РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Разлог, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. Инициирано е въз основа на жалба,
подадена от „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Х.С.”№3, против НП №* от 01.07.2021
г. на Директора на РДГ-Б.. С оспореното НП на жалбоподателя, на основание чл.270 от ЗГ,
е наложена имуществена санкция от 100.00 лева за нарушение на 14а, ал.6 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно с
препис на административната преписка.
В жалбата се сочи, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като не е извършено
нарушение. Сочи се и че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, без да се пояснява в какво точно се състоят нарушенията, а единствено е
отразено, че по-подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат С., подържа депозираната жалба. Излага съображения, според които актът за
установяване на адм. нарушение не е бил надлежно състав и предявен. В тази връзка се
твърди, че съставянето е станало в присъствието на лице, което не разполага с надлежна
представителна власт по отношение на дружеството, а така също и че предявяването също е
станало на лице, за което няма издадено изрично пълномощно, възлагащо му права по чл.43
от ЗАНН.
Представителят на наказващия орган – юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Заявява, че от
доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява фактът на
извършеното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу адм. акт /НП/, подлежащ на съдебна проверка.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по съображения различни от
тези, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя.
На първо място трябва да се отбележи, че неоснователни се явяват доводи на
1
представителя на жалбоподателя, според които съставянето е станало в присъствието на
лице, което не разполага с надлежна представителна власт по отношение на дружеството, а
така също и че предявяването също е станало на лице, за което няма издадено изрично
пълномощно, възлагащо му права по чл.43 от ЗАНН. По адм. преписка /приложена по
делото/ е представено пълномощно от Г.Г.А., действащ като управител на „П.И.Г.2“ЕООД, с
което лицето
А.Г.А. е упълномощен от управителя със следните права: „да извършва от името и за
сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия, като ме представлява в
качеството ми на управител пред всички лица физически и юридически, организации и
учреждения (държавни, общински, данъчни, съдебни и др.) в страната и извън нея, а също
така и следните примерно изброени правни действия, изброяването на които не ограничава
извършването на всички останали възможни правни действия“. След това в пълномощното
са изброени и конкретни действия, които упълномощеният може да извършва от името и за
сметка на юридическото лице. Действително, не е посочено че упълномощеният може да
присъства при съставянето на актове за установяване на адм. нарушение и че на него може
да се предявяват такива. Подобно изрично овластяване, обаче, не е нужно, за да се приеме,
че процесният акт за установяване на нарушение е редовно предявен на лицето и редовно
съставен в негово присъствие. Това е така, понеже, видно от началния текст на
пълномощното, цитиран по-горе, упълномощителят е издал общо /генерално/ пълномощно в
полза на А.А., което дава право на упълномощеното лице да извършва всякакви фактически
и правни действия от името и за сметка на търговското дружество. Тук следва да се
отбележи, че никъде в закона /ЗАНН/ не е предвидено изискване за наличие на изрично
пълномощно за предявяване и подписване на актовете за установяване на адм. нарушение.
Тоест, от съдържанието на конкретното пълномощното става ясно, че се касае за общо
/генерално/ пълномощно, овластяващо пълномощника да извършва всякакви правни
действия от името на юридическото лице. Това означава, че за валидността на извършените
правни действия не е необходимо в подобно общо /генерално/ пълномощно да се посочват
всички отделните действия, за извършването на които е овластен пълномощникът. Следва да
се приеме, че след като той е упълномощен да извършва всякакви фактически и правни
действия от името на представлявания, то в представителната власт се включва и правото да
участва в производства по съставяне на актове по ЗАНН и да получава съставените такива,
както и да получава издадените против дружеството наказателни постановления.
Въпреки редовността на пълномощното, НП се явява незаконосъобразно, поради
следните съображения:
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в
установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на
административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при
изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато
всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към
проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
Съществено нарушение на процесуалните правила е реализирано, когато същото е довело
до ограничаване правата на лицето, което е наказано.
Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на
административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи
елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по
недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност
лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил
нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством акта за установяване
на административното нарушение се слага началото на обвинителната функция в
2
административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката
на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото
като нарушител лице и осъществено ли е виновно.
В тази връзка следва да се посочи, че е задължително да съществува пълна идентичност
между описаното неправомерно нарушение, лицето което го е извършило, времето и
мястото, когато това е сторено, отразени в акта за установяване на нарушението и същите
обстоятелства, описани в НП. Само по този начин могат да се гарантират в пълна степен
интересите на наказания и да му се даде възможност да организира адекватно защитата си.
Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-
голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме
като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
При подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери
законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя
нарушения.
Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при
съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП, в тях трябва да бъде
посочено датата и мястото на извършване на нарушението, лицето което го е извършило, а
така също и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съгласно текста на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в
които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да изградят и
да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят
достъп до информацията. В текста на чл.14а, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии /Наредба №1 от 30.01.2012 г./ изрично е разписано, че
собствениците/ползвателите на обекти по чл.206 ЗГ са длъжни да уведомяват съответната
РДГ в срок до 30 минути след настъпване на обективни събития водещи до прекъсване на
системата, като в същия срок уведомяват и при започване на работата на системата за
видеонаблюдение на обекта. Легалните термини, които законодателят е използвал в ЗГ и
Наредба №1, за да обозначи лицата, които имат конкретни задължения във връзка с
изграждането на видеонаблюдение, са „собственици“ и „ползватели“.
В настоящия случай в Акт за установяване на адм. нарушение №034279 от 16.06.2021 г. е
записано, че извършителят на нарушението „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, „като упълномощен
представител на обект по чл.206 от ЗГ не е уведомил РДГ-Б. в срок до 30 минути след
прекъсване на записите на системата за видеонаблюдение за периода 12.05.2021 г. –
01.06.2021 г. до 14:31 ч.“. В същото време изрично е посочено, че датата на извършване на
нарушението е 01.06.2021 г. Отразено е, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.14,
ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г.
В оспореното НП №* от 01.07.2021 г. на Директора на РДГ-Б. е записано, че
санкционираното дружество е извършило следното нарушение: „лицето като упълномощен
представител на обект по чл.206 от ЗГ не е уведомил РДГ-Б. в срок до 30 минути след
прекъсване на записите на системата за видеонаблюдение за периода 12.05.2021 г. –
01.06.2021 г. до 14:31 ч.“.
За разлика от акта за установяване на адм. нарушение, в НП не е отразено на коя
конкретно дата е извършено нарушението. В него е отразено единствено, че за времето от
12.05.2021 г. до 01.06.2021 г. са прекъснали записите на системата за видеонаблюдение, без
да се конкретизира кога е извършено самото нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че според чл.14, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. нарушение е налице, когато има
прекъсване на записите и в срок от 30 минути съответната РДГ не бъде уведомена от
собственика или ползвателя на обекта. Без значение е продължителността на прекъсването, а
единствено това, че в продължение на 30 минути от него е последвало бездействие. Именно
3
поради тези съображения се налага извод, че е от значение, при подобно нарушение, не само
да се посочи датата, на която е извършено то, но и точният час. В настоящия случай, както
бе посочено по-горе, в НП не само че не са посочени часът и минутите на нарушението, но
не е отразена и датата на извършването му. В горния смисъл са и част от мотивите към
Решение №1088 от 08.06.2018 г. на Бл.АС по ВНАХД №258 от 2018 г.
Действително, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е имало
прекъсване на записите от камерите в периода 12.05.2021 г. – 01.06.2021 г. Тези свидетели
обаче, също не сочат кога точно е извършено самото нарушение. Трябва да се има предвид и
това, че дори в показанията им да се съдържаше информация за датата и часа на извършване
на административното нарушение, недопустимо е съществен порок на НП /липсата на
посочена дата на извършване на нарушението/ да бъде саниран посредством свидетелски
показания или каквито и да е други доказателства, събирани в хода на производството по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
При изготвяне на НП, а и при съставянето на акта за установяване на адм. нарушение, е
допуснато още едно нарушение. И в двата адм. акта е записано, че „П.И.Г.2“ЕООД е
извършил нарушение „като упълномощен представител на обект по чл.206 от ЗГ“ и че в това
си качество не е уведомило РДГ за прекъсване на записите на системата. Както бе посочено
по-горе, задължение за подобно уведомяване имат ползвателите и собствениците на обекти,
в които постъпва и се преработва дървесина. В ЗГ и в Наредба №1 от 30.01.2012 г. никъде не
се споменава, че подобно задължение имат и „упълномощени представители“ на подобни
обекти, нито е дадена дефиниция на понятието „упълномощен представител“ на обект по
чл.206 от ЗГ. Това налага извод, че оспореното НП се явява незаконосъобразно и поради
неописване /неточно описване/ на конкретните обстоятелства, които имат отношение към
нарушението, по повод на което се налага имуществена санкция.
Горното налага извод, че в хода на производството по налагане на адм. наказание са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
незаконосъобразност на НП. Това налага същото да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от него съдебни разноски, равняващи се на 300.00 лева – заплатен адвокатски
хонорар в полза на адвокат С., за което плащане има представено доказателство – договор за
правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е заплатена на ръка.
Трябва да се посочи, че така заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, защото
същият е съобразен с предвидените размери, регламентирани в Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, поради незаконосъобразност, НП №* от 01.07.2021 г. на Директора на РДГ-
Б., с което, на основание чл.270 от ЗГ, на „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, е наложена имуществена
санкция от 100.00 лева за нарушение на 14а, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА РДГ-Б. да заплати на „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, сумата от 300.00 лева – сторени
съдебни разноски.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но на
основанията, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4