Д12 за всички населени места в обхвата на
Общината, намиращи се на пътища от РПМ на територията на същата, сред които и
път II-44/о. п. Севлиево – Велико Търново – Севлиево – Градница общ. Севлиево/
Севлиево – Габрово/, като този път има начало км 1+075 – гр. Севлиево край - км
4+987, което означава, че процесният обект е извън чертите на населеното място -
гр. Севлиево, вкл. и спрямо наличните към този момент пътни знаци за начало и
край на същото.
С писмо от 24.09.2019 г. на
Община Севлиево до АПИ – София и ОПУ – Габрово се сочи, че в предходното такова
е била допусната техническа грешка, без да се сочи точно каква е тя. Единствено
се съобщава за необходимостта от изместване на табелите за начало и край на км
5+302 и „възстановяване на предишното им местоположение, т. к. в посочения
участък има фирми, които притежават търговски и промишлени обекти, които са с
административни адреси на ул. „***“. Следва да се има предвид, че това, че на дадено място вече има изградени
и функциониращи производствени и/или търговски обекти не е законово основание
за определяне местоположението на процесните пътни знаци, указващи границите на
дадено населено място. Нито само по тази причина следва да се счита, че
населеното място е „увеличило“ автоматично площта си, обхващайки в нея новите
строежи само за това, защото имоти извън това населено място са били
урегулирани в последствие след промяна в тяхното предназначение и в тях са
реализирани строежи.
В отговор на това писмо АПИ
изпраща такова, с копие и за ответника, в което сочи, че съгласно ОУП на Община
Севлиево границата на гр. Севлиево пресича процесния път от републиканската
пътна мрежа /РПМ/ на вече посочения км 4+987. Указанията, дадени от министъра
на МРРБ в тази връзка са, че такива пътни знаци следва да се поставят на места,
съответстващи на границите на урбанизираните територии, а съгл. чл. 106 от ЗУТ
те се определят с ОУП. Действително, съгл. чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общия устройствен план на община или
на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана,
и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части -
местоположението и границите на териториите за населени места и селищни
образувания, както и тези на останалите видове територии. Съдът следва да
поясни, че тази разпоредба не съдържа понятието „урбанизирана територия“, а си
служи с друго – „населени места и селищни образувания“, като в случая не е
налице основание да се счита, че има пълно покриване между тези понятия, поради
липсата на легална дефиниция на „урбанизирана територия“. При всички случаи не
е допустимо с механичното поставяне на
пътен знак Д11 или Д12 да се определи къде са тези граници както
поради наличието на тази разпоредба, така и поради възможността даден пътен
знак да бъде преместен, макар и в нарушение на закона, свободно от всеки. Логиката
и действията следва да са в обратната посока – първо се определят чертите на
дадено населено място – с ОУП и едва след това се одобрява плана за поставянето
на знаци и се поставят самите знаци за начало и край на населеното място. Конкретно
в това писмо е посочено също, че началото и края на гр. Севлиево са разположени
на км 4+987 съгласно действащия ОУП.
Със Сигнал от 28.11.2019 г. на
началник сектор ПП при ОД на МВР – Габрово до Община Севлиево и ОПУ – Габрово и
на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, последните са информирани, че на
процесния път е установено преместване на пътни знаци Д11 и Д12. Същите, съгласно
изработения и съгласуван от сектор ПП проект за рехабилитация на пътя, са с
местоположение, съответно, Д11 – км 4+978 вляво и Д12 – км 4+992 в дясно, по
нарастване на километража. Към момента на подаване на сигнала те са изместени и
монтирани при км 5+500, с което се изменя организацията на движение, като част
от поставените пътни знаци, попадащи в този участък, губят своето
предназначение. Затова е необходимо на ОД на МВР – Габрово да се предостави
документ, от който да е видно, че преместването им е съгласувано с АПИ – София.
Такъв документ не е бил предоставен и няма данни да е бил наличен. Напротив –
видно от горецитирания отговор АПИ не дава такова разрешение, като се мотивира
за това. По тази причина на подадения Сигнал директорът на ОПУ – Габрово
изпраща писмо от 5.12.2019 г. до Община Севлиево и началник сектор ПП, с което
уведомява, че пътните знаци следва да се върнат на местата, посочени в
одобрения и изпълнен през 2018 г. – 2019 г. проект за рехабилитация на пътя.
По делото е безспорно установено,
че процесният път 44 е част от РПМ, което е видно от публикувания в ДВ Списък
на републикански пътища в Република България и като такъв той попада в пътища
втори клас с този номер и наименование О. п. Севлиево – В. Търново – Севлиево –
Драгановци – Габрово. Той е утвърден като такъв с Решение № 959 от 31.12.2018
г. на МС на основание чл. 3, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 и 4 от ЗП.
От приложената по делото
скица-извадка на пътя на Национална агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ –
Габрово, е видно, че процесният обект се намира след км 5+, по който въпрос не
се спори. Мястото на пътните знаци е видно от приложената и неоспорена схема –
скица на АПИ /л. 57/, като специално въпросният знак Д11 за начало на населено
място е по схема предвиден за поставяне след процесния обект, в посока към
града и преди него – в посока на излизане към гр. Габрово. Със Заповед № 1139
от 23.09.2008 г. г. на кмета на Община Севлиево е одобрен ПУП – план за
застрояване на ПИ 081004 в местността „Каша“ по КВС на землище гр. Севлиево,
като е изменено предназначението на земеделската земя в такова, за автомивка и
кафе-аперитив. Това не означава обаче, че имотът директно попада в чертите на
населено място гр. Севлиево. Няма спор, че това е имотът на жалбоподателя.
Същият има идентификатор № 65927.81.4 по КК на гр. Севлиево, закупен с НА № 181
от 13.054.2009 г. от дружеството „с трайно предназначение – земеделска земя и
начин на трайно ползване – за търговски обект, комплекс“. В приложената
поделото извадка от КК на имота е видно, че за същия няма определен
административен адрес – улица с наименование и номер.
Видно от Писмо от 23.06.2020 г.
/л. 77/ на Община Севлиево до Съда, имот с този идентификатор по КККР на гр.
Севлиево, местност „***“, Община Севлиево, се намира „извън
урегулираните граници на града, но в
урбанизирана територия на същия“,
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ с променено предназначение. Във връзка с вече
посоченото, ЗУТ няма легална дефиниция за „урбанизирана територия“ и няма
причини да се счита, че тя е еквивалент на „населено място“ в случая. Видно от
разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, ПУП може да се одобри и за територии
„извън границите на населени места и селищни образувания“, поради което не може
да се счита, че фактът, че процесният имот е регулиран с ПУП означава, че той
директно попада в чертите на населеното място само по тази причина.
Процесният ИАА е издаден на
основание чл. 26, ал. 9 от ЗП, според който текст разрешенията за специално
ползване и експлоатация на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в
тях, и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност,
определени в наредбата по чл. 18, ал. 5. В случая и както бе отразено
по-горе с процесната Заповед се отнема даденото на жалбоподателя Разрешение
поради неспазване на условията, предвидени в него и по-специално – на
задължението му за заплащане на такса за специално ползване, който факт е
действително налице. Отнемането на Разрешението на това основание е предвидено
и в чл. 57, ал. 4, т. 3 от същия нормативен акт – „Извършване на дейности, определени от
този закон като специално ползване на пътищата без разрешение на собственика на
пътя или на администрацията, управляваща пътя, както и при неплащане на
дължимите такси, се налагат следните санкции: … при забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и
продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, администрацията,
управляваща пътя, отнема издаденото разрешение и за сметка на нарушителя
прекъсва достъпа до обекта.“ Реализираната с оспорения ИАА
последица е законово предвидена при наличието на предпоставките, посочени като
осъществени в конкретния случай. Същата последица е предвидена и в чл. 7, ал. 1
от Наредбата за специално ползване на пътищата от 4.07.2001 г. и горепосочената
т. 7 от отнетото Разрешение.
По въпроса дали се дължи изобщо
такса за ползване и, в тази връзка, дали обекта на жалбоподателя се намира в
обхвата на път от РПМ, съдът взе предвид това, че според чл. 5 от ЗП обхватът на пътя е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни,
заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектиране на пътищата. Широчината на обхвата на пътя извън населените места и
в границите на урбанизираните територии с нерегулирани съседни терени се
определя с проекта на пътя. Съгласно §. 5, т. 6 от ДР на ЗУТ
"Територия
на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с
устройствен план, без да се включва землището. В случая
имотът не попада в строителните граници и, съответно, в населеното място гр.
Севлиево, като съгласно горецитираното писмо на Община Севлиево той е „извън урегулираните граници награда“. Според
§. 5, т. 11 от тези ДР "Урегулиран
поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с
подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея,
конкретно предназначение и режим на устройство. Както бе посочено,
няма пречка такъв имот да се намира и извън чертите на населеното място, след
направена промяна в предназначението му, както е в случая.
За понятието „строителни
граници“ легална дефиниция няма, но то реферира към понятието „територия на
населено място“ по смисъла на §. 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно който това е селищната територия, обхваната от
границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да
се включва землището. В теорията се приема, че строителната граница на населено
място е границата, определена с устройствен план - общ или подробен, която
разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище.
В този смисъл съдът изрично отбелязва отново, че строителните граници не се
обвързват непременно с наличието на ПУП, въз основа на който план се предвижда
и разрешава строителството, т. е. за понятието „строителни граници“ не следва да се
съди само от възможността за застрояване. Строителните граници могат да бъдат
очертани и с общ устройствен план, който в този случай ще ги
отграничи от землището на населеното място.
Въз основа на гореизложеното АСГ
приема, че процесният имот се намира извън контура (чертите) на населеното място. Обстоятелството, че за един имот,
разположен извън границите на населените места и селищните образувания, е
допусната възможност за застрояване, не го прави „урбанизирана територия“,
съгласно нормите на ЗУТ. Имотът не става „урбанизирана територия“ по смисъла на
закона и поради отбелязването му като такъв в скица, издадена от съответния
началник на СГКК. Допустимо е промяна в предназначението на
земеделски имоти не само извън чертите на населените места, а и на разстояние
от тях, като в тях се допуска строителство, но това не ги прави част от дадено
населеното място. Преценката
дали конкретен поземлен имот е част от „урбанизирана територия“ се извършва от
съда, в съответствие с действащото право и не може да бъде обусловена от
отбелязване, извършено от административен орган върху издадена скица. Същият
е извън чертите на самото населено място /град/, поради което и знак Д11 –
начало на населеното място, е поставен след него /в посока към гр. Севлиево/,
съгласно одобрения план на АПИ, приложен по делото. Нерегламентираното
преместване на пътни знаци в разрез с този одобрен план не променя последния,
нито с такъв един акт може да се променя местонахождението на границите на
дадено населено място.
Следва да се вземе предвид, че
отнетото с процесната Заповед Разрешение № 3 от 11.10.2012 г. е издадено по
искане на „БЕА“ ЕООД, Севлиево именно по причината, че дейността на дружеството
е свързана с експлоатация на обект, находящ се на път от РПМ. До него се
достига и той се намира в съседство с именно такъв път, в противен случай не би
било необходимо искането и издаването на Разрешение за ползване. Отнемането на
такова Разрешение също би било без значение, при положение, че обектът би могъл
да се ползва посредством достъп до него от друго място и не се намира в прилежащия
към пътя обхват. Случаят обаче определено не е такъв.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„а“ и „б“ от ЗП специално ползване в обхвата на пътя и обслужващите зони е: а) изграждането на търговски
крайпътни обекти; б)
експлоатацията на търговски крайпътни обекти. ЗП се прилага
дори за пътища от РПМ, намиращи се в самите населени места – чл. 1, ал. 2, т. 1
от него и дори в подзаконов нормативен акт да е предвидено нещо различно, то би
било неприложимо поради принципа за върховенство на закона. Ако в случая чл. 1,
ал. 2 от НСПП предвижда, че тази Наредба не се прилага за републиканските
пътища в населените места, то тя не изключва и не може да изключи приложението
на самия закон при наличие на такава предпоставка. Пътищата от РПМ са публична
държавна собственост, независимо от местонахождението им. Чл. 18, ал. 1 от ЗП
предвижда специалното им ползване да се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща
пътя, в случая за републиканските пътища това е АПИ, а според ал. 2 за
специалното ползване на такива пътища се заплаща такса, определена от МС. Тук въпросът не е
дали и каква такса се дължи, АСГ не решава спор за дължимо плащане, а че
отнетото Разрешение е издадено при условие заплащане на такава такса и в него,
закона и специалната Наредба е предвидено, че незаплащането й води до отнемане
на разрешението, което е и сторено с процесната Заповед.
Влизането на процесната Заповед в
сила не би могло да доведе до установяване на публично държавно вземане, вкл. за такси за ползване. Вземанията
на Агенция "Пътна инфраструктура" за такси за специално ползване на
пътищата, са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК
във връзка с чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата.
По силата на чл. 166, ал.2 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Последица от процесната Заповед е единствено отнемане на Разрешението за
ползване на обекта и пътната връзка към него в обслужваща зона на този път. Такива
задължения се установяват с издаването на АУПДВ въз основа на специална
процедура и то въз основа не на Заповед за отнемане на Разрешението, а въз
основа на самото Разрешение, с което възниква и задължението за заплащане на
таксата и което не е обект на съдебен спор по настоящото дело. Такъв един Акт
подлежи на отделен самостоятелен административен и съдебен контрол за
законосъобразност. При евентуалното му оспорване могат да се мотивират и
доказват възражения за недължимост на таксите за ползване на различни основания.
В настоящия спор недължимостта на таксите не е обект на правен спор, тя е
налице по силата на ЗП и на самото Разрешително и неплащането й логично и
законно води до неговото отнемане.
Въз основа на гореизложеното АСГ
намира, че процесната Заповед е издадена от компетентен административен орган
/издал акта – Разрешение, който се отменя с нея/, при спазване на процесуалните
и материалноправни норми, при наличието на реализирана хипотеза на
разпоредбите, предвиждащи отнемане на вече издадено Разрешение за специално
ползване на път, поради което подадената срещу нея жалба се явява неоснователна
и следва да се остави без уважение.
В тази връзка и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК
Административен съд Габрово
РЕШИ:***“ ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, ЕИК: ***, против Заповед № РД-11-6 от
31.01.2020 г. на Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Габрово, с
която се отнема Разрешение № 3 от 11.10.2012 г., издадено от същия
административен орган, за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътен обект „Автомивка и кафе-аперитив“ и пътната връзка към него
в обслужващата зона на път II-44, км 5+030 – ляво, като неоснователна.
Преписи от Решението да се изпратят
на страните, в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаването му чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/