Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 108 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на К.П.П. срещу заповед № 20-0819-002191/31.12.2020 г. на
младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“, сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване
за срок от шест месеца на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек
автомобил „Опел корса“, рег. № В****РМ. По изложени в жалбата съображения,
сочещи на противоречие на заповедта с материално-правните разпоредби, се иска
тя да бъде отменена от съда.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адвокат У.
като изцяло поддържа предявената жалба. Ответникът - младши автоконтрольор в
звено „Пътен контрол“, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, я оспорва
чрез пълномощника си юрисконсулт Г., който в пледоарията по същество на спора
сочи, че са били налице всички материално-правни предпоставки за издаване на обжалваната
заповед като забавата на лицето да даде кръвна проба съобразно издадения му за
целта талон за изследване е изцяло по негова вина. Моли съда при отхвърляне на
оспорването да присъди в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.
По основателността на жалбата
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С издадена от младши
автоконтрольор в звено „Пътен контрол“, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна заповед № 20-0819-002191/31.12.2020 г. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП като е прекратена за срок
от шест месеца регистрацията на собственото на жалбоподателя К.П.П. пътно
превозно средство – лек автомобил „Опел корса“, рег. № В****РМ.
В мотивите на заповедта като
основание за издаването й е посочено, че на 31.12.2020 г. около 01:23 ч. П. ***,
срещу бензиностанция „Стар пауър“, собствения си лек автомобил „Опел корса“,
рег. № В****РМ, с установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, проба
№ 01521, концентрация на алкохол в кръвта 0, 59 промила. Посочено е, че на
водача е издаден талон за медицинско изследване № 0022424/31.12.2020 г. като не
е вписан резултат от изследването.
Според изложеното в заповедта, за
нарушението е съставен АУАН № 286391/31.12.2020 г., серия GA, в съдържанието на който то е
индивидуализирано абсолютно идентично. Съответно на изискването на чл. 6 ал. 1
от приетата на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1/19.07.2017 г., в акта
за установяване на административното нарушение са вписани начинът на извършване
на проверката, видът, моделът, фабричният номер и показанията на техническото
средство.
По преписката е приложен
описаният в заповедта талон за изследване, издаден на основание изискването на
чл. 3 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., според което при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган следва да попълни
и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Самото установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство е извършено на
основание чл. 3 ал. 1 от наредбата, регламентиращ именно този начин за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача при извършена проверка на място от
контролните органи.
Издаденият на водача талон за
изследване № 0022424 е приложен по преписката като от съдържанието му е видно,
че удостоверено с подписа на водача, той му е връчен на 31.12.2020 г. в 01:50
часа като изрично е записано, че трябва да се яви в срок до 45 минути от
връчването в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна за извършване на медицинско и
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Необходимостта от извършване на такова изследване в случая е основана
на чл. 3а т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., предвид извършеното в талона
отбелязване, че провереният водач не приема показанията на техническото
средство. Същевременно, видно от съдържанието на талона, при издаването му е
спазено изискването на чл. 6 ал. 4 от наредбата в него да се отрази изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши
с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване
/в случая е избран вторият способ/. Посоченият в талона срок за явяване в лечебното
заведение за извършване на изследването не е избран произволно от контролния
орган, а е съответен на зададения с чл. 6 ал. 6 т. 2 от наредбата, според който
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за извършване на медицинското изследване, срокът за явяване е до
45 минути. Изборът
на мястото за извършване на изследването също не е
избран произволно, а е съобразен с чл. 11 от наредбата, според който медицинското
изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения
за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ
(ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните
заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или
са настанени за лечение.
Спазването на указания в талона
за изследване срок за явяване в мястото за извършване на изследването е от
съществено значение, предвид разпоредбата на чл. 6 ал. 9 от наредбата, според
която при неявяване на лицето в определения срок на посоченото в талона място
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В същия смисъл е и чл. 15 ал. 6 от наредбата, според който при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат
показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на
алкохол в кръвта. Същевременно чл. 15 ал. 5 въвежда изискване вземането на кръвта
за изследване на концентрацията на алкохола да се извършва също в срока за
явяване, който е определен в талона за изследване, като в случай на обективна
невъзможност за вземане на кръв в този срок медицинският специалист по чл. 12,
ал. 1 трябва да отрази причините за забавянето и часа на вземането.
Според вписването в изготвения на
основание чл. 14 ал. 2 от наредбата Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози кръвната проба е взета в случая
в 02:50 часа, т. е. след указания в талона за изследване краен час, който е
2:35 часа. Обективни причини за забавянето не са вписани в протокола.
При съобразяване на това
обстоятелство и спазвайки чл. 6 ал. 9 и чл. 15 ал. 6 от наредбата, издателят на
обжалваната по делото заповед е взел като легитимен резултат за концентрацията
на алкохол в кръвта на водача този от техническото средство „Алкотест дрегер
7510“, сочещ на концентрация на алкохол 0, 59 промила, а не този от изготвения
на основание чл. 24 ал. 2 от наредбата Протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта,
според който тя е 0, 39 промила. По делото е приложено доказателство, че
техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта
на водача - „Алкотест дрегер 7510“, фабричен номер ARNA-0165, към момента на проверката
е преминало успешно технически преглед, което обуславя надеждността на
получения чрез него резултат.
Жалбоподателят се опита да докаже
по делото наличието на обективни причини, довели до забавата при вземане на
кръвната проба. Освен че в протокола по чл. 14 ал. 2 от наредбата такива
причини изобщо не фигурират, което само по себе си сочи на липсата им като се
има предвид задължението на медицинския специалист да ги отрази изрично, ако са
налице, но и събраните по делото доказателства не сочат на обратния извод. В
изпратения по делото по искане на жалбоподателя Журнал за прием на пациенти в
спешен център на МБАЛ „Света Анна“АД, започнат на 15.12.2020 г. и завършен на
31.12.2020 г., под амб. № 7317 е отбелязан час на влизане на жалбоподателя К.П.П.
2:50 ч. /часът, в който съгласно протокола по чл. 14 ал. 2 е взета и кръвната
проба/. Същевременно в съпроводителната молба, с която документът е представен
по делото, изпълнителният директор на МБАЛ „Света Анна“ АД е посочил, че в този
период забавата при влизане на пациентите на територията на лечебното заведение
е отнемала между 30 секунди и 1 минута поради извършването на кратка анкета на
състоянието им, предвид епидемията от ковид-19, след което пациентите за
алкохолна проба са насочвани незабавно към Противошокова зала. Показанията на
разпитаните в с.з. на 16.06.2021 г. свидетели също не могат да доведат до извод
за наличието на обективни пречки за вземането на кръвната проба в указаното за
целта време. В показанията на разпитания
по искане на жалбоподателя свидетел М. Ж. К. се констатира и сериозно противоречие
с останалия доказателствен материал, като се има предвид, че той сочи като час
на излизане на П. от сградата на КАТ, където му е бил връчен талонът за
медицинско изследване, 02:15 ч. Не става ясно какво е правил при това положение
П. в сградата на КАТ в интервала между 01:50 часа, когато му е връчен талонът,
и 02:15 ч.
Независимо от това съдът намира,
че дори да бяха доказани обективни причини за вземане на кръвната проба извън
указаното за това време, това пак не би довело до извод, че именно резултатът
от химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта е
следвало да се съобрази от административния орган, а не този от техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“. Чл. 6 ал. 9 и чл. 15 ал. 6 от наредбата не
регламентират изключения от правилото, че когато лицето не се е явило за
изследване в определения в талона срок, респективно не му взета съгласно чл. 15
ал. 5 кръвна проба в този срок, трябва
да се приемат за достоверни показанията от техническото средство. Причината за
подобно категорично нормативно разрешение, отдаващо безусловно значение на
резултата от техническото средство, е свързана с факта, че при забава във
вземането на кръвната проба химическата
експертиза не би могла да отрази достоверно каква е била концентрацията на
алкохола в кръвта на водача по времето, когато е извършена проверката от
органите на „Пътна полиция“ , т. е. по времето, в което той е управлявал
превозното средство.
При надлежно установен в случая
резултат 0, 59 промила концентрация на алкохол в кръвта на водача административният
орган законосъобразно му е наложил ПАМ по чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП, една от
хипотезите на който член визира именно случаите, в които собственикът на
превозното средство го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, предвид
издадената от директора на ОД на МВР Варна
и приложена по преписката заповед № 365з-2747/20.07.2017 г., с т. 2.3 на
която ръководителят на службата за контрол е оправомощил назначените по график
служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при
областната дирекция да прилагат с мотивирани заповеди за цялата територия,
обслужвана от дирекцията, принудителни административни мерки по чл. 171 т. 2а ЗДвП. Видно от приложения по преписката график за определяне на служителите за
изпълнение на патрулно-постова дейност от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Варна, издателят на заповед 20-0819-002191/31.12.2020 г. младши
автоконтрольор П.С. М. е бил на нощно дежурство на
30.12. срещу 31.12.2021 г., поради което по силата на заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. е бил оправомощен да приложи и процесната ПАМ по чл.
171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП за установеното по време на дежурството на нарушение на чл.
5 ал. 3 т. 1 предл. 1 ЗДвП от страна на водача.
Съответно на изискването на чл.
172 ал. 1 ЗДвП, заповедта е мотивирана с посочването на фактическите и правни
основания за прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Оплакването, че
в нея не е изписан правилно единният граждански номер на собственика и водач на
превозното средство, чиято регистрация е прекратена, не отговаря на истината
като се има предвид, че абсолютно същият ЕГН е посочил самият жалбоподател в
адресната част на жалбата до съда, както и че пак същият негов ЕГН фигурира
като собственик на автомобила в приложените по преписката комбинирана
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и в
удостоверението за техническа изправност на превозното средство. Но дори ЕГН на
собственика на превозното средство да беше изписано неправилно в заповедта,
това не би било основание за нейната незаконосъобразност, а единствено за
поправката на допусната очевидна фактическа
грешка, на основание чл. 62 ал. 2 АПК, която законодателят не е обвързал
със срок.
Преследваната с налагането на
мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Управлението
на превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
смисъла на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. 1 ЗДвП при всички положения злепоставя
сигурността на всички участници в движението, поради което налагането на ПАМ при наличието на
подобно нарушение е съответно на прокламираната от закона цел.
Заповедта за налагане на ПАМ и
протоколът с резултата от химическата експертиза за определяне на
концентрацията на алкохола в кръвта на водача са издадени в един и същи ден /на
31.12.2020 г./ като по делото не се събраха доказателства за твърдението на
жалбоподателя, че във времево отношение заповедта предшества резултата от
кръвната проба. Фактът, че този резултат не е вписан в заповедта е по причина,
че той поначало не е взет под внимание от органите на „Пътен контрол“, предвид
неспазването от страна на водача на срока за явяване в мястото за извършване на
изследването и за даване на кръвна проба.
Неотносимо към спора е
оплакването в жалбата, че посоченият в заповедта за налагане на ПАМ номер на
талона за изследване не съвпадал с този в АУАН. Действително, констатира се
разлика в последната цифра на талона, така както той е изписан в заповедта по
чл. 172 ал. 1 ЗДвП и в съставения за нарушението АУАН. Тъй като в случая
предмет на съдебен контрол е не издаденото за нарушението наказателно
постановление, а заповедта за налагане на ПАМ, от значение по делото е какво е
посочено в заповедта. Изписаният в съдържанието й талон за медицинско
изследване 0022424 съвпада изцяло като номер с приложения по преписката и с вписания
в изготвения от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД Протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта, като същият номер е изписан и върху залепените върху Протокола за
вземане на кръвната проба стикери, които съгласно чл. 3 ал. 3 от наредбата
следва да придружават талона и които по силата на същата разпоредба трябва да
са с номера, съответстващи на номера на талона с добавена след него цифра от 1
до 8 /тъй като според нормативните изисквания стикерите са общо осем/.
Констатираното съвпадение води до извод, че именно информацията в описания в
заповедта за налагане на ПАМ талон за изследване 0022424 и в изготвения във
връзка с него протокол по чл. 14 ал. 2 от наредбата е била от значение за
преценката на административния орган доколко в случая водачът е спазил
изискването да се яви за даване на кръвната проба в указания срок по чл. 6 ал.
6 т. 2 от наредбата.
Неотносимо към
законосъобразността на заповедта е обстоятелството в кой точно момент контролните
органи са иззели свидетелството за регистрация на превозното средство и
регистрационните му табели, тъй като това са фактически действия, основателното
извършване на които поначало не подлежи на преценка в настоящото производство.
Защитата срещу тях може да се реализира по реда на ХV АПК и то когато
действително няма основание за извършването им, а в случая такова е налице като
се има предвид, че на водача е съставен акт за установяване на административното
нарушение, с което е изпълнено условието на чл. 172 ал. 4 ЗДвП.
В целостта си изложеното води до
извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли.
Предвид крайния изход на спора,
основателно по смисъла на чл. 143 ал. 3 АПК се явява искането на пълномощника
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на
МВР – Варна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
дирекцията такова в минимално определения размер от 100 лв. по чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ. При определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно
зададен размер съдът се ръководи от невисоката фактическа и правна сложност на
делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.П. срещу
заповед № 20-0819-002191/31.12.2020 г. на младши автоконтрольор в звено „Пътен
контрол“, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка прекратяване за срок от шест месеца на регистрацията на собственото
му пътно превозно средство – лек автомобил „Опел корса“, рег. № В****РМ.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП
решението е окончателно.
СЪДИЯ: