О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 4
гр.Видин
20.02.2017
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд търговска
колегия в открито заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря В.К. и
в присъствието на
прокурора............... като
разгледа докладваното от съдия Г. Й. търговско дело № 54 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 692 ал.3 ТЗ.
Постъпило е
възражение от „Е. Г.– Б." ЕООД ЕИК.
седалище и адрес на управление град С. р-н.., ул...,представлявано от Л. М. А. чрез
пълномощника А. Ц. Г.,адвокат от Софийска адвокатска колегия,адрес за призоваване
и съобщения: град С., ул... против СПИСЪК НА НЕПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ И СПИСЪК
НА ПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ НА КРЕДИТОРИТЕ НА "Т." ЕООД /л.46-49 от делото/
Възраженията на
„Е. Г. –Б." ЕООД са против изготвения от синдика списък на неприетите
предявени вземания на кредиторите на „Т." ЕООД, в който са включени
предявените от „Е.Г.–Б. ЕООД вземания.
Възразява се и
против списъка на приетите предявени вземания в частта, в която в списъка са
включени предявени от „Ю..7" ООД, ЕИК., град С. 1000, р-н .., ул...
вземания в общ размер от 1,609,840.60 лв., от които главница в размер на
567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху
главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер
на 406,930.39 лв., законна лихва от 16.11.2016 год. до датата на предявяване на
вземането в размер на 8,321.92 лв. и разноски по изп. д. № 186/2015 год. на ЧСИ
Д. Н. рег. № 804 при КЧСИ в размер на 27,200.00 лв.
Твърди се,че
изготвените от синдика списък на неприетите предявени вземания с включените в
него предявени от „Е. Г.- Б." ООД вземания и списък на приетите предявени
вземания в частта му, в която са включени предявените от „Ю.-.7" ООД
вземания са неправилни. Изразяват
се следните доводи :
Относно списъка на неприетите вземания:
а) В списъка на
неприетите вземания липсвали каквито и да е било мотиви за неприемането на
вземанията на „Е. Г.– Б." ООД.Списъкът на неприетите предявени вземания,
който по силата на чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ следвало да бъде изготвен в
производството по несъстоятелност, представлявал частен диспозитивен документ,
който съдържал изявление на синдика за несъществуването на предявено от
определен кредитор вземане. Включването на вземане в този списък препятствало
неговото удовлетворяване в рамките на производството по несъстоятелност поради
неговото отричане от органа, натоварен да се произнесе по приемането
му.Доколкото липсвала изрична уредба на задължителното съдържание на списъка на
неприетите вземания и тъй като с него по дефиниция се отричат права ,било очевидно
, че синдикът следвало да посочи причините, поради които отказва да приеме
дадено вземане.В противен случай кредиторът, чието вземане не е прието, щял
бъде поставен в невъзможност да аргументира възраженията си против неприемането
на вземането му и да посочи съответните доказателства.
б) Предвид
пълната липса на мотиви в списъка на неприетите вземания и невъзможността да се
представят доводи за неправилността на включването на вземанията в този списък от синдика се твърди следното:
-Предявените
неприети вземания са установени с влязло в сила съдебно решение № 266 от 24.07.2016
год. по т.д. № 182/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с което „Т."ЕООД
е осъдено да заплати на „Ю.-.7" ООД, ЕИК. сумата 567,324.30 евро, получена
на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на недвижим
имот, сключен на 24.04.2007 год. между „Т." ЕООД като продавач и „Ю.-.7"
ООД като купувач ведно със законната лихва от завеждане на делото на 09.04.2013
год. до окончателното изплащане и съдебноделоводни разноски в размер на
57,798.62 лв.Преди постановяването на решението с договор за продажба на
вземане от 22.05.2014 год.присъдените от Бургаски окръжен съд вземания били
прехвърлени от „Ю.-.7" ООД на „Е. Г.– Б. ООД; в чл. 1, ал. 1 от договора
изрично било посочено, че вземанията са предмет на по т.д. № 182/2014 год. по
описа на Бургаски окръжен съд, като с чл. 1, ал. 4 от договора „Ю.-.7"ООД
се задължило да действа в производството
по делото като косвен представител на „Е. Г.– Б." ООД по смисъла на чл.
292 ЗЗД.
С чл. 1, ал. 3
от договора за продажба на вземания „Ю.-.7" ООД било възложило на „Е. Г.–
Б." ООД и го било упълномощило да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземанията;
с две уведомления, връчени на 02.02.2015 год. и на 06.03.2015 год. „Е. Г.– Б."
ООД било уведомило „Т." ЕООД.
Изложеното водело до извода, че от 22.05.2014
год. до настоящия момент „Е. Г.–Б." ООД е титуляр на вземанията за сумите,
платени по разваления предварителен договор от 24.04.2007 год. между „Т."
ЕООД като продавач и „Ю.-.7" ООД като купувач.
Това се явявало последица от сключения договор за цесия, с
който „Ю.-.7" ООД прехвърлило тези
вземания на „Е. Г.– Б.". С договора за цесия носителят на едно вземане го
прехвърлял на трето лице, като по този начин настъпвала промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор ставал цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си, а вземането преминавало от предишния кредитор върху
новия кредитор в момента на сключване на договора.
Правото на
цесионера било неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за
цесионния договор. Тъй като длъжникът не знаел за цесията, за него не
съществувало задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо
последния възниквало едва след получаване на съобщението за прехвърлянето на вземанията.
Макар че законът (чл. 99, ал. 3 ЗЗД) предвиждал като форма на защита на правата
на длъжника уведомяването за прехвърлянето на неговото задължение да бъде
направено от самия първоначален кредитор, с оглед разпоредбата на чл. 36 ЗЗД
нямало пречка той да упълномощи нарочно лице или самия цесионер да уведоми
длъжника за сключената цесия. В конкретния случай уведомлението било направено
от цесионера въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента, и то
най-малко 3 пъти - на 02.02.2015 год., на 06.03.2015 год. и с молбата за
откриване на производството по несъстоятелност на „Т." ЕООД. От горното било видно, че „Е. Г.– Б." ООД
е придобило процесиите вземания от „Ю.-.7" ООД на 22.05.2014 год., когато
договорът за продажба на вземания е породил действие за страните по него, а по
отношение на длъжника по тези вземания „Т. ЕООД тяхното прехвърляне е породило
действие в момента на уведомяването на дружеството.Ето защо вземанията на „Е. Г.–
Б." ООД следвало да бъдат включени в списъка на приетите предявени вземания
на кредиторите на „Т." ЕООД.
Относно списъка на приетите вземания:
Именно защото от
22.05.2014 год. „Е. Г. – Б." ООД бил станал титуляр на вземанията, предмет
на договора за цесия, „Ю.-.7" ООД нямало вземания към „Т." ЕООД,
поради което тези вземания следвало да бъдат изключени от списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите на „Т." ЕООД.
С оглед на гореизложеното се иска да се промени
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „Т. ЕООД, като се включат
в него предявените от "Е. Г.– Б." ЕООД неприети вземания за главница
в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва
върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в
размер на 211,240. 21 евро и законна лихва след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечено с особен залог върху търговското
предприятие на длъжника.
Иска се да бъде
изключен от списъка на приетите предявени вземания на приетите вземания на „Ю...."
ООД.
Кредиторът „Е...."
ЕООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С..., р-н В....., ул.
"Л...., ет. ..., офис .. е
депозирал и допълнителни възражения /л.88-90 от делото/ след запознаване със
становището на синдика на „Т..." ЕООД по предявените възраженията на „Е...." ЕООД против
изготвените от синдика списъци на неприетите и приетите предявени вземания на
кредиторите на „Т...." ЕООД .Според синдика с представените към молбата за
предявяване доказателства „Е...." ЕООД не доказвал качеството си на кредитор
на „Т...." ЕООД, тъй като не притежавал ликвидно и изискуемо вземане
против длъжника поради липса на категорични и безспорни доказателства за
възникване на това вземане в неговия патримониум.Този извод на синдика, както и
изложените в негова подкрепа доводи, били неправилни.Поддържа се ,че доводите
на синдика са асолютно необосновани. Дали един договор е нищожен или не можел
да констатира само и единствено гражданският съд в рамките на исков процес.
Синдикът не бил орган, който да приема за установено и да прогласява нищожност
на сделка. Практиката на съдилищата
на Република България била трайна и еднозначна в смисъл, че няма пречка цедентът
да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Този извод се
налагал както от нормата на чл. 36
ЗЗД, която установявала принципната допустимост на представителството
за всички правни действия, така и от целта на уреденото с чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение
за уведомяване за цесията, а тази цел била да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което след прехвърлянето
на
вземането не е носител на това
вземане. Съдилищата подчертали, че в случая не става дума за прехвърляне на
задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване
на действието; съобщаването не било лично непрехвърлимо право, поради което извършването
му можело да бъде възложено на представител, включително и на цесионера на общо
основание; при наличие на упълномощаване цесионерът действал спрямо длъжника не
от свое име,а от името на представлявания цедент.С изявленията на лицето С. С.
за оказан му натиск при подписването на договора за цесия се била занимавала и
Районна прокуратура - гр. София,а също и
Софийска градска прокуратура и
Апелативна прокуратура-София.
В крайна сметка
прокуратурата била приела, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 143 НК - „принуда", нито пък такава по Глава пета, раздел V от
Особената част на НК - „изнудване" и била отказала да образува наказателно
производство по този случай.
При договор за
прехвърляне на вземания правата по цесията преминавали върху цесионера със
сключването на договора. По силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД спрямо третите лица и
спрямо длъжника прехвърлянето на вземането имало действия от деня, когато то
бъде съобщено на длъжника.Липсата на счетоводни записвания на цесията при
длъжника и при цесионера по никакъв начин не оказвали влияние върху правните
последици на договора за цесия така, както липсата на счетоводни записвания за
продажбата на недвижим имот не влияели върху вещно-прехвърлителното действие на
договора - собствеността върху имота преминавала от продавача у купувача с
подписването на нотариалния акт, а не от осчетоводяването му.В крайна сметка
счетоводството отразявало икономическата дейност на стопанските субекти, а не
обратното.
Поддържа се
искането за промяна на изготвените от синдика списъци, като в списъка на
приетите предявени вземания бъдат включени неприетите вземания на "Е...."
ЕООД, а от списъка на приетите предявени вземания бъде изключени предявените
вземания на „Ю...." ООД.
С представените
допълнителни възражения са представени следните доказателства:
1.Препис от
влязло в сила решение № 266 от 24.07.2016 год. по т.д. № 182/2014 год. по описа
на Бургаски окръжен съд;
2.Постановление
от 06.04.2016 год. по пр.пр. № 35278/2015 год. на Районна прокуратура - София;
Постановление от 28.06.2016 год. по пр.пр. № 14140/2015 год. на Софийска
градска прокуратура;
3.Постановление
от 01.08.2016 год. по пр.пр. № 4486/2015 год. на Апелативна прокуратура -
София.
Кредиторът „Е....."
ЕООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С..., р-н В..., ул.
"Л..." .., ет. ..., офис ... е представил и писмена защита /л.123-126
от делото/,в която развива подробно посочените по-горе доводи.
Постъпило е
възражение и от адв. В....Б...,пълномощник на "Т...." ЕООД,ЕИК....,град
С...., р-н О...., бул.„М..." ..., ет.... представлявано от Б. Б. Б. срещу СПИСЪК
НА ПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ НА КРЕДИТОРИТЕ НА "Т...." ЕООД
/л.54-55 от делото/.Твърди се ,че на 05.01.2017 год. по партидата на "Т..."
ЕООД в Търговския регистър бил обявен изготвен от синдика на "Т..."
ЕООД списък на приетите предявени вземания на кредиторите на дружеството.В списъка
на неприетите вземания били включени предявени от „Ю..." ООД, ЕИК ....,
град С...., р-н Т..., ул. „П..." № .., ет. ... вземания в общ размер от
1,609,840.60 лв., от които главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в
размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на делото
на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 406,930.39 лв., законна лихва
от 16.11.2016 год. до датата на предявяване на вземането в размер на 8,321.92
лв. и разноски по изп. д. № 186/2015 год. на ЧСИ Д. Н., рег. № 804 при КЧСИ в
размер на 27,200.00 лв.С настоящето в
законоустановения срок се предявяват възраженията против изготвения от синдика списък на
приетите предявени вземания ва кредиторите на „Т..." ЕООД в частта, в
която са включени горепосочените вземания на „Ю..." ООД.Поддържа се ,че тези
вземания били прехвърлени с договор за продажба на вземане от 22.05.2014 год.
от „Ю..." ООД на „Е...." ООД.
Впоследствие „Т..." ЕООД било
уведомено за прехвърлянето на вземанията. Доказателствата за прехвърлянето на
вземанията и за уведомлението за това до „Т...." ЕООД били приложени към
молбата за предявяване на вземания на „Е..." ООД.Иска се да се изключи от
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „Т...." ЕООД
вземанията на „Ю...." ООД.
Постъпило е
становище от И.А.-синдик на „Т..."ЕООД ЕИК ..., по Търговско дело №54/2015
г.на ВОС по възражението на „Е..."ЕООД
,като поддържа ,че синдикът е отказал да включи „Е..."ЕООД в списъка с
приетите предявени вземания и да приеме за основателно и доказано вземането на
посочения търговец, на предявеното от него основание и размер поради подробно
изложени мотиви.Синдикът счита,че „Е....."ЕООД не е доказал качеството си на кредитор с представените към молбата
за предявяване доказателства. Според синдика този търговец не притежавал
ликвидно и изискуемо вземане против длъжника, поради липса на категорични и
безспорни доказателства за възникването на това вземане.
Синдикът И.А.-синдик на „Т...."ЕООД ЕИК .... по
Търговско дело №54/2015 г.на ВОС е депозирала и писмено становище по възражението
на адв.В.Б.-пълномощник на Б. Б.-управител
на „Т...."ЕООД /л.82-84 от делото/,като поддържа,че възражението е неоснователно
и че синдикът правилно е включил посочения кредитор в списъка с приетите
предявени вземания, като е приел за основателно и доказано неговото вземане на
предявеното основание и размер.
Кредиторът "Ю...."
ООД, със седалище гр. С. и адрес на управление гр.С., район Т., ул. "П.."
№ ..., ет...., ЕИК...., представлявано от управителя на дружеството А. С,
гражданин на Република Л..., роден на ***год. в гр. Р., чрез адвокат И. А. от
САК е представил писмено становище относно възраженията и допълнителни възражения
на „Е...." ЕООД против списъка на неприети предявени вземания и списък на
приетите предявени вземания по т.д.№54/2015г. на ВдОС,в което изразява подробни
доводи относно неоснователността на подадените възражения .
След като взе
предвид събраните по делото доказателства,съдът намира ,че направените
възражения са неоснователни поради следното :
С Решение № 31
от 15.11.2016 год. по т.д. № 54/2015 год. Окръжен съд - Видин е обявил неплатежоспособността
на "Т...." ЕООД, ЕИК ...., град С... ...., р-н О...., бул. „М..."
..., ет. 2, открил е производство по
несъстоятелност на дружеството, назначил е временен синдик и е свикал Първо събрание на
кредиторите.
В срока по чл.
685 ТЗ кредиторът "Е...." ЕООД
е предявил писмено своите вземания пред съда с копие до синдика, като е посочил
основанието и размера на вземанията си, привилегиите и обезпеченията, съдебен
адрес и е представил писмени доказателства за вземанията. На 05.01.2017 год. по
партидата на длъжника в Търговския регистър са обявени изготвени от синдика на
"Т...." ЕООД списък на приетите предявени вземания и списък на
неприетите предявени вземания на кредиторите на дружеството.
В списъка на
неприетите вземания са включени предявените от "Е...." ЕООД вземания
за главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и
законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016
год. в размер на 211,240.21 евро и законна лихва след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
Така посочените
вземания са предявени и от „Ю...." ООД, ЕИК ..., град С..., р-н Т...., ул.
„П...." № ..., ет. . и са включени в изготвения от синдика списък на
приетите предявени вземания на кредиторит на „Т..." ЕООД.
Производството
по оспорване на изготвените от синдика списъци
/Чл.692 ГПК/ се развива в рамките на производството по несъстоятелност,
но няма състезателно начало и постановения от съда акт-определение не се ползва
със сила на пресъдено нещо . Това производство е задължителен елемент за
следващата стъпка - установителен иск по чл.694 ТЗ /отрицателен или
положителен/ който приключва с решение, което вече се ползва със сила на пресъдено нещо и има задължително обвързващо действие за
всички участници в производството по несъстоятелност /Чл.694 ал.8 ТЗ/.
Съдът намира ,че
съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания е съставен в
съответствие с изискванията на закона и поради това следва да бъде одобрен .
Кредиторите „Е....“ЕООД
и „Ю...“ЕООД по същество претендират ,че са титуляри на едно и също
вземане.Първият кредитор твърди ,че е титуляр на вземането по силата на влязло
в сила съдебно решение ,а вторият кредитор твърди ,че е титуляр на вземането по
силата на договор за цесия ,по силата на която е придобил от първия кредитор
вземането .Твърденията на кредиторите са правоизключващи се.
Съдът намира за
законосъобразно станавището на синдика ,че кредиторът „Е...."ЕООД не е
доказал качеството си на кредитор с
представените към молбата за предявяване доказателства. Липсват категорични и
безспорни доказателства за възникване на
това вземане в патримониума на „Е..."ЕООД .С решението по т.д.№182/2014 г.“Т.“ЕООД
е осъден да заплати на „Ю..."ООД
сумата от 567 324 евро, получена на отпаднало основание - развален
предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 24.04.2007 г.
ведно със законната лихва от завеждане на делото 09.04.2013 г. до предявяването
и след тази дата - до
окончателното издължаване, ведно
с присъдени разноски в
размер на 57 7 98,62
лв. Това съдебно решение
установява по несъмнен начин вземането на кредитора „Ю..."ООД .
Представеният договор за цесия , на
който се позовава кредиторът „Е..."ЕООД е оспорен
от „Ю..."ООД пред съда по несъстоятелността като нищожен и подписан от
лице без представителна власт.В тази насока е подадената декларация от лицето С.С.,
в която твърди ,че е подписал на 28.04.2015 г. под натиск едновременно
представени му от представител на „Е..."ЕООД" - М.Л.
документи-договор за цесия, разписка и декларация -потвърждение на цесията.Твърденията
в декларацията се потвърждават и от изводите в единичната и тричленната
съдебно-икономическа експертиза,съгласно които присъдените със съдебното
решение суми в полза на „Ю...“ЕООД не са осчетоводени и показани в баланса на длъжника „Т..."ЕООД,
който е следвало да го заведе в своите счетоводни сметки и да провизира своето
задължение към кредитора по делото съгласно уважената цена на иска.Горният факт
е мотивирал вещото лице да обяви баланса
на „Т."ЕООД за 2014 г. и за 2015 г. за неверен. Изводът за антидатираност
на цесията се потвърждава и от
заключението на експертизата, че в баланса на „Е..."ЕООД, който претендира
че е цесионер по валидна цесия, за 2014 г. и за 2015 г. в графа „финансови
активи“ няма посочени суми.
В производството
по несъстоятелност има засилено служебно
начало,като по силата на Чл.621а ал.1 т.2 ТЗ съдът може по свои почин да
установява факти и събира доказателства ,които са от значение за неговите
решения и определения. Съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част ІV ТЗ няма особени разпоредби, каквито се тези по чл.621 а ГПК, се прилагат разпоредбите на ГПК. Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ,
производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. А неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане/ чл. 608 ал.1 ТЗ/ .Съдът постановява
решение по чл.630, ал.1 ТЗ когато се установи неплатежоспособността на длъжника
не по принцип, а когато молителят докаже съществуването на задължение по
сделка, която да е сключена между него и ответника, т.е. задължението по
търговската сделка трябва да е възникнало между молителя и ответника. Тогава
когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, включително
когато сделката страда от пороци, които я правят нищожна, съдът е длъжен да отхвърли
молбата по чл. 625 от ТЗ поради липсата на задължителна материална предпоставка
на закона. Страна по нищожна търговска сделка не е активно легитимирана да
инициира производство по несъстоятелност, защото няма качеството на кредитор на
изискуемо парично вземане по търговска сделка. Доказателствената тежест за
установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност е на лицата по чл.625 ТЗ. Ответникът може да се
брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по
търговска сделка, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване
на вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията
по чл.103-105 ЗЗД и др .Активната легитимация на кредитора може да бъде
установена, респ. оспорена в производството по несъстоятелност, като всяка една
от страните следва да установи твърдяните от нея факти и обстоятелства/ в този
смисъл е задължителната съдебна практика ,напр.решене №134 по т.д. № 141 по описа за 2009 г. на Търговска колегия, Първо отделение.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В... , изхождайки
от засиленото служебно начало и
задължението на съда да проверява активната легитимация на кредиторите в
производството по несъстоятелността приема,че сключеният договор за цесия е
недействителен като такъв без правно основание
:липсва каквото и да било разумно основание присъдено със съдебно решение лихвоносното
вземане от 567 324,30 евро ,обезпечено с ипотека върху недвижим имот да се
прехвърля от кредитора на свързано с длъжника лице /по същество на самия
длъжник/ за нищожната сума от 15 000 лева.Може
да се направи категоричният извод,че договорът за цесия е симулативен и лишен
от правно основание /Чл.26 ал.2 изр.4 ЗЗД/ . Основанието
е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на
имуществената облага, желаният правен резултат от сделката е причина за нейното
сключване. В хода на производството по несъстоятелност не са събрани доказателства, че страните по
сделката са искали постигане ефекта на
типичната и непосредствена цел на цесията- прехвърляне на едно вземане срещу
определена цена и заплащане на уговорената
цена . Цесията по правило е каузален договор, като основанието на страните може
да бъде всякакво ,но при търговците с оглед спецификата на търговската дейност
основанието е винаги възмездно при еквивалентност на разменените престации .Цената
,на която се придобива вземането ,не следва да бъде винаги еквивалентна на
размера на вземането .С оглед евентуалната събираемост на вземането ,неговата
обезпеченост ,надеждността на дадените обезпечения,срокът,необходим за събиране
на вземането ,размерът на евентуалните съдебни разходи и пр. цената ,на която
се придобива вземането може да бъде и по-ниска ,но винаги следва да бъде
съответна на размера на прехвърленото вземане и на рисковете ,свързани със
събирането му.
Не съществува
правна пречка вземането между търговци да се цедира и безвъзмездно,но това с
оглед на упражняваното от търговците занятие /Чл.286 ал.1 ТЗ / и изискуемата
грижа на добър търговец /чл.302 ТЗ/ следва да стане само при наличието на
разумно основание и при еквивалентност на разменените престации /напр.като
форма на компенсиране на взаимни задължения и пр./.Такива доказателства обаче
не са представени пред съда по несъстоятелността,липсват даже и твърдения в
тази насока.“Договорът за цесия е двустранен, възмезден и каузален,т.е. предпоставя
правно основание. Договорът е възмезден ,тъй като всяко вземане може да се
придобие на определена цена,т.е. налице е еквивалентност на престациите
„-решение №70/12.02.2014 г.на Апелативен съд-Пловдив по в.гр.д.1177/2011 г.
Водим от горното
и на основание чл. 692 ал.3 от ТЗ съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на „Е...."
ЕООД ЕИК ... седалище и адрес на управление град С...., р-н В..., ул. "Л..."
.., ет. ..., офис ...,представлявано от Л.М. А. чрез пълномощника А.... Ц.. Г.,адвокат
от Софийска адвокатска колегия,адрес за призоваване и съобщения: град С....,
ул. "Б..." № ..., ап. .. против СПИСЪКА НА НЕПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ
ВЗЕМАНИЯ И СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ НА КРЕДИТОРИТЕ НА "Т...."
ЕООД .
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на "Т...." ЕООД,ЕИК....,град С..., р-н ...,
бул.„М..." ..., ет. . представлявано от Б. Б. Б. чрез адв. В. Б.-пълномощник
против СПИСЪКА НА НЕПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ И СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ
ВЗЕМАНИЯ НА КРЕДИТОРИТЕ НА "Т...." ЕООД .
ОДОБРЯВА СПИСЪКА НА НЕПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ И
СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ ПРЕДЯВЕНИ ВЗЕМАНИЯ НА КРЕДИТОРИТЕ НА "Т..." ЕООД ,съставен
от синдика И.А. .
Определението да
се впише в книгата по чл. 634в, ал.1 от ТЗ и да се обяви в търговския регистър.
Определението е
окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: