О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 806
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на седемнадесети октомври двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев ч. гр. д. № 653 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ОТП Факторинг“ ЕАД против Определение
№ 1323/ 01.08.2019 г. по гр. д. № 3046/ 2018 г. на РС Хасково, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се поддържа, че цесионерът, на когото вземането е
прехвърлено след издаване на заповедта за изпълнение, е легитимиран да предяви
иск по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното
определение, като делото се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
А.Д.А. чрез пълномощника си, с която оспорва жалбата.
Хасковският окръжен съд, след като се запозна с
писмените материали по делото, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
„ОТП Факторинг“ ЕАД е предявила против А.Д.А. иск с
правно основание чл. 415 ГПК общо за сумата от 1234. 42 лв., за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 379/ 2015 г. на РС
Харманли в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.
С Договор за покупко – продажба на вземане от
09.05.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг“ ЕАД вземането си
против А.Д.А..
За да прекрати производството по делото, районният съд
е приел, че в случаите, когато вземането е прехвърлено на небанкова институция
след издаване на заповедта за изпълнение, последната не е легитимирана да
предяви иск по чл. 415 ГПК.
Определението е незаконосъобразно. Същото е
постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 10б от ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в която е посочено,
че „в хипотезата
на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на
заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК
се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С
предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на
подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право,
поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той
е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК.
По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда
на цедента“. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалната легитимация
на цесионера да предяви иск по чл. 415 ГПК, когато заповедта е издадена на
основание чл. 417, т. 2 ГПК, не зависи от качеството на същия, т. е. за него
няма изискване да притежава същото качество като цедента, каквото изискване е необходимо
за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно т. 4г от
тълкувателното решение. Ако изискването цесионерът да има същото качество като
цедента като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417,
т. 2 ГПК е обусловено от наличието на специално качество на заявителя,
за когото законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им,
то исковото производство по чл. 422 ГПК се развива по един и същ ред независимо
от качеството на ищеца. Отделно от това, след като в исковото производство по
чл. 422 ГПК, образувано по иск на цедента, е приложима разпоредбата на чл. 226 ГПК съгласно т. 10б от тълкувателното решение и цесионерът може да стане главна
страна, като встъпи или да замести праводателя си (чл. 226, ал. 2 ГПК), на него
следва да му се признае и правото да предяви иск по чл. 415 ГПК. Именно затова
и в 10б от тълкувателното решение правото на цесионера да предяви иск по чл.
415 ГПК не е обусловено от изискването да има същото качество като цедента.
В настоящия случай искът на „ОТП Факторинг“ ЕАД в качеството му на цесионер е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което е допустим и следва да се разгледа по същество. По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1323/ 01.08.2019 г. по гр. д. № 3046/
2018 г. на РС Хасково.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.