Присъда по дело №7249/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330207249
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
СъдебниВаля Т. Голева

заседатели:Тоска Г. Иванова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Елк. В. К.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330207249 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.В.И. - роден на *******, живущ в *******,
*******, б.г., основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2019 г. в гр. Пловдив,
повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /по НОХД
№ 2442/2017 г. на Районен съд гр. Пловдив/, е отнел чужда движима вещ – 1
бр. акумулаторна батерия за лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 с рег. №
******* на стойност 30 лева /собственост на „Маглаит“ ЕООД гр. Пловдив с
управител Г. Ст. С./, от владението на А.Г.С., без негово съгласие, с
намерението противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.

1
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното на подсъдимия Г.В.И. наказание лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА
осъжданията на подсъдимия Г.В.И. /със снета по делото самоличност/ по
НОХД № 4785/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив, и по настоящото
дело (НОХД № 20215330207249), като му ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода, а именно ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС
да се ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 25, ал.1 НК, вр. чл. 23, ал.2 НК ПРИСЪЕДИНЯВА
изцяло към определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, наложено по НОХД
№ 4785/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив , изтърпяно на
19.06.2020г.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето,
през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода, по което и
да било от групираните осъждания.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК ПРИСПАДА при
изпълнение на така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР
или НПК, по което и да е било от групираните осъждания, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както следва:
на 20.07.2019 г. по реда на ЗМВР по НОХД № 4785/2019 г.;
от 21.07.2019 г. до 02.08.2019 г. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК по НОХД
№ 4785/2019 г.

ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1 бр. CD-R 700 МВ MAXEL –
приложен на л. 110 от досъдебното производство, да ОСТАНЕ по делото до
неговото унищожаване по реда на ПАС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.В.И. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по делото, както следва:
- в размер на 73,20 лева /седемдесет и три лева и двадесет стотинки/, по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляващи разноски на ДП;
- в размер на 20 /двадесет/ лева по сметка на Районен съд - Пловдив, в
полза на бюджета на съдебната власт, представляващи разноски на съдебна
фаза.



2
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.02.2022г. ПО НОХД № 7249/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
Г.В.И. за това, че на 23.06.2019 г. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен
случай – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление (по НОХД № 2442/2017 г. на Районен
съд гр. Пловдив), е отнел чужда движима вещ – 1 бр. акумулаторна батерия за
лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 с рег. № ******* на стойност 30
лева /собственост на „Маглаит“ ЕООД, гр. Пловдив с ******* Г. С. С./, от
владението на А. Г. С., без негово съгласие, с намерението противозаконно да
го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
28, ал. 1 от НК.
Производството е протекло задочно, поради отклоняване на
подсъдимия от посочения на ДП адрес.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание по реда на чл. 55 НК в размер на 4 месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. Пледира за налагане на наказанието, предложено от
прокурора и извършване на кумулация на осъжданията на дееца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Г.В.И. е роден на *******, живущ в с.гр., *******, б.г., с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. Г.В.И. е многократно осъждан, като от значение за правната
квалификация на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, е
осъждането му по НОХД № 2442/2017 год. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, по което със споразумение № 521/20.06.2017 год. подс. Г.В.И. е бил
признат за виновен за извършено на 29.03.2016 год. престъпление по чл. 194
ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ с пробационни
мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3 т. 1 от НК за срок от 1 година.
Съдебният акт е влязъл в сила на 20.06.2017 г. Наказанието е било изтърпяно
на 08.07.2018 г.
Свид. Г. С. С. бил собственик и ******* на „Маглаит“ ЕООД – гр.
Пловдив. Преди да поеме управлението на дружеството, ******* на същото
бил баща му С. Г. С.. За нуждите на дружеството бил закупен лек автомобил
1
марка „Пежо“ модел 206 с рег. № *******, като именно дружеството било
вписано като регистриран собственик на автомобила в справката за
регистрация на МПС. През 2013 г. автомобилът бил предоставен за
ползване на свид. А. Г. С. – брат на С. Г. С..
На 23.06.2019 год. свид. А. С. паркирал ползвания от него лек
автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № ******* до жилищната сграда, в която
живеел в ******* в близост до кръстовището с ******* пред хранителния
магазин. След като паркирал автомобила, той се прибрал в дома си.
Същата вечер подс. Г.И. се намирал в кв. „Смирненски“, гр. Пловдив.
Той имал необходимост от парични средства. Поради тази причина решил, че
ще отнеме акумулатор от лек автомобил. След като установи фактическа
власт над вещта, в последствие да я продаде и по този начин да си набави
парични средства.
В изпълнение на взетото решение той се отправил по ул. „Ген. Колев“,
където имало паркирани автомобили. Така стигнал до автомобила, ползван от
свид. А. С. марка „Пежо“ модел 206 с рег. № *******. Подс. И. се приближил
до автомобила и огледал предния капак. Установил, че след като притисне
заключващото му устройство, ще може да отвори предния капак и да вземе
акумулатора. Тогава той приклекнал до автомобила и с ръце натиснал капака
в зоната на отключващото устройство. Капака поддал и се отворил. Подс. И.
погледнал как е монтиран акумулатора и установил, че може с ръце да
разхлаби клемите, поради което ги раздвижил. Те поддали. Подс. И. издърпал
клемите. След като освободил акумулатора, той го хванал с ръце, взел го,
извадил го и бързо напуснал произшествието, като побягнал в посока към ул.
„Йордан Гавазов“.
Действията на подс. И. по вдигането на капака, отнемането на
акумулатора и бързото отдалечаване от автомобила били възприети от
свидетелите В. И. Я. и М. С. С.. Последните вървели по улицата – „Ген.
Колев“ и отивали на концерт. Свидетелите Я. и С. познавали Г.И. като лице,
което живее на същата улица, поради което не се усъмнили в неговите
действия. От своя страна подс. И., след като установил фактическа власт
върху акумулатора, се придвижил до кв. „Изгрев“, където го продал на
неустановено в хода на разследването лице.
По-късно същия ден, когато свидетелите Я. и С. се прибирали към дома
си, около 23,00 ч, отново минали покрай паркирания на ул. „Ген. Колев“,
пред магазина за хранителни стоки автомобил марка „Пежо 206“ с рег. №
*******, който бил в същото състояние в което го били видели, след като
подс. И. се е отдалечил от него с акумулатора.
Около 00.05 часа на 24.06.2019 год. свид. Г.С. син на свид. А. С. бил
уведомен от своя съседка, че автомобила му марка „Пежо“ модел 206 с рег.
№ *******, на улицата гори. Той веднага отишъл и информирал баща си за
това, като двамата излезли на ул. „Ген. Колев“, където бил автомобила. Те
изчакали пристигането на служители от пожарната, които загасили
пламъците. Във връзка със случая бил подаден сигнал и до органите на
2
полицията, като била сформирана следствено-оперативна група, която
извършила оглед. След като бил загасен пожара, при извършения оглед било
установено, че акумулатора на автомобила липсва.
Били извършени оперативно издирвателни мероприятия, в хода на
които подс. И. бил установен като лицето, което е отнело акумулатора.
Видно от изготвената по делото стоковооценъчна експертиза стойността
на отнетата акумулаторна батерия за лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“ с неустановени параметри възлиза на 30 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както следва:
-обяснения на подсъдимия, дадени на ДП в присъствието на защитник,
прочетени на основание чл. 279, ал.2 НПК, в които подсъдимият подробно е
описал механизма на извършване на деянието, мотивите, които са го
мотивирали да предприеме противоправното посегателство и начина на
разпореждане с процесната вещ след довършване на престъплението;
- показанията на разпитаните на ДП свидетели, прочетени по реда на
чл. 281 НПК със съгласието на всички страни- А. Г. С., Г.А.С., В. И. Я., М.
С. С., Г. С. С., Л. С. Г., Н. А. П., С. Р. Я., А. И. З., В. Д. Д., които изцяло
подкрепят самопризнанията, направени от подсъдимия, и затвърждават
несъмнената установеност, че именно той е автор на инкриминираното
деяние.
- заключение на съдебно стокова експертиза, изготвена от в.л. К., което
е от значение за установяване стойността на предмета на престъпно
посегателство.
-писмени доказателства, сред които справка за съдимост,
характеристична справка, Справка от търговски регистър за МАГЛАИТ
ЕООД, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен
фотоалбум и др.
В посочените по-горе доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради
което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК по-нататъшни съображения не се
дължат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай не е съществувала процесуална пречка за прочитане показанията
на всички разпитани по делото свидетели, въпреки отсъствието на
подсъдимия, доколкото е получено надлежното и изрично съгласие на
защитника и прокурора. Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна
практика, за разлика от хипотезата на чл. 371 НПК, при която за да се проведе
съкратено съдебно следствие е безусловно необходимо изрично изразеното
съгласие на всички страни (като ако някоя отсъства диференцираната
3
процедура е неприложима), то за четене на показанията на свидетел на
основание чл. 281, ал.5 НПК е необходимо и достатъчно съгласието само
на присъстващите страни, а ако делото се гледа в отсъствие на
подсъдимия, е достатъчно волеизявлението на неговия защитник. Още
повече, че явяващите се по делото свидетели, след прочитане на показанията
им изрично потвърдиха пред настоящия състав изложеното от тях на ДП,
а св. М. С. е разпитана пред съдия.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от
21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият на 23.06.2019 г. в гр. Пловдив, повторно в
немаловажен случай – извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление (по НОХД № 2442/2017
г. на Районен съд гр. Пловдив), е отнел чужда движима вещ – 1 бр.
акумулаторна батерия за лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 с рег. №
******* на стойност 30 лева /собственост на „Маглаит“ ЕООД, гр. Пловдив
с ******* Г. С. С./, от владението на А. Г. С., без негово съгласие, с
намерението противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна за
квалифициране деятелността на подсъдимия като квалифицирана кражба.
Предмета на престъплението е чужда за дееца движима вещ,
собственост на ОЮЛ по делото- „Маглаит“ ЕООД, като владение (разбирано
като непосредствена фактическа власт) върху нея е упражнявало лице (А. Г.
С.) , на което е била предоставена по волята на *******я на ЮЛ, което е
собственик на вещта.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на
законния собственик върху инкриминираната вещ (упражнявана чрез лицето,
на което правомерно е била предоставена за ползване), като е установил своя
собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно
основание да го извърши, както и съгласие на законните собственик и
владелец на вещта.

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна-
намерението вещите след отнемането да се своят, тоест да се третират като
4
свои собствени. Изводите за субективната страна произтичат както от
изричните признания на дееца, така и от данните по делото, че отнемането
на вещите е било с цел възмездно отчуждаване, за да се набавят средства
за придобиване на наркотични вещества.

По отношение на подсъдимия е налице и квалифициращия признак по
чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката му за съдимост същият
вече е осъждан по НОХД № 2442/2017 год. по описа на ПРС отново за
престъпление кражба. Същевременно са налице и останалите условия на чл.
28 НК;
-процесното деяние е извършено след влизане в сила на акта по НОХД
№ 2442/2017 год. по описа на ПРС;
-не е изминал период по-голям от 5 години от изтърпяване на
наложеното наказание пробация по НОХД № 2442/2017 год. до датата на
извършване на процесното инкриминирано деяние, тоест била е налице
предпоставката по чл. 30 НК;
-налице е и предпоставката процесното деяние да не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 НК, въпреки
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство- 30 лв.
Съгласно дадената в чл. 93, т.9 НК легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид“
Съгласно задължителната съдебна практика обаче, обективирана в
Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленум на ВС и
Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., ОСНК на ВС
макар стойността на предмета на престъпно посегателство да има
съществено значение, същата не следва да се абсолютизира, като при
преценка дали случаят е маловажен следва да се отчетат съвкупно всички
фактори и обстоятелства, относими към инкриминираното деяние и
личността на дееца.
В случая именно данните за личността на дееца не позволяват третиране
на случая като маловажен. Видно от справката му за съдимост, освен
осъждането, което определя правната квалификация, за дееца е налице и
друго осъждане, за което не е настъпила реабилитация, отново за
престъпление против собствеността- грабеж, което е индиция, че същият е
лице с трайно установени престъпни наклонности и то все срещу
обществените отношения, защитаващи неприкосновеността на частната
собственост, като упражнената спрямо него до този момент наказателна
репресия не е изиграла своя предупредителен и превъзпитателен ефект.
Следва да се отчетат и данните по делото, че лицето не е ангажирано с
общественополезен труд, наркозависимо е и е превърнало посегателствата
5
срещу собствеността в траен свой източник за неправомерно
придобиване на доходи за издръжка и набавяне на наркотични вещества .
Именно в изпълнение на тези трайно установени наклонности се явява
извършено и процесното деяние, което препятства приемането на случая за
маловажен.
В този изричен смисъл Решение № 333 от 02.10.2015 г. по н. д. № 870 /
2015 г. на Върховен касационен съд
Не на последно място следва да се съобрази, че конкретно отнетата вещ
–акумулатор е част от комплексна вещ на значително по-висока стойност,
чието използване по предназначение се затруднява, което завишава
обществената опасност на извършеното и е допълнителен аргумент за
неприложимост на маловажния случай.
Така изрично Решение № 93 от 31.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 16/2000
г., II н. о

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.195 ал.1, т. 7 НК вр. чл.194 ал.1 НК се
предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 55, ал.1, т.1 НК, доколкото и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с оглед
особеностите на процесния случай.

Като смекчаващи обстоятелства съдът цени:
- изразеното още на досъдебното производство съжаление за
стореното и проявената критичност;
- направеното още на досъдебно производство признание на вината,
съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент, мотивите
за извършването му и последващите довършване на деянието действия на
подсъдимия, което съществено е улеснило работата на разследващите
органи по разкриване на престъплението.
Като смекчаващо обстоятелство с изключителен интензитет съдът
цени много ниската стойност на предмета на престъпно посегателство –
30 лева. Макар вече по-горе да бе обосновано, че тази стойност не следва да
се абсолютизира, тя е показателна за степента на засягане на обществените
отношения, която не позволява употребата спрямо дееца на прекомерна по
количество и интензитет наказателна репресия, за да не се наруши баланса и
да се достигне до диспропорция между преследваните от законодателя цели и
употребените за постигането им средства.

Като отегчаващо обстоятелство съдът цени данните за предходната
6
съдимост на подсъдимия (извън осъждането, което обуславя правната
квалификация повторност) и лошите характеристични данни за
подсъдимия- без образование, неангажиран с обществено полезен труд,
наркозависим и което е по-важното същият е превърнал посегателствата
срещу собствеността в траен свой източник за набавяне на средства за
закупуване на наркотици.

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че смекчаващите
обстоятелства макар да не преобладават значително като брой,
надделяват като интензитет, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, особено на фона на
стойността на престъпното посегателство- 30 лева.
Поради това и съдът счита, че на подсъдимия следва да се определи
наказание под законовия минимум, като размерът предложен както от
прокурора, така и от защитника- четири месеца лишаване от свобода се
явява справедлив и кореспондиращ на обществената опасност на деянието и
дееца.
На следващо място, съдът намира, че по НОХД 1385/2015г. по описа на
ПРС на подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от пет години .
Изпитателният срок е започнал да тече на 07.07.2015г и изтича на
07.07.2020г. Процесното деяние се явява извършено в рамките на
определения по НОХД 1385/2015 по описа на ПРС изпитателен срок, като
сборът от двете наказания надхвърля две години, поради което за
наложеното по настоящото делото наказание лишаване от свобода в размер
на 4 месеца следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС да се
определи първоначален „строг“ режим.

7
ПО КУМУЛАЦИЯТА НА ОСЪЖДАНИЯТА

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че инкриминираното
деяние, предмет на настоящото наказателно производство, и деянията,
извършени от подсъдимия по НОХД № 4785/2019 г., по описа на Районен
съд – Пловдив се явяват извършени в условията на съвкупност (преди за
което и да било от тях да има влязла в сила присъда), поради което на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК осъжданията по тях следва
да бъдат групирани като на подсъдимия се определи едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода, а именно наказанието наложено по НОХД
№ 4785/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив, в окончателен размер
на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Прокурорът не претендира, а и по служебна инициатива съдът не
намира, че в процесния случай следва да се прилага чл. 24 НК.
Доколкото изпълнителните деяния по всички групирани осъждания се
явяват извършени в определения по НОХД 1385/2015г. по описа на ПРС
изпитателен срок, като сборът от наказанията надхвърля две години,
определеното едно общо най-тежко наказание в размер на 5 месеца
лишаване от свобода следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на така определеното
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца по
настоящото делото и по НОХД № 4785/2019 г. следва да се приспадне
времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода, по
което и да било от групираните осъждания.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер
на 5 месеца по настоящото делото и по НОХД № 4785/2019 г. следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР
или НПК, по което и да е било от групираните осъждания, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както следва:
-на 20.07.2019 г. по реда на ЗМВР по НОХД № 4785/2019 г.;
- от 21.07.2019 г. до 02.08.2019 г. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК по
НОХД № 4785/2019 г.

На основание чл. 25, ал.1 НК, вр. чл. 23, ал.2 НК към определеното и
наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 5
месеца по настоящото делото и по НОХД № 4785/2019 г. следва да се
присъедини изцяло и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, наложено
по НОХД № 4785/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив , изтърпяно на
19.06.2020г.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
8

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1 бр. CD-R 700 МВ MAXEL –
приложено на л. 110 от досъдебното производство, следва да остане по делото
до неговото унищожаване по реда на ПАС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г.В.И. следва да бъде
осъден да заплати разноски по делото, както следва:
- в размер на 73,20 лева /седемдесет и три лева и двадесет стотинки/, по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляващи разноски на ДП;
- в размер на 20 /двадесет/ лева по сметка на Районен съд - Пловдив, в
полза на бюджета на съдебната власт, представляващи разноски на съдебна
фаза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................



9
Съобщи за изтекли лични данни