РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 16.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов AНД № 163 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от А.Й.Б., с ЕГН ********** *** против НП № 155/04.06.2019 г. на ***с което на жалбоподателя за това че на 12.04.2019 г. около 10:50 часа в *** находящ се в ***не е осигурен достъп до търговския обект и по този начин е възпрепятствана проверка в обекта, за което на основание чл.48, ал.1 от Закона за храните му е наложена Глоба в размер на 500.00 лв.

 В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Адм.наказващия орган – ******редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Контролиращата страна РП Червен бряг редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е изпратена на следващия ден след получаването му, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

            От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.04.2019 г. около 10:50 часа часа служители на ******посетили ***с цел извършване на проверки в търговски обекти в селото по спазване на изискванията на Закона за храните. Когато стигнали пред ***находящ се в ***било затворено и по този начин не могли да извършат проверката. На вратата на търговския обект имало табела с изписано работно време, МОЛ и телефон за контакти с него. Проверяващите не позвънили на телефона, а изпратили писмено съобщение на търговеца по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Търговеца се отзовал в указания срок и обяснил, че в същия ден детето му се разболяло и по тази причина не бил отворил търговския обект. Актосъставителя не възприела доводите му и съставила АУАН за нарушение на чл.30, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 от Закона за храните. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление, което възпроизвело написаното в акта и с което на жалбоподателя на основание чл.48, ал.1 от Закона за храните му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

 Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства – Доклад № 017242/21.05.2019 г. до ***Д.К. и д-р И. ******, АУАН № 0001443/16.05.2019 г.; Констативен протокол № 193/12.10.2016 г.; Покано за съставяне на АУАН по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; Покана за доброволно изпълнение и известие за връчено НП.

            В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на разпитаните свидетели – д-р Д.К. и д-р И.И.Б. и Й.Т.И.. От показанията на последните се установява времето и мястото на извършване на твърдяното нарушение, елементите от неговия състав и автор и обстоятелствата, при които е извършено.

АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи). За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.

Съдът намира, че извършването на горното нарушение не е надлежно установено, като от събраните доказателства по делото не се установява съставомерност на деянието изобщо. Нито в приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, нито в показанията на свидетелите дадени пред съдебния състав в о.с.з. се излагат каквито и да е доводи за това, че обекта е работил и е бил отворен при идването на проверяващите, за да се изведе извод за „възпрепятстването“ им по смисъла на чл.30, ал.1, т.1 вр. чл.31, ал.1, т.2 от Закона за храните. Не се установи, а и актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението потвърдиха, че на вратата на търговския обект стопанисван от жалбоподателя е имало табела с обозначен МОЛ и телефон за връзка. Никой от контролните органи дори не е направил опит да се свърже с Управителя, а се е пристъпило към съставяне на АУАН, в отсъствие на жалбоподателя. Не са били издирени и свидетели, различни от контролните органи.   

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателя изобщо не е бил уведомяван за извършването на проверката от страна на контролните органи на ***Съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение не съответстват на фактическата обстановка. Описаното в акта нарушение не се потвърждава, дори и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия. От показанията и на тримата свидетели се установява, че жалбоподателят не е работил изобщо преди и след като контролните органи са пристигнали пред търговския обект. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост, а и показанията им се подкрепят от писмени доказателства по делото. 

От друга страна, ако административнонаказващият орган беше изследвал по задълбочено причините и последиците от вмененото на търговеца „деяние“ – недопускане до обекта на контролните органи, за които дори не знае, че са идвали, то би стигнал до извода, че с деянието си търговеца макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в Закон за храните нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Както е посочено в чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28, б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

            Съдът счита, че в конкретния случай дори да се приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му деяние, то предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място от така вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.30, ал.1, т.1 вр. чл.31, ал.1, т.2 от Закона за храните не са настъпили никакви вредни последици и с оглед обстоятелството, че в административнонаказателната преписка липсват данни за предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението извършено от А.Й.Б. е първо до настоящия момент.

            Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в конкретния случай административно-наказващия орган, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице е постановил едно незаконосъобразно НП. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от **12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

В чл.53 от ЗАНН е предвидено изискване към административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в наказателното постановление административно - наказващият орган да обоснове защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно приложението на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали административно - наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения, включително и за тези по Закона за храните, то административно - наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието. Като не е направил това, административно - наказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  изцяло Наказателно постановление № 155/04.06.2019 г. на ***с което на жалбоподателя за това че на 12.04.2019 г. около 10:50 часа в *** находящ се в ***А.Й.Б., с ЕГН ********** *** не е осигурил достъп до търговския обект и по този начин е възпрепятствал проверка в обекта, за което на основание чл.48, ал.1 от Закона за храните му е наложена Глоба в размер на 500.00 лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                   

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: