Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 17.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 134 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора против Решение № 260080/08.02.2021г., постановено по АНД
№ 2755/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №349а- 1165/23.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР
Стара Загора, с наложено на ответника по касация административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето. В жалбата се сочи, че решението
е незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва
се изводът на съда за несъответствие между номера и датата на издаване на АУАН, посочени в наказателното постановление и тези по
представения екземпляр с преписката. Счита, че не е съществено за установяване
на нарушението липсата на изрично препращане към чл.63, ал.1 или ал. 2 от
Закона за здравето. Като счита санкционния акт за законосъобразен, моли за
отмяна на решението на районния съд, с което същият е отменен, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски за две инстанции. В
случай, че от ответника се претендират разноски за процесуално представителство
от оправомощен адвокат или съответно юрисконсулт, при условия на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Ответникът по касация Т.Д.Д.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв.В. оспорва касационната жалба
и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение, за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че несъответствието между номера и датата на
издаване на АУАН и посочените в наказателното постановление, се дължи на
регистрирането на акта в деловодната система, но са допуснати други съществени
нарушения, свързани с непосочването на препращащата норма. Относно претендираните
разноски по делото, счита, че същите следва да бъдат присъдени около минималния
размер, с оглед степента на сложност на делото.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Т.Д.Д. ***, против Наказателно
постановление №349а-1165/23.09.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз
основа АУАН №1959а-636/12.05.2020г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Т.Д.Д. на
19.04.2020г., около 16:50 часа, се намира на открито обществено място, като
посещава бул. „***без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил
въведената с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се намират в закрити или на
открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата“, с
което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление, като
е приел, че е налице противоречие между АУАН и наказателното постановление
относно квалификацията на противоепидемичната мярка, за неизпълнението на която
е бил санкциониран жалбоподателят.
Констатирано е, че налице и несъответствие между номера и датата на издаване на
АУАН, посочени в санкционния акт, и номера и датата на издаване на представения
с преписката АУАН, което е задължителен
реквизит на АУАН и наказателното постановление съгласно чл.42, т.2 и чл.57,
ал.1, т.3 от ЗАНН. Обосновано е, че е налице и непълнота при формулирането на
административнонаказателното обвинение в наказателното постановление, тъй като
според въззивния съд чл.209а, ал.1 от Закона за здравето има бланкетен характер
и при препращането към чл.63, ал.1 или ал.2 от същия закон, следва да бъде
изрично посочено за коя от посочените две алинеи става въпрос, което в случая
не било направено. По тези
съображения Районен съд Стара Загора е отменил обжалвания санкционен акт.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на Т.Д.Д. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната редакция
на нормата /ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./, отговорност се
предвижда за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. С
изменение /обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата
придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. С последващо изменение /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./ на разпоредбата на чл.209а, 1 от Закона за здравето, е
предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемична мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а
при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.
В нормите на
чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, респективно в чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а,
ал.1 или 2 от същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността
на определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата
за това. Следователно в тях не се съдържа
правило за поведение на правните субекти във връзка с установения ред на
държавно управление, неизпълнението на което да съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Ето защо непосочването на някоя от тези норми в наказателното
постановление при изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е
спазена от привлеченото към отговорност лице /в случая по т.9 от Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, при словесно възпроизвеждане на въведената със
заповедта на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка/, не се отразява
на формалната законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и
нормата, съдържаща санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното фактическо описание
санкционираното лице не е било възпрепятствано да разбере какво нарушение му се
вменява.
Не се споделя извода на
въззивния съд, че е налице несъответствие между номера и датата на съставяне на
АУАН, посочени в наказателното постановление и номера /номерата/ и датата на
съставения АУАН, представен по преписката. Видно от представеното с преписката
заверено копие от АУАН серия АА рег.№ 373845, същият е съставен, подписан е от
нарушителя и е връчен на 19.04.2020г. /при констатиране на нарушението/, като посоченият
АУАН е регистриран в деловодната система на ОД на МВР Стара Загора с № 1959а-636
от 12.05.2020г. и именно този регистрационен номер на АУАН е посочен в
наказателното постановление. По изложените по-горе съображения /че чл.63 от
Закона за здравето не регламентира противоепидемични мерки, а определя
единствено органите, които са компетентни да налагат такива мерки/, посочването
в съставения АУАН, че лицето не е изпълнило въведената с т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона
за здравеопазването /вместо Закона за здравето/, очевидно не релевира
противоречие между АУАН и наказателното постановление относно „квалификацията“ на
противоепидемичната мярка, за неизпълнението на която е наложена санкцията,
както неправилно е приел въззивният съд.
С оглед на
гореизложеното решението на Районен съд - Стара Загора, като постановено в
нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, като
доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора. Процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.57,
ал.1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Не се сочат, нито се установяват
обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на деянието.
Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на
нормативните задължения по спазване на въведени противоепидемични мерки със
заповеди на органите на държавно управление. По тези съображения Наказателно
постановление № 349а-1165 от 23.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР –
Стара Загора се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Т.Д. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо
160лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260080 от 08.02.2021г., постановено по АНД № 2755/2020г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 349а-1165 от 23.09.2020г., издадено от Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 349а-1165 от 23.09.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Т.Д.Д.
***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.