№ 1646
гр. Велико Търново, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110102522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на Д. Д. Д., действаща със съгласието на
своята майка и законен представител П. Д. Н., срещу Д. Д. Д., с която се
претендира изменение на присъдената по гр. д. № 3048/2021 г. на Районен съд
– Велико Търново издръжка, която да се увеличи от 178.00 на 300.00 лева.
В молбата се сочи, че ответникът е баща на непълнолетната Д. Д. Д., както
и че с решение по гр. д. № 3048/2021 г. на Районен съд – Велико Търново
същият е осъден да заплаща за дъщеря си издръжка в размер от 178.00 лева.
Заявява се, че след постановяване на решението по посоченото дело са се
променили социално-икономическите условия в страната, съответно нуждите
на детето са се повишили.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заема становище по иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че П. Д. Н. и Д. Д.
Д. са родители на непълнолетната Д. Д. Д., че с решение по гр. д. № 4178/2011
г. на Районен съд – Велико Търново бракът между родителите е прекратен с
развод, като родителските права върху детето са възложени за упражняване на
1
майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 70.00 лева, както че с решение по гр. д. № 3048/2021 г. на Районен
съд – Велико Търново издръжката е увеличена и бащата е осъден да заплаща
за дъщеря си такава в размер от 178.00 лева.
От изготвения социален доклад и от ангажираните гласни доказателства
се установява, че след раздялата на родителите всички грижи по отглеждането
и възпитанието на детето са поети от майката, като в това си начинание
същата е подпомагана от своите родители. Става ясно, че детето от години не
поддържа никакъв контакт с бащата, който не осигурява никакви средства за
издръжката му.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № 3048/2021 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали три години,
през който период с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се
увеличили и неговите нужди. Тук следва да се отбележи, че в посочения
период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете
с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като
от 162.50 лева през 2021 г., минималният размер на издръжката понастоящем
е 233.25 лева, което несъмнено сочи на изменение на икономическата
обстановка в страна, при която е определен предходният размер на издръжката
и икономическата обстановка понастоящем. Освен изминалия период от време
от постановяване на решението по гр. д. № 3048/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново, не може да не бъде съобразен и постоянният ръст на цените
на стоките и услугите през последните години, който несъмнено рефлектира
върху размера на средствата, необходими за отглеждането на едно дете.
Именно изтеклият период от време и постоянният ръст на цените на стоките и
услугите в периода след постановяване на решението според съда следва да се
приеме за съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които
издръжките са присъдени в досегашния им размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 933.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 233.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
2
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за детето съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката работи по трудово правоотношение и
получава възнаграждение в размер на 1 200.00 лева, като същата и детето
живеят в жилището на дядото по майчина линия, който също се включва в
грижите за внучка си. На свой ред, бащата е лице в активна трудоспособна
възраст, което според съда може да полага труд и да реализира доходи от
същия, част от които да отделя за издръжката на дъщеря си. В тази връзка
следва да се отбележи, че определената на ответника с представеното решение
на ТЕЛК към УБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен трайно намалена
работоспособност е със срок до 1.10.2021 г., до която дата ответникът следва
да е преминал преосвидетелстване и да разполага с ново актуално решение. В
случая такова решение не е приложено по делото, поради което съдът намира
за недоказано обстоятелството, че ответникът не може да полага труд, каквото
твърдение, междувпрочем, не и въведено в производството. Освен това
ответникът получава доход от пенсия, като наскоро е продаден и негов
недвижи имот, което означава, че същият е получил немалък финансов ресурс
от въпросната продажба. Не може да не се отбележи също, че бащата няма
други деца, които да издържа, че същият не представя доказателства за
разходи към свои възходящи или към трети лица и не на последно място – че
същият отдавна е абдикирал от ангажиментите към дъщеря си и всички
разходи за нея за поети от майката. Тук следва да се има предвид също, че
издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от
възможностите и материалното състояние на съответния родител, е
безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване на
издръжка е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така и
спрямо погасяването на поетите от последния задължения към трети лица в
случай, че такива са налице.
При горните констатации съдът намира, че за необходимата издръжка за Д.
Д. Д. исканата сума 300.00 лева се явяват адекватна. Тук отново следва да се
отбележи, че бащата не полага никакви грижи за детето си и по този начин е
освободен от ангажимента за покриване на ежедневните му разходи. В тази
връзка съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът не взема никакво
становище по исковата претенция и не се яви в насроченото открито
заседание, което свидетелства за това, че същият очевидно не е особено
заинтересован от потребностите на дъщеря си в каквато насока са и
ангажираните доказателства.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като издръжката за детето бъде
увеличена на 300.00 лева.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в
размер от 175.68 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 3048/2021 г. на Районен
съд – Велико Търново месечна издръжка за Д. Д. Д. от 178.00 лева на 300.00
/триста/ лева, като:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща за Д. Д. Д., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. Д. Н., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 300.00 /триста/ лева, считано от
подаване на исковата молба – 12.8.2024 г. до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като издръжката е платима до 20-то число на
текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в
размер на 175.68 /сто седемдесет и пет лева шестдесет и осем ст./ лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4