№ 18
гр. Благоевград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200601199 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по две въззивни
жалби:
- Тази на подсъдимата В.А. Г. Б., от гр.С., чрез нейният защитник- адв. Т.;
- И на частният тъжител Д. Г. П. от гр.С., чрез повереника- адв.Н., като и
двете жалби са за проверка на невлязлата в сила присъда № 26 от 09.07.2024
год., постановена по нчхд №295/2023 година, по описа на РС С..
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимата В.А. Г. Б., от
гр.С. за виновна, в това, че на ****г. около 03.55 часа в дискотека „М.“ в гр. С.,
ул.“П.“ № 2, чрез нанасяне на удар в областта на десния долен клепаaч,
причинила на пострадалата Д. Г. П., лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което
и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл. 78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева. С атакуваната присъда подсъдимата Б. е осъдена
да заплати на тъжителката П. и сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
1
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на
увреждането - ****г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част над уважения размер е отхвърлил иска като неоснователен. С
присъдата С. районен съд е осъдил подсъдимата Б. да заплати и държавна
такса върху уваженият граждански иск, такава за образуване на делото, както
и разноските, сторени от тъжителката.
Недоволни от така постановената присъда останали и двете страни, като и
двете жалби са бланкетни. В тази на подсъдимата се твърди, че тя не е
извършила вмененото и престъпление, като се иска отмяна на присъдата и
оправдаването й, респ. отхвърлянето на гражданския иск, а алтернативно се
иска намаляване размера на наложеното наказание. След изготвяне на
мотивите на съда Б. не е допълнила доводите на въззивната си жалба.
В жалбата на адв.Н. се сочи, че атакуваната присъда е неправилна само в
частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди,
че то е несправедливо и се претендира увеличение размера на същото.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимата Б. се явява лично и със защитника си.
Поддържат въззивната жалба, като твърдят, че обвинението не е доказано,
поради което молят отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на
подсъдимата. Защитата сочи, че показанията на по-голямата част от
свидетелите изясняват, че Б. не е нанесла удар на пострадалата, както твърди
последната, а решаващия съд неправилно се е позовал на показанията на
свидетелите, ангажирани от П., като РС не се е мотивирал и защо е дал вяра
именно на тези свидетели.
Подсъдимата в право на лична защита и последна дума също пледира да бъде
оправдана.
Частната тъжителка, не се явява, представлява се от повереника си адв.Н.,
който намира жалбата на подсъдимата Б. за неоснователна. Счита, че
обвинението е безспорно доказано и в наказателната част атакуваната от
подсъдимата присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли тя да
бъде потвърдена. Поддържа жалбата си, че в гражданската част на присъдата,
РС е присъдил обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
подсъдимата Б. на пострадалата П. в несправедлив размер, поради което и
поддържа искането си за увеличение на същия.
2
Настоящият състав на ОС Благоевград, след като се запозна с изложеното в
двете въззивни жалби, становищата на страните и събраните доказателства и
след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото, правилно са изяснени от решаващия съд, тъй като това е
сторено въз основа на доказателства, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред, поради което е установено следното:
Подсъдимата В. Г. Б. е от гр. С., не е осъждана, трудово ангажирана, работи
като фризьор и има малолетно дете. Същата е с ЕГН - **********. Частната
тъжителка Д. Г. П. е от гр. С. и също не е осъждана и е трудово ангажирана, с
ЕГН - **********.
На 15.01.2022г. подсъдимата Б. била отседнала заедно с приятеля си-
свидетеля Ю.Б. в комплекс „М.“ гр.С.. Вечерта на **** год. двамата се
намирали в клуб „М.“, находящ се в същия комплекс, като били седнали на
бара в клуба и там употребявали алкохол. Салонен управител на този клуб към
посочения момент бил свидетеля А.Т.. Същата вечер свидетелите- Б.К., П.Ф. и
Н.С. също решили да посетят посочения нощен клуб. Влизайки в заведението
видели подсъдимата и приятеля й, и тъй като познавали Б., отишли до бара,
където двамата – Б. и Б. седели, поздравили ги, след което се отправили
навътре в заведението и седнали на една маса. В даден момент- около 03:50
часа в заведението настанала суматоха и посочените свидетели, видели, че в
близост до бара, на земята лежи свидетеля Б., като от главата му тече кръв, а
подсъдимата стояла също в близост до приятеля си и явно притеснена викала
на висок глас и искала да бъде извикана линейка. В този момент- около 0:55
часа, в клуба влезли и частната тъжителка П. заедно с приятелката си Н.Б.,
като малко след това в клуба влезли и останалата част от тяхната компания-
свидетелите Н.Б. и Ю.К.. посетили дискотека „М.” в гр. С., находяща се на
ул.”П.” №2. В дискотеката най-напред влезли тъжителката заедно със св.Б., а
малко след тях и останалите свидетели - Б. и К.. При влизането в дискотеката,
частната тъжителка, която работила в МБАЛ С., видяла струпване на хора,
като се чували и викове: „Кой го удари?”, както и възприела, че на пода лежи
мъж в безпомощно състояние, който бил неподвижен, като по главата му и
около него имало кръв, като свидетеля А.Т., държал главата на мъжа леко
3
повдигната, а в близост до тях стояла и подсъдимата Б., която истерично
крещяла. Тъжителката П., веднага се притекла на помощ, като започнала да
оказва първа помощ на пострадалия, започвайки да му прави сърдечен масаж.
В този момент в заведението влезли и свидетелите К. и Б.. Последният,
уверен, че има познания за оказване на първа помощ , също решил да помогне
на пострадалия. За целта приклекнал до Б., свалил обувката и чорапа от левия
му крак и захапал няколко пъти големия му пръст, като го обърнал на дясната
му страна, за да не се задуши. След това го подритнал в задните части, за да се
свести. В този момент пострадалия Б. започнал да идва в съзнание. Веднага ,
след като Б. ударил по задните части Б., свидетеля А.Т. се изправил и ударил в
областта на лицето Б.. Същевременно подсъдимата Б. не спирала да крещи и
буйства, като тъжителката П. се опитвала да я успокои. Именно в този момент
подсъдимата Б., без да е предизвикана от П. по какъвто и да е начин, ударила с
мобилния си телефон, който държала в рака, в областта на лицето
пострадалата Д. П.. След като св.Б. бил изправен на крака, с помощта на други
хора, всички излезли пред заведението, тъй като на място вече били
пристигнали две линейки на „Бърза помощ“ и представители на полицията. В
едната линейка бил качен свидетеля Б., като там била и подсъдимата Б., а в
другата се качила частната тъжителка П..
На 17.01.2022г. Д. П., посетила съдебен лекар- д-р К.А., който след като снел
анамнеза и прегледал същата, издал медицинско свидетелство
№6/17.01.2022г. В същото от съдебния лекар са описани следните обективни
находки: **** причинено й е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Като предварителни сведения е посочено „ На **** год. около 04:00
часа, в нощен клуб в с.П., общ.С. е била удряна с юмруци и мобилен телефон
от непозната жена“.
По случая било образувано ДП №34/2022г. по описа на РУ на МВР С., пр.пр.
№722/2022г. по описа на Районна прокуратура Благоевград, ТО С., като с
постановление на прокурор от 21.0282023г. наказателно производство било
прекратено, тъй като е установено, че няма данни за престъпление от общ
характер, нито по отношение на тъжителката П., нито по отношение на
свидетеля Н.Б..
За причинената на Ю.Б. телесна повреда е водено нохд №315/2022 год. по
описа на РС С., като с влязла в сила присъда за това деяние е бил признат за
4
виновен А.С..
В хода на съдебното следствие, районният съд е допуснал и назначил
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. Х.. В
заключението на посочения експерт е посочено, че описаните в
медицинското свидетелство, издадено на П., причинените й травматични
увреждания могат да бъдат получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат по начин, отразен в тъжбата и показанията на
свидетелите, а именно при удар с ръка в областта на лицето. Причинили са на
частната тъжителка временно разстройство на здравето неопасно за живота,
като при нормално протичане на оздравителния процес, увреждането
отзвучава за период от две седмици и не изисква специфично лечение.е
причинило Причинени са болки за мекотъканните увреждания, които
отзвучават за период от няколко дни.
Така установеното във фактическо отношение от районния съд , се споделя и
от настоящата инстанция, тъй като според последната фактите по делото са
изяснени след верен доказателствен анализ.
Правилно е посочено от решаващия съд, че гласните доказателствени средства
оформят условно две групи свидетели, чийто показания относно съществения
за предмета на доказване факт- ударила ли е подсъдимата Б., пострадалата П. в
областта на дясното око, с помощта на мобилен телефон- си противоречат
съществено. Това обстоятелство налага не само анализ на показанията на
свидетелите, но и съпоставянето им с останалите доказателства, така щото да
се прецени на кои свидетели да се даде вяра. Поначало следва да се посочи, че
всяка от групите свидетели са в приятелски отношения или с подсъдимата,
или с пострадалата. Това обстоятелство предполага и наличието на
предпоставка за свидетелстване в полза на всяка от страните, което следва да
се отчете и при преценка на достоверността на показанията им.
Така едната група свидетели са тези, с които пострадалата е отишла в клуб
„М.“- Н.Б., Н.Б. и Ю.К.. От тях Б. е влязла заедно с пострадалата, тъй като
останалите двама отишли в заведението малко по-късно, поради което и
възприела всички действия, случили се от момента на влизането им в клуба.
Тази свидетелка описва факта на лежащия на земята в безпомощно състояние
мъж, между впрочем така както това обстоятелство се изяснява от всички
свидетели. Изяснява действията, които пострадалата П. е предприела, за да
5
окаже помощ на лежащия на земята Б.. Описва и действията, които свидетеля
Н. Б. е предприел също, за да окаже помощ на пострадалия- свалянето на
чорапа, захапване на пръста и подритване в областта на задните части.
Показанията й, които са еднопосочни за тези обстоятелства с тези на Б. и К.
следва да се кредитират, тъй като именно нестандартния начин по който Б. е
оказал помощ на Б. е довел до последващите събития.Именно след като Б. е
ритнал в областта на задните части Б., се е намесил и свидетеля А.Т., който
очевидно неразбиращ действията на Б. се е изправил и ударил същия в
областта на лицето. Очевидно това му действие и състоянието, в което се е
намирала подсъдимата, изплашена за приятеля си е довело и до агресиралото
състояние и на подсъдимата и последващото й действие по нанасяне на удар с
мобилният й телефон по долния клепач на дясното око на частната тъжителка.
Този удар е бил възприет и от Б. и от К. които също свидетелстват в тази
насока. Противоречащи на техните са показанията на свидетелите Б.К., П.Ф.,
Н.С. и А.Т.. Въззивния съд, намира, че показанията на така посочените
свидетели в частта относно това нанасяла ли е подсъдимата удар на
пострадалата не следва да се кредитират, поради следното: на първо място
следва да се посочи, че първите трима свидетели- К., Ф. и С. в показанията си
пред решаващия съд отричат някой да е оказвал помощ на лежащия Б..
Същевременно в отговорите им има колебливост относно този факт, тъй като
напр. свидетелката Ф. първо отрича да имало оказана помощ, после на
задавани въпроси отговаря, че не е забелязала да е оказвана помощ на Б., тъй
като е била насочена да успокоява подсъдимата. Свидетелката С. в
показанията си твърди, „…според мен нямаше разправия…“ Показанията на
тези трима свидетели- К., С. и Ф. правилно не са кредитирани от РС, но не
само поради това, че те са познати на подсъдимата, а и поради факта, че те
противоречат напълно на писмените доказателства по делото и заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Още на следващия ден пострадалата П.
е прегледана от съдебен лекар, който е констатирал обективните находки-
хематом на дясна орбита, субконюнктивален кръвоизлив. Още пред съдебния
лекар при снемането на анамнезата пострадалата е посочила, че това
увреждане й е причинено от непозната жена на **** год.в нощен клуб.
Твърденията й и показанията на свидетелите Б., Б. и К. относно това, че П. е
ударена с мобилен телефон по окото се потвърждават и от заключението на
вещото д-р Х., който потвърждава, че обективно констатираното увреждане
6
може да се получи по начин и време посочен и от пострадалата и от
показанията на посочените трима свидетели, които потвърждават
обвинителната теза.
Особено внимание заслужават показанията на свидетеля А.Т., които е пряк
очевидец, стоял най-близко до пострадалия Б., тъй като е държал главата на
последния, докато е лежал на земята. Този свидетел в показанията си твърди,
че не е виждал частната тъжителка П. на инкриминираната дата в нощния
клуб, като не отрича факта, че там е бил свидетеля Б., който е ударил в
областта на седалище лежащия Б. и на въпроса на Т. защо го прави, като Б.
отговорил „ да го свестя“. Установява се от постановлението на прокурора, с
което е прекратено воденото ДП 34/2022 год. по описа на РУП С., че и там е
прието от фактическа страна, че Т. е нанесъл удар в областта на лицето на Б.-
така, както и решаващия съд е приел, така както се приема и от въззивната
инстанция. Очевидно показанията на този свидетел- Т., могат да бъдат
преценени като недостоверни и заинтересовани- поради това, че на първо
място той цели да защити собственото си поведение и поради факта, че самия
той свидетелства, че между него и Б. е имало наказателно производство от
частен характер, за причинената на Б. лека телесна повреда. Така всички
свидетели от едната група- Т., К., Ф. и С. изясняват фактите, такива каквито са
се случили, но пропускайки съществения за изясняване от обективна страна-
нанесла ли е Б. удар по окото на пострадалата П.. Показанията на тези
свидетели правилно не са кредитирани от решаващия съд в пълнота, именно
поради изяснената им по-горе заинтересованост и най-вече поради
противоречието им с медицинската документация, събрана по делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Заключението на
експерта д-р Х. се цени от съда като пълно и обективно отразяващо факта на
причиненото увреждане, тъй като експерта има необходимата квалификация
да изготви заключението. От друга страна и съдебния лекар, издал
медицинското свидетелство и прегледал пострадалата на деня, следващ
деянието, също се цени от съда като достоверно отразяващо обективната
находка- хематома на дясната орбита на окото на П.. Това е така, тъй като се
касае за вещо лице със специалност съдебна-медицина, с висок
професионализъм и дългогодишна практика като такъв.
Въззивния съд , след анализ на посочените по-горе доказателства, намира, че
изводите на РС, че подсъдимата Б. е причинила лека телесна повреда на
7
пострадалата П. са правилни и законосъобразни и се споделят и от настоящия
състав. Вида на телесното увреждане също е изяснен несъмнено и от съдебния
лекар, издал медицинското свидетелство, който е посочил, че увреждането
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, каквото
е и заключението на експерта д-р Х., поради което и решаващия съд е дал
правилна правна квалификация на същото –лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НПК, по
който текст е признал подсъдимата В.А. Б. за виновна по това обвинение.
Възраженията на защитата, че показанията на свидетелите-Б., Б. и К. не следва
да се кредитират, тъй като те „дори не знаят на кое око е нанесен удара“, не се
споделят от настоящата инстанция. Всъщност само в показанията на свидетеля
Б. се твърди, че „… не си спомням в кое око, но мисля, че беше в лявото, не си
спомням, беше отдавна, мога да кажа, че не си спомням…“ Този свидетел дава
показания около година и десет месеца след деянието и напълно житейски
възможно е той да не си спомня в кое око е нанесен удара, но самия той не е
категоричен, че е в лявото, поради което и този факт- че не си спомня точно в
кое око е удара, сам по себе си не е основание да се приемат показанията му
като недостоверни. Точно обратно- нещата които не си спомня, не
свидетелства за тях. Не се споделя и възражението на защитата, че в тъжбата е
описана една фактическа обстановка, а в медицинското свидетелство-друга.
Внимателния преглед на писменото доказателство и тъжбата не разкриват
никакви съществени разминавания- нито като време и място, като това, че
телесната повреда е причинена от жена с мобилен телефон. Като прие
възраженията на защитата за неоснователни, въззивния съд счете, че не са
налице основания за оправдаване на подсъдимата.
След като и признал подсъдимата Б. за виновна по повдигнатото й обвинение
по чл.130,ал.1 от НК, правилно и законосъобразно, в съответствие с
материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл.78а от НК, РС е
освободил В.А. Б. от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание „глоба“. Видно от разпоредбата на чл.130,ал.1 от НК , предвиденото
от законодателя наказание е по-малко от три години лишаване от свобода.
Наред с това, видно от свидетелството за съдимост на Б. същата не е
осъждана, а и от деянието не са причинени имуществени вреди. Настоящият
състав намира, че РС е определил наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв.
8
напълно справедливо, тъй като този размер е съобразен и с факта, че
подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност- няма данни за
други нейни противообществени прояви, същата е трудово ангажирана и има
малолетно дете, за което се грижи. В този смисъл и алтернативно направеното
от защитата на подсъдимата Б. искане за намаляване размера на наложеното
наказание се явява неоснователно, доколкото глобата е опредЕ. в минималния
размер, предвиден в закона.
По граждански иск:
Такъв е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявен от
пострадалата Д. П. срещу подсъдимата В.А. Б., която претендира обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от деянието, в размер на 9000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието да изплащането му.
Уважен е от решаващия съд в размер на 1500 лв. Повереникът на пострадалата
П. твърди, че така определения размер е несправедлив и претендира
уважаване на иска в пълния му претендиран размер. Въззивният съд не
споделя и твърденията на повереника. На първо място следва да се отбележи,
че след като съдът е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение, изводи, които както се посочи по-горе се споделят и от настоящия
състав, то е безспорно установено, че на П. е причинена лека телесна повреда.
Касае се за телесно увреждане, което е причинило на П. в пряка и причинна
връзка болки и страдания. Именно те и съгласно разпоредбата на чл. 45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму вреди. Тъй
като неимуществените вреди- болките и страданията не могат обективно да се
оценят, то това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да стане по
справедливост. За да се приложи този принцип, следва да се вземат в предвид
обективните фактори- време на отзвучаване на увреждането, необходимо ли е
специфично лечение. В случая се касае за отминаване на болките за няколко
дни, а възстановяване- оздравителен процес, преминаващ за около две
седмици. Тези обстоятелства са изяснени посредством специалните знания на
експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза, които ги е посочил в
заключението си. Поради това, въззивния съд намира този размер за
справедливо определен, поради което и въззивната жалба на частния тъжител
П.- за неоснователна.
9
С оглед на изложеното и след служебна проверка на присъдата, въззивния съд
не намери основание за изменение или отмяна на атакуваната присъда, поради
което и на основание чл.334 т.6 във вр. С чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 09.07.2024 год., постановена по нчхд
№295/2023 година, по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10