РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Велико Търново, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. 205 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 24б, ал. 7 от Закона за
акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на юрисконсулт А. Г., в
качеството му на пълномощник на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД от гр. Г. Оряховица,
срещу Решение №32-78759/11.03.2020г. на директора на Териториална дирекция
Дунавска на Агенция „Митници“, с което на дружеството на основание чл. 24е, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗАДС е прекратено действието на Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител №BG004300E114/23.02.2018г. за обект
„Топлоелектрическа централа към „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД“, находящ се на
площадката на „Захарни заводи“ АД, Източна промишлена зона в гр. Г. Оряховица.
Жалбоподателят счита, че оспорваното решение е неправилно, издадено при
съществено нарушение на администартивнопроизводствените правила, при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата
и в представени по делото писмени бележки изтъква подробни съображения в тази
насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
на началника на Митница Свищов, ведно със всички законни последици от това.
Претендира разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по жалбата – директора на Териториална
дирекция Дунавска на Агенция „Митници“, чрез пълномощника си по делото, оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага съображения в писмена
защита. Не претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
„ТЕЦ Горна
Оряховица“ ЕАД притежава Удостоверение
за освободен от акциз краен потребител №BG004300E114/23.02.2018г.
за обект Топлоелектрическа централа към „ТЕЦ
Горна Оряховица“ ЕАД“, находящ се на площадката на „Захарни заводи“ АД. В посочения обект е била извършена
проверка от органи на Агенция „Митници“, документирана с протокол №19BG4303A058094/06.12.2019г., при която е установено, че
посочените в удостоверението енергийните продукти, а именно – каменни въглища, дори на прах, но
неагломерирани-антрацид с код по КН 27011100; битуминозни въглища-коксови
въглища с код по КН 27011210; други битуминозни въглища с код по КН 2701 12 90,
други видове въглища с код по КН
27011900; лигнитни въглища, дори
на прах, но не агломерирани с код КН
27021000; лигнити агломерирани с КН ********* и природен газ с код по КН
27112100. Било е установено, че в производството си централата на ТЕЦ-а
изцплозва твръдите горива/въглища/ като основно гориво, инсталирани са 2 бр.
газови горелки съответно на парогенератор № 1 с 11МВт и парогенератор №2 с
мощност от 6МВт. Природният газ се влага в производствения процес за
технологични нужди, използва се за разпалващо и поддържащо гориво.
При преценка на събраните в хода на административното
производство доказателсва, административният орган е постановил оспорваното
решение, като е приел, че за дружеството жалбоподател не е доказано условието
по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, тъй като не е установено, че енергийните
продукти, чието освобождаване от акциз се иска, ще се използват за цели
различни от моторно гориво и гориво за отопление. Този си извод ответникът е
мотивирал с изменението на разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС/ДВ бр. 97/2017г.,
в сила от 01.01.2018г./, дефиниращо за целите на този закон понятието
„енергийни продукти за отопление“.
Решението е
връчено на жалбоподателя по пощата на 13.03.2020г., което се установява от
обратната разписка на стр. 46 от делото. Жалбата срещу него е подадена директно
до Административния съд, където е завадена с вх. №1183/26.03.2020г. по описа на
АСВТ.
След служебно извършената проверка на основание чл.168
от АПК съдът намира, че оспорваният акт е
издаден от компетентен орган, в
рамките на неговата материална компетентност, съгласно чл. 24е, ал. 2 от ЗАДС,
в писмена форма, съдържа реквизитите, предвидени на административен акт. Не се
констатират съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаването на процесното решение. При издаването на решението, ответникът е
съобразил нормативно регламентираната процедура, а като основание за
прекратяването на действието на издаденото удостоверение е посочено, че
дружеството не отговаря на условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Обжалваното решение е издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона.
По делото са събрани писмените доказателствата,
представени с административната преписка. По отношение начина на ползване на
горивата, които са предмет на издаденото Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E114/23.02.2018г., между страните няма
спор относно фактите. Последните са и служебно известни на съда, доколкото са
налице множество подобни спорове между същите страни, разглеждани от настоящия състав и не се нуждаят от доказване.
Известно е, че енергийните
продукти се използват за производство на пара, която се ползва за технологичния
процес в производствения процес на завод за спирт, за захар, и от самият ТЕЦ за
собствени нужди. Отоплението на помещенията на самото
предприятие/административните и командни зали/ се извършва с електрически
уреди/печки и климатици/.
Всички събрани по делото доказателства, преценени
както поотделно, така и съвкупно, водят до извод, че енергийните продукти, за
които е издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E114/23.02.2018г., се ползват само и
единствено за нуждите на пряката производствена дейност на ТЕЦ/като основно
гориво за котлите/, но не и за други нужди, вкл. и посочените в чл. 24, ал. 2,
т. 4 от ЗАДС. Енергийните
продукти се използват за производство на пара, която се ползва за технологичния
процес в производствения процес на завод за спирт, за захар, и от самият ТЕЦ за
собствени нужди. Отоплението на помещенията на самото
предприятие/административните и командни зали/ се извършва с електрически
уреди/печки и климатици/.
Същественото за
конкретния спор е установяване на обстоятелството, че и към настоящия момента,
както и към момента на издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E114/23.02.2018г., предназначението на
доставяния и използван в производственото предприятие посочените горива не се
използва за други нужди и други консуматори на обекта за цели, различни от
тези, които директно се свързват с производствения цикъл. Ако ответникът
приема, че има промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението
и това налага прекратяване на действащото удостоверение, той следва да докаже
това си фактическо твърдение – нещо, което не е сторено.
Обосновка в оспорваното решението се свежда
до "ново" тълкуване на нормата на чл.
4, т. 37 от ЗАДС, където законодателят дава легално определение на
понятието "енергиен продукт за отопление" и до "прилагане"
на решение на СЕС, където се дава тълкуване на чл.
2, § 2 от Директива 92/81 на Съвета. Същото обаче е лишено от фактическо
основание и почива на погрешно тълкуване на приложимите правни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, §1, б) от Директива
2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на правната
рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията/“Директивата“/ за целите на настоящата директива терминът
„енергийни продукти” се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до
2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма спор, че посочените енергийни
продукти: каменни въглища,
дори на прах, но неагломерирани-антрацид с код по КН 27011100; битуминозни
въглища-коксови въглища с коз по КН 27011210; други битуминозни въглища с код
по КН 2701 12 90, други видове въглища с код по КН 27011900;
лигнитни въглища, дори на прах, но не агломерирани с код КН 27021000; лигнити агломерирани с КН
********* и природен газ с код по КН 27112100 попадат в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, §
3, предл. първо от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за
използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или
гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е
определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата
със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно
гориво. Разпоредбата извън изрично предвиденото в самата нея изключение
предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се
предлага за продажба като горива /моторно или за отопление/, то следва той да
се обложи данъчно така както би се обложило съответното гориво. Все пак,
Директивата в чл. 2, § 4 сочи, че нейните разпоредби не се отнасят до б)
следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните
продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за
отопление. Или изключението на нормите на директивата се отнася именно за
енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането, които се
използват за цели, различни от
посочените. От това може да се направи извод, че тези енергийни продукти като краен резултат
от потребяването им не следва да служат за моторно гориво или за гориво,
предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на
посочените разпоредби на Директивата. В ЗАДС материалноправният режим на
освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден
в чл. 24 от ЗАДС. По отношение на конкретният енергиен продукт и релевантни са
разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Според втората разпоредба освобождават се от облагане с акциз енергийни
продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление. Посоченият текст коректно транспонира по-горе разписаното в
директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да
се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато
се използва за цели, различни от посочените. Като всяко изключение от принципа
и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова
по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира
използването на определен енергиен продукт като моторно гориво или като
отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия
принцип на директивата и на чл. 2, т. 3, вр. с чл. 13 от ЗАДС.
Становището на ответника, че енергийните продукти за
такива за отопление, съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС съдът намира
за неправилно. Вярно е, че при изгарянето на тези продукти като гориво за
котлите на ТЕЦ се отделя топлина, но видно от фактическа страна няма спор, че
тази топлина се използва за получаването на технологична пара, която от своя
страна се използва за производство на ел. енергия/за което дружеството има
издадено удостоверение за освободен от акциз потребител/ или за генериране на
необходимата топлина в технологичните процеси на завода за захар и завода за
спирт. Дори
и след изменението на чл.
4, т. 37 ЗАДС, в сила от 01.01.2018г., не е придадено различно правно
значение на използвания термин „енергийни продукти за отопление“, което да
обосновава различно третиране на използваните от жалбоподателя продукти.
Поради това, макар и да са енергийни продукти
посочените в издаденото удостоверение по чл. 24а от ЗАДС, не могат да се
квалифицират като продукти за отопление по смисъла на изключението на чл. 4, т.
37, б. „б“ от ЗАДС. В случая от значение е, че целта, за която е използван
енергийният продукт, е производство на горепосочените крайни продукти. Не се
споделят доводите на административния орган, че използваният от дружество
енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в
процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават
от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно
гориво или гориво за отопление. В конкретния случай се установява, че въглищата
и природния газ участват в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази
топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й
функция, а за други, производствени цели. В този смисъл мотивите на
административния орган, че въпросните въглища и природен газ са енергийни
продукти за отопление, не се оправдава фактически.
Законът изчерпателно валидира кои са онези
основания, при които органът приетажава законовото правомощие да постанови
прекратяване на действитето на вече издадено удостоверение, в частност да
приложи хипотезата на чл. чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. „г" от ЗДАС, която
разпоредба няма самостоятелно значение, тъй като препраща към друга разпоредба
на ЗАДС
– чл. 24, ал. 2. Именно там се въвеждат правните основания, които могат да
служат за юридическа база за решение, като процесното, но само при проявлението
на изчерпателно посочените там обстоятелства. Конкретно въздигнатото от
ответника е това по т. 4 от текста – използване на енергийния продукт за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление. Видно обаче от фактическата
обосновка и целокупната административна преписка, самият орган не установява,
нито въвежда в решението си такива обективни факти, които да обосновават
прилагане на посочения правен текст и те да настъпват след издаване на
процесното удостоверение. При условие, че в един предходен момент има
установено за налични на основата на конкретни факти предпоставки за издаване
на удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител, такова
е издадено и няма настъпила промяна на тези правопораждащи факти, т. е. не се
доказва последващо проявление на въведени в правната норма отрицателни правни
предпоставки, законово недопустимо е да се постановява решение, с което се
прекратява действието на издаденото удостоверение.
С оглед изложеното
по-горе, съдът намира оспорваното решение на началника на Митница Свищов за незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с приложимите и обсъдени по-горе материалноправни разпоредби,
което като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, основателно се явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството. Съдът следва да
осъди ответника да му заплати такива в размер на 150, представляващи държавна
такса в размер на 50 лв., както и представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на
основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ срещу
Решение №32-78759/11.03.2020г. на директора на Териториална дирекция Дунавска
на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ТЕЦ Горна
Оряховица“ ЕАД – гр. Г. Оряховица разноски по делото в размер на 150/сто и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :