№ 13245
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110101250 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. АНГ. В. за вземане в размер на 387,01 лева - главница по договор за
паричен заем № 3720569 от 24.12.2019 г., сключен между длъжника и „Изи
асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя,
ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до окончателното плащане, 46,37
лева – договорна лихва за периода 22.01.2020 г. – 19.08.2020 г., 338,62 лева -
възнаграждение по гаранционна сделка, както и 55,53 лева – мораторна
лихва за периода 20.08.2020 г. – 21.12.2021 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията
за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче
издаването на такава за сумата от 338,62 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3720569 от
24.12.2019 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД.
Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия
случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая, уговореното възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от това
следва да се посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се
задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение, като договорът за поръчителство съществува само при
1
действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е.
поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая,
след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, въз основа
на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД
също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на
допълнителни разходи за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 24.12.2019 г.,
като породените от него отношения се регулират от специалните правила на
Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на такси и
комисиони за допълнителни услуги /разходи и такси за извънсъдебно
събиране/ е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е
предмет на разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за
събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по
договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е
услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II
ТО, ВКС.
2
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
14,16 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и
над сумата от 28,33 лева до пълния дължим размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, срещу В. АНГ. В., с ЕГН **********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 338,62 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3720569 от
24.12.2019 г., както и в частта, в която се претендират разноски за държавна
такса над сумата от 14,16 лева до пълния заявен размер от 25 лева и
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 28,33 лева до
пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3